№ 68
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500096 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „И. П.“ ЕООД – София, редовно призован, се явява адв.
С.М., упълномощен от по-рано, и юриск. М. М., с пълномощно по делото.
Въззиваемата ЯН. Д. Д., редовно призована, не се явява. Вместо нея се
явява адв. Д.В., редовно упълномощен от по-рано.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Юриск. М.: Също.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Настоящото производство е образувано по подадените от „И. П.“ ЕООД
– София чрез процесуалния му представител адвокат С.М. две жалби -
въззивна и частна.
Въззивната жалба е против решение № 260190/12.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 12/2020 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. В
1
жалбата се твърди, че решението е неправилно по подробно изложените
съображения, като се иска то да бъде отменено и постановено друго, с което
да бъде признато за установено по отношение на него, че той не дължи на ЯН.
Д. Д. сумата 135 000 лв. във връзка с издадения изпълнителен лист по в.гр.д.
№ 191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, както и сумата
18 736,78 лв. по издаден изпълнителен лист от 30.04.2015 г. от
Великотърновския окръжен съд, тъй като по изп.д. № 20148510401933 по
описа на ЧСИ М. П. е настъпила перемпция и впоследствие вземанията са
погасени от 5-годишна погасителна давност върху правото за извършване на
принудително изпълнение. Претендират се направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ЯН. Д. Д. чрез
процесуалния й представител адв. Д.В., в който се счита, че тя е
неоснователна и недоказана, за което са изложени мотиви, като се иска да
бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение, съгласно представените
доказателства, като се заявява, че допълнително ще се представи списък на
разноски. Към отговора са приложени решения на ВКС за сведение.
Постъпила е и частна жалба от „И. П.“ ЕООД – София чрез
процесуалния му представител адвокат С.М. против определение №
260664/02.11.2021 г., постановено по същото гражданско дело. В частната
жалба се твърди, че определението е неправилно и се иска то да бъде
отменено и да бъде прието, че жалбоподателят не дължи на ответницата ЯН.
Д. Д. разноски в размер на 175,28 лв., от които 15 лв. за платена държавна
такса по обжалвано определение № 235/25.02.2020 г. и 160,28 лв. по
представени 2 бр. фактури за заредено гориво. Претендира направените
разноски в това производство.
Постъпил е отговор на частната жалба от ЯН. Д. Д. чрез процесуалния
й представител адв. Д.В., в който се твърди, че частната жалба е недопустима
и неоснователна, а постановеното определение е правилно и обосновано, за
което се излагат съображения, като ответницата моли да бъде постановено
определение, с което да бъде отхвърлена подадената от „И. П.“ ЕООД –
София частна жалба.
2
В двете жалби и в двата подадени отговора няма направени
доказателствени искания.
Адв. М.: От името на моя доверител поддържам подадената въззивна
жалба. Оспорвам изцяло отговора на въззивната жалба като съдържащ
неверни факти и твърдения. Поддържам и частната жалба и оспорвам
отговора й. Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени
искания.
Юриск. М.: Придържам се към казаното от адв. М.. Само ще допълня
нещо във връзка с твърденията от решението на съдията, че в ДВ бр.
53/27.06.2014 г. е бил изменен ГПК. Това се възпроизвежда и в отговора на
въззивната жалба. Затова предоставям за сведение извлечение от
съдържанието на Държавен вестник от тази дата, който сме свалили от сайта,
за да се установи, че такова изменение не е извършвано в този брой на ДВ.
Наистина това не е ново доказателство.
Адв. В.: Поддържам отговорите на въззивната и на частната жалба.
Считам ги за неоснователни и недоказани и моля да ги отхвърлите, като
потвърдите актовете на първоинстанционния съд.
Относно доказателственото искане, направено в днешното съдебно
заседание, считам същото за неотносимо, но не възразявам, ако прецените да
се приложи по делото. Ние нямаме доказателствени искания.
Съдът намира, че фактът дали ГПК е бил изменен или не в ДВ бр. 53
от 27.06.2014 г., следва да се приеме като такъв, който съдът е длъжен
служебно да установи, включително чрез съответни служебни справки,
поради което намира, че не следва да бъде прието представеното извлечение
от съответния брой на Държавен вестник.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и доколкото
делото е изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на жалбоподателя за приемане на копие
– извлечение от съдържание на ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.
Адв. М.: Представям списък за разноски, както и фискален бон за
заплатено гориво за явяване в днешното съдебно заседание.
3
Адв. В.: Представям списък за разноски, договор за правна защита и
съдействие от 11.11.2021 г., фактура от 11.11.2021 г., съгласие за електронен
трансфер от 15.11.2021 г., входящ превод от 17.11.2021 г. и фактура за
заредено гориво от 04.04.2022 г. за явяване в днешното съдебно заседание.
Адв. М.: Правя възражение за прекомерност, както на адвокатското
възнаграждение в размер на 8000 лв., което не съответства на материалния
интерес, така и на касовия бон за гориво. За 130 км 90 лв. е прекомерен
разход. Моля да не приемате като доказателство към списъка за разноските
документи, които не са на български език. Те не се преведени, а българското
правораздаване работи с документи на български език.
Юриск. М.: Искам да добавя, че няма извлечение от сметката, че
преводът е извършен от сметката на представляващия адвокат. Предполагам,
че не е било проблем за него да се направи разпечатка. Текстът наистина е на
чужд език и следва да бъде преведен.
Адв. В.: Едно е плащането – за една и съща сума. Приложени са към
договора и фактурата веднъж извлечение от банката на платеца и втори път
извлечение от нашата банкова сметка, тъй като преводът е направен от
чужбина. Има превалутиране и затова има и неточност. Сумата в долари
съответства на тази в левове. Документът на английски език сме приложили
само за сведение, тъй като сме наясно с неговата доказателствена сила, но
това все пак е извлечение от нашата банкова сметка.
Съдът намира, че следва да бъдат приети представените от страните
писмени доказателства с изключение на извлечение на електронен трансфер
на First Tech federal credit union. Основателно е възражението на
жалбоподателя, че в гражданския процес се приемат доказателства само и
единствено на български език или такива, издадени на чужд език, само ако са
със съответния превод на български, независимо дали съдът страните
разбират този език, поради което това извлечение не следва да бъде прието.
Адв. М.: Ние смятаме, че изобщо не следва да се присъждат суми за
изразходваните от процесуалните представители на страните горива, но
представяме фактурата с оглед решението на съда в Стара Загора.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
4
ПРИЕМА две фактури, договор за правна защита и съдействие,
фактура в оригинал от 11.11.2021 г. и входящ превод.
Оставя без уважение искането за приемане на електронен трансфер.
ПРИЛАГА 2 бр. списъци на разноски.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: От името на моя доверител моля да уважите въззивната жалба
като основателна, обоснована и доказана и постановите съдебен акт, с който
изцяло да отмените решението на първоинстанционния съд. Моля да ми
дадете възможност да представя писмени бележки, но искам да маркирам
само две неща.
Никъде в кориците на делото няма писмено доказателство, че такси към
молбите за извършване на някакво изпълнително действие са приложени към
изпълнителното дело. Има депозирани молби, но няма такси, не може да се
приеме следователно, че са извършвани изпълнителни действия. Реално тези
молби не са редовни. Считам, че това е основното доказателство, от което е
видно, че изпълнителни действия не са извършени и е настъпила перемпция и
вземането е погасено по давност.
Моля да ни присъдите разноски по делото. Представил съм списък.
Моля да уважите частната жалба като обоснована и доказана.
Юриск. М.: Искам да споделя със съда, че с това решение, което
обжалваме, ние бяхме объркани. Счетохме, че съдът е трета страна по делото.
На стр. 8, коментирайки изясняването и доказателствата по делото, в абзац 3
примерно, се сочи, че като има предвид исковата молба, отговора на исковата
молба и заключението на икономическата експертиза, съдът прави някакви
изводи. Колегата може да е прав, като казва в отговора на въззивната жалба,
че това е може би техническа грешка на съда. Обаче ние с жалбата
коментираме този въпрос. Съдът не взема отношение, а можеше по реда на
чл. 247 от ГПК да изчисти този въпрос. Към настоящия момент ние смятаме,
че съдията е имал предвид някаква СИЕ, каквато по делото няма. Това е по-
малкият проблем.
По-големият проблем, който виждаме в обжалваното решение, е, че
съдът многократно приема едно становище и в края на решението приема
5
точно обратното, което нас изключително ни притесни в смисъл - в
посочената страница 8, абзац последен, съдът приема, че на ищеца не е
връчена покана за доброволно изпълнение и той не е уведомен за издадения
изпълнителен лист и образуването на изпълнителното дело. В тази връзка са
неправилни разсъжденията на ответника, че поканата за доброволно
изпълнение била връчена по реда на чл. 50 от ГПК, тъй като липсва такава
резолюция на ЧСИ. За да бъдем по-изчерпателни и по-точни, което съдът ще
прецени, тук е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от
ГПК, т.е. да се връчи, като се залепи съобщение. Това е редът, така
практикува съдът, така правят и ЧСИ. В случая няма резолюция, че поканата
за доброволно изпълнение е връчена. Същото се отнася и за присъединения
изпълнителен лист през 2014 г. И там по същия начин - праща се едно голо
съобщения по пощата, пощальонката не намира никого, а ГПК казва
„почукайте, влезте в канцеларията, връчете, ако има някой, ако няма никой –
залепете съобщение в 14-дневен срок длъжникът да си получи документите“.
Тази процедура не е спазена, поради което продължаваме да твърдим, че
поканите за доброволно изпълнение за 135 000 лв. и присъединената сума от
18 700 лв. не са връчени законосъобразно, т.е. длъжникът не е уведомен за
наличието на вземане срещу него и за образуването на изпълнителното дело.
В тази връзка обаче съдът в края на мотивите към решението приема нещо
коренно обратно. На стр. 15, абз. 2, 3 и 4 казва „неоснователни, недоказани,
ирелевантни за спора са направените от ищеца твърдения по делото, че
изпълнителното дело е образувано законосъобразно, тъй като не са връчени
поканите“. Тук се коментира, че никоя от страните по делото не е имала
регистриран адрес в района на действие на ЧСИ М. П. и на СГС. Нито
длъжникът, нито взискателят към образуването на изпълнителното дело са
били регистрирани или са имали адресна регистрация в София. Взискателката
е от Казанлък, а длъжникът към този момент е регистриран във Велико
Търново. Защо го образуваме това дело в София? В тази връзка искам да
кажа, че съдът приема в тези си мотиви вече, че през 2014 г. бил изменен
ГПК, което дава основание исковата молба да се заведе там, където
евентуално дружеството ще има сметки. Това дружество обаче, видно от
доказателствата по делото е дерегистрирано по ДДС от много време. Над 70-
годишна е управителката. То няма никаква дейност и няма никакви банкови
сметки, макар че решаващият съдия в Стара Загора приема точно обратното.
6
Той изцяло преписва мотивите от отговора на исковата молба и от
становището, и то с грешките. Затова казвам, че в един момент съдът ни
изглеждаше като трета страна.
По отношение на конкретните факти – както съдът, така и в отговора на
въззивната жалба, се поддържа, че решението е влязло в сила през 2015 г.,
когато ВКС осъжда дружеството да заплати и разноските – тези 18 700 лв.,
които са допълнени към изпълнителното дело. Съдията приема в решението,
че следва да се брои давността от 2015 г., когато не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение. Изпълнителното дело обаче е
образувано на 28.08.2014 г. Ако приемем, че давността трябва да се счита от
момента на влизане в сила на съдебния акт, тогава през тази година и
половина преди това давност не може да не тече. Моля съдът като
постановява справедливия си съдебен акт да има предвид това, че давността
следва да се брои или от датата на издаване на изпълнителния лист по
невлязлото в сила решение на Апелативен съд – Велико Търново, или от
датата на образуване на изпълнителното дело, но не и от датата на влизане в
сила на решението, защото се твърди, че междувременно са извършени
изпълнителни действия. Моля да обърнете внимание при постановяване на
решението си, че има няколко молби от взискател, но няма внесени такси за
ЧСИ. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ таксите се дължат авансово. Навсякъде върху
тези молби ЧСИ е написал да се внесе държавната такса, но такава не се
внася, и то в продължение на повече от години. Този факт се потвърждава и
от процесуалния представител на ответницата, който многократно в съдебно
заседание е казвал, че са искали да се опишат недвижими имоти, собственост
на длъжника, но не са внасяли дължимата такса. Това е бездействие от
взискателя. Това бездействие не може да бъде кредитирано, което се надявам
да приемете и вие. Има съдебни протоколи и аз не си измислям – колегата го
заявява няколко пъти. Надявам се и вие да приемете, че бездействието не
може да бъде кредитирано.
Освен това, според мен, практиката и логиката, присъединяването на
втория изпълнителен лист към основния от 135 000 лв. не може да прекъсва
давността. Това е станало през 2016 г., след тълкувателното решение, което
касае такива казуси. След 2016 г. особено такова присъединяване според нас
се явява молба за образуване на изпълнително дело. Съгласно т. 10 обаче на
7
ТР № 3/2015 г. молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва
давността. Затова моля да съобразите и този факт на присъединяване на тази
сума от 18 700 лв. и да приемете, че то не прекъсва давността. Там е
интересен и въпроса за сумата от 112 лв. и стотинки. С решение на
Великотърновски окръжен съд е прието, ние сме признали в съдебно
заседание, че има такова плащане на сума, но то не касае посоченото
изпълнително дело. Там има някакво вземане на „И. П.“ ЕООД от друга жена
в размер на 112 лв., има някакво плащане, за което Великотърновски окръжен
съд с влязло в сила решение изрично се произнесе, че по това плащане не
може да стане ясно, че става въпрос точно за тази сума, която се дължи на „И.
П.“ ЕООД, т.е. считам, че там също няма прекъсване на давността.
По отношение на частната жалба, ако позволите няколко думи –
наистина сумата е малка, но все пак тези 15 лв. ПАС е присъдил на основание
чл. 81 от ГПК да бъде изплатена, беше образувано изпълнително дело и Я.Д.
заплати сумата. Ако другата страна е счела, че тези 15 лв. са изплатени
неправилно, тя е имала възможност по реда на чл. 248 от ГПК да иска
промяна на съдебното решение. Присъждането на тази сума на този етап е
неправилно.
По отношение на разноските считаме, че те не касаят пряко
процесуалните действия, които се извършват. Те са допълнителна сума, няма
доказателства тя да е платена, поради което считаме, че същите не следва да
се присъждат.
Адв. В.: При разглеждане на делото по същество моля да съобразите,
че давността на вземането започва да тече от момента на влизане в сила на
въззивното решение през 2015 г., а не както твърди ищецът, през 2014 г.,
когато е образувано изпълнителното дело въз основа на изпълнителен лист,
издаден въз основа на въззивното решение, по което е допуснато
предварително изпълнение. Само искам да допълня, че вземането произтича
от неизпълнен предварителен договор от страна на дружеството „И. П.“
ЕООД и всичките тези средства – 135 000 лв. главница, са заплатени още в
началото на 2007 г. от бащата на Я.Д., лично на г-н М. М., който в момента се
представя като юрисконсулт на дружеството, след което, след издаването на
изпълнителния лист през 2014 г., видно и от изпълнителното производство,
многократно са извършвани изпълнителни действия и опити да бъде събрана
8
сумата. Поради липса на имущество на „И. П.“ ЕООД, доколкото си спомням
през 2015 г., беше заведено дело на основание чл. 135 от ГПК за отмяна на
сделка, извършена от „И. П.“ ЕООД, т.е. през всичкото това време има опити
на взискателя Я.Д. да си събере вземането, но поради поведението на
длъжника и до ден днешен това е неуспешно. Нещо повече - това
производство, както и първоинстанционното в Стара Загора, е в голяма
степен злоупотреба с права, защото искът по чл. 135 от ЗЗД завърши
успешно, въз основа на решението предявихме иск по чл. 517 от ГПК за
ликвидиране на дружество, което има достатъчно имущество, делото в
момента е висящо пред Великотърновски окръжен съд, но е спряно заради
това производство и пак не можем да си съберем сумите.
По същество на настоящия спор считам, че не само от изпълнителното
дело са видни действията, които са извършени, но има и удостоверение,
издадено от ЧСИ М. П. на 30.07.2019 г., в което са описани изпълнителни
действия, извършвани през срокове по-малки от 2 години. То е официален
документ, има материална доказателствена сила, не беше оспорено пред
първоинстанционния съд.
Подробни аргументи сме изложили в отговора на исковата молба. Моля
настоящия състав да се произнесе по делото, като отхвърли въззивната жалба
и потвърди решението като правилно и обосновано.
Моля да ни присъдите разноските. Те са съобразени с § 2 от Наредбата.
Моля да отхвърлите частната жалба. Същата подлежи на връщане, с
оглед неизпълнение на указания за нейната редовност. Ако прецените, че все
пак е редовна, моля да приемете, че е неоснователна, доколкото изходът на
първоинстанционното производство обуславя и присъждането на разноските
в производството по частната жалба. Считам, че не са събрани нови
доказателства във въззивното производство, такива не са искани от нито една
от страните, а и двете страни досега сме имали възможност да изложим
аргументи по правилността на решението още с въззивната жалба и отговора
й, поради което считам, че не е необходимо предоставяне на възможност на
жалбоподателя за представяне на писмени бележки. Ние не желаем да
представяме бележки, тъй като нищо ново не се е случило.
Заявявам, че не съм признавал в съдебно заседание по делото, че
доверителката ми не е внасяла изискуемите такси на ЧСИ. Дори твърдя, че
9
таксите са били внасяни, аз лично съм внасял.
По отношение възраженията на ищеца относно действията на частния
съдебен изпълнител считам, че има друго производство, в което ищецът в
качеството си на длъжник по изпълнителното дело е можел да упражни
правата си и да осъществи контрол по действията на съдебния изпълнител.
Юриск. М. (реплика): Длъжникът може да извърши тези действия, ако
е уведомен. Ако той не е уведомен по никакъв начин за образуването на
изпълнителното дело, няма как да направи тези възражения.
Второ, искам да кажа, че образуването на граждански дела не може да
се счита като начало на някакви законни изпълнителни действия. Това е
пълен абсурд.
Адв. М. (реплика): Относно възражението на колегата относно
писмените бележки, моля да уважите това наше искане, за да не седим още
два часа да излагаме съображенията си.
Юриск. М.: В допълнение искам да кажа, че в случая след като е
изтекла 5-годишната погасителна давност според нас, е изтеглен този
изпълнителния лист за 135 000 лв. при съдебния изпълнител и е образувано
ново изпълнително дело при ЧСИ Г. Д.. Оттам се взема ново удостоверение
за голяма сума и се присъединява към вече съществуващото друго
изпълнително дело при ЧСИ М. П.. И по двете изпълнителни дела, а и по
някое друго, е наложен запор върху дружествените дялове на „И. П.“ в „Т. к.
....“. Това е наистина злоупотреба с право. Не може за едно и също нещо да се
образуват дела при двама съдии изпълнители, да вдигнеш една висока сума и
да я добавяш към предишната, което считам, че е незаконосъобразно.
Адв. М. Моля за незаверено копие от протокола от съдебно заседание,
което да ни се изпрати на е-mail: ************@***.**
Адв. В.: Също моля да ни бъде изпратено копие от протокола от
днешното с.з. на е-mail: ***********@*******************.**
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок от днес да
представи писмени бележки.
10
Да се изпрати на процесуалните представители на страните на
посочените от тях електронни адреси копие от протокола от днешното
съдебно заседание след изготвянето му.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т. е. до 04.05.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11