Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА,
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. дело № 775/2017 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 126 от 19.10.2017 год. по гр. дело № 233/2016 год. Пирдопският районен съд е признал за установено по иска с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на С.Х.Г. ***, че Т.Д. ***,
И.Д.Г. *** и П.Д.Г. *** са собственици на 164 кв.м., придадени по силата на
дворищна регулация към собствения им парцел III-363 в
кв. 52 по плана на с. С.от съседния парцел V-362 в
кв. 52 по плана на с. С.– собственост на ответниците,
като понастоящем по кадастралната карта и кадастралните регистри имотът на
ищците е с идентификатор 67636.316.284, а имота на ответника С.Х.Г. е с
идентификатор 67636.316.281, както и че е допусната грешка в кадастралната
карта по отношение границата между имот с идентификатор 67636.316.284 и имот с
идентификатор 67636.316.281, като неправилно процесните
164 кв.м. – реално обособена част са заснети като част от имот с идентификатор
67636.316.281 и към настоящия момент представляват реално обособена част от
имот с идентификатор 67636.316.284 по затворения контур А-1-2-8-Е-А, а вярната
имотна граница между УПИ III-363, имот
с идентификатор 67636.316.284 и УПИ V-362,
имот с идентификатор 67636.316.281 е по контура 1-А-Е по приложена скица към
заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице К.Н., която е неразделна част от решението.
Съдът е отхвърлил предявения иск срещу Г.Х.Г. по чл. 124, ал. 1 от ГПК по
съображения, че същата не е собственик на парцел V-362 в
кв. 52 по плана на селото, понастоящем – имот с идентификатор 67636.316.281,
тъй като е прехвърлила частта си от имота на ответника С.Г..
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответниците с твърдения, че същото противоречи на
закона и събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Ищците
оспорват подадената въззивна жалба. Считат, че
жалбата от ответницата Г.Г. е недопустима поради
липса на правен интерес, предвид отхвърлянето на предявените искове срещу нея.
Считат, че жалбата на С.Г. е неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното
решение в частта, с която исковете срещу него са уважени.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят,
че са собственици на следния недвижим имот, придобит по наследство от общия им
наследодател Д.Г.: парцел III-363 в кв.
52, заснет в кадастралната карта с идентификатор
67636.316.284 с площ 680 кв.м., а ответниците
са съсобственици на съседния УПИ V-362 в
кв. 52, заснет с идентификатор 67636.316.281 с площ 1284 кв.м. и записан като
собственост на наследодателя на ответниците Х.Г.. С
н.а. № 61/1980 год. за недвижим имот, придобит по регулация, е признато правото
на собственост на И.Д.Г. – баща на наследодателя на ищците Д.Г. върху място от
164 кв.м., придадено към собствения му парцел III-363
в кв. 52 по плана на с. С.от съседния имот № 362, бивша собственост на Х.Г.
– наследодател на ответниците. Сочат, че този
нотариален акт, издаден по специален ред по ЗТСУ удостоверява прилагането на
регулацията, като ищците са заели придадените 164 кв.м. и са изградили ограда
по новата имотна граница, съвпадаща с регулационната граница между парцели III-363 и V-362. В
кадастралната карта обаче е допусната грешка, тъй като не са отразени имотните
граници на имота им съгласно приложения регулационен план, а процесните 164 кв.м. са заснети като част от имот с
идентификатор 67636.316.281 – собственост на ответниците.
Молят съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че са собственици на придадените по силата на приложената регулация 164 кв.м.,
както и че е допусната грешка в кадастралната карта при отразяването на
границата между имотите на страните.
В
отговора на исковата молба ответниците оспорват
исковете с възражението, че регулацията не е приложена досежно
процесните 164 кв.м., както и че исковете следвало да
бъдат предявени за установяване правото на собственост към минал момент – този
на одобряване на кадастралната карта, в която се твърди, че е допусната грешка,
а не към настоящия момент.
В хода
на въззивното производство е починала жалбоподателката Г.Г. и същата е
заместена от наследниците по закон С.Г. /ответник в първоинстанционното
производство/ и И.Х.Г..
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С н.а. № 61, дело № 122/1980 год. на Средногорски районен съдия И.Д.Г.
е признат за собственик по силата на дворищна регулация на дворно място с площ
164 кв.м., заедно с намиращите се върху същото трайни насаждения, придадено от
имот пл. № 362, бивша собственост на Х.Г. към собствения на И.Г. парцел III-363 в кв. 52 по плана на с. С.. Посочено е, че
стойността на придаваемия имот с насажденията възлиза
на 294 лв., която сума е внесена на името на Х.Г. в ДСК-гр. С.с кв. № 563/14 от
04.04.1980 год. Ищците са наследници на Д.Г. – син на
И.Г., починал през 2001 год., видно от удостоверение за наследници №
13/05.04.2016 год. на кметство с. С..
С н.а. № 115, дело № 285/1982 год. на Средногорски районен съд И.Д.Г. е
признат за собственик на основание давностно владение
на дворно място с площ 830 кв.м., съставляващо парцел III-363 в кв. 52 по плана на с. С., ведно с находящите се в него жилищна сграда, плевня и лятна кухня.
С н.а. № 22, дело № 449/1975 год. на ПРС, издаден по обстоятелствена
проверка, Х.С.Г. е признат за собственик
на основание давностно владение върху парцел V-362 по плана на с. С.с площ 1260 кв.м., ведно с
построените в него къща и плевня. Ответниците заедно
с И.Х.Г. са наследници по закон на Х.Г., починал на 28.02.2009 год., видно от
удостоверение за наследници № 226/07.11.2012 год. на община М.. С н.а. № 56,
дело № 375/2012 год. Г.Г. и И.Г. са продали на
съсобственика си С.Г. притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 67636.316.281 по кадастралната карта на с. С.,
одобрена със заповед № РД-18-35 от 29.06.2007 год. на изп.
директор на Агенция по кадастъра.
Съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на
вещите лица Г., Г. и Г. съществува кадастрална
основа, въз основа на която е изработен регулационният план на с. С.от 1968
год. Границите по кадастралната основа на процесните
имоти са показани с черен контур на комбинирана скица – приложение № 1 към
заключението, видно от която имотната граница между имот пл. № 363 и имот пл. №
362 е минавала по линията, заключена между букви Б-В на скицата. С
регулационния план от 1968 год. 164 кв.м. от имот пл. № 362 са придадени
към имот пл. № 363, като придадената
площ е показана с червен цвят между букви А-Б-В-Г на комбинираната скица. През
1980 год. са уредени сметките по регулация за придадените 164 кв.м., видно от
н.а. № 61, дело № 122/1980 год. на Средногорски районен съдия. През 1991 год. е
приет нов регулационен план на с. С., който не променя регулационната граница
между двата процесни имота, като придадената по
силата на ДР от 1968 год. площ от 164 кв.м. се запазва. В одобрената със
заповед № РД-18-35/29.06.2007 год. кадастрална карта ПИ 363 в кв. 52 е заснет
като имот с идентификатор 67636.316.284 с площ 680 кв.м., а ПИ 362 в кв. 49 е
заснет с идентификатор № 67636.316.281 с площ 1284 кв.м., като процесните 164 кв.м. са заснети към ПИ с идентификатор №
67636.316.281, видно и от скиците на л. 38-40 по гр.д. № 233/2016 год. на ПРС.
В тази част кадастралната карта от 2007 год. не съответства на приложената
дворищна регулация за процесните имоти. Съществуващата
на място имотната граница между двата УПИ /ограда/ съответства на регулационната
граница по приложения план от 1968 год.
Заключението на тройната експертиза кореспондира изцяло и с изводите на
приетата в първоинстанционното производство единична
съдебно-техническа експертиза на в.л. Н.от 05.07.2017 год.
Според показанията на св. Б.процесните 164
кв.м. са оградени още през 1980 год. и се владеят от ищцата Т.Г., като оградата
не е променяна. Тази площ е била заета от съседния имот на С.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
По подадената от Г.Г. въззивна жалба съдът намира следното:
Основателно е възражението на въззиваемите за
недопустимост на жалбата. Както правото на иск, така и правото за обжалване предпоставя интерес от обжалването. За ищеца и за ответника
този интерес е различен според това дали за обжалващия решението е изцяло или
частично неизгодно. Няма правен интерес от жалба страната, за която решението е
благоприятно, освен ако същото е нищожно или недопустимо. В случая, с
обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове срещу жалбоподателката Г., т.е. решението е благоприятно за нея,
поради което същата няма правен интерес от обжалването му. Това налага жалбата в
тази част да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
Въззивната жалба на С.Г. е допустима.
Предявените
искове са с правно основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на
предявените искове. Интересът от предявяването им произтича именно от
твърдението за погрешно нанасяне в кадастралната карта на имотната граница
между процесните имоти, като владението на ищците
върху имота в претендираните граници не обуславя
недопустимост на исковете, а напротив - ще сочи, че пространственият обхват на
правото на собственост /индиция за който е и
владението върху имота/ не съответства на отразеното в плана, в случай, че се
установи твърдяната грешка при нанасянето на спорната граница.
Разгледани по същество, исковете
са основателни по следните съображения:
От събраните по делото доказателства – заключения
на вещите лица и приложените
по делото скици, се установява, че при приемането на кадастралната карта със заповед № РД-18-35/29.06.2007
год. е допусната твърдяната
от ищците грешка при нанасянето на югозападната граница на ПИ с идентификатор 67636.316.284.
Според приетото по делото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза по
регулационния план от 1968 год. границата между процесните
имоти минавала по червената линия,
показана между букви А-Г на скицата към заключението. По силата на този план процесните 164 кв.м. от имота на ответниците
са придадени към имота на ищците, а регулационните сметки са уредени, видно от
н.а. № 61, дело № 122/1980 год. на Средногорски районен съдия, който има
обвързваща доказателствена сила на официален документ
и удостоверява, че условията за заемане на имота са изпълнени. Правото на
собственост върху придаваемата площ е преминало в патримониума на праводателя на
ищците И.Д.Г. по силата на самата регулация /чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ – отм./,
като новата регулационна граница се е трансформирала в имотна поради
прилагането на регулацията. С оглед това и регулационните граници по плана от 1968 год. следва да се считат
за имотни такива. Това е така, тъй
като дворищната регулация преобразува собствеността върху
имота в такава върху отредения за него парцел и има отчуждително действие по отношение на частите, придаващи се
към парцели на други лица. С оглед това и при последващи
промени в регулацията следва да се изхожда от положението между имотите
съобразно приложената регулация. Установи се от заключението на вещото лице, че
при последващата регулация от 1991 год.
местоположението на процесната граница не е променено
и съвпада с това по ДРП от 1968 год., но при приемането на новата кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-35/29.06.2007 год., границата между двата процесни парцела е изместена на североизток и вече минава
по черната линия между букви Б-В, показана на комбинирана скица № 1 към
заключението на тройната експертиза. По делото не се доказа основание за това
изменение на границата. Тъй като регулационните сметки по плана от 1968 год. са
уредени, при изготвяне на кадастралната карта от 2007 год. е следвало да се
изхожда именно от границата по последната приложена регулация, която съвпада
със съществуващата на място граница /ограда/. В случая това не е сторено, като
в кадастралната карта границата между двата имота съвпада с тази по кадастралния
план /кадастралната основа/ на плана от 1968 год. и минава по линията между букви
Б-Б, а не по действителната имотна граница между букви А-Г на същата скица. /вярната
имотна граница/. С оглед това съдът намира, че предявените искове срещу С.Г. са
изцяло основателни, поради което следва да бъде признато за установено по иска
с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на последния, че ищците
са собственици на площта от 164 кв.м., оцветена с червен цвят и показана между букви
А-Б-В-Г на комбинирана скица към заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза от 02.10.2018 год., погрешно заснета като част от поземлен имот с
идентификатор № 67636.316.281, собственост на ответниците,
като действителната имотна граница между имотите с идентификатори № 667636.316.281
и № 67636.316.284 съвпада с регулационната граница по приложения ДРП от 1968
год., графично отразена по линията между букви А-Г на комбинираната скица към
заключението на тройната съдебно-техническата експертиза /букви А-Е на скицата
към заключението на в.л. Н.от 05.07.2017 год./.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените в настоящото производство разноски.
Съдът намира за основателно възражението на въззивниците
за прекомерност на претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Въззиваемите
са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., видно
от приложения договор за правна помощ на л. 23 по делото. С оглед данъчната
оценка на процесния имот минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. възлиза на 600 лв., като при определяне на
този размер съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредбата и
обстоятелството, че във въззивната инстанция са
проведени четири открити съдебни заседания с участието на пълномощника на въззиваемите адв. Ц.. Предвид
фактическата и правна сложност на делото обаче и събраните във въззивното производство доказателства /тройна
съдебно-техническа експертиза/ съдът намира, че въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите по-голяма
част от направените разноски за адвокатско възнаграждение /над минимума по
Наредбата/ , а именно – сумата 1000 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В
останалата част възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126 от 19.10.2017 год. по гр. дело № 233/2016 год. на Пирдопския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено по исковете с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на
С.Х.Г. ***, че ищците Т.Д. ***, И.Д. *** и П.Д.Г. *** са собственици на 164
кв.м., придадени по силата на дворищна регулация към собствения им парцел III-363 в кв. 52 по плана на с. С./понастоящем имот с
идентификатор 67636.316.284/ от съседния парцел V-362 по
плана на с. С./понастоящем имот с идентификатор 67636.316.281/ – собственост на
ответниците, както и че е допусната грешка в
кадастралната карта по отношение границата между имот с идентификатор
67636.316.284 и имот с идентификатор 67636.316.281, като неправилно процесните 164 кв.м. по затворения контур А-1-2-8-Е-А
/скица на в.л. Н.на л. 166/ са заснети като част от имот с идентификатор
67636.316.281, а вярната имотна граница между УПИ III-363 /имот
с идентификатор 67636.316.284/, и УПИ V-362 /имот
с идентификатор 67636.316.281/ е по контура 1-А-Е по приложена скица към
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К.Н., която е
неразделна част от решението на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната
жалба на Г.Х.Г., починала в хода на въззивното производство и заместена от наследниците си по
закон С.Х.Г. и И.Х.Г., срещу решение № 126 от 19.10.2017 год.
по гр. дело № 233/2016 год. на Пирдопския
районен съд, като НЕДОПУСТИМА.
В останалата част
решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА
С.Х.Г. *** и И. ***
да заплатят на Т.Д. ***, И.Д. *** и П.Д.Г. *** сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.