Р Е Ш Е Н И Е
№ 1278 10.11.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тринадесети октомври октомври, две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: И.
Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1409 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от А.И.Т., ЕГН **********,***, против решение № 660/22.06.2022
г. постановено по АНД № 83/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 22-0000684/30.11.2021г., издадено от директора
на РД "Автомобилна Администрация"-Бургас, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е
неправилно, постановено в противоречие на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че нарушението не е било доказано. Моли
съдът да отмени обжалвания съдебен акт и потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касацията, редовно и своевременно уведомен, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба и моли решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в
сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на страните и заключението на
прокурора, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 63в
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
С процесното НП
касаторът е санкциониран за това, че на 24.11.2021 г., около 11:30 часа в гр.
Бургас на разклона за кв. „Долно
Езерово“, по посока на движение Лукойл база,
извършва обществен превоз на товари ВСМ - скална маса, видно от
товарителница серия М с № 563083/24.11.2021 г., по маршрут кв. „Долно
Езерово“ до обходен път Север, гр. Бургас, видно от пътен лист с №
5525792/24.11.2021 г. с товарен автомобил, марка „Волво“, с peг. № СВ5551АС
от категория N3, четириосов, с две задвижващи оси, като разстоянието между
тях било над 1.30 м., измерено със сертифицирана ролетка модел BMI/5-
метра/, с фабричен No 1337. След изтегляне с техническо средство с електронна
мобилна везна, марка DINI ARGEO с платформа модел DFWL с №
**********, било констатирано, че при допустимо максимално натоварване
на една двойна задвижваща ос при разстояние над 1.30 м. 18 тона, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
видно от
Разпечатка с № 332/24.11.2021 г. една двойна задвижваща ос била натоварена
с 26395 кг, като претоварването било с 8395 кг, а водачът нямал разрешение
от АПИ за претоварване. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №
295706/24.11.2021 г.
За да постанови
решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на
доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на
установените факти. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия състав.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ в шест точки е регламентирано допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1
с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само
по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища в различни
случаи на ремаркета и полуремаркета и на моторни превозни средства с една, две
или три оси. За да е изпълнен състава на което и да е от нарушенията,
установени в чл. 7, ал. 1, т. 1-6 от Наредбата, е необходимо да бъде измерено
натоварване на ос/оси на моторно превозно средство над максимално допустимото,
установено в съответната правна норма, т. е от значение е къде/върху коя ос е
натоварването, а не броя оси или задвижващи оси на автомобила. В случая данните
по делото сочат, че контролният орган лично е възприел на място и установил по
надлежния ред, че при измерено разстояние между осите над 1. 3 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26 395 кг, при
максимално допустимо натоварване 18 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от
Наредба № 11/ 03.07.2001 г. Неоснователно е и възражението, че е следвало да
намери приложение нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, която касае съвсем
друго нарушение - неизпълнение на изискването натоварването на задвижващата ос
или на задвижващите оси на МПС или на състав от ППС да е по-малко от 25 на сто
от общата маса на моторното превозно средство или състава на ППС, за което
административно нарушение не е повдигнато обвинение на касатора със съставения
АУАН.
Неоснователни са и останалите
възражения, посочени в касационната жалба, доколкото със същите се излагат
твърдения за неприложимостта на хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, като са изложени доводи, че АНО е следвало да
приложи чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата. Видно
от оспореното НП обаче, АНО се е позовал именно на хипотезата, визирана в чл.
177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, с оглед на което
възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не е налице
твърдяното несъответствие между обстоятелствата, посочени в НП и приложената
санкционна разпоредба.
При напълно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт, като изложените в
същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от
касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед изложеното, не се установиха
наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което
то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Процесуалния представител на ответника
е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските
по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно
изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 660/22.06.2022г. постановено по АНД № 83/2022г. по
описа на Районен съд – Бургас .
ОСЪЖДА
А.И.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за направените по делото
разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.