№ 126
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20215300102174 по описа за 2021 година
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес- *************** против С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес-
***********************************************************************, с която е
предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищецът и ответникът са наследници
/внуци/ на С. И. Ч., б.ж. на с. **********, починал на **.**.****г. С решение на ПРС от
16.04.1996г., постановено по гр. д. №7479/1994г., на наследниците на С. И. Ч. е
възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху имот- земеделска земя
от 12 дка в землището на гр. *******, като от този имот са били оформени няколко имота,
нанесени в помощния план на местността „***********” гр. *******, един от които е
идентичен с поземлен имот с идентификатор №56784. 536.118 по кадастралната карта на гр.
Пловдив, одобрена със заповед от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ- гр. *******,
м. „***********”, с площ на имота 5570 кв. м, трайно предназначение- урбанизирана
територия, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори-56784.536.117;
56784.536.1796; 56784.536.107; 56784.536.1795; 56784.536. 1000; 56784.536.957;
56784.536.116; 56784.536.1831; 06077.1.1. Твърди се, че ищецът и ответникът, след
неформално споразумение с останалите наследници на С. И. Ч., са придобили правото на
собственост върху гореописания имот на основание давностно владение, продължило
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, като владението на имота е започнало
от месец май 1996г. при равни права. Посочва се, че от месец ноември 2020г. ответникът е
във владение на целия имот и не допуска ищеца в него, като препятства ползването на
собствената му 1 /2 идеална част от имота.
1
С оглед гореизложеното, се иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищецът е собственик, на основание давностно владение, на 1/2 идеална част
от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №56784.536.118 по
кадастралната карта на гр. *******, с площ от 5570 кв.м, с адрес - гр. *******, м.
„***********”, както и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху
притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от този имот.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат И.-
пълномощник на ищеца. Претендират се разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. И. Ч..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от представеното решение № 85/16.04.1996г. на Пловдивски районен
съд, постановено по гр.д. №7479/1994г., че с това решение е отменено решение на Общ ПК-
Пловдив, взето с протокол №2334/13.09.1994г., с което е отказано от ПК да се произнесе по
заявление №2245/12.05.1992г. на Е.С.Ч., като наследник на С. И. Ч., за възстановяване
собствеността върху 17 дка земеделска земя, и вместо това е възстановено с план за
земеразделяне правото на собственост на наследниците на С. И. Ч. върху земеделска земя в
размер на 12 дка в землището на гр. *******, като по отношение възстановяване правото на
собственост върху 5 дка земеделска земя жалбата против решението е отхвърлена. Видно е
от мотивната част на съдебното решение, а и от материалите в приетото по делото заверено
копие на административната преписка №2245/12.05.1992г. на ОСЗ- Пловдив, че с
посоченото в решението заявление наследници на С. Ч. са заявили по административен ред
в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване земеделски земи от 17 дка- нива от 12
дка в м. „**********” и 5 дка в м.********”, като съдът е приел, че в притежание на Ч. е
земеделска земя от 12 дка към момента на колективизацията- 8 дка в м. „**********” и 4
дка - в м.********”.
Установява се от представеното удостоверение за наследници с №31/09.02.2021г.,
издадено от Община „*********”, че С. И. Ч. е починал на **.**.****г., а ищецът и
ответникът са негови внуци- деца на починалия на **.**.****г. син- И.С.Ч...
По делото е допусната съдебно- техническа експертиза, с вещо лице инж. В. Г., чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. В заключението е
посочено, че по отношение на процесния имот няма завършена процедура на
възстановяването му по ЗСПЗЗ. След постановяване на съдебното решение от 16.04.1996г.
по гр. д. №7479/1994 г. на РС- Пловдив не е издадено последващо решение на ПК– Пловдив
за възстановяване на имота с посочен номер по действащ план. В кадастралната карта на гр.
Пловдив претендираният от ищеца имот е посочен като идентичен на имот с идентификатор
56784.536.118, който, съгласно запис в КР, е с площ от 5 570 кв. м, за друг вид застрояване и
по отношение на него липсват данни за собственост. Според заключението, така посоченият
2
имот попада в регулацията на гр. Пловдив, издаването на решение от ОСЗ се предшества от
процедура по издаване на скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ. В архива на Община
Пловдив за коментираната територия няма стар кадастър, съгласно действащия ПУП „Южна
индустриална зона”, одобрен със Заповед №1044/15.11.1984г., процесният имот, посочен
като идентичен с имот с идентификатор 56784.536.118, попада почти изцяло в отреждане за
улица и много малка част от него е включена в УПИ VIII- *****************
Представена е от ищеца служебна бележка, издадена от Кмета на с.**********, в
която се посочва, че местностите „***********” и „**********” са идентични.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от ищцовата страна посредством
показанията на свидетелите Г.К.М., В.К.М. и Я.З.П..
Свидетелят М. твърди, че познава страните, които са внуци на С. Ч.. На наследниците
на Ч. била възстановена земеделска земя през 1996г., имотът им бил около 5 дка и половина.
Свидетелят сочи, че този имотът бил обработван от С. и Г. Ч.и, той също е орал имота, за
което му е заплащано. Повече от 14-15 години ищецът и ответникът работели в имота, сеели
го с жито, техни братовчеди притежавали имоти в близост до процесния и не са имали
претенции за него. Преди около година отношенията между страните се влошили, след което
С. препятствал достъпа на Г. до имота.
Свидетелката М.а депозира показания, че С. и Г. Ч.и имат имот от около 5 дка и
половина в местността „***********”, който двамата заедно обработвали. През 2020г. Ч.и
се скарали, С. не давал на Г. да влезе в имота, засял го с жито, за да осигури фураж за
животните си. Преди това в имота работила и майката на страните. Свидетелката не знае
дали други наследници на С. Ч. са идвали в имота и са оспорвали правата на ищеца и
ответника.
Свидетелят П. заявява, че познава С. и Г. Ч.и от много години, от 1996г. двамата
ползвали съвместно имот от около 5- 6 дка в местността „***********”, не знае по
отношение на този имот да е имало някакви уговорки с други наследници на С. Ч., не е
чувал за претенции спрямо имота от техни сродници.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да бъде уважена ревандикационната претенция, следва да се докаже
кумулативното наличие на определените от закона предпоставки: ищецът да е собственик на
спорната вещ на твърдяното придобивно основание и ответникът да упражнява
фактическата власт върху нея без правно основание.
В случая обект на търсената с осъдителния иск защита е описаният в исковата молба
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.536.118 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. Ищецът е въвел твърдения за
проведено производство по възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ,
3
че след постановяване на решението на ПРС от 16.04.1996г. по гр. д. №7479/1994г. от
възстановената земеделска земя в размер на 12 дка са били образувани няколко имота и по
силата на неформално споразумение между наследниците на С. И. Ч. той и ответникът по
делото са започнали фактическото владение на процесния имот- от месец май 1996г., при
което е станал собственик на 1/ 2 идеална част от същия на основание изтекла придобивна
давност по чл.79, ал.1 ЗС.
По делото се установи, че е инициирано производство по възстановяване на
собствеността върху имоти на наследниците на С. Ч. по реда на ЗСПЗЗ. С посоченото по-
горе решение от 16.04.1996г. по гр.д. №7479/1994г. на ПРС е възстановено правото на
собственост на наследниците на Ч. върху земеделски земи с план за земеразделяне. Видно е
от материалите по изисканата преписка на ОС- Земеделие, а и е констатирано от
допуснатата съдебно-техническа експертиза, че последващо решение от ПК, понастоящем
ОС Земеделие, с което да се индивидуализира имота с граници и номер, не е било издадено.
Според Тълкувателно решение №1/1997г. по гр. д. №11/1997г. на ОСГК на ВКС,
решенията на общинските поземлени комисии по чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници имат конститутивно действие. В
решението е посочено, че с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските
организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на
собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от
съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху
индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от
реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на ПК възниква правното
качество на обекта на собствеността- индивидуализацията и затова то има конститутивно
действие.
Доколкото по делото не е наличен административен акт с конститутивно действие-
решение на ПК по ЗСПЗЗ, чиято материална доказателствена сила може да бъде зачетена и
от който да се извлече индивидуализация на отделен възстановен имот с конкретно
местоположение и съседи, то не е била завършена предвидената в Закона процедура.
Липсата на индивидуализация кой е възстановеният имот възпрепятства
установяването и на идентичност на същия с процесния. При направеното в случая
позоваване на придобивния способ- давностно владение ищецът е следвало да докаже
релевантните за него факти- местонахождение и граници на владения имот, началния
момент на установяване на фактическа власт върху имота и продължителността на
владението, което той не е сторил.
Както вече се посочи, липсва акт, удостоверяващ правото на собственост на
наследниците на С. Ч., в т.ч. страните, върху конкретен имот и съдържащ описание на
4
границите му, така че те да могат да бъдат установени.
Не се доказа въз основа на събраните доказателства и твърдението на ищеца, че
наследниците на С. Ч. са си разпределили ползването на общите имоти, като не е имало
спорове помежду им за същите, както и че това фактическо положение не е променяно след
1996г. От показанията на разпитаните свидетели не се изясниха нито местонахождението и
границите на владения от страните имот, нито се установи да е сключено неформално
споразумение с останалите наследници на С. И. Ч. по отношение ползването на този имот.
Стана ясно единствено, че ищецът и ответникът са упражнявали фактическа власт в
продължение на 14-15 години върху имот, за който няма данни да е соченият като идентичен
с имот с ИД 56784.536.118.
Наред с това, дори да се приеме, с оглед показанията на свидетелите М. и П., че е
изтекъл претендираният период, то няма категорични доказателства по делото, които дават
основание да се счете, че правата на останалите наследници на С. Ч. по отношение на имота
са придобити по давност от страните по делото, при условията на съвладение. Установеното
от свидетелските показания, че ищецът и ответникът са обработвали имота повече от десет
години години и не е имало спорове по отношение на този имот, не е достатъчно, за да се
приеме, че упражняващите фактическата власт С. и Г. Ч.и са демонстрирали воля и са
довели до знанието на останалите съсобственици намерението си да своят техните части и са
започнали да ги владеят за себе си. Самият факт на ползване на имота от част от
съсобствениците не означава, че те са установили владение за себе си. Затова съдебната
практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително
и сънаследник, ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил
държането на частите на останалите във владение за себе си. Съобразно Тълкувателно
решение №3/2020г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственик се позовава на придобивна
давност за чужда идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. А в случая няма каквито и да е доказателства за извършени действия, които
да са изявени пред другите съсобственици по начин, че те да могат да разберат, че имотът се
свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Обикновеното
ползване на имота от страна на ищеца не води до извод за промяна на намерението му
спрямо 1/2 ид. част от него, която претендира, че е придобил въз основа на давностно
владение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не се установяват елементите от
фактическия състав на чл.79 от ЗС. Доколкото ищецът не е доказал, при условията на пълно
и главно доказване, да е придобил твърдяното право на собственост върху претендирания
имот / 1 /2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.536.118/ по давност в
резултат на давностно владение, продължило в заявения период от време, то предявеният
иск по чл.108 ЗС се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
5
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в размер на 330 лева, дължими
от ищеца, съгласно протоколно определение от съдебно заседание, проведено на
23.11.2022г., и представляващи завишен хонорар за работа на вещото лице инж. В. Г. по
възложената му съдебно-техническа експертиза, то на основание чл.77 от ГПК следва да се
осъди ищецът Г. Ч. да заплати посочената сума на вещото лице.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Г. И. Ч., ЕГН **********, с адрес-
гр. *******, ул. *******************, против С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес-
***********************************************************************, иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на
основание давностно владение, осъществявано в периода от м. май 1996г. до м. ноември
2020г., на 1 /2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №56784.536.118 по
кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот- гр. *******, местност „***********”, с площ на имота 5570 кв.
м, трайно предназначение- урбанизирана територия, при граници и съседи: поземлени имоти
с идентификатори- 56784.536.117; 56784.536.1796; 56784.536.107; 56784.536.1795;
56784.536.1000; 56784.536.957; 56784.536.116; 56784.536.1831; 06077.1.1, както и за
осъждането на С. И. Ч., ЕГН **********, да предаде на Г. И. Ч., ЕГН **********,
владението на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Г. И. Ч., ЕГН **********, с адрес- гр. *******, ул. *******************,
да заплати на В. А. Г., с ЕГН ********** и адрес- гр. *******, ул.**************, сума в
размер на 330 / триста и тридесет/ лв., представляваща завишен хонорар за работата му като
вещото лице по допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6