МОТИВИ към присъда №
16 / 30.10.2019 г. по НЧХД № 263 / 2018
г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимиите В.Х.М., Д.Х.М. и Х.Х.М.
е повдигнато обвинение с частна тъжба, подадена от А.М.Ф., затова че на
01.05.2018 г. в село Малко село, община Котел, тримата в съучастие помежду си
като извършители, му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, с което всеки от
тях е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Частният тъжител, като пострадал от
престъплението, е конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в
производството, като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу
тримата подсъдими при условията на солидарност граждански иск за сумата 10
000.00 лева, представляващи причинени от твърдяното престъпление неимуществени
вреди, както и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, частният тъжител,
лично и чрез повереника си адв.
Н.П. ***, поддържа обвинението така, както е повдигнато, гражданския иск и
претенцията за разноски.
Защитникът
на тримата подсъдими – адв. Н.К. ***, оспорва
фактическите обстоятелства в частната жалба и съпричастността на подсъдимите.
Оспорва съставомерността на престъплението, за което
срещу подсъдимите е повдигното обвинение, от неговата
субективна страна, като се твърди, че са налице хипотезите на чл.12 и чл.12а от НК. Моли подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото
обвинение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
И тримата подсъдими не се признават
за виновни и молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като обсъди на всички
доказателства събрани по делото, намира за установено следното:
Подсъдими
В.М. и Д.М. са съпрузи, а подс. Х.М. – сестра на подс. М..
Тримата подсъдими притежават стопански имот в село Малко село, намиращ се в
съседство с имота на подсъдимия – в края на селото в посока към село Ябланово.
Между подсъдимите, от една страна, и подсъдимия, от друга, съществуват
дългогодишни спорове именно във връзка с тези имоти и отношенията им са изключително
влошени.
Домът
на подсъдимите В.М.М. и Д.М. ***, на близко
разстояние от описания по –горе.
На
01.05.2018г. около обяд подсъдимата Х.М. ***. Тъжителят също бил в дома си. Бил
сам. Употребил бил алкохол в количество, което да му повлияе. Виждайки
подсъдимата Х. М., тъжителят започнал да я обижда и да ù се заканва.
Двата имота били разделени само с телена ограда, така че всичко се чувало и
виждало. Подсъдимата твърди, че много се разстроила от обидите и се изплашила
да не бъде нападната от тъжителя, затова се обадила на св. Д. – тогава заемащ
длъжността началник на полицейски участък село Ябланово, който изпратил св. С.И.
– младши полицейски инспектор в същия полицейски участък, да посети местопроизшестсвието. Св. И. *** и отишъл бързо до село
Малко село. Междувременно подс. Х.М. се обадила на подс. В.М. и се оплакала и на него. Подс.
М. ù казал, че ще отиде при нея. Когато св. И. пристигнал, сварил
подсъдимите Х.М. и Д.М. на двора в техния имот, а подс.
В.М. пристигнал с лекия си автомобил. Св. И. чул оплакванията и извикал
тъжителя, който отрекъл да е псувал и заканвал, затова отказал да подпише
съставения от свидетеля предупредителен протокол. Св. И. ***, а тримата
подсъдими останА.в имота си. Подс.
В.М. се качил в автомобила си и тръгнал към главния път, минавайки
покрай къщата на тъжителя. Тъжителят излязъл на пътя с вила в ръце и продължил
да псува.
Подс. В.М. спрял автомобила си на главния
път, водещ към село Ябланово и слязъл. Приближил се към подсъдимия и взел
вилата от ръцете му. Тъжителят се уплашил и започнал да бяга около автомобила,
защото се страхувал, че подс. В.М. ще го бие.
Подсъдимият гонел тъжителя с вилата в ръка, настигнал го и го ударил с вилата.
Тъжителят паднал на земята. В това време на пътя били излезли другите две
подсъдими. Подс. Х.М. пак се обадила на св. Д. и му
съобщила за случилото се. Обадила се и на ЕЕН 112. Св. Д. се обадил на св. И.
да се върне в село Малко село. Когато тъжителят паднал на земята, подс. Д.М. отишла до него него и
за да не си тръгне, седнала върху гърба му, като тъжителят бил с лице към
асфалта. Подс. Д.М. му нанесла няколко удара, а подс. В.М. я насърчавал. Целта на подсъдимите била да
задържат тъжителя до идването на полицая и да се представят като жертви на
неговите действия. Когато св. И. пристигнал за втори път, сварил описаната
ситуация. Подс. Д.М. станала и когато тъжителят се
изправил, от устата му течала кръв и имал по себе си следи от наранявания. Св. И.
видял вилата, за която подс. В.М. обяснил, че е на
тъжителя. Вилата била предадена от подс. В.М. на св. И.
с протокол за доброволно предаване. За да предотврати по-голям конфликт, св. И.
арестувал тъжителя. Докато пътувА.към Котел, два зъба
паднА.от устата на тъжителя.
Когато
тъжителят се прибрал вкъщи, съпругата му – св. Е. Ф., видяла синините по тялото
му. На нея тъжителят казал, че подс. Д.М. го е удряла
с камъни. Свидетелката разбрала и за падналите зъби, като уточнява по време на
разпита, че тя не знаела колко зъба имал в устата си съпругът ù преди
това и че не е ходил на зъболекар, защото нямА.пари.
Свидетелката сочи, че преди това успявал да дъвче храната с няколкото
зъба, които имал, а след като зъбите му били избити, ядял само попара. Изпитвал
болки от ударите по тялото, но не се оплаквал, а само охкал. Имал проблем при
движенията с едната ръка.
На
02.05.2018г. тъжителят посетил съдебния лекар д-р Т. Ч. в град Сливен, който
издал съдебномедицинко удостоверение №
219/02.05.2018г., в което описал резултатите от прегледа : кръвонасядане
и оток около носа; умерено изразен болезнен травматичен оток в областта на дясната половина на долната устна; кръвонасядане в лявата скулна
област и лявата очница; косо разположено двойноивицесто кръвонасядане с размери 25см х 1см и с 1 см светла зона в
областта на дясната плешка, като тъканите са оточни и
болезнени, както и още едно кръвонасядане над него с
размери 6-7 см; кръвонасядания с петнист вид и
болезнен травматичен оток в областта на дясното подбедрие;
масивно охлузване в областта на задната половина на дясната лакътна
става; охлузвания и кръвонасядания в областта на
дясната хълбочна област; охлузвания в областта на предната половина на дясната колянна става.
Същия
ден тъжителят бил прегледан и от д-р Ж. Г. – лекар по дентална
медицина, която му издала удостоверение, в което описала резултатите от
прегледа : избити горни 11-ти и 22-ри зъби, единият от които тъжителят носел,
за да го покаже; разклатен бил и единственият останал на горната челюст зъб № 23-ти;
на местата на избитите зъби 11-ти и 22-ри са забелязани алвеоли, изпълнени с
кръв, болезнени при натиск; горната устна е оточна,
травмирана, болезнена при палпация, с видима
травматична рана в левия участък с размери около 1 см в диаметър – травматичната
рана е с неравни краища, с белезникав оттенък, което затруднява още повече
възможността за нормален говор и нормалното дъвчене; в областта на дясната
половина на долната устна е установено синкаво кръвонасядане
с размери около 4 см, оточност и болезненост на
тъканите. На извършената снимка – ортопанорама се визуализирА.празните алвеоли на местата на избитите зъби –
11-ти и 22-ри.
На
15.05.2018г. тъжителят отишъл на повторен преглед при д-р Г., която му издала
второ удостоверение за установените към него момент резултати : Изследвана била
чувствителността на зъб 23-ти, който бил все още чувствителен при приемане на
студени напитки. Електродиагностиката на този зъб
показала отклонение от нормата, което означавало протичане на възпалителен
процес на зъба, вероятно вследствие на удара на 01.05.2018г. Алвеолите на зъби
11-ти и 22-ри били открити, раните не били зараснА.и
в областта на дясната половина на долната бузи се забелязвало синкаво кръвонасядане с размери на монета от 50 ст
- 5 мм приблизително. Тъжителят се оплакал от затруднение при говора и болки
при опити за дъвчене, заради което приемал само течно-кашава храна.
Било
образувано ДП № 196/2018 г. за извършено по чл.129 от НК престъпление. След
като прокурорът не установил на тъжителя да е била нанесена средна телесна
повреда, с постановление от 13.09.2018г. прекратил досъдебното производство и
му изпратил съобщение по реда на чл.50 от НПК (в актуалната му редакция, ДВ,
бр.63 от 2017г), като му разяснил възможността да подаде частна тъжба в
едномесечен срок. Съобщението е получено на 21.09.2018г., а частната тъжба е
постъпила в РС Котел на 22.10.2018г., изпратена по пощата на 19.10.2018г., при
спазване на установения едномесечен срок.
Съдът
установи горните факти, след като обсъди подробно обясненията на подсъдимите В.М.
и Х.М., показанията на всички разпитани по делото свидетели, преценени ведно с
приобщените към делото писмени доказателства. При обсъждане на обясненията на
подсъдими съдът съобрази двуяката им функция – че освен
доказателствено средство, те са и средство за защита,
поради което подлежат на внимателна преценка и критичен анализ. За достоверни
съдът приема обясненията в частта им, в която тези двама подсъдими твърдят за
възникнал същия ден конфликт с тъжителя и че той е псувал и обиждал подс. В.М., докато последният минавал с автомобила си
покрай къщата на тъжителя, и държал в ръката си вила. Така сочи св. М.Д., която
по това време пиела кафе на двора, но когато разбрала, че конфликтът се задълбочава,
умишлено се прибрала, за да не бъде свидетел. В частта, в която подс. В.М. отрича да е удрял тъжителя, обясненията му се
конфронтират с показанията на св. М.И., която в този момент отивала да хвърля
боклук и видяла как този подсъдим удря два пъти тъжителя с дървния
сап на вилата. Показанията на св. И. се потвърждават от данните от
съдебномедицинските удостоверения, издадени на тъжителя на следващия ден.
Опитът на подсъдимите да докажат, че травмите по тялото на тъжителя са били нанесени
предния ден от сина му, е несполучлив, тъй като св. С. не сочи да е видял
такива наранявания, когато е разговарял с тъжителя при първото посещение, нито
пък е възможно такива наранявания да са били получени впоследствие.
По
отношение на приетата и приобщена към доказателствената
съвкупност съдебномедицинска екпертиза, изготвена по
досъдебното производство : Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила,
като е изслушал експертиза, която не е била назначена по надлежния ред в това
производство, поради което експертното заключение съдът изключва от доказателствения материал и не го обсъжда.
Съдът
прочете и приложи прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства
– съдебномедицинските удостоверения, както и справката от ЕЕН 112, от която се
установява, че подс. Х.М. е звъняла на 01.05.2018г. в
13:39ч и в 14:45ч. Предвид развилата се през деня конфликтна ситуация, съдът
приема, че тази подсъдима е звъня както на св. Д., така и на ЕЕН 112, за да се
оплаче от тъжителя.
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото
на неговото извършване.
При
така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод,
че подсъдимите В.М. и Д.М. са осъществили престъпния състав на чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на 01.05.2018 г. в село Малко село, община Котел, в съучастие помежду си
като извършители, причинили на частния тъжител А.Ф. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Установено
е както времеизвършването на престъплението – по обяд
на 01.05.2018 г., така и мястото на неговото извършване – в село Малко село на
пътя, водещ към съседното село Ябланово.
На тъжителя е причинена лека телесна
повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията са описани в
представените по делото съдебномедицински удостоверения. За причиняване на
уврежданията свидетелстват в показанията си и свидетелите М.И., С.И. и Е.Ф..
Нанесените на тъжителя болезнени наранявания и охлузвания, както и избиването
на два зъба покриват признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл са
и дадените с ППл 3-79 на ВС указания. За да е налице лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК, на пострадалия трябва да са нанесени “такива
увреждания, които да са доВ.до болестно състояние,
без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае
се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане
на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по – леки изменения
във физиологичните функции извън болката и страданието.” Относно зъбите – РП
Котел е приела въз основа на експертното заключение, че тяхното избиване не е
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, тъй като зъбите са били
увредени от парадонтит и не са изпълнявА.физиологичното
си задължение, поради което причинената телесна не е средна по смисъла на
чл.129 от НК. Съдът приема, че избиването на тези два зъба, които са два от
трите налични на горната челюст на пострадалия, покрива признаците на лека
телесна повреда. В т.11 от посоченото по-горе тълкувателно решение е разяснено,
че несъставомерна последица (касателно
престъплението по чл.129 от НК) е избиването на разрушени, силно разклатени или
неизличимо болни зъби, които не са изпълнявА.предназначението
си за дъвчене и говорене.
Съдът прие, че телесната повреда е
била причинена от подсъдимите В.М. и Д.М. при условията на съизвършителство.
Подс. М. е нанесъл удари по тялото на тъжителя със
сапа на вилата, а подс. Д.М. седнала върху падналия
на земята пострадал и му нанесла допълнителни удари, за да не избяга, докато
дойде полицията.
Подсъдимите
В.М. и Д.М. са извършили престъплението, действайки в съучастие помежду си като
извършители. И двамата са нанасяли на пострадалия удари и по този начин
обективно и виновно са допринесли за осъществяване на престъплението,
действайки с пряк умисъл за задружно причиняване на престъпния резултат
(решение № 119 от 25.05.2000г. на ВКС по нак. дело №
14/2000 г., І н.о.). Без значение е кой какви точно удари е нанесъл, като от
значение е дА.тази дейност е част от изпълнителното
деяние. Когато съизвършителите имат сходно поведение,
резултатът е съвкупно причинен от всички, независимо от конкретния им
индивидуален принос.
За неоснователни съдът преценява
възраженията на защитата за наличие на основания, изключващи обществената
опасност по смисъла на чл.12, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите В.М. и Д.М..
Съдът прие, че тъжителят държал вила в ръце и псувал, докато този подс. В.М. минавал с автомобила си покрай къщата на
тъжителя. Доколкото обаче подс. В.М. е бил в движещ
се автомобил, не може да се приеме, че тъжителят е бил в обективна възможност
да извърши нападение. Подс. В.М. е преценил, че
ситуацията е подходяща да отмъсти на тъжителя за дългогодишните конфилкти – тъжителят бил сам в дома си, пиян, наоколо не си виждА.други хора. Спрял автомобила си, слязъл и като взел
вилата от ръцете на пострадалия, започнал да го удря по тялото със сапа. Не е
вярно твърдението в обясненията му, че спрял, защото видял жена си – подс. Д.М., да идва по пътя, връщайки се от погребение.
Установи се, вкл. от обясненията на подс. Х.М., че и
тримата подсъдими са били в стопанския имот, като подс.
Д.М. е отишла там значително по-рано.
Разпоредбата
на чл.12а от НК е също е неприложима с оглед конкретиката,
която разкрива настоящият случай. Подс. Д.М.
извършила т.нар. „граждански арест“, като седнала върху падналия с лице към
земята тъжител и го удряла по главата. Седяла отгоре му, докато на мястото
дошъл полицейският служител. При задържането му от подс.
Д.М. тъжителят няма данни да е извършил престъпление или тази подсъдима да е
предотвратила извършване на престъпление.
Тъй като не се установи подс. Х.М. да е нанасяла удари на тъжителя, съдът оправда
тази подсъдима изцяло по повдигнатото срещу нея обвинение. По тази причина
съдът оправда и останалите двама подсъдимите В.М. и Д.М., че са действА.в съучастие с подс. Х.М..
Подсъдимите
В.М. и Д.М. са извършили престъплението при условията на пряк умисъл - съзнавА.са общественоопасния
характер на деянието, предвиждА.са общественоопасните му последици и са ги желаели. ДействА.са както с умисъл за извършване на престъплението
лека телесна повреда, така и с умисъл за съучастие.
Налице са всички
предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на подсъдимите В.М. и Д.М. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. Деянието е извършено
от всеки от тях умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода до две
години или пробация, няма причинени от престъплението
имуществени вреди, подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК. Подсъдимият В.М. се счита
за неосъждан, тъй като е настъпил ефектът на реабилитацията по право по
осъждането по присъда по НОХД № 59/1996г. на РС Котел, в сила от 22.03.1996г.,
с която му е било наложено наказание една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което е било отложено за три години изпитателен срок. Не са
налице изключващите прилагането на чл.78а от НК предпоставки, дадени в ал.6-та.
При определяне размера на глобата, определена от НК в границите от 1000.00
до 5000.00 лева, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и на
извършителите, подбудите, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени добрите характеристични данни, емоционалната мотивация за извършване на
престъпление, както и поведението на тъжителя. Липсват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на глоба в размер над минималния
предвиден от 1000.00 лева.
Приетият
за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, с
който се претендира обезщетение на неимуществените вреди, причинени от
непозволено увреждане – престъплението, е доказан по основание, но е предявен в
завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а тогава когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно – чл.53 от ЗЗД.
Тъй като подс. Х.М. беше призната за невиновна по
повдигнатото обвинение, съдът отхвърли предявения срещу нея иск.
Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди. Първият елемент от фактическия състав
на непозволеното увреждане, деянието, е налице – подсъдимите В.М. и Д.М. са
осъществили престъпния състав на чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има
предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел
да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и
другите нематериални последици, възникнА.от деликта. При причиняването на телесната повреда тъжителят
несъмнено е претърпял болки, страдания, унижение и се е засегнало чувството му
на лично достойнство. Избити са били два от трите му останА.на
горната челюст зъби, като третият е бил разклатен. Няма данни раните да са
отшумели за период, различен от обичайния – между 10 и 15 дни. Избиването на
зъбите, макар и болни, е внесло промяна в навиците и начина на живот на
пострадалия. С наличните зъби
пострадалият е успявал да се храни, но след това се е наложило да приема течни
и меки храни, неизискващи дъвчене.
За
да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да
изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира
размера на исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен,
след като се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по
справедливост тяхната продължителност – момента на причиняване на телесната
повреда и като краен момент около две седмици след това. След като обсъди в
съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди е в размер на 1000.00 лева и приема искът до пълния му
предявен размер 10000.00 лева като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите В.М. и Д.М. всеки от тях да заплати на тъжителя по
548.50 лева, представляващи направени от него разноски.
Съдът
осъди тъжителя да заплати на оправданата подс. Х.М.
сумата 400.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение. В договора за правна помощ, сключен с адв.
Н.К., е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение общо в размер на
1200.00 лева за тримата подсъдими, поради което съдът приема, че всеки от
подсъдимите е платил по равно, а именно по 400.00 лева.
Съдът
осъди подсъдимите В.М. и Д.М. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Котел сумата 50.00 лева, представляващи държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :