Решение по дело №1940/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от П.И.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П.В., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0320-000278 от 02.11.2022 г., издадена от Г. П.Д., на длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Поморие към ОД на МВР – Бургас. Със заповедта на П.И.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Според него органът, наложил ПАМ, е формирал изводи в заповедта, без да е посочил въз основа на какви факти и обстоятелства е извел тези заключения. Жалбоподателят счита, че липсват доказателства за установената психологическа непригодност да управлява МПС. Иска оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. С., поддържа жалбата. Излага становище по съществото на спора с искане обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, Г. Д. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Поморие към ОД на МВР – Бургас, се явява лично. Намира жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Счита, че в условията на неадекватно и превъзбудено състояние на жалбоподателя същият може отново да получи СУМПС след изясняване на психологическото му състояние посредством заключение на комисия ТОЛЕК.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 02.11.2022 г., около 11:20 ч., в гр. Поморие, на ул. „Княз Борис I” в района на кръстовището с ул. „Средна гора“, Г.Г. – мл. автоконтрольор при сектор ПП ОДМВР – Бургас Г.Г. и мл. инспектор Х.Х. спрели за полицейска проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. №М5912ВТ, управляван и собственост на П.И.К., ЕГН **********, с адрес ***.

За резултатите от извършената проверка служителите на сектор „Пътна полиция“ съставили докладна записка (л. 17), с която уведомили началника на РУ–Поморие, че автомобилът бил спрян от тях, тъй като извършвал маневри, с които частично застъпвал хоризонтална пътна маркировка „М1“ (единична непрекъсната линия).

В докладната било отразено, че по време на проверката К. се е държал превъзбудено, неадекватно и посочвал несвързани едно с друго факти относно пребиваването му в гр. Поморие и заобикалящата го среда. Говорил неразбираемо, смеел се без причина, изпаднал „в криза с притеснена гримаса на лицето“.

След съмнения за употреба на алкохол или наркотични вещества служителите от патрула са изпробвали водача П.К. с технически средства „Дрегер алкотест“ и „Дрегер друг тест“, като резултатите и от двата теста били отрицателни. Съставен бил протокол сер.А0003318 от 02.11.2022 г. за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л.21).

С К. била проведена беседа от ответника - полицейски инспектор Г. Д., който установил, че състоянието на лицето съвпада с описаното от автоконтрольорите.

От жалбоподателя било снето саморъчно сведение (л.18-19), в което същият изложил нелогични разсъждения и констатации относно неговата личност, заболявания (проблеми с очите и долните крайници, диабет) и предходни конфликти с РПУ-Бургас („жалби, свързани с несправедливостта спрямо него“).

На 02.11.2022 г. въз основа на изложените факти ответникът издал оспорения акт - заповед за прилагане на ПАМ №22-0320-000278 от 02.11.2022 г. (л. 16), като временно отнел СУМПС №********* на жалбоподателя до отпадане на основанието за това.

На 16.11.2022 г., началникът на РУ–Поморие изпратил копие от заповедта и материалите по преписката, вкл. отнетото СУМПС, до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, за информация и съхранение към картона на водача.

По делото в качеството на свидетели са разпитани Г.И.Г. и Х. А. Х..

Свидетелят Г. заема длъжност младши автоконтрольор с месторабота РУ–Поморие. Заявява, че на процесната дата заедно с колегата му мл. инспектор Х., спрели за проверка автомобила на жалбоподателя, тъй като същият се движил, криволичейки по пътното платно. Обяснява, че докато извършвали проверка документите на автомобила, К. излязъл от МПС-то и застанал на пътното платно с отворена врата, с което затруднявал движението по пътното платно. Колегата му Х. разпоредил на К. да влезе вътре в автомобила си, тъй като създавал предпоставки за ПТП, но жалбоподателят започнал да се смее и да говори несвързани неща относно пребиваването му в гр. Поморие. Свидетелят сочи, че към момента на проверката поведението на К. било неадекватно: изпадал в кризи, в непрекъснат смях, с притеснена гримаса на лицето, поклащане, изричал несвързани думи. Заради това полицейските служители извършили тест за наличие употреба на алкохол, а в сградата на районното управление в Поморие и теста за наркотични вещества. Според свидетеля резултатите и от двата теста били отрицателни. С колегата му уведомили за случая полицейския инспектор в районното управление – Г. Д., който провел беседа с жалбоподателя, като му дал възможност да напише собственоръчно писмено сведение.

Свидетелят Х., който заема длъжността младши инспектор в РУ- Поморие, също заявява, че докато извършвали обход в гр. Поморие, с колегата му спрели за проверка криволичещ по пътя автомобил, собственост на К.. Описва сходна фактическа обстановка, заявена и от първия свидетел. Посочва, че по време на проверката жалбоподателят се смеел безпричинно, бил доста превъзбуден и говорил несвързано. Пробите му за наличие на алкохол и наркотични вещества били отрицателни. Според свидетеля обясненията, приложени по преписката, били снети от жалбоподателя в сградата на РУ-Поморие.

Като доказателство по делото е приета заповед №251з-1821/26.04.2022г., подписана от директора на ОДМВР Бургас, с която в т.1.7. полицейските инспектори в групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (л.25). Представена е и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.33), с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата.

По делото е представена и справка за нарушител/водач на П.И.К. (л.23).

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Г. П.Д. заема длъжността полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Поморие към ОДМВР гр.Бургас и по силата на заповед №251з-1821/26.04.2022г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП.

Съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0320-000278 от 02.11.2022 г. е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП за осигуряване безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС“, като са предвидени няколко отделни фактически състава.

Един от тях е този по буква „а“, регламентиращ прилагане на мярката по отношение на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

Визираните в хипотезата на чл.171, т.1, б. „а“ ЗДвП юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната административна мярка са първо, несъответствие с медицинските или психологическите изисквания към водача на моторно превозно средство и второ, това несъответствие да е видимо.

Законодателят не изисква несъответствието с изискванията да е установено от органа чрез медицинско/психологическо изследване или посредством конкретни данни за заболяване на лицето. Това несъответствие трябва да е видимо – т.е. да е толкова явно и очевидно, че да бъде установено и от неспециалист.

Медицинските и психологическите изисквания са регламентирани в нарочни нормативни актове и се установяват от компетентни лица след провеждане на нарочни изследвания и прегледи. Нормата на чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП обаче не изисква извършване на експертна преценка на физическата годност на водача по реда на Наредба №3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории.

В посочената хипотеза е необходимо органът чрез собствените си възприятия и на основата на видими признаци да констатира несъответствието между медицинските изисквания и конкретното състояние на водача, което в случая е било сторено.

Органът е констатирал външни, видими признаци, които са му дали основание да приеме наличието на несъответствие с психологическите изисквания. Такива признаци са начина на управление на автомобила- криволичещ по пътното платно /при наличие на отрицателни тестове за алкохол и наркотични вещества/, неадекватното поведение на жалбоподателя пред полицейските служители и житейски нелогичните му твърдения в саморъчното писмено сведение (л.18). В последното са развити пространни, емоционални и несвързани разсъждения, които очевидно излизат от рамките на приетата за нормална мисловна дейност на човек.

Тези факти се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели, които безпротиворечиво установяват действия на жалбоподателя, създаващи реална предпоставка за ПТП, безпричинен смях от негова страна към момента на проверката, несвързани изречения при комуникация, превъзбудено и неадекватно поведение.

Предвид това съдът намира, че изводът на органа за наличието на видимо несъответствие на медицинските/психологическите изисквания е надлежно установен. Събраните по делото доказателства обосновават поведение, което поражда основателно съмнение относно годността на водача да управлява МПС.

Приложената в случая ПАМ има превантивен и временен характер (до отпадане на основанието за прилагането и) и се прилага с цел да се обезпечи безопасността на участниците в движението, когато се констатира „видимо“ несъответствие на лицето с изискванията към водачите на МПС.

С налагането на принудителната административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства до момента, в който бъде установено по предвидения в закона ред удовлетворени ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на събрани в административното производство доказателства за възприетата психологическа непригодност да управлява МПС. Предвид обстоятелството, че приоритетен за защита е общественият интерес за осигуряване безопасността на движението, допустимо е мярката да бъде приложена преди приключването на процедурата по оценка годността на водача по реда на горепосочената наредба. Ако тази процедура бе приключила, то не би ставало дума за временна принудителна административна мярка, а за окончателна мярка, изразяваща се в отнемането на СУМПС.

В тази връзка съдът приема, че административният орган е съблюдавал целта на закона, като чрез временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е ограничил възможността му да шофира до отпадане на обоснованото съмнение, че същият не отговаря на медицинските и психологическите изисквания към водачите на МПС. Съгласно Наредба №3/11.05.2011 г. това би могло да стане единствено след освидетелстване от ТОЛЕК. Същевременно е предотвратена и възможността от настъпване на вредни последици.

По изложените съображения съдът намира, че мярката е законосъобразно наложена и съответна на целта на закона. Оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят отмяна.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.К., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв. П.В., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0320-000278 от 02.11.2022 г., издадена от Г. П.Д., на длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ - Поморие към ОД на МВР – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Съдия: