№ 55
гр. К. , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20201850200277 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „М. 2002“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес
на управление: гр. К., ул. „Й.Й.“ № 2, представляван от Е.П.К. – управител, против
Наказателно постановление № 23-003298/07.08.2020 г., издадено от директор на дирекция
“И.П.Т.С.О.” гр. С., с което на основание чл. чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от
КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като го счита за незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди неправилно
квалифициране на деянието, което довежда до несъответствие между фактическото и
юридическото обвинение. Счита, че извършеното нарушение се изразява в неподписване на
трудов договор с лицето, заварено при проверката на 01.06.2020 г. да полага труд, но не и
описаното в АУАН и НП – допускане до работа преди да е предоставено копие от
уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, заверено от ТД на НАП. Поради това счита че
извършеното не може да се квалифицира като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, което
представлява нередовност на обжалваното Нп, която не може да се отстрани в съдебното
производство, в каквото връзка иска отмяна на обжалваното НП.
Алтернативно иска намаляване размера на имуществената санкция до 1 500 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен се представлява при проведените съдебни
заседания от управителя. Не ангажира доказателства. Поддържа жалбата и исканията в нея.
1
Въззиваемата страна – Д „ИТ Софийска област”се представлява от юрисконсулт
Й.П., който иска потвърждаване на издаденото НП. Не възразява да бъде намален размера
на санкцията. Претендира разноски в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Спазен е законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е
издадено на 07.08.2020 г., връчено е на жалбоподателя на 10.08.2020 г. /видно от
приложената обратна разписка, в която е идентифицирано НП/, докато жалбата е постъпила
в регистратура на въззиваемата страна на 17.08.2020 г., тоест в посочения срок за
обжалване.
По същество е частично основателна.
С обжалваното НП, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. НП е издадено по
преписка с АУАН № 23-003298, в който е посочено, че е съставен на 15.06.2020 г. срещу
жалбоподателя за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателства на 01.06.2020 г. на място в обект на контрол Магазин и склад за строителни
материали, находящ се в гр. К. ул. „Й.Й.“ № 2 и на 05.06.2020 г. за приключване на
проверката по документи в Дирекция И.П.Т.С.О. със седалище гр. С., бул. „В.“ № 6, ет. 2 се
установи, че: „М. 2002“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, по смисъла
на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, е допуснал на 01.06.2020 г.
до работа лицето С.Ю.А., ЕГН **********, на длъжност „общ работник“ в горепосочения
обект без предварително да му предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от
КТ уведомление да ТД на НАП за сключения с него трудов договор.
В АУАН е посочено също така, че при проверката на 01.06.2020 г., около 15.30 часа в
обекта на контрол лицето А. е заварено да работи с товарач „Б.“ с който товари пясък в бус
на клиент. Посочено е също така, че от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62 от КТ с изх. № 23388203015395/02.06.2020 г. работодателят е уведомил ТД на НАП за
сключения трудов договор с лицето С.Ю.А. на 02.06.2020 г. в 04.47 часа, тоест след
проверката на контролните органи в обекта. Посочено е че лицето А. в собственоръчно
попълнена и подписана декларация е заявило, че работи за „М. 2002“ ЕООД от два дни като
общ работник с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя, трудово
възнаграждение в размер на 70 лева дневно и все още не му е предоставен писмен трудов
договор. Посочено е също така, че за лицето А. е представен граждански договор от
30.05.2020 г. за извършване на работа с личен труд.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал.
2 от Кодекса на труда.
2
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление. Посочено е също така, че в обяснение от
управителя на „М. 2002“ ЕООД е посочено, че лицето е дошло на обекта на 01.06.2020 г. в
09.30 часа, а трудовият договор е подписан около 10.00 часа. Освен това са посочени и
писмените доказателства: Протокол за проверка, призовка, писмено сведение от управител,
трудов договор от 01.06.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ, вх. № 233882203015395/02.06.2020 г., граждански договор, идентификационна
карта, декларация от С.Ю.А..
От приложените писмени материали – АУАН, НП, протокол за проверка, декларация,
сведение от управител, граждански договор, трудов договор, справка за приети и
отхвърлени уведомления съдът приема за установени фактическите обстоятелства, описани
в съставения АУАН и протокол за проверка, а именно: На 01.06.2020 г., служителите на
Д“ИТ“ С. област Ц.К. и Б.Т. – инспектори са извършили проверка в магазин за строителни
материали в гр. К., ул. „Й.Й.“ № 2, стопанисван от жалбоподателя, при което в 15.30 часа в
обекта е заварено да работи лицето С.Ю.А., който конкретно е извършвал товаро-разтоварни
работи с машина „Б.“, товарейки пясък в автомобил на клиент.
Лицето С.Ю.А. е декларирал декларация по чл. 402, ал. 3 от КТ, че работи при
жалбоподателя от два дни, като е посочил работно време от 08 до 17 часа, възнаграждение в
размер на 40 лева дневно, както и че още няма още сключен писмен трудов договор.
Уведомление до ТД на НАП за сключения договор, което следва да бъде изпратено
на основание чл. 62, ал. 3 от КТ е постъпило в електронната система за приемане на
уведомления на 02.06.2020 г., като е налице справка, че уведомлението е прието с обратно
потвърждение изх. № 233882203015395/02.06.2020 г., за което отбелязан и час 04.47.05.
Съдът не кредитира с доверие обстоятелствата, установени от представения
граждански договор, след като в него няма уговорен обем от работа, която следва да бъде
извършена от изпълнителя с личен труд. Посочването само на вида работа – товаро-
разтоварни работи, без да е известен обема и количеството работа, което следва да бъде
извършено за да бъде изплатено уговореното възнаграждение дава основание за извод, че
договора не урежда отношенията между сключилите го лица – жалбоподателя и лицето С.
А., по смисъла на чл. 258 и следващите от ЗЗД, поради което не може да бъде приет за
надлежен документ, уреждащ характера на отношенията между тях към 01.06.2020 г. поради
това са и без значение са представените в с.з. от страна на жалбоподателя документи –
справка за изплащане на възнаграждение, справка по ЗДДФЛ и т.н., отнасящи се до
изплатената на С. А. сума от 130 лева.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от посочените
писмени документи, като следва да се отбележи, че и жалбоподателя не оспорва описаните
факти, отразени в АУАН и НП.
След преценката им съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, след като
3
от страна на жалбоподателя е извършено нарушението, описано в АУАН и НП. Без
съмнение, посочените обстоятелства в декларацията на лицето С. А., както и факта, че е
заварен да извършва трудова по своите характеристики дейност в обекта на жалбоподателя
дават основание за извод, че по същество лицето е извършвало трудова дейност, без
отношенията, свързани с тази осъществявана дейност да са уредени по съответния ред и в
съответната форма.
Принципно правилни са съображенията на жалбоподателя, че е налице и нарушение
на изискването за лицата ползващи наемен труд да уредят като трудови отношенията си с
лицата, полагащи този труд, чрез сключване на писмен трудов договор. Това очевидно не е
сторено в случая, но то е и без значение за конкретното нарушение, описано от контролния
орган и АНО. Работодателят е задължен да уведоми ТД на НАП за всеки сключен договор
съгласно изискването на чл. 62, ал. 3 от КТ, като това следва да бъде извършено в тридневен
срок от сключване на договора.
Няма съмнение, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ,
изискваща допускане на работника до изпълнение на трудовите задължения едва след като
му бъде представено копие от писмения трудов договор и копие от заверено от ТД на НАП
уведомление по чл. 62 от КТ, като наличието и на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ –
несключване на трудов договор с работника преди постъпването му на работа, не се
отразява по никакъв начин на извършеното конкретно нарушение на правилата за допускане
на работника или служителя до изпълнение на сключения трудов договор. Няма поглъщане
на едното нарушение от другото, след като сключването на договора е въпрос, който се
решава от двете страни, докато началото на изпълнението му може да се извърши само при
наличие на предпоставките посочени в закона и които са нарушение в случая.
Няма съмнение, че нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ е извършено от жалбоподателя,
след като лицето С. А. е заварено да полага труд на 01.06.2020 г., а едва на дата 02.06.2020 г.
електронната система за регистриране на уведомленията е върнала справка, с която е
удостоверено приемането на уведомлението за сключен трудов договор между
жалбоподателя и лицето С. А.. Едва в този момент лицето е могло да започне да изпълнява
задълженията си, поради което заварването му на предния ден от контролните органи да
извършва трудова дейност в обекта на жалбоподателя представлява нарушение на чл. 63, ал.
2 от КТ, извършено от последния.
От формална страна съдът счита, че при съставянето на НП и АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и
обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”, определяща материалната компетентност да се съставят АУАН и да се издават
НП от директорите на отделните Дирекции „Инспекция по труда” С.. Налице са заповеди №
З-0024 и № З-0025, и двете от 08.01.2019 г., с които е определен териториалния обхват
4
отделните дирекции и правомощията на техните служители. Правомощията на лицата,
съставящи актовете за установяване на административни нарушения са уредени в чл. 416,
ал. 1 от КТ, както и в чл. 20 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", приет с ПМС № 83 от 22.04.2008 г.
С оглед изложените по-горе изводи: за наличие на извършено нарушение на
трудовото законодателство от страна на жалбоподателя; за липса на съществени
процесуални нарушения, извършени при ангажиране отговорността му и с оглед
неоснователност на изложените от страна на жалбоподателя възражения, намирам, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като само в частта за размера на
имуществената санкция следва да бъде изменено, като бъде определен този размер в
минимума, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът намира, че справедливостта е преди
всичко критерии за оценка на едно противоправно поведение и определянето на наказание,
което съответства на обществената опасност, подбудите за извършване, както и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
При конкретните обстоятелства съдът намира, че не са налице обстоятелства,
разкриващи завишена обществена опасност, както и не са установени обстоятелства, които
да се считат за отегчаващи отговорността, а от друга страна няма доказателства за системни
нарушения на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, а преди всичко съдът
отчита, че незабавно след извършване на проверката от страна на жалбоподателя са
отстранени вредните последици – сключен ие трудов договор с лицето С. А. и е изпратено
уведомление до ТД на НАП за това.
Предвид това според съда справедливото и в най-пълна степен съответстващо на
извършеното нарушение е наказанието в минималния, предвиден размер, а именно
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С оглед на това съдът намира, че следва де измени наказателното постановление в
частта, отнасяща се до размера на административното наказание, като определи минималния
размер, а именно 1 500 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003298/07.08.2020 г., издадено от
директор на дирекция “И.П.Т.С.О.” гр. С., в частта в която на „М. 2002“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: гр. К., ул. „Й.Й.“ № 2, представляван от
Е.П.К. – управител, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
5
хиляди/ лева,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение на чл. 63 ал. 2 от
Кодекса на труда.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6