№ 107
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Д. Въззивно търговско дело №
20213001000731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.No-263171/09.07.2021 година от ИВ. СТ. ИВ. срещу решение No-
260076/11.06.2021 година, постановено по т.д.152 по описа за 2019 година по
описа на ОС Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ , на осн. чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
сумата за разликата над 105 000 лева до размера от 180 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 20.07.2019 година до окончателното изплащане
на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.11.2018 година,
и смъртта на дъщеря и Б. Д. И., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за
горницата над 4550,36 лева до размера от 8667,36 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от 14.02.2019 година до 19.07.2019
година и е осъдена да заплати разноски в размер на 950 лева.
Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е
съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът не се е съобразил с
претърпените болки и страдания, не са обсъдени в цялост сериозните
психологически, емоционални и психични проявления и последици при
1
ищците. Случилото се е отразило негативно върху живота на ищцата, като
според свидетелите същата все още не е преодоляла загубата. На следващо
място счита, че неправилно е прието за основателно въведеното от ответника
възражение за съпричиняване, тъй като условие за прилагането му е само
конкретен принос на пострадалия.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с
което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗАДД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ е представила
писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му
част и да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗАДД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“
срещу решение No-260076/11.06.2021 година, постановено по т.д.152 по описа
за 2019 година по описа на ОС Добрич, В ЧАСТТА, с която е осъдено да
заплати сумата за разликата над 50 000 лева до размера от 105 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху
главницата от 55 000 лева за периода от 14.02.2019 година до 19.07.2019
година.
Твърди се във въззивната жалба, че следва да се приеме по-висок процент
съпричиняване, както и, че първоинстанционният съд не е приложил
правилно критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Присъдената сума е силно завишена, същата не е съобразена с интензитета и
характера на търпените болки и страдания.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с
което отхвърли исковете и присъди направените разноски.
Въззиваемата страна е представила писмен отговор, с който моли да се
потвърди решението в тази му част.
Решението е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която ЗАДД „ДАЛЛ БОГГ
Живот и здраве“ е осъдено да заплати на ИВ. СТ. ИВ. сумата от 50 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
2
сумата за периода 14.02.2019 година до 19.07.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Постъпила е и въззивна частна жалба от ЗАДД „ДАЛЛ БОГГ Живот и
здраве“ срещу определение 260360/21.09.2021 година като моли да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като липсват предпоставки за
начисляване на ДДС.
Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, с който моли
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищцата ИВ. СТ. ИВ. излага, че на 03.11.2018 година,
на път II-29 на около 500 м преди с.Стефан Караджа в посока гр.Добрич,
водачът Д. Р. М. на л.а. марка Мазда, модел „Премаци“ с ДКН № ТХ 4975 ХР
нарушава правилата за движение по пътищата и предизвиква ПТП, в резултат
на което е причинена смъртта на пътничката в лекия автомобил - Б. Д. И.. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 24001876 от 06.11.2018 година, като е образувано досъдебно производство
№ 333/2018 по описа на Второ РУ - гр.Добрич.
Към момента на произшествието има валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от
17.11.2017 до 16.11.2018, обективиран в застрахователна полица No-
BG/30/117003037533 на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД.
Починалата Б. Д. И. е дъщеря на ИВ. СТ. ИВ., която изключително тежко
понася нейната загуба. Неочакваната и смърт е огромен психологически шок.
Връзката с родителите е била изключително топла,а отношенията с нея много
близки, като между тях е имало взаимна привързаност и обич и изградена
много здрава емоционална връзка. В резултат на внезапната трагедия ищцата
е изпаднала в тежко емоционално състояние, непрекъснато плаче, няма
апетит и не желае да се храни, не може да спи, изпитва чувство на страх и
безпокойство. Все още не може да преодолее мъката от преживяната
трагедия. Ритъмът и на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата
загуба. Без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Тази
болка няма да отшуми, тъй като за човешкият живот няма еквивалент.
Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата
3
загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия и живот.
Психиката и е белязана завинаги с травмата от загубата на любимото и дете –
Б.. С молба от 23.01.2019 година е отправена претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач – ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД
с искане да и бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес, на осн. чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на
претенцията по исков ред. С уточняваща молба от 23.01.2020 година
претендира законна лихва в размер на 8667,36 лева за периода от 14.02.2019
до датата на подаване на исковата молба – 19.07.2019 година, както и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати
сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.432 КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от година до окончателното
заплащане, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД в писмения си отговор
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползуването на л.а.Мазда за периода от 17.11.2017 до 16.11.2018, обективиран
в застрахователна полица No-BG/30/117003037533 на ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве” ЕАД.
Оспорва исковете по размер, като твърди, че размерът е завишен и не
съответства на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД на реално претърпените болки и
страдания от загубата на своята дъщеря, в резултат на ПТП. Твърди, че е
налице съпричиняване от страна на починалата, тъй като е била без поставен
обезопасителен колан, с който автомобила е бил фабрично оборудван, както и
в разсейване с приказки вниманието на водача. Оспорва предявените искове
по основание, тъй като твърди, че водачът на л.а. Мазда не носи отговорност
за настъпването на ПТП и вредоносните последици от него по отношение на
4
ищцата, като оспорва механизма на ПТП и вината на водача.
Оспорва претенцията за лихва за забава от датата на деликта, предвид
разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ. Застрахователят дължи лихва от датата на
уведомяването или от датата на предявяване на застрахователната претенция,
която от двете е по-ранна. Дружеството е уведомено за пръв път с получаване
на доброволната застрахователна претенция – 23.01.2019 година.
Дружеството е изискало представянето на допълнителни документи и
информация, които са от значение за преценката на основателността и
размера на претенцията, но такива не са постъпили. Моли съда да постанови
решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, а и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че ищцата е майка на починалата Б. И..
С определение №260115/29.10.2020 година, съдът е приел, на осн. чл.146,
т.3 и 4 ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице валидно облигационно правоотношение за
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица № ВG/30/117003037533, с валидност от 17.11.2017 г.
до 16.11.2018 г.
С Присъда №14 от 20.12.2019г. по НОХД №381/2019г. на Окръжен съд
гр.Добрич, /л.152/ Д. Р. М. е призната за виновна в това, че на 03.11.2018г., на
път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа, свързващ гр. Г.Тошево и
гр.Добрич, на 700м. преди с.Стефан Караджа, община Добричка, при
управление на л.а.“Мазда“ с рег.№ТХ 4975ХР, нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на Б. Д. И., поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, чл.343г и чл.58а, ал.1 НК й
е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, като на
основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от
три години. С Решение №71 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД
№34/2020г. по описа на Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в
частта й относно квалификацията на деянието - по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по
5
който текст подсъдимата е оправдана и е потвърдена присъдата в останалата
й част.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза /л.171- 176/, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено се установява, че при извършените оглед и аутопсия са установени
следните увреждания: коремна травма и разкъсване на черния дроб и
слезката; разкъсване на тънки, дебели черва, пикочен мехур и мускули в
долна трета на корема и ретроперитонеалното пространство; наличие на кръв
в коремната кухина; счупване на дясна ключица; масивни ожулвания и
кръвонасядания на коремната стена, гърба и дясната ръка. Експерта приема,
че причина за смъртта е тежката коремна травма, с разкъсване на коремни
органи - черен дроб, слезка, черва и последвалия вътрекоремен кръвоизлив,
като е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
установените травматични увреждания, довели до смъртта на Б. И..
Травматичните увреждания, довели до смъртта на Б. И. са резултат на много
силен удар с или върху твърд, тъп предмет, в областта на долната половина
на коремната стена и отговарят да са получени по механизма на травма в
купето на автомобила - при непоставен обезопасителен колан. При удара на
автомобила в крайпътното дърво, тялото на пострадалата, която е била без
обезопасителен колан на предна дясна седалка, „полита“ напред и нагоре и
най-вероятно травматичните увреждания са в резултат от удар в арматурното
табло на автомобила. С оглед на механизма на настъпване на произшествието
- удар в крайпътно дърво, повредите по автомобила и травматичните
увреждания получени от починалата водят до извода, че същата не е била с
поставен предпазен колан. Според експерта, ако пострадалата е била с
поставен предпазен колан, въпреки високата скорост на движение на
автомобила, непосредствено преди удара в дървото, имайки предвид и
мястото на удара и деформациите по автомобила, настъпилият вредоносен
резултат - смъртен изход би могъл да бъде избегнат. Неминуемо би се
стигнало до получаване на травматични увреждания, които не могат да бъдат
конкретно посочени, но при правилно поставен предпазен колан, тя не би
изпаднала от автомобила, тъй като същият фиксира тялото към седалка и
облегалка на автомобила. Тежките травматични увреждания на коремни
органи, довели до смъртта на същата, както и масивните ожулвания по
коремната стена отговарят да са получени по механизма на травма в купето на
6
автомобила. При изпадане на тялото на пострадалата извън автомобила биха
могли да се получат част от описаните увреждания при външен оглед, като
драскотини, ожулвания по тялото и крайниците.
За изясняване механизма на ПТП и във връзка с наведените от ответната
страна възражения е допусната САТЕ с вещо лице инж. Й. М., както и
повторна САТЕ с вещо лице инж. Е. Ж..
Съдът не възприема заключението на вещото лице инж. Й. М. /л.162-169
по делото/, тъй като същото е необосновано. Заключението не кореспондира с
другите събрани по делото доказателства. Експертът при изслушването
заявява, че при изготвяне на заключението не е ползвал материалите по
образуваното във връзка с ПТП досъдебно производство.
Според заключението на вещото лице Е.Ж. мястото на ПТП е на около 400
м. след Т-образното кръстовище за с.Царевец и на около 700 м. преди
с.Стефан Караджа в посока гр.Добрич; на около 100-120 м. след края на
плавен ляв завой. Пътната настилка в района е била асфалтова, суха, запазена
без неравности и повреди по нея, прав участък от пътя. ПТП е настъпило през
тъмната част на денонощието, при ясно време и добра видимост. Към
момента на ПТП по пътното платно не са се движели други превозни
средства.
Описан е следния механизъм на ПТП: На 03.11.2018 г., около 23.30 ч., по
главен път II-29 гр., Ген. Тошево - гр. Добрич, по посока към гр. Добрич се е
движел лекият автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD" с рег. № ТХ 4975 ХР.
Автомобилът е бил управляван от Дженан Р. М., а на предната дясна седалка
в него е пътувала Б. Д. И.. При извършения оглед на кормилния механизъм,
окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система
на лекия автомобил не са установени неизправности, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Установените повреди по описаните по-горе системи и
механизми на автомобила са настъпили при удара в крайпътното дърво и
водоотводнителната канавка, намираща се върху десния банкет.
Наближавайки мястото на произшествието, на около 400 м. след Т-образното
кръстовище за с. Царевец и на около 700 м. преди началото на с. Ст. Караджа
лекият автомобил се е движел със скорост около 116 км/ч. по прав участък от
пътя. Когато лекият автомобил се е намирал на отстояние около 64,85 м.
7
преди мястото на удара в крайпътното дърво, водачът му е загубил контрол
над управлението на автомобила си, при което той е започнал да се отклонява
в дясно, а когато се е намирал на разстояние около 26,60 м. преди това дърво
е започнал да напуска платното за движение и да преминава върху десния
затревен банкет. След преминаването на лекия автомобил върху десния
затревен банкет е последвал удар в крайпътното дърво,
намиращо се върху него, като в момента на удара скоростта на движение
на автомобила е била около 98,96 км/ч., а след удара в това дърво скоростта
на движение на автомобила е била около 75,71 км/ч. В резултата на удара,
двигателя на автомобила се отделя от него и полита в посока на движението
на автомобила при удара. След като двигателя е прелетял на разстояние около
10,50 м. достига до второто крайпътно дърво и се удря в ствола му на
разстояние около 1,70 м. над банкета, отклонява се в ляво, преминава през
платното за движение и се установява в покой върху левия банкет. След
удара в крайпътното дърво, лекият автомобил се отклонява в ляво,
преминава в ляво от второто и третото дървета, без да осъществи
съприкосновение с тях, преминава през водоотводнителната канавка и се
връща върху платното за движение. След като лекият автомобил е
изразходил своята кинетична енергия се е установил в покой върху платното
за движение, в лентата за движение по посока гр. Ген. Тошево.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са действията
на водача на лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD" с рег. № ТХ 4975
ХР с органите за управление, с които действия той е нарушил
праволинейното движение на автомобила, загубил е контрол над
управлението му, което е довело до напускане на платното за движение и
преминаването му върху десния банкет, където е настъпил удара в
крайпътното дърво. Водачът е имал възможността да предотврати
настъпването на ПТП, ако не бе допуснал загуба на контрол върху
управлението на автомобила.
Съгласно спецификацията на лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0
ТD" с рег. № ТХ 4975 ХР, той е оборудван с триточкови автоматични
предпазни колани за водача, пътника до него на предната дясна седалка и
пътуващите на трите места на задната седалка. Автоматичният предпазен
колан има задачата при катастрофа да фиксира тялото на водача или
пътниците в техните седалки, за да бъдат по възможност равномерно спрени,
8
заедно с кабината за пътниците и да не са изложени на високи,
неконтролирани сили. Автоматичното устройство за навиване прави
възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на носене при най-
различни размери и тегла на тялото. Спирачното устройство на колана е една
затягаща система, която фиксира колана над неговата ролка и препятства т.н.
ефект на филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът компенсира
хлабината на колана, при което той опъва колана при катастрофа, за да лежи
близко до тялото. Ограничителят на силата на колана намалява, в съвместно
действие с обтегачите, риска от наранявания на пътниците в горната част на
тялото. Най-опасни елементи от интериора на купето на автомобила за
пътуващите без поставени колани, при сблъсъка с които се получават тежки
травми, за водачите са кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, а
за пътниците на предната седалка - арматурното табло и предното стъкло.
Така описаното действие на предпазния колан ограничава придвижването на
тялото на водача и пътуващите в автомобила в посока напред, наляво,
надясно и нагоре.
Съгласно спецификацията на лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0
ТD" с рег. № ТХ 4975 ХР, той е оборудван с предпазни въздушни
възглавници за водача и пътника до него, намиращ се на предната дясна
седалка. Предпазната въздушна възглавница пред водача е монтирана във
волана на автомобила, а предпазната въздушна възглавница за пътника на
предната дясна седалка е монтирана в дясната част на арматурното табло.
Тези две предпазни въздушни възглавници имат за цел при челен удар или
удар под ъгъл в предната част на автомобила да се задействат и предпазят
тялото на водача от удар в кормилото, кормилната колонка и предното
стъкло, а за пътника на предната дясна седалка от удар в арматурното табло и
предното стъкло.
От данните по досъдебното производство вещото лице стига до извода, че
в резултат на настъпилото ПТП водачката на лекия автомобил и пътуващата
на дясната седалка в автомобила Б. И. са изпаднали от купето на автомобила,
като са намерени от свидетелите във водоотводнителната канавка, намираща
се върху десния банкет.
Страните са ангажирали по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите Д. Р. М. (делинквент), Г. И. Г.ев (без родство с ищцата), Р. Х. Г.
9
(без родство с ищцата), Д. Т. Н. (без родство с ищцата) и М. Д. Я.
(родственица на ищцата). Показанията на свидетелите са еднопосочни и
непротиворечиви, кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал, поради което липсва основание да не бъдат изцяло кредитирани и
при съобразяване с възможна заинтересованост на лицата от изхода на спора
/чл. 172 от ГПК/.
Свидетелят Д. М. излага, че не помни нищо от ПТП. Подробности е узнала
впоследствие от родителите си, приятели и публикации в интернет.
Свидетелят Г. Г.ев (погрешно посочен в Протокол от 19.03.2021г. като „Д.
Д.“) излага, че е спрял първи след настъпване ПТП, на пътя към гр. Генерал
Тошево, след с. Стефан Караджа. Не видял никой в катастрофиралия
автомобил „Мазда“, който бил по средата на пътя, като воланът бил на около
20-30 метра от него, а двигателя му в нивата. След това спрял и друг човек,
който светнал с фаровете си, при което се чули виковете за помощ на двете
момичета, които били в канавката, в дясната страна. Автомобилът бил по
средата на пътя, леко вдясно. Според свидетеля момичетата са „изхвърчали“
през предното стъкло на автомобила, което липсвало.
Свидетелят Р. Г. излага, че познава ищцата от повече от 10 години.
Работили са в една фирма и имали близки отношения. За същия период от
време Г. познавала и дъщерята на ищцата – Б.. Според свидетеля отношенията
между ищцата и дъщеря и били много добри. Майката постоянно полагала
грижи за дъщеря си и винаги и закупувала най - необходимото. Б. много е
помагала на майка си, придружавала е както нея, така и братчето си до
болницата, купувала е лекарства. Майката много обичала дъщеря си, която
отгледала сама до 7-годишна възраст. След това се събрала да живее с мъжа
си. Ищцата много тъгувала след смъртта на дъщеря си. Не била в състояние
да преживее смъртта и. Ищцата се обаждала на свидетелката и и споделяла,
че и е тежко и много и липсва Б..
Свидетелят Д. Н. излага, че познава ищцата, а също и починалата Б. от 6-7
годишна възраст. Има много добри впечатления от техните
взаимоотношенията. Двете са имали много силна връзка. Ищцата винаги
много добре се е грижела за дъщеря си, за да не и липсва нищо. Ищцата сама
е отгледала дъщеря си. Когато ищцата била болна, Б. била неин придружител
в болницата, грижела се е много както за майка си, така и за братчето си.
10
Свидетелят Н. излага, че е прекарвала време с ищцата и дъщеря и, излизали
са на разходки, прекарвали са празниците заедно. Свидетелят е видял ищцата
няколко дни след смъртта на Б.. Ищцата е била съсипана. Много лошо и се е
отразила смъртта на дъщеря и. Тя много тъгува, плаче, не може да преодолее
смъртта и. Споделя, че дъщеря и много и липсва. Постоянно говори за нея. И
понастоящем ищцата не може да преодолее загубата на дъщеря си, винаги се
разстройва когато говори за нея. Разликата между ищцата сега и преди
загубата на детето и е огромна, според свидетелката.
Свидетелят М. Я. излага, че е първа братовчедка с ищцата и познава Б. от
раждането и. Грижи за нея са полагали ищцата и нейните родители.
Свидетелят Я. за първи път видяла бащата на Б. на нейното погребение.
Ищцата се грижела много добре за дъщеря си, за да не и липсва нищо.
Майката и дъщерята били много близки, в много добри отношения. Двете
взаимно си имали доверие, а Б. постоянно била около майка си. Ищцата е
изпитвала топли, майчини чувства към дъщеря си. След смъртта на Б. ищцата
плаче често, постоянно си спомня за дъщеря си. Усеща липсата и, тъй като
дъщеря и е била нейна голяма опора. Преди смъртта на Б. ищцата била по-
ведра и по-приказлива, а сега станала по-мълчалива и по-затворена. Към
настоящия момент не е преодоляла загубата на дъщеря си. Свидетелят сочи,
че Б. е била лъчезарно, усмихнато и обичано дете, с добри оценки в училище,
била е спокойна, защото била много обгрижвана от ищцата.
Установява се, че на 23.01.2019г. е получена от ответното
дружество застрахователна претенция /л.14,15/ на ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея вследствие на ПТП от
03.11.2018г. вреди. С писмо с изх.№ от 13.02.2019г. /л.31 по делото/, с оглед
произнасянето, от ищцата са изискани документи, подробно посочени в
същото. С писмо с изх.№ от 19.03.2019г. /л.33 по делото/, ищцата е
уведомена, че не са налице основания за определяне и изплащане на
обезщетение по заявената от нея претенция.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 432 КЗ.
Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което
и искът намира своето правно основание в чл. 43 КЗ, съобразно
11
който увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност“. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно-следствена връзка между събитието и вредата,
както и наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се
оспорва между страните, а и е установено. Налице е и влязла в сила присъда,
която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с
присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради
което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта на
пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира
отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан
по основание.
При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия
принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на
ищцата.
Не се оспорва от ответника, а и от представеното удостоверение за
наследници се установява по несъмнен начин, че ищцата е родител на
загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие.
От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна
връзка между ищцата и починалата. Смъртта и е причинила значителни
́
душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната възраст,
семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на
пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от ищцата неимуществени вреди и процесното ПТП.
Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по
справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост
от характера и степента на конкретното субективно увреждане, като от
съществено значение са възрастта на ищцата и на пострадалата, отношенията
12
между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на
емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищцата от
пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на
личния живот на ищцата, наличието на други източници на морална опора и
подкрепа като собствено семейство, съпруг, деца, близки роднини.
Починалата е била в трудоспособна възраст, като са налице много близки
отношения между нея и майка и, основани на обич, привързаност, подкрепа и
взаимопомощ. Ищцата е понесла тежко загубата – затворила се е, изпаднала е
в депресия. С пострадалата може да се каже, че са живеели в едно
домакинство, тъй като са полагали грижи за другото дете на ищцата и брат на
починалата, разчитали са основно на морална подкрепа и помощ, давани от
пострадалата. Неочакваната и смърт е огромен психологически шок. Връзката
с майката е била изключително топла, а отношенията с нея много близки, като
между тях е имало взаимна привързаност и обич и изградена много здрава
емоционална връзка. В резултат на внезапната трагедия ищцата е изпаднала в
тежко емоционално състояние, непрекъснато плаче, няма апетит, не желае да
се храни, не може да спи, изпитва чувство на страх и безпокойство. Все още
не може да преодолее мъката от преживяната трагедия. Ритъмът и на живот е
изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение ще изпитва
болка и ще скърби до края на дните си, като съдът намира, че сумата от
180 000 лева би репарирала причинените вреди.
Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или
не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.
По въпроса, свързан с предпоставките за редуциране на обезщетението
поради съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, е
налице задължителна за съдилищата в Република България практика на
Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС №
17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са
следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове. В мотивите
към т. 7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне
на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата,
е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато
пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването
13
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена
степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде
установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на
ВКС, обективирана в решение по т. д. № 146/2019 г., както и в цитираните в
него съдебни актове на ВКС, намаляването на обезщетението за вреди е
възможно само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалото лице е ползвало
обезопасителен колан. Преценката за реалния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на
поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и
процентното съотношение на този принос.
В случая ответникът твърди, че починалата е пътувала без поставен
предпазен колан и е нарушила правилата за движение.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод, че пострадалата е пътувала без предпазен колан. Заключенията по
кредитираните СМЕ и САТЕ подкрепят този извод. От показанията на
свидетеля Г. Г.ев става ясно, че пострадалата е намерена извън автомобила, а
предното стъкло е липсвало. Според заключението по СМЕ, ако пострадалата
е била с поставен предпазен колан, въпреки високата скорост на движение на
автомобила, непосредствено преди удара в дървото, имайки предвид и
мястото на удара и деформациите по автомобила, биха се получили травми,
но не би настъпил летален изход.
14
Ето защо настоящият състав на съда счита, че пострадалата е нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и че този факт е в пряка причинна връзка
с настъпването на смъртта и. Този извод на съда е основание за определяне на
размера на приноса на пострадалата, а именно 30%. Ето защо искът следва да
бъде уважен за сумата от 126 000 лв., представляваща 30% от определения
общ размер на неимуществени вреди – 180 000лв. За разликата до обжалвания
размер от 180 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед горепосоченото следва да бъде уважено и искането на ищцата за
заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 14.02.2019г. до подаване на исковата молба. Съгласно текста на
чл. 429, ал. 3, изр. второ във вр. с 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховката „Гражданска отговорност“, считано от по-
ранната измежду двете дати, а именно датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, стига да са в рамките на застрахователната
сума.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на Окръжен съд - Добрич следва да бъде отменено, в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 105 000 лева до размера от 126 000
лева, както и с което е отхвърлен искът за обезщетение за забава за периода
14.02.2019 година до 19.07.2019 година за разликата над 45550,36 лева до
размера от 5460 лева, и вместо него постановено друго, с което исковете
бъдат уважени, а в останалата обжалвана част потвърдено.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ следва да
бъде осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 1260 лева, държавна такса върху увеличения размер на иска.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.1, т.2 ЗА съобразно уважения размер на
иска следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4309,20
лева, съобразно минимума на Наредба 1/2008 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения по уважения иск с правно основание чл.432,
15
ал.1 КЗ, както и сумата от 916,03 лева с ДДС по иска с правно основание
чл.86 ЗЗД, съразмерно на уважената част на иска или общо сумата от 5265,23
лева с ДДС.
На ответника следва да се присъди сумата в размер на 510.90 лева,
съобразно отхвърлената част на иска.
По частната жалба намира същата за неоснователна, тъй като
неоснователно е втзражението, че липсват основания за присъждане на ДДС
върху дължимото възнаграждение. За регистрираните по ДДС адвокати
дължимият ДДС се счита за неразделна част от възнаграждението, като в този
смисъл е и константната практика на ВКС. Получените от адвоката
възнаграждения не фигурират сред освободените от ДДС доставки, посочени
в ЗДДС, поради което и присъждането на ДДС е обусловено от изискванията
на ЗДДС.
По размера и дали се дължи адвокатско възнаграждени за иска за
заплащане на обезщетение за забава, съдът съобразява практиката на ВКС по
ч.т.д.358/2022 година на ВКС, II т.о., където е прието, че възнаграждението се
определя съобразно цената на всеки един от защитаваните интереси по
обективно съединените искове, както е извършено изчислението от
първоинстанционният съд.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260076/11.06.2021 година по т.д.№ 152/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете
на ИВ. СТ. ИВ. срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ , на осн. чл.432,
ал.1 КЗ за заплащане на сумата за разликата над 105 000 лева до размера от
126 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2019 година до
окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило
на 03.11.2018 година, и смъртта на дъщеря и Б. Д. И., В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска за горницата над 4550,36 лева до размера от 8667,36 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.02.2019
16
година до 19.07.2019 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ да заплати на ИВ. СТ. ИВ.
сумата за разликата над 105 000 лева до размера от 126 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 20.07.2019 година до окончателното изплащане
на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.11.2018 година,
и смъртта на дъщеря и Б. Д. И., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, ведно със сумата от
5460 /пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 14.02.2019 година до 19.07.2019
година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076/11.06.2021 година по т.д.№ 152/2019
г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете на ИВ. СТ. ИВ. срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, на осн.
чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата за разликата над 126 000 лева до
размера от 180 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.11.2018 година, и смъртта на
дъщеря и Б. Д. И., на осн. чл.432, ал.1 КЗ и за заплащане на сумата за
горницата над 5460 лева до размера от 8667,36 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.02.2019
година до 19.07.2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076/11.06.2021 година по т.д.№ 152/2019
г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАДД
„ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ да заплати сумата за разликата над 50 000
лева до размера от 105 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.11.2018 година,
и смъртта на дъщеря и Б. Д. И., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.07.2019 година до окончателното
изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата
от 55 000 лева за периода от 14.02.2019 година до 19.07.2019 година, както и
сумата от 950 лева разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, ЕИК-20299615, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад,
бул.“Г.М.Д.“, 1 да заплати на адв.Р.И. М. сумата от 5265,23 лева с ДДС,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществена
17
безплатна адвокатска помощ, на осн. чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, ЕИК-20299615, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад,
бул.“Г.М.Д.“, 1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт сумата от 1260 лева, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ИВ., ЕГН-********** от гр.Добрич, ж.к.“БАЛИК“,
бл.53, вх.Б, ет.6, ап.17 да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“
сумата от 510,90 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение 260360/21.09.2021 година, по т.д.№
152/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която ЗАДД
„ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ е осъдено да заплати адвокатско
възнаграждение за разликата над 2903,25 лева без ДДС до размера от 3964,82
лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18