Решение по дело №33167/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1188
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20221110133167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110133167 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……................
В ИМЕТО НА НАРОДА
26.01.2023

Софийски районен съд, ІI Гражданско отделение, 53-ти състав, в
публично заседание на 01.11.2022 година, в състав:

Съдия: Константин Кунчев

при секретар Биляна Петрова разгледа гр. д. № 33 167/2022 г.,
докладвано от съдия Кунчев:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от ищеца ,,ЗЕАД БВИГ‘‘ ЕАД
срещу ответника ЗАД ,,ОЗК-З‘‘ АД.
Ищецът твърди, че на 30.10.2019 г. по път Е79, в района на 102+000 км
е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), предизвикано по вина на
1
водача на композиция с влекач марка ,,Мерцедес‘‘, модел ,,Актрос‘‘, с рег. №
РВ9329РС. В резултат от ПТП са били причинени щети на лек автомобил
марка ,,Фолксваген‘‘, модел ,,Кади‘‘, с рег. № СВ7388НВ, който е бил
изтласкан от пътя и е попаднал в крайпътното дере. Ищецът заявява, че за
случая е съставен протокол за ПТП № 1371927 от 30.10.2019 г. За увредения
автомобил е била сключена имуществена застраховка ,,Булстрад Каско
Стандарт‘‘ при ищцовото застрахователно дружество – полица
№ 4704180200015619 от 21.12.2018 г., валидна към датата на настъпване на
ПТП. Ищецът излага, че с възлагателно писмо от 06.11.2019 г. ремонтът на
увредедното МПС е възложен на ,,АМ Трединг‘‘ ООД. Получена е оферта за
ремонт в размер на 37 744,02 лева, с оглед на което застрахователят е
определил щетата като тотална. Сочи се, че след извършена оценка на щетите
по застрахования автомобил е било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 22 365,00 лева, а с доклад от 13.02.2020 г. е
одобрена и заплатена сума в размер на 68,40 лева на дружеството, извършило
репатрирането на увреденото МПС. Ищецът твърди, че за влекач марка
,,Мерцедес‘‘, модел ,,Актрос‘‘, с рег.
№ РВ9329РС е била сключена задължителна застраховка ,,Гражданска
отговорност‘‘ на автомобилистите при ответника, с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, поради което е придобил регресно вземане
срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение. Поддържа, че с писмо № Л 07125/05.01.2022 г. е предявил пред
ответника регресната си претенция в размер на 21 060,59 лева, с включени
ликвидационни разноски, но последният не изпълнил задължението си,
поради което дължи и лихва за забава върху посочената сума. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва съществуането на валидно застрахователно правоотношение между
него и собственика на влекач марка ,,Мерцедес‘‘, модел ,,Актрос‘‘, с рег. №
РВ9329РС. Оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. Оспорва представения протокол за ПТП. Счита, че
предявеният иск е в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. Поддържа, че при тотална щета от действителната
стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на запазените
2
части, която в случая твърди да е 30% от действителната стойност.
Ответникът възразява да е изпаднал в забава, тъй като не е представено
доказателство за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, което е
условие за изплащане на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 30.10.2019 г. по път Е79 е настъпило
ПТП с участието на композиция с влекач марка ,,Мерцедес‘‘, модел
,,Актрос‘‘, с рег. № РВ9329РС, в резултат от което са били причинени щети
на лек автомобил марка ,,Фолксваген‘ ‘, модел ,,Кади‘‘, с рег. № СВ7388НВ.
Не е спорно и наличието на застрахователни правоотношения към датата на
ПТП между ищеца и собственика на увреденото МПС ,,Фолксваген‘‘, модел
,,Кади‘‘и между ответника и собственика на МПС ,,Мерцедес‘‘, модел
,,Актрос‘‘. Не се оспорва и че ищецът е заплатил на собственика на
увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 22 365 лева. На
10.01.2022 г. ищецът е предявл регресната си претенция пред ответника, но
плащане не е последвало.

При така установената фактическа обстановка по делото, от
правна страна съдът:

По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно предпоставките за възникване на регресното
вземане на ищеца се изразяват в:
1) наличие на сключен застрахователен договор при ищцовото
застрахователно дружество за имуществена застраховка за увредения
3
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП;
2) извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в
изпълнение на този договор;
3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите
по чл. 45 от ЗЗД (деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между
деянието и вредите и вина на прекия причинител, като тя се презумира по арг.
от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД);
4) размера на настъпилите вреди;
5) сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач.
В конкретния случай спорните обстоятелства по делото са
отговорността на водача на композиция с влекач марка ,,Мерцедес‘‘, модел
,,Актрос‘‘ за вредите по чл. 45 ЗЗД, механизмът и обстоятелствета, при които
е настъпило ПТП, включително като е необходимо да се изследва и
наличието на съпричиняване от водача на МПС ,,Фолксваген‘‘, модел
,,Кади‘‘, с оглед направеното възражение от страна на ответника. Спорен е и
размерът на иска. С оглед установената фактическа обстановка всички
останали предпоставки за възникване регресното право на ищеца по
застрахователното правоотношение са налице.
По делото е изготвена автотехническа експертиза. Вещото лице е
посочило, че причина за настъпване на процесното ПТП е движение с
несъобразена скорост от водача на МПС ,,Мерцедес‘‘, модел ,,Актрос‘‘.
Водачът е загубил контрол върху МПС, навлязъл е в лентата за насрещно
движение и с прикаченото ремарке е реализирал ПТП с насрещнодвижещото
се МПС ,,Фолксваген‘‘, модел ,,Кади‘‘. Вещото лице констатира, че щетите
по МПС ,,Фолксваген‘‘, модел ,,Кади‘‘ се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за съпричиняване. При изложено възражение за съпричиняване, в тежест на
ответника е да ангажира доказателства, че водачът на застрахования при
ищеца автомобил е извършил действия, допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат. Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
4
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице
съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в
определено действие (в тази връзка следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О.
по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). За да е
налице съпричиняване този водач трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само
действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение на
ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Следователно, намаляването на
обезщетението за вреди от деликт поради съпричиняване е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на водача на застрахования
при ищеца автомобил и възникналите вреди от ПТП. В настоящия случай,
ответникът не е ангажирал доказателства в тази връзка. Също така, вещото
лице в изготвената автотехническа експертиза е посочило, че именно водачът
на МПС ,,Мерцедес‘‘, модел ,,Актрос‘‘ е имал възможност да предотврати
удара, ако се е движил със съобразена скорост, при която е нямало да загуби
контрол върху МПС и да навлезе в лентата за насрещното движение. Затова
съдът счита за неоснователно изложеното от ответника възражение за
съпричиняване.
Относно размера на обезщетението - съгласно разпоредбата на чл. 411
от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
,,Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съгласно
чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
5
може да се купи друго от същия вид и качество. Видно от заключението на
автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на
процесното МПС надвишава неговата действителна стойност и в този случай
е налице тотална шета на МПС. Стойността на обезщетението за
уврежданията, определено на база средни пазарни цени към датата на ПТП и
при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е
19 848,00 лева. Заплатеното обезщетение, заедно с ликвидационните
разноски, респективно претендираната сума от ищеца, е в размер на
21 060,59 лева Тъй като регресното вземане възниква в размер на по-малката
от двете суми между действителните вреди и извършеното плащане, именно
сумата за действителните вреди е и релевантната по делото, която съдът
следва да вземе предвид. Поради изложеното, съдът уважава иска по чл. 411
от КЗ за сумата от 19 848,00 лева, като отхвърля иска за горницата над
19 848,00 лева до пълния предявен размер от 21 060,59 лева.
Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.

По иска по чл. 86 от ЗЗД:
Задължението на застрахователя по гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. Поради това, за поставянето му в забава е необходимо покана.
Застрахователят по застраховка ,,Гражданската отговорност‘‘ на делинквента
следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представяне на преписката, заедно с всички необходими документи, сочещи
за неговата отговорност. В настоящия случай ответникът я е получил на
10.01.2022 г. Следователно, неговият срок за определяне и изплащане на
задължението по претенцията (или мотивирано да откаже плащането) е
изтекъл на 09.02.2022 г. Поради това, ответникът е изпаднал в забава на
следващия ден – 10.02.2022 г. Ищецът претендира забава на ответника с
начална дата от 14.02.2022 г. Поради това за периода от 14.02.2022 г. до
20.06.2022 г. включително размерът на мораторната лихва върху
установената главница от 19 848,00 лева е 700,19 лева, до който размер искът
6
по чл. 86 от ЗЗД е основателен. За разликата над сумата от 700,19 лева до
пълния предявен размер от 742,97 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковете. Ищецът претендира направените от него
разноски по делото, които включват държавна такса в размер на 872,14 лева,
дезпозит за вещо лице в размер на 200,00 лева, 100,00 лева депозит за
свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 161,82 лева
или общо 2 333,96 лева
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира
разноски, от които 200 лева депизит за вещо лице и
юрисконсултсковъзнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът


РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД с ЕИК *** и с адрес в гр. София, ул. „Света
София“ 7, ет. 5. да заплати на ,,ЗЕАД БВИГ‘‘ ЕАД с ЕИК *** и е със
съдебен адрес – адвокат Д. М., гр. София, ж. к. ,,Манастирски ливади‘‘, бл.
112, вх. Б, ет. 2, оф.11 сумата в размер на 19 848,00 лева на основание чл. 411
от Кодекса за З (КЗ), представляваща изплатено застрахователно обезщетение
за настъпило ПТП на 30.102019 г. по застрахователна преписка №
470418191959714 , с включени разноски за репатриране и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното
изплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 от КЗ на ,,ЗЕАД БВИГ‘‘ ЕАД
срещу ЗАД „ОЗК З” АД за разликата над 19 848,00 лева до пълния предявен
размер от 21 060,59 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З” АД с ЕИК *** да заплати на ,,ЗЕАД БВИГ‘‘
ЕАД с ЕИК *** сумата в размер на 700,19 лева на основание чл. 86 от закон
7
за задълженията и договорите (ЗЗД), представляваща мораторна лихв за
периода от 14.02.2022 г. д 20.06.2022 г. върху сумата от 19 848,00 лева., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД на ,,ЗЕАД БВИГ‘‘ ЕАД с ЕИК *** срещу
ЗАД „ОЗК З” АД за разликата над 700,19 лева до пълния предявен размер от
742,97 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З” АД с ЕИК *** да заплати на ,,ЗЕАД БВИГ‘‘
ЕАД с ЕИК *** сумата в размер на 2 199,58 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ,,ЗЕАД БВИГ‘‘ ЕАД с ЕИК *** да заплати на ЗАД „ОЗК З”
АД с ЕИК *** сумата в размер на 70,21 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от уведомлението.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8