РЕШЕНИЕ  

 

№                              04.11.2019 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав

На  четвърти октомври, две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР:  Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №3907  по описа за   2018  година.

 

 

 

        Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петров Чакалски – изп. директор, с процесуален представител  Б.Ю., с адрес: ***, срещу  Г.С.С., ЕГН-********** ***.8.3, с цена на иска 397.03 лева.

 В подадената искова молба се твърди, че  ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл410 от ГПК срещу ответника С., за сумата 397.03 лв., от които  340.46 лв. главница за незаплатена топлинна енергия и сумата от 56.57 лв. лихва за периода от 16.09.2015 г. до  19.04.2018 г. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било депозирано възражение от ответника, за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на процесния установителен иск.

Твърди се в исковата молба, че ответникът Г.С.С. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката, като ищцовото дружество е доставило на ответника топлинна енергия за посочените суми,  за топлоснабден имот, находящ се в град София, община Искър, ж.к.***** *, блок *, вх.*, ап.*.*.*.

Изложени са подробни съображения в тази насока, като е оформен петитум на исковата молба, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума от общ размер на 397.03 лв., ведно със законна лихва от 08.05.2018 г./ датата, на която е входирано заявлението в съда /до окончателното изплащане на сумата.

Към исковата молба са представени съответните доказателства и са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор към исковата молба чрез адв.П., в който отговор се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност, за дължимата главница, за периода от месец октомври 2014 г. до месец май 2015 г.

Оспорва се обстоятелството, че ответникът е изразходил посочените в представените към исковата молба фактури,  количеството топлинна енергия, като се оспорва съдържанието на тези фактури.

Взето е становище по направеното от ищеца доказателствени искания  и от своя страна ответникът е направил свои искания.

С определение № 1928/24.06.2019 г.съдът е конституирал „Бруната България” ООД със седалище и адрес на управление- град София, като трето лице помагач на ищцовата страна.

          Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

            От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът Г.С.С., ЕГН-********** ***.8.3, като собственик на процесният недвижим имот,  е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от  Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри  на вещно ползване в сграда- етажна собственост , присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия.

           Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ , продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД. За процесният период, в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия , одобрени с Решение №ОУ- 021 от 22.04.2002г. и Решение №ОУ-026 от 11.05.2002г. на ДКЕР на основание чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ.

          В раздел ХІ от ОУ от 2014г. е определен реда и срока , по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.

         На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а Сградата- етажна собстеност, в която се намира имотът на ответника,е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлина енергия с „Бруната България“ООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката.         

          Предвид претенциите на ищцовото дружество за доставена, но незаплатена от ответника С. топлинна енергия, ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника  за следните суми-  Парично вземане:  340.46 лева.  - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.10.2014г. – м.04.2017г., отразена във фактури ; лихва – 56.57  лева за периода от 16.09.2015г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018 г. до изплащане на вземането.  За тези суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №2525/2018г. по описа на РС Пазарджик. С оглед постъпило възражение от ответника, на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок. Предвид предявеният в законоустановеният срок иск от  „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, било образувано  гр.дело №3907 от 2018г. по описа на РС-Пазарджик.

            В хода на производството по делото, била допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, видно от заключението по която, общите топломери са отчитани редовно и в законоустановените срокове. Спрямо абоната, разпределението на топлинна енергия за отопление е правилно съответства на методиката и разпределената му топлинна енергия възлиза на 0 лева. Разпределението на топлинна енергия за битова гореща вода възлиза на 0 лева, като поради липсата на данни не може да се оцени спазването на методиката към НТ. Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер. От разясненията на вещото лице , дадени в проведеното на 04.10.2019г. открито съдебно заседание по делото, се установява,че не е налице потребена битова гореща вода и топлинна енергия за отопление от абоната . Топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде определена. Не е било спазено изискването  да бъде поставен топломер , т.е да може да се разпредели енергията между отделните сгради, като не е налице и съгласувателен протокол между живущите. При това положение е обективно невъзможно да се установи как е била разпределена енергията между отделните блокове.

        В хода на производството по делото, била допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, не са били разпитвани свидетели.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявените искове: Предявите искове са допустими, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването им произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

Наличието на подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, което не е оттеглено, винаги обуславя съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск. Този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в хода на производството докато не бъде оттеглено направеното от него възражение, тъй като само при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение ще влезе в сила и плащането ще бъде извършено на правно основание. Съобразявайки обстоятелството, че предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към предходен момент - към датата на подаване на заявлението, погасяването на това вземане чрез плащане в рамките на висящия процес е факт, който е ирелевантен и за основателността на иска и не можел да обуслови отхвърлянето му.

По отношение основателността на предявените искове: Основният спорен по делото въпрос, на който ответника основава  възраженията си по иска, е дали на ответника е било предоставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия в процесният период от време, за което се дължи и съответно заплащане.         По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена доставка на топлинна енергия и дялово разпределение , в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответникът е възникнало задължението за плащане на уговорената цена. Ищецът  „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следва да докаже,  че ответникът е  ползвал топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабден имот.

          Въпреки приетите по делото доказателства обаче, настоящият съдебен състав приема,че претенциите на ищцовото дружество останаха недоказани в хода на процеса. Видно от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, спрямо абоната, разпределението на топлинна енергия за отопление е правилно съответства на методиката и разпределената му топлинна енергия възлиза на 0 лева. Разпределението на топлинна енергия за битова гореща вода възлиза на 0 лева, като поради липсата на данни не може да се оцени спазването на методиката към НТ. От разясненията на вещото лице , дадени в проведеното на 04.10.2019г. открито съдебно заседание по делото, се установява,че не е налице потребена битова гореща вода и топлинна енергия за отопление от абоната . Топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде определена. Не е било спазено изискването  да бъде поставен топломер , т.е да може да се разпредели енергията между отделните сгради, като не е налице и съгласувателен протокол между живущите. При това положение е обективно невъзможно да се установи как е била разпределена енергията между отделните блокове.

           Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, правилно и компетентно изготвено.

          Следователно след като ищеца не установи по безспорен начин  твърденията си, че за процесният времеви период,  на ответника С. е била доставена топлинна енергия в конкретен размер,както и точният размер на вземането си за този период от време, за съда не остава друга алтернатива освен да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. При горната доказателствена непълнота и указаната доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, за неоснователен и недоказан, което налага същия да бъде отхвърлен. Претецията на ищеца за заплащане на  лихва в размер на 56.57 лв. се явява акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните изводи на съда по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на разноските: Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

 

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петров Чакалски – изп. директор, с процесуален представител  Б.Ю., с адрес: ***, срещу  Г.С.С., ЕГН-********** ***.8.3, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в размер на 397.03 лв. /триста деветдесет и седем лева и три стотинки/, от които: 340.46 лева.  - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.10.2014г. – м.04.2017г., както и  лихва  в размер на  56.57  лева за периода от 16.09.2015г. до 19.04.2018г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018 г. до изплащане на вземането, за което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед №1335/29.06.2018 г., по ЧГД №2525/2018 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан.

 

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: