РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Девня, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.
в присъствието на прокурора Ж. Ст. К.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101004 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, депозирана от Н. Р.
В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, чрез проц. представител – адв. Н.И.
срещу ИВ. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, с която се иска ответникът
да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Р. И. М., с адрес:
гр. ****.
В исковата молба се сочи, че страните са съжителствали на семейни
начала от началото на 2014 г. до 16.11.2017 г., като от съвместното им
съжителство имат родено едно дете - Р. И. М., роден на 08.02.2017 г. Твърди
се, че ответникът злоупотребявал с алкохол, а понякога и с други забранени
от закона вещества, както и че посещавал игрални зали, където играел
хазартни игри. Предвид зависимостта си към хазартни игри той започнал да
взема пари в заем с лихва, които харчел в игралните зали и не внасял нищо в
семейството си, въпреки че работел и вземал пенсия. Излага се, че когато се
родил синът им, страните са живеели в гр. Вълчи дол под наем. Сочи се, че
един ден през месец ноември 2017 г. /когато детето им е било на 9 месечна
възраст/ ответникът се прибрал към 02, 00 часа през нощта в неадекватно
1
състояние, носел пистолет в ръката си и блъскайки по вратата започнал да
обижда и заплашва ищцата. Когато тя отворила вратата ответникът взел
детето от кошарата и му сложил в ръката пистолета, като казал, че то
трябвало да свиква, защото като пораснело щял да го направи сводник, дилър
и т. н. След това нанесъл побой над ищцата. По - късно тя разбрала, че
същата вечер е извършено убийство, като ответникът е участвал в него като
съучастник. Ищцата излага в молбата си, че впоследствие ответникът е бил
осъден за извършеното от него престъпление и понастоящем изтърпява
наказанието си в Затвора – Варна. Още след побоя тя взела решение да
прекрати отношенията с бащата на детето си, като няколко месеца по – късно
се запознала с друг мъж, с когото заживяла на семейни начала. Сочи, че
детето й Р., вече повече от три години се отглежда от новия й мъж, който е
създал силна връзка с него и детето не познава биологичния си баща, а се
обръща и казва на новия й мъж „татко“. По гр. дело № 34/2018 г. по описа на
PC – Девня ответникът М. бил осъден да изплаща месечна издръжка за детето
си Р. в размер на 127, 50 лева, с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, считано от завеждане на иска - 08.01.2018 г. Твърди се, че
ответникът не изпълнявал задължението си въпреки образуваното по молба
на ищцата изп. дело и въпреки подадената жалба до Районна прокуратура –
Варна. Ищцата считам, че е налице тежък случай на поведение на ответника
застрашаващо личността, здравето, възпитанието на детето му, както и че той
трайно не полага и не е полагал грижи за детето и не му дава издръжка, не
участва във възпитанието и отглеждането му, поради което моли същият да
бъде лишен от родителски права. Моли също така да не бъдат определяни
мерки на лични отношения на ответника с детето или ако такива бъдат
определени, то те да се провеждат в присъствието на социален работник.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ИВ. Р. М. не е подал писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата поддържа своите претенции така, както
са предявени.
Ответникът не оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
2
По делото не се спори и се установява от представеното заверено
копие на Удостоверение за раждане №**********, че малолетното дете Р. И.
М., ЕГН: ********** е дете на страните. „
Видно от представения заверен препис на протокол от с.з.,
проведено на 04.05.2018 г. по гр. дело № 34/2018 г. по описа на РС – Девня е,
че страните по делото са постигнали, а съдът е одобрил спогодба, по силата
на която упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти
между ответника и детето.
От тогава и към настоящия момент детето живее при своята майка в
гр. Девня и настоящия й съпруг – М. Т. В., с когото видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак №**********, е сключила брак
на 06.03.2020 г., за което е бил съставен акт з аграждански брак № 8 от
същата дата. Посещава и детска градина в същия град, видно от
представеното удостоверение изх. № 202108-01/02.08.2021 г.
По делото са приобщени заверени преписи от Решение №
30/08.07.2019 г. на Апелативен съд Варна; Решение №217/13.02.2020 г. на
ВКС и 6 бр. листи от мотиви вероятно на съдебно решение на Варненски
апелативен съд, от които се установява, че с Присъда №14 от 20.02.2019 г.,
постановена по НОХД №1462/2018 г. ответникът ИВ. Р. М. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 2 пр. 1 вр. чл. 198
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като му е наложено наказание от тринадесет
години и три месеца лишаване от свобода.
От представения и приет по делото социален доклад се установява,
че от раздялата на страните през 2017 г. детето живее с майка си и нейния
съпруг в двустаен апартамент в гр. Девня, който е много добре обзаведен.
Сочи се, че за детето е осигурено всичко необходимо с оглед на неговите
потребности. Детето общува спокойно с връстници си, не се наблюдава
проблемно поведение. Има изграден приятелски кръг в детската група.
Винаги е добре облечено и чисто. Сочи се, че детето е силно привързано към
своята майка, непрекъснато търси присъствието й и й се доверява. С
роднините по майчина линия детето също общува без да се притеснява, както
и със съпруга на ищцата, който понастоящем е в чужбина. С биологичния си
баща детето н ее контактувало от дълго време, както и с роднините си по
3
бащина линия, като от тяхна страна никой не го е търсил и не е проявил
желание за контакт с детето.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели по
искане на ищцата – Л. Й. М.а и Д. Д. К., които в показанията си сочат, че
страните са разделени от 2017 г., след породен побой нанесен от ответника
над ищцата. Твърдят, че през време на съвместното им съжителство
ответникът системно е упражнявал физическо насилие над ищцата, не е
работил и не е полагал грижи за семейството си, злоупотребявал е с алкохол и
е бил пристрастен към хазартни игри. Към детето си ответникът се е отнасял
нормално, не са им известни случаи, в които той да е наранявал детето си.
Свидетелите излагат, че след раздялата им детето се отглеждало от своята
майка и настоящия й съпруг, който се грижел за него като роден баща и
когото детето наричало „татко“. Свид. К. заявява, че в момента ответника е в
затвора, не плаща издръжка за детето си и не полага грижи за него.
При изслушването на страните съгласно нормата на чл. 59 ал. 6 от
СК, ищцата заявява, че иска да лиши ответника от родителски права над
детето, защото той не полага грижи за него, не заплаща издръжка и не
проявява интерес към сина си, както и защото желае настоящият й съпруг „да
се води“ баща на детето, тъй като то не познава биологичния си баща и „не
иска да му причини такъв стрес“. Твърди, че по време на съвместното им
съжителство ответникът се е държал добре с детето си и го обичал, но много
често отсъствал от дома.
Ответникът заявява, че не възразява да бъде лишен от родителски
права, но твърди, че не се грижи и не плаща издръжка за детето си тъй като е
в затвора и няма възможност за това. Сочи, че единствените му доходи са
социална пенсия от 143 лева. Твърди, че е търсил контакти с детето си, но при
всяко обаждане ищцата му е казвала да се откаже от детето си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от
СК. Това разбиране на съда почива на формулирания петитум в исковата
молба и изложените в исковата молба фактически твърдения.
Съгласно чл. 122 ал. 1 от СК носител на родителски права и
задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки
4
родител.
Съгласно чл. 123 ал. 1 от СК родителските права и задължения се
упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.
Съгласно чл. 124 ал. 1 от СК детето има право да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие.
Лишаването от родителски права константно се възприема от
съдебната практика като крайна мярка за защита на децата, която следва да се
прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Нормата на чл. 132
от СК предвижда, че родител може да бъде лишен от родителски права в
няколко хипотези на особено негативно отношение към детето, а именно: в
особено тежки случаи, когато поведението на родителя представлява опасност
за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето /чл. 132 ал. 1
т. 1 вр. с чл. 131 ал. 1 от СК/ и при трайно бездействие и липса на интерес към
отглеждането му, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи
за детето и не се дава издръжка /чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК/.
За да е основателен иск за лишаване от родителски права, в тежест
на ищцата е да докаже твърденията си относно поведението на ответника,
представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието и
имуществото на детето, което може да бъде квалифицирано като особено
тежък случай и бездействието на родителя, който нито полага грижи за
израстването и възпитанието на детето си, нито дава издръжка.
В настоящия случай ищцата навежда и двете основания за лишаване
на ответника от родителски права на общото им дете. Отново в тежест на
ищеца е да докаже, че без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка.
С доклада по делото съдът е указал на ищцата, че не сочи актуални
доказателства за установяване твърденията си, че ответникът трайно, без
основателна причина не полага грижи за детето си и не му дава издръжка,
както и че не сочи доказателства, че поведението му представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.
По делото липсват доказателства, които в своята съвкупност по
несъмнен начин да установят поведение на ответника, което да бъде
5
определено като тежко посегателство върху детето Радослав, за да се
приложат най - тежките мерки по отношение на родителя - лишаването му от
родителски права. Ищцата не е ангажирала никакви доказателства за лошо
отношение на бащата към детето, негово поведение, представляващо заплаха
за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Не може и
не следва само по наведени твърдения да бъдат налагани тези толкова
драстични за родителя санкции, като лишаването от родителски права.
Процесният случай не касае нито една от двете посочени хипотези.
Видно от данните по делото, бащата е в обектива невъзможност да
осъществява контакт с детето си, тъй като е в затвора. При това единствената
му възможност да осъществява контакт с детето си е в случай, че ищцата го
води на свиждане при своя баща в затвора, където изтърпява наказание
лишаване от свобода. Подобно поведение от страна на ищцата не се
установява по делото, при което следва да се приеме, че ответникът е
прекъснал връзка с детето си не по собствено желание и вина. Намирайки се в
затвора той не би могъл по никакъв начин да полага грижи за своето дете,
нито да му заплаща издръжка, тъй като не реализира доходи. Разпоредбата на
чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК изисква недаването на издръжка да е без основателна
причина. Безспорно е в настоящия случай, че такава причина има, поради
което няма как да се приеме, че ответникът основателно и съзнателно не
заплаща издръжка за детето си. С оглед съдебната практика лишаването на
родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на
последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за
налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за
отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или
хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост
за живота и развитието на детето. Данните по делото не обосновават такъв
риск. Факта , че биологичният баща по независещи но него обективни
причини е бил игнориран от живота на детето си и така са възпрепятствани
контактите между тях сам по себе си говори безспорно, че такова поведение
не съставлява пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитие
на детето. В разглеждания случай и при така представените и събрани
доказателства, трудно би могъл да се формира и извода, че ответника по
делото вреди с поведението си на личността, здравето, имуществото или
възпитанието на детето си, само защото е осъден на лишаване от свобода за
6
сравнително дълъг срок. Вярно е, че престъплението, за което ответникът е
осъден е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона, но само и
единствено поради този факт не би могло да се приеме, че с ответника с
поведението си би навредил на здравето, имуществото или възпитанието на
детето си, както и че ако участва в живота му ще е безполезен. Единствено
желанието на майката да прекъсне връзката на детето си с неговия
биологичен баща с ел то да не го познава, а да припознава настоящия й
съпруг като свой баща не е достатъчно да се прибегне до тази крайна и нй –
тежка санкция за един родител. Това е така, защото децата от своя страна се
нуждаят и от присъствието и на баща си, особено що се касае за дете от
мъжки пол, тъй като неговата любов, подкрепа и внимание следва да оказва
влияние върху формирането на личността им и върху емоционалното им
израстване и обогатяване. Изолирането на родителя от живота на децата освен
че би било несправедливо спрямо самите тях, би дало вредоносно отражение
върху емоционалното им състояние и отчуждение.
В конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за
приложение на нормата на чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от СК не са налице и на
този етап е морално неоправдано постановяване на съдебен акт налагащ най -
тежката санкция предвидена в посочения текст, поради което искът следва да
се отхвърли.
Ответникът не претендира разноски по делото, а с оглед
отхвърлянето на иска такива на ищцата не се следват.
Воден от гореизложените мотиви и съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*** срещу ИВ. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** иск с правно
основание чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от СК за лишаване от родителски права по
отношение на детето Р. И. М., с адрес: гр. ***, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8