№ 132
гр. Стара Загора, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501581 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба жалба на
Р."Т.-*" ***, клон на „М."М.и.“ ЕАД против решение № 260130/23.07.2021 г.
по гр.д.№ 184/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 873,64 лв. - неплатена
част от възнаграждение за ползван платен годишен отпуск по чл.177, ал.1 КТ.
Въззивникът е останал недоволен от обжалваното решение и счита, че
то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се съображения
в подкрепа на становището си. Твърди се, че всички дължими на ищеца суми
са били изплатени, в т.ч. и за ползвания платен годишен отпуск с
възнаграждението за м. март 2018 г. Иска се решението в обжалваната част да
бъде отменено, а предявеният иск - отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
на работодателя. Въззиваемият оспорва въззивната жалба и излага
съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
решението в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени искове по чл.177, ал.1 КТ и по
1
чл.224 КТ – за присъждане на възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск за м. февруари и м. март 2018 г., както и за присъждане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищецът е твърдял, че е
работил при ответника по трудов договор в периода от 24.01.1983 г. до
27.03.2018 г. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед от
27.03.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Твърдял е, че за м. януари
2018 г. брутното трудово възнаграждение било в размер на 3126,71 лв. През
месец февруари 2018 г. използвал 20 дни платен годишен отпуск при общо 20
работни дни за месеца, за което му било изплатено възнаграждение в размер
на 2655,37 лв. Среднодневното възнаграждение било в размер на 132,76 лв. За
месец март 2018 г. ползвал общо 18 дни платен годишен отпуск при 21
работни дни за месеца, за което му било платено възнаграждение от 2276,02
лв. Среднодневното възнаграждение в било в размер на 126,44 лв. Считал е,
че работодателят допуснал грешка при изчисление на заплащането на
платения годишен отпуск за тези месеци. Твърдял е, че за м. февруари 2018 г.
за 20 дни ползван годишен отпуск му се дължи възнаграждение в размер на
3126,64 лв., а не платените му 2655,37 лв. Разлика възлизала на 471,27 лв. За
м. март 2018 г. за 18 дни платен годишен отпуск му се дължи възнаграждение
в размер на 2678,39 лв., а не платените му 2276,02 лв. Разликата възлизала на
402,37 лв. Искал е съдът на постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати тези суми.
Ответникът е оспорил исковете. Твърдял е, че е заплатил търсените
суми.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна
за безспорно, че ищецът е работил при ответника по трудов договор в
периода от 24.01.1983 г. до 27.03.2018 г., като трудовото правоотношение е
прекратено с предизвестие от 16.03.2018 г. и заповед от 27.03.2018 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Приел е за установено, че за месец
февруари 2018 г. ищецът е ползвал общо 20 дни платен годишен отпуск. За
месец март 2018 г. ищецът е ползвал общо 18 дни платен годишен отпуск.
От правна страна е приел, че съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Последният месец, в
който ищецът е работил повече от 10 работни дни, е м. януари 2018 г.
Брутното трудово възнаграждение за този месец възлиза на 3126,71 лв. и
включва индивидуална работна заплата в размер на 1197 лв., прослужено
време в размер на 478,80 лв., корекция на индивидуална МЗ в размер на
720,72 лв., корекция на индивидуална МЗ, изплатена м.2.2018 в размер на
258,83 лв. и компенсация за м.01.2018 г. в размер на 471,36 лв. Възприемайки
изцяло заключението на вещото лице, районният съд е приел, че при БТВ в
размер на 3126,71 лв. и съответния коефициент за корекция по чл. 18, ал. 2
2
НСОРЗ, среднодневното БТВ за изплащане на ползван платен годишен
отпуск през м. февруари 2018 г. е в размер на 156,3355 лв., а дължимото е в
размер на 3126,71 лв., т.е. с 471,34 лв. по-малко. За м. март 2018 г.
среднодневното БТВ е в размер на 148,888 лв., а дължимото е в размер на
2679,98 лв., т.е. с 403,87 лв. по-малко. С обжалваното решение е присъдил
тези суми – общо 873,64 лв.
По отношение на другия предявен иск по чл.224 КТ постановеното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е частично неправилно.
По делото е безспорно, че ищецът е работил при ответника по трудов
договор в периода от 24.01.1983 г. до 27.03.2018 г., като трудовото
правоотношение е прекратено с предизвестие от 16.03.2018 г. и заповед от
27.03.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Безспорно е, че през м.
февруари 2018 г. ищецът е ползвал общо 20 дни платен годишен отпуск, а
през м. март 2018 г. - 18 дни. Също така въззивният съд намира за безспорно,
че последният месец, в който ищецът е работил повече от 10 работни дни, е
януари 2018 г. Брутното трудово възнаграждение за този месец възлиза на
3126,71 лв. и включва индивидуална работна заплата в размер на 1197 лв.,
прослужено време в размер на 478,80 лв., корекция на индивидуална МЗ в
размер на 720,72 лв., корекция на индивидуална МЗ, изплатена м.2.2018 в
размер на 258,83 лв. и компенсация за м.01.2018 г. в размер на 471,36 лв. По
делото е установено още, че на ищеца е начислена и изплатена такава
компенсация и за м. февруари и март 2018 г. в размер на 469,88 лв. и
съответно 395,12 лв. Сумите са начислени съгласно заповед № ЧР-02-67 от
12.04.2018 г. и изплатени с възнагражденията за м. март 2018 г.
Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни. Според чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата в брутното трудово правоотношение за
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ се
включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труд. Всъщност по делото няма
спор, че въпросната компенсация е именно такова възнаграждение над
основната работна заплата и следва да се включи в брутното трудово
възнаграждение.
Когато възнагражденията са изплатени не в месеца, в който е
определено възнаграждението за отпуск, последното трябва да се преизчисли
– чл.17, ал.1 НСОРЗ, и в базата за определяне на среднодневното трудово
възнаграждение по чл.177, ал.1 КТ да се включи и тази сума над работната
заплата, която е начислена по-късно. В тази връзка основното възражение на
3
ответника-работодател е, че на ищеца е изплатена такава компенсация със
заплатата на м. март 2018 г. Действително, видно от фиша за работна заплата
за м. март 2018 г. на ищеца е начислена компенсация за м. януари в размер на
471,36 лв., за м. февруари в размер на 469,88 лв. и в размер на 395,12 лв. за м.
март 2018 г. В базата за преизчисляване на средното трудово възнаграждение
обаче следва да се включи сумата от 471,36 лв., тъй като тя се отнася за
м.януари, а това е месецът, през който ищецът е отработил 10 дни и въз
основа на брутното трудово възнаграждение за този месец се изчислява
размера на възнаграждението за платен годишен отпуск по изричното
разпореждане на закона – чл.177, ал.1 КТ. Затова при начислено
възнаграждение за м. януари 2018 г. в размер на 3126,71 лв., среднодневното
брутно трудово възнаграждение възлиза на 142,12 лв. (3126,71 лв.:22 р.д. за
м.І.2018 г.). За 20 работни дни за м. февруари среднодневното брутно трудово
възнаграждение възлиза на 156,33 лв. поради коригирането на сумата с
коефициент 1,1 (22 р.д. за м. І.2018 г.:20 р.д. за м. ІІ.2018 г.), при което
възнаграждението за платен отпуск възлиза на 3126,70 лв. На ищеца са
начислени 2655,37 лв. по фиша за работната заплата ма м. февруари и 469,36
лв. по фиша за м. март или общо 3124,73 лв., т.е. с 1,97 лв. по-малко от
дължимото.
При начислено възнаграждение за м. януари 2018 г. в размер на 3126,71
лв. и среднодневно брутно трудово възнаграждение от 142,12 лв. За 21
работни дни за м. март среднодневното брутно трудово възнаграждение
възлиза на 148,89 лв. поради коригирането на сумата с коефициент 1,047619
(22 р.д. за м. І.2018 г.:21 р.д. за м. ІІІ.2018 г.), при което възнаграждението за
платен отпуск възлиза на 2680,02 лв. На ищеца са начислени 2276,02 лв. по
фиша за работната заплата ма м. февруари и 395,12 лв. по фиша за м. март
или общо 2671,14 лв., т.е. с 8,88 лв. по-малко от дължимото.
Първоинстанционният съд не е отчел начислените компенсации за
месеците февруари и март, но по-делото не е спорно, че тези суми са били
изплатени на ищеца, поради което той няма основание са ги претендира втори
път. Затова постановеното решение следва да бъде отменено в частта над
посочените по-горе суми, тъй като начисленото и изплатено възнаграждение
на ищеца за ползвания от него платен годишен отпуск за месеците февруари
и март 2018 г. е по-малко в този размер от дължимото му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260130 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. №
184/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта с която Р."Т.-*", клон
на „М."М.и.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** е
осъден да заплати на П.А.Х. от ***, ЕГН **********, възнаграждение на
основание чл.177, ал.1 КТ за ползван платен годишен отпуск в размер на 20
4
работни дни през м. февруари 2018 г. и 18 работни дни през м. март 2018 г.
над сумата от общо 10,85 лв. до присъдените 873,64 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Х. от ***, ЕГН **********, срещу
Р."Т.-*", клон на „М."М.и.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в *** иск по чл.177, ал.1 КТ за присъждане на възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни през м. февруари
2018 г. и 18 работни дни през м. март 2018 г. над сумата от 10,85 лв. до
претендираните 873,64 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.А.Х. от ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р."Т.-*",
клон на „М."М.и.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 77,03 лв. за направените пред въззивната инстанция разноски за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от жалбата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5