РЕШЕНИЕ
№ 19245
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Л. ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110116883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Г. Й., Г. Л. Й. и Н.
Л. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при
квоти съответно 4/6,1/6 и 1/6 на сумата 656,22 лева - главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ******** 4, за периода м.05.2020-
м.04.2022 г., и сумата 174,93 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021-
07.02.2024 г.; сумата 16,67 лева - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.02.2021-м.04.2022 г., и сумата 4,29 лева - мораторна
лихва за периода 15.04.2021-07.02.2024 г., ведно със законна лихва върху
главниците от датата на подаване на искова молба25.03.2024 г. до окончателното
им изплащане.
Ответната страна твърди, че е погасила задълженията в хода на процеса.
Третото лице-помагач „Д.Е.“ ЕООД не взима становище.
В съдебно заседание ищецът не оспорва плащането. Претендира съдебни
разноски.
Ответната страна заявява, че не е дала повод за водене на делото като
наследници, които не са получили покана за доброволно изпълнение за
паричните задължения, предмет на иска.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 3-4 от ГПК, приети за безспорни и ненуждаещи
се от доказване са всички правнорелевантни факти за възникване на правото на
1
парично вземане на ищеца, вкл. ответниците, в т.ч. техния наследодател, са
клиенти на топлинна енергия за процесните имот и период; размер на исковете;
както и че в хода на процеса е извършено плащане от ответната страна със
сумата 939,97 лв., с която са погасени предявените парични вземания, в т.ч.
съдебни разноски за 60,00 лв.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на Съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти,
които са от значение за спорното право. Предвид правопогасяващият ефект на
плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне.
По претенцията на ищеца за съдебни разноски съдът отчита, че
претендира парични вземания за общ отчетен период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., които са обективирани в обща Фактура №**********/31.07.2021 г.
и Фактура №**********/31.07.2022 г. Tяхната изискуемост е настъпила,
съобразно Общите условия на ищеца, след смъртта на наследодателя на
ответниците (03.07.2021 г.) Не се спори, че след този момент възникналите и
непогасени задължения за топлинна енергия са преминали
към неговите законни наследници. Поради това и на осн. чл. 84, ал. 1, изр. II от
ЗЗД, след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след
изтичане на 7 дни от поканата, каквато не се установи да е връчена, освен искова
молба, с която е заведено настоящото дело. За периода след 03.07.2021 г. за
неплатените парични задължения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот ответниците обаче отговарят в лично качество, като придобили правото на
собственост на основание универсално правоприемство и по арг. от чл. 63 от ОУ,
доколкото качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота, на осн. чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ. Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответниците,
признали иска, не са дали повод за водене на делото по отношение на неплатени
суми за първия отчетен период, за който отговарят като наследници, и в този
смисъл е приложима хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, но за втория отчетен
период не е относима. Ето защо конкретиката на казуса налага отговорността им
за съдебните разноски да се ангажира наполовина. Ищецът има право на съдебни
разноски за сумата 60,00 лв. за платени държавни такси и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение или общо 160,00 лв. От тях ответниците дължат
80,00 лв. Според чл. 76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Разноските по смисъла на тази норма
са извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната изискуемост и
ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното производство,
образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на настоящото
съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по
отношение на тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така
Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др. След
приспадане на извънсъдебно платените съдебни разноски от 60,00 лв. следва да
заплатят сумата 20,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: ***********, срещу Л. Г. Й., с ЕГН:**********, с адрес:
2
**********, Г. Л. Й., с ЕГН:**********, с адрес: **********, и Н. Л. М., с
ЕГН:**********, с *************, осъдителни искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане,
при квоти 4/6,1/6 и 1/6, на сумата 656,22 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ******** 4, за периода м.05.2020-м.04.2022 г., и
сумата 174,93 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021-07.02.2024 г.; сумата
16,67 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.02.2021-м.04.2022 г., и сумата 4,29 лева - мораторна лихва за периода
15.04.2021-07.02.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на
подаване на искова молба25.03.2024 г. до окончателното им изплащане, поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Л. Г. Й., с ЕГН:**********, с адрес: **********, Г. Л. Й., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, и Н. Л. М., с ЕГН:**********, с
*************, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. 78, ал.8 от
ГПК, сумата 20,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка на „Т.С.“
ЕАД № IBAN:**********, BIC:******** – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д. Е.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3