№ 71
гр. Берковица, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20211610100657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Ищецът ВЛ. М. ТР. твърди, че страните са сключили граждански брак
на 13.05.2006 година в гр. Монтана. От брака имат родени две непълнолетни
деца: Б. В.Т.А, с ЕГН ********** и Л. В.Т., с ЕГН **********. Твърди, че
бракът е трайно и непоправимо разстроен и брачната връзка не може повече
да съществува. Няма искане за произнасяне по въпроса за вината. През време
на брака страните са живели в жилище, което е собственост на ищеца и е
придобито преди брака, находящо се на адрес: гр. Монтана, общ. Монтана,
обл. Монтана, ***********. Ищецът желае семейното жилище да му
предоставено, тъй като то е негова лична собственост и той няма друго
жилище. Според него ответницата разполага с други имоти, в които да живее.
Ищецът не възразява родителските права върху децата да бъдат предоставени
на майката и да бъде определен режим на лични отношения с него. Твърди, че
може да заплаща издръжка в размер на 180 лева за всяко от децата. С
допълнителна молба от 17.02.2022г. посочва, че вина за развода има
ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ц.Л. Славчева – Т.а взема
становище по предявения иск. Посочва, че от сключването на брака до
настоящия момент тя и децата живеят в жилище на адрес – град Монтана,
1
**********, което е собственост на ищеца. Грижата по отглеждането и
издръжката на децата е поета изцяло от майката. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака с развод като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ищеца. Претендира упражняването на родителските
права да бъде възложено на нея като на ищеца бъде определен режим на
лични отношения и същият бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 300 лева за всяко от децата. Желае да й бъде предоставено
семейното жилище, находящо се в гр. Монтана, ********, собственост на ВЛ.
М. ТР., за ползване до навършване на пълнолетие на децата. Претендира след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилното име Славчева.
Посочва, че през лятото на 2020г. ищецът е установил извънбрачка връзка,
напуснал семейното жилище и няколко месец живял на друго място.
С Определение 83 от 08.04.2022г. съдът е изготвил проект на доклад и е
разпределил доказателствената тежест между страните.
С писмено становище от 20.04.2022г. ищецът е изменил исковете и
претенциите си като е посочил, че желае родителските права върху децата да
му бъдат предоставени на него като бъде определен режим на лични
отношения с майката. Посочва, че изменението се налага с оглед на
обстоятелството, че и двете деца желаят да останат да живеят при него. Моли
детето Б. да бъде изслушано от съда. Моли ответницата да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка по 200 лева за всяко от децата. Оспорва
твърденията на ответницата, че я малтретира физически и психически по
време на брака. Твърди, че Ц. злоупотребява с алкохол и много пъти се е
наранявала.
Искането за предоставяне на родителските права на бащата е прието за
разглеждане в производството с Определение от 05.05.2022г.
В съдебно заседание страните се явяват лично и поддържат заявените от
тях искания.
Съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за граждански брак страните са
2
сключили граждански брак на 13.05.2006 година в гр. Монтана, като ищцата е
добавила фамилното име на ответникa към своето – С.. От брака си страните
имат 2 ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище, находящо се в
град Монтана, *********** е лична собственост на ищеца от преди брака. И
двете страни желаят прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели на ответницата. Ищецът не е ангажирал свидетелски показания.
Свидетелят Крайнянов посочва, че познава страните от 2008г. Разказва,
че разрив в отношенията им е имало и преди. Присъствал е на устно каране
между страните. През последните две години чувал, че има и физически
разправии между тях. Според него проблемите им са продиктувани от
финансови неуредици. Посочва, че страните живеят в къщата на В. и са
грижовни родители. Посочва, че през август 2021г. случайно видял ищеца с
приятелка на бензиностанцията, но не знае коя е.
Свидетелката Цветкова познава страните и децата им от 10 години. По
мои наблюдения напоследък са във влошени отношения. Ц. е споделяла на
свидетелката, че ищецът има връзка с друга жена. Посочва, че Ц. си е всеки
ден вкъщи. Свидетелката разказва, че вижда ищеца В. по-рядко – веднъж, два
пъти в седмицата. Казва, че той е международен шофьор и не може да каже
дали той живее на друго място.
Ищецът поиска разпит на Л.Ж. - баща на ответницата Ц., като бащата
лично пред съда се възползва от възможността на чл. 166, ал. 1 т. 2 от ГПК и
отказа да свидетелства.
Свидетелката Живкова посочва, че е отглеждала Ц. и е гледала Б. когато
е ваканция. Твърди, че Ц. е грижовна майка и за ответника не може да каже
нищо лошо. Не е била свидетел на техните проблеми.
Свидетелката Цветкова посочва, че познава Ц. от 2 седмици по повод на
нейната работа като адвокат. Разказва подробно за среща между страните, но
която е присъствала, и описва поведението на ответника като неуважително.
Според нея тонът му бил груб, нетърпелив, невъздържан.
Детето Б. В.Т.а, на 15 години и 10 месеца, бе изслушана от съда в
проведеното на 15.06.2022г. открито съдебно заседание в кабинета на съдията
3
в присъствието на социален работник от ДСП – Монтана и съдебния
секретар. По отношение на детето Л. майката заяви пред съда, че детето
преживява голям стрес по повод раздялата на родителите. Посоченото
обстоятелство е установено и от социалните работници при срещата им с
класния ръководител на момчето и е записано в социалония доклад. Класният
ръководител е споделил пред социалните работници, че е забелязала промяна
в детето Предвид изложеното изслушване на детето Л. В.Т. не бе проведено с
оглед на ниската му възраст и данните по делото, че то преживява трудно
раздялата на родителите.
С оглед на установените факти и събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира от правна страна следното:
Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака
Страните желаят прекратяване на брака с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Изрично са го заявили в
исковата молба и в отговора и го потвърдиха лично пред съда. От
твърденията им и поведението им в проведените съдебни заседания е видно,
че между тях съществува напрежение, неразбирателства и липса на
възможност за провеждане на диалог. С оглед единодушното желание на
страните по този въпрос съдът следва да допусне развод.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответницата, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има ищецът В..
Твърденията й за извънбрачна връзка на ищеца с друга жена останаха
недоказани. Действително свидетелят Крайнянов посочва, че през август
2021г. случайно видял ищеца с приятелка на бензиностанцията, но не знае коя
е тя. От това твърдение на свидетеля не може да се направи извод, че ищецът
е имал връзка с посочената жена. Свидетелката Цветкова твърди, че ищецът
има връзка с друга жена, но това й е споделено от Ц.. Свидетелката няма
лични възприятия относно това обстоятелство. Други доказателства в
подкрепа на твърденията на ответницата не са ангажирани. Недоказано остана
и твърдението на ищеца, че вина има ответницата.
Съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
4
разстройство имат и двете страни. Това се доказва както от разпита на
свидетелите /Крайнянов и Цветкова/, които споделят за проблеми между
страните отдавна, така и от поведението на страните в хода на съдебното
производство, от което се установяват взаимни обвинения и неразбирателство
по всички обсъдени въпроси по делото, касаещи техните отношения и
бъдещето на децата им.
Предвид изложеното по делото се установи, че в брака на страните е
настъпило разстройство, което носи характерните белези, определящи го като
дълбоко и непоправимо. Това състояние обосновава и извод за прекратяване
на брака. То се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и
доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за
обезпечаване благополучието на семейството. Настъпилото разстройство в
брачната връзка е и “непоправимо”, т.е. то е окончателно, без възможност за
преодоляване и възстановяване на съпружеските отношения.
Относно родителските права:
Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК Съдът решава въпросите за родителските
права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. При решаване на въпроса за родителските права следва да бъдат взети
предвид и насоките, дадени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило правното си значение и при действието на Семейния
кодекс от 2009г. Решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед
и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за
възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови
навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови
условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
между децата; помощ на трети лица и др. Вината за дълбокото
разстройство на брака поначало е без правно значение за предоставяне
упражняването на родителските права. Когато обаче поведението, от което е
направен извод за вината, се е отразило върху правилното отглеждане и
5
възпитание на децата, то може да се включи в обстоятелствата, които са от
значение за мерките. Съдебната практика е категорична и е в съответствие с
дадените насоки в посоченото Постановление, че мерките по упражняване на
родителските права следва да бъдат определени конкретно като от значение
са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства в конкретния
случай. Съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на
базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай
обстоятелства. В § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето е дадена законова
дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето“ – преценка на: а/
желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола и други
характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на
детето или има опасност да му бъде причинена; д/ способността на
родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата, ж/ други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Установи се по делото, че и двамата родители са с постоянна трудова
заетост. Майката е адвокат към Адвокатска Колегия – Монтана и управител
на търговско дружество, занимаващо се с транспортна дейност. Бащата е
съдружник в същото търговско дружество и е шофьор на един от собствените
на дружеството камиони. В представените декларации за материално и
имотно състояние страните декларират доход, близък до минималната
работна заплата. Това се установява и от представените писмени
доказателства – удостоверение от НАП за В.Т. и удостоверение от Бе ЕЛ Ве
ЕООД на лист 7 от делото. По делото са събрани и писмени доказателства, от
които е видно, че страните обслужват кредити /погасителен план за кредит,
вносни бележки/ и семейното жилище е ипотекирано в полза на Юробанк и
Еф Джи България АД съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от 04.08.2008г.
От приетия по делото социален доклад се установява, че и двамата
родители могат да се грижат за децата. Пред социалните работници майката е
заявила, че тя осъзнава по-добре потребностите и нуждите на децата, защото
от самото им раждане и до момента тя е била родителят, който е възпитавал
децата и активно участвал в тяхното развитие. Същото становище майката
6
поддържа и в хода на настоящото производство лично при изслушването в
съда и представените писмени становища. Социалните работници посочват,
че ищецът говори с любов за децата и заявява, че в създалата се ситуация най-
важно е тяхното емоционално състояние. По думи на бащата пред социалните
работници двамата родители продължават да съжителстват в семейното
жилище и с поведението си той се стреми да не влиза в конфликти с майката,
за да може Б. и Л. да бъдат емоционално щадени. В проведеното съдебно
заседание бащата посочва, че децата сами желаят да живеят при него.
Свидетелите Крайнянов и свидетелката Живкова посочват, че страните са
грижовни родители.
Недоказано е твърдението на ищеца В., че ответницата злоупотребява с
алкохол като това се случва и пред децата. Във връзка с това твърдение на
ищеца е приета по делото Епикриза от МБАЛ Д-р Стамен Илиев АД от
17.03.2021г. относно случка на 17.03.2021г. От съдържанието на епикризата
се установява, че ответницата е посетила лечебното заведение, тъй като е
имала нужда от медицинска помощ във връзка с порезна рана. В епикризата
медицинското лице е отбелязало, че Ц. е „видимо пияна“. От тази случка
обаче не може да бъде направен обоснован извод, че ответницата
злоупотребява с алкохол по начин, който да се отрази негативно върху
родителския й капацитет и възможността й да се грижи за децата. Други
доказателства във връзка с тези твърдения на ответника не са представени по
делото. В приетия по делото социален доклад също не се съдържат факти и
обстоятелства, които да разколебаят родителската годност на майката.
Недоказани остават и твърденията на майката за извънбрачна връзка на
ищеца и негативно влияние върху децата от неговите родители.
Доказателства за тези твърдения не се съдържат нито в социалния доклад,
нито се потвърждават от разпита на свидетелите по делото.
С оглед на изложеното съдът приема, че и двамата родители са в
състояние да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Не се
твърди и не са налице данни за родителско отчуждение на някое от децата
спрямо родителите. Децата контактуват и имат изградена психо-емоционална
връзка и с двамата родители съгласно посоченото в социалния доклад, което
съдът изцяло възприема. Тези обстоятелства се твърдят и от страните в
производството като и двамата са заявили желание за предоставяне на
7
родителските права.
В настоящия случай съдът намира обаче, че децата следва да бъдат
разделени като родителските права върху малолетното дете Л. бъдат
предоставени на майката, а по отношение на непълнолетното дете Б. – на
бащата. Съгласно точка III от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. на Пленума
на ВС разделянето на децата е допустимо поради важни причини. т. е.
предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия
родител, а на други - при другия родител.
От проведеното изслушване на Б. се установява, че момичето желае да
живее с баща си. В хода на изслушването детето Б. се държа спокойно. Не се
забелязва нервност, страх или други негативни преживявания в нея, които
могат да свидетелстват косвено за упражнявано негативно влияние и заплахи
върху детето от родители или близки. Прави впечатление на добре възпитано
момиче, което е наясно с обстоятелството, че между родителите му са налице
неразбирателства и караници. Посочва, че караниците я притесняват и
откакто бащата е напуснал жилището тя прекарва времето си при баба и дядо
/родителите на ищеца/ на другия етаж от къщата. Посочва, че ходи в
семейното жилище, когато нея /майката/ не е там – „...качвам се горе когато я
няма“. Искането да живее с бащата детето е потвърдило и писмено с
депозирана молба от 20.06.2022г. след приключване на съдебното заседание.
По разбиране на настоящия съдебен състав в случая следва да даден
превес на изричното желание на момичето. Всички останали обстоятелства от
значение за предоставяне на родителските права, визирани в правната норма
на чл. 59, ал. 4 от СК и задължителните насоки в Постановление
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, а
именно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ
от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, съдът намира за еднакви по отношение на двамата родители. В
настоящия случай е налице разлика във възрастта на децата от около 5
години, която макар и не особено значителна като брой години, по разбиране
на настоящия състав е от голямо значение при съпоставка на конкретната
възраст на двете деца и емоционалното им и психическо съзряване. Бащата
8
заяви готовност и желание да отглежда децата. Установява се, че бащата
получава помощ в отглеждането и от неговите родители, където именно Б.
прекарва доста време след влошаването на отношенията между родителите. С
оглед на чл. 3 от Конвенция за правата на детето на ООН, в сила за България
и част от вътрешното ни право от 1991г., висшите интереси на детето са от
първостепено значение. Предвид установеното, че възможностите на
родителите за отглеждане на детето са еднакви и е налице емоционална
привързаност и с двамата родители, то решаващо за избора на кого от двамата
родители да бъдат предоставени родителските права трябва да бъде неговото
изрично желание. Следва да бъде определен по-разширен и свободен режим
на общуване с другия родител и другото дете, за да запази и съхрани
емоционалната връзка между децата и родителя, който не изпълнява
ежедневните задължения по грижа и отглеждане на детето.
По отношение на детето Л. родителските права следва да бъдат
предоставени на майката. По този начин ще се съхрани в най-голяма степен
неговото психично спокойствие с оглед по-ниската му възраст и с оглед на
обстоятелството, че при израстването на децата в тази възраст майката е от
основно значение и нейното отсъствие от живота на децата би причинило
трудно преодолима емоционална празнота. Връзката с майката е от
изключително значение за нормалното израстване на детето и с оглед на
факта, че по делото не се доказаха факти и обстоятелства, които да насочват
към дефицит в родителските качества на майката, то на нея следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Л.. По този начин ще се съхранят отношенията майка с дете, които безспорно
са в най-добър интерес на детето в тази възраст.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от СК определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на
дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето,
както и по друго време. В настоящия случай следва да бъде определен по-
разширен режим на общуване на децата с другия родител, с оглед на
обстоятелството, че по делото се установи емоционална привързаност на
децата и с двамата родители и те двамата желаят да отглеждат децата.
Предвид изложеното съдът счита, че служебно следва да бъде определен
следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца за времето след края
9
на учебните занимания в петък до началото на учебните занимания на детето
Л. в понеделник, с преспиване, като първата, съответно третата седмица от
месеца започва да тече и да се брои от първия, съответно третия понеделник
на месеца и изтича в първата, съответно третата неделя на месеца, а за
осъществяване на този режим бащата ще взема и ще води детето на училище;
бащата ще взима детето всяка четна година за Коледните празници, считано
от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, с преспиване, а през
нечетна година за Новогодишните празници, считано от 10 ч. на 30-ти
декември до 18 ч. на 2-ри януари, с преспиване; за Великденските празници -
на всяка четна календарна година, от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на
Светлия понеделник; за пролетната ваканция, така както е определена от
МОН, за всяка четна година от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден,
с преспиване; съответно майката ще взима детето Б. през втората и четвъртата
седмица от месеца по аналогичен на описания по-горе начин, майката ще
взима детето всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 10 ч. на
24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, с преспиване, а през четна година
за Новогодишните празници, считано от 10 ч. на 30-ти декември до 18 ч. на 2-
ри януари, с преспиване; за Великденските празници - на всяка нечетна
календарна година, от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Светлия понеделник;
за пролетната ваканция, така както е определена от МОН, за всяка нечетна
година от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден, както и по 30 дни
през лятото децата ще прекарват с майката и 30 дни с бащата по време когато
отпуските на двамата не съвпадат.
Относно издръжката на децата
Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител е длъжен да издържа
своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид обстоятелството, че всеки
родител ще отглежда едно от децата, то другият следва да участва в
издръжката на другото дете. Издръжката трябва да се определи при спазване
на изискването на чл.142 от СК.
В конкретния случай по отношение на децата е претендирана издръжка в
размер на 200 лева от ищеца и 300 лева от ответницата - месечно за всяко от
тях. От представените декларации за семейно и материално и имотно
състояние се установява, че и двете страни декларират доход, близък до
10
минималната работна заплата. Нямат други доходи и жилища, освен
притежаваното от ищеца семейно жилище. По делото са представени
писмени доказателства относно търговското дружество, в което страните са
съдружници, и е видно, че същото е работещо. Наред с това от писмените
доказателства и твърденията на ответницата се установява и страните имат и
кредити, които изплащат. Предвид това съдът намира, че материалните им
възможности на двамата родители са еднакви. Страните не ангажират други
доказателства за размера на доходите си и за задължения за издръжка към
други лица от същия ред. Предвид изложеното и с оглед нарастващата
инфлация в страната и постоянното увеличение на цените на стоки и услуги
съдът намира размера от 250 лева за основателен. Тази издръжка е съобразена
и с определения в закона минимум от 1/4 от размера на минималната работна
заплата.
Относно ползването на семейното жилище
Съгласно чл. 56, ал.1 при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленумът на ВС се е
произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се
обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на жилищните и
сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения
и промяна на предназначението им, т.е. в зависимост от възможността да се
обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от
обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните
помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е
допустимо по изключение само ако отношенията са търпими. Отношенията
между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна
толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между
бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува
възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална
агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на
такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така
11
установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при
общо ползване на сервизни помещения /в този смисъл Решение 247 от
25.06.2010г. на ВКС, 4-то ГО по гр.д. 239/2009г./.
Съдът се произнася служебно относно ползването на семейното
жилище, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. Разпоредбата на
чл. 56, ал. 2 от СК предвижда, че в този случай когато семейното жилище е
собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на
другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
докато ги упражнява.
Не е спорно по делото, че семейното жилище на страните е лична собственост
на ищеца В.Т. от преди брака. Майката е направила искане жилището да й
предоставено за ползване като твърди, че няма друго жилище и има жилищна
нужда.
Установи се по делото, че отношенията между страните не са търпими –
налице са взаимни обвинения, вербална агресия, липса на възможност за
провеждане на диалог, наличие на напрежение при разговорите между
страните и неразбирателства, които проличават както от писмените
становища така от поведението на страните пред съда. Наред с това при
изслушването на страните и двамата заявиха категорично, че не могат да
съжителстват заедно в общото жилище. Видно от представения по делото
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 04.08.2008г. жилището
се състои от кухня, хол, две спални, баня, тоалетна и е с площ от 98.20 кв.м. И
двете страни са направили искане за предоставяне на жилището като
декларират, че нямат друго. За доказване на това обстоятелство са
представени и справки за двамата от Имотния регистър. Жилищната нужда на
двамата родители следва да се приеме за доказана. Предвид категоричното
желание на страните и установеното по делото, че отношенията между
страните не са търпими, е ирелевантно дали жилището може да се ползва
съвместно от двамата. Жилището следва да бъде предоставено за ползване
само на единия. Съдът намира, че това трябва да бъде майката, на която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на по-
малкото дете Л.. По този начин детето също няма да промени обичайната си
среда на живот, което е от съществено значение при раздяла на родителите.
12
Това е мястото, на което детето е живяло с родителите си, и с оставането му
на това място се цели запазване на неговото емоционално и психическо
здраве с оглед ниската му възраст и данните по делото за трудно приемане на
раздялата на родителите. В социалния доклад е посочено, че това е мястото
където страните са живеели, и детето продължава да живее там с майка си.
По-голямото дете Б. посочи, че прекарва известно време при бабата и дядото
на другия етаж от къщата като съдът счита, че тя би могла да остане с бащата
там докато той осигури друго подходящо жилище за двамата. Предвид
изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от СК жилището следва
да се предоставя на майката до навършване на пълнолетие на детето Л..
Съгласно чл. 57, ал. 1 от СК по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК,
възниква наемно отношение като всяка от страните може да поиска
определяне на наемна цена по всяко време на производството включително и
пред въззивния съд или в отделно съдебно производство. В настоящото
производство няма искане за определяне на наемна цена поради което съдът
не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Относно издръжка между съпрузите
Няма искане за определяне на издръжка между съпрузите.
Относно фамилното име след развода
Ответницата желае да възстанови фамилното си име от преди брака като
премахне добавеното такова на ищеца. На основание чл. 53 от СК този иск
следва да бъде уважен.
Относно разноските
Ищецът в производството е заплатил държавна такса от 25 лева за
образуване на делото за развод. Ответникът следва да внесе дължимата такса
от 25 лева при допускане на развода. Следва да бъде заплатена държавна
такса върху размера на присъдената издръжка от всеки от родителите.
13
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между ВЛ. М. ТР., ЕГН ********** с
постоянен адрес - град Монтана, ******, и ЦВ. ЛЮДМ. СЛ., ЕГН **********
с постоянен адрес - град Монтана, ******, ЕГН **********, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство ПО ВИНА и на двете страни.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Б. В.Т.А, с ЕГН ********** на бащата ВЛ. М. ТР., ЕГН
********** с постоянен адрес - град Монтана, ******.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Б. В.Т.а при бащата на неговия
адрес на местоживеене.
ОСЪЖДА Ц.Л. Славчева, ЕГН ********** с постоянен адрес - град
Монтана, ******, ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното дете Б.
В.Т.А, с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на бащата ВЛ.
М. ТР., ЕГН ********** с постоянен адрес - град Монтана, ******, месечна
издръжка в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, считано от
подаване на исковата молба – 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното плащане или до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Л. В.Т., с ЕГН ********** на майката Ц.Л. Славчева, ЕГН
********** с постоянен адрес - град Монтана, ******.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Л. В.Т. при майката на нейния
адрес на местоживеене.
ОСЪЖДА ВЛ. М. ТР., ЕГН ********** с постоянен адрес - град
Монтана, ****** да заплаща на малолетното дете Л. В.Т., с ЕГН **********
14
чрез неговата майка и законен представител Ц.Л. Славчева, ЕГН ********** с
постоянен адрес - град Монтана, ******, месечна издръжка в размер на 250.00
лева /двеста и петдесет лева/, считано от подаване на исковата молба –
01.10.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане или до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата с другия родител както
следва:
Бащата ще взима детето Л. всяка първа и трета седмица от месеца за
времето след края на учебните занимания в петък до началото на учебните
занимания на детето в понеделник, с преспиване, като първата, съответно
третата седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия, съответно
третия понеделник на месеца и изтича в първата, съответно третата неделя на
месеца, а за осъществяване на този режим бащата ще взема и ще води детето
на училище.
Бащата ще взима детето Л. всяка четна година за Коледните празници,
считано от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, с преспиване, а
през нечетна година за Новогодишните празници, считано от 10 ч. на 30-ти
декември до 18 ч. на 2-ри януари, с преспиване; за Великденските празници -
на всяка четна календарна година, от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на
Светлия понеделник; за пролетната ваканция, така както е определена от
МОН, за всяка четна година от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден,
с преспиване
Майката ще взима детето Б. през втората и четвъртата седмица от
месеца след края на учебните занимания в петък до началото на учебните
занимания на детето в понеделник, с преспиване, като втората, съответно
четвъртата седмица от месеца започва да тече и да се брои от втория,
съответно четвъртия понеделник на месеца и изтича във втората, съответно
четвъртата неделя на месеца, а за осъществяване на този режим майката ще
взема и ще води детето на училище.
15
Майката ще взима детето Б. всяка нечетна година за Коледните
празници, считано от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, с
преспиване, а през четна година за Новогодишните празници, считано от 10 ч.
на 30-ти декември до 18 ч. на 2-ри януари, с преспиване; за Великденските
празници - на всяка нечетна календарна година, от 10 ч. на Разпети петък до
18 ч. на Светлия понеделник; за пролетната ваканция, така както е определена
от МОН, за всяка нечетна година от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния
ден,
както и по 30 дни през лятото децата ще прекарват с майката и 30 дни с
бащата по време когато отпуските на двамата не съвпадат.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище, находящо се в град Монтана,
******, за ползване на майката Ц.Л. Славчева, ЕГН ********** с постоянен
адрес - град Монтана, ******, до навършване на пълнолетие на детето Л. В.Т..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака на основание чл. 53 СК
ищцата Ц.Л. Славчева - Т.а да възстанови фамилното си име от преди брака
като премахне добавеното фамилно име Т.а и занапред бъде Ц.Л. Славчева.
ОСЪЖДА Ц.Л. Славчева, ЕГН ********** с постоянен адрес - град
Монтана, ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС държавна такса в размер на 240 лева върху присъдения размер
на издръжката, 25 лева – окончателна такса при допускане на развода, както и
5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ВЛ. М. ТР., ЕГН ********** с постоянен адрес - град
Монтана, ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС държавна такса в размер на 360 лева върху присъдения размер
на издръжката, както и 5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено. В
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
16
Окръжен Съд - Монтана в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
17