Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 227
гр. ВРАЦА, 16.07.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 09.07.2018 г. в състав:
Председател: Евгения Симеонова
Членове: Рената Мишонова-Хальова
Мария Аджемова
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело
N` 352 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно
и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по жалби на съделителя
И.А.Г. ***, чрез особения му представител назначен от съда на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК К.К. от
Врачанска адв. колегия срещу решение на районен съд
гр. Бяла Слатина № 106/19.04.18 г. по гр. дело № 89/17 г. по описа на същия
съд, постановено по І-ва фаза на делбено
дело, с което районен съд е приел за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А.М.С. е собственик на 3/4 ид. ч. от делбения имот в гр. Бяла Слатина на основание
покупко-продажба оформена с нот. акт № 38/20.12.05 г.
на нотариус с район на действие районен съд гр. Бяла Слатина, а другия съделител И.А.Г. е собственик на 1/4 ид.
ч. от имота по наследство. Със същото решение районен съд е допуснал до делба
недвижимия имот предмет на установяване, а именно: имот находящ
се в гр. Бяла Слатина представляващ УПИ ХХVІІ-322, кв. 12 по рег. план на града
заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м., масивна
лятна кухня с площ от 8 кв.м. между съделителите А.М.С.
и И.А.Г. при квоти 3/4 ид. ч. за първия и 1/4 ид. ч. за втория съделител. Със
същото решение на осн. 344, ал. 2 от ГПК районен съд
е предоставил ползването на допуснатия до делба недвижим имот на А.С. до
окончателното извършване на делбата.
Жалбоподателят И.А., чрез адв.
К., атакува с въззивна жалба вх. № 3423/17.05.18 г. решението на районен съд с
твърдение, че то е недопустимо, неправилно и незаконосъбразно.
Според адв. К. правото
на собственост върху 3/4 ид. ч. от имота в гр. Бяла
Слатина е възникнало за ищеца А.С. по силата на нот.
акт № 38/05 г., при което той няма интерес от предявяване на установителен иск за това свое право. Жалбоподателят
намира, че процесния имот неправилно е допуснат до
делба, тъй като районен съд не е обсъждал и не се е произнесъл по своевременно
направеното възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /противоречие за
закона-чл.33, ал. 1 от ЗС/ на нот. акт 38/05 г.
легитимиращ ищеца-съделител като собственик на 3/4 ид. ч.
При изложените оплаквания, адв.
К. моли за обезсилване на процесното решение или за
неговата отмяна.
И.А.Г., чрез адв. К.,
атакува с частна жалба вх. № 3151/08.05.18 г. и частта от цитираното решение на
районен съд имаща характер на определение, с която на осн.
чл. 344, ал. 2 от ГПК ползването на делбения имот е
предоставено на съделителя А.С. до приключване делото
за делба. Жалбоподателят намира, че ползването неправилно е предоставено на съделителя С., доколкото той няма качеството на наследник
във възникналата между него и другия съделител
съсобственост. Освен това определението било постановено в противоречия със
събраните доказателства и следвало да бъде отменено.
Ответникът по жалба А.М.С., редовно уведомен не
представя отговор.
В процеса не са заявени доказателствени
искания към настоящата инстанция.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства, доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение на районен съд е валидно и
допустимо.
Постъпилата въззивна жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в производството и
има за предмет съдебни актове от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество, според чл. 269 от ГПК в
рамките на заявените от жалбоподателя оплаквания, окръжен съд намира жалбата
срещу решението на районен съд по първата фаза от делбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения:
По делото са представени писмени доказателства, а
и страните не спорят относно следното: Делбеният имот
находящ се в гр. Бяла Слатина е бил собственост на
покойния А.И.Г., а ответника И.А.Г. е негов наследник. Останалите наследници на
покойния наследодател - Т.М.Ж.-Г., А.А.Г. и М.А.Г. са
продали притежаваните от тях 3/4 ид. ч. от имота на
настоящия ищец А.М.С., като сделката е оформена с нот.
акт № 38/20.12.2005 г., стр. 14, на нотариус с район на действие районен съд
гр. Бяла Слатина. При изложените безспорна обстоятелства, правилно и в
съответствие със закона, районен съд е приел за установено, че ищецът е
собственик на 3/4 ид. ч. от делбения
имот, а ответника И.А.Г. на 1/4 ид. ч. и е допуснал
делба на имота при посочените квоти.
Окръжен съд не споделя оплакването на особения
представител на съделителя И.Г. адв. К.,
назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, че в своята установителна
част решението на районен съд е недопустимо, тъй като правото на собственост на
ищеца А.С. върху 3/4 ид. ч. от имота е доказано с нот. акт №
38/2005 г. Доколкото всякакви правоотношения, които са свързани с конкретната
имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете са преюдициални по отношение на решението, с което делбата се
допуска, то не следва да се приеме, че обжалваното решение, в своята установителна част е недопустимо, поради липса на интерес
за ищеца съделител А.С., както твърди процесуалния
представител на другия съделител, адв.
К..
Окръжен съд не споделя и другото въведено с
жалбата оплакване посочено по-горе. Според нормата на чл. 342 от ГПК в първото
заседание всеки от съделителите може да оспори правота
на някой от тях да участва в делбата. В конкретния случай, с отвора на исковата
молба адв. К. е възразил срещу участието в делбата на
съделителя А.С., тъй като при извършване на сделката
по нот. акт № 38/2005 г., по силата на която той
влиза в имуществената общност относно делбения имот,
не е спазена нормата на чл. 33 от ЗС. По делото нямало доказателства, че Т.Г., А.Г.
и М.Г. са продали своите 3/4 ид. ч. от наследствения
им недвижим имот в гр. Бяла Слатина, без преди това да предложат на другия
съсобственик, наследника И.Г. да изкупи имота, при условията, при които са го
продали на А.С.. Това негово възражение не е възприето от районен съд. Същото
се повтаря и пред настоящата инстанция.
Окръжен съд намира възражението за неоснователно.
При описание на документите, които са представени пред нотариуса при
изповядване на продажбата оформена с нот. акт № 38/05
г., под № 5 е посочена нот. покана връчена от
нотариус действащ на територията на районен съд гр. София, а постоянният адрес
на ответника И.Г. ***, при което нормата на чл.33 от ЗС е спазена. Дори да се приеме,
че тъй като по делото тази нотариална покана не е представена и не може да се
направи категоричен извод за съдържанието й, според окръжен съд оплакването е
неоснователна и на друго основание, а именно:
Нот. акт № 38/05 г. не е нищожен поради нарушение
при сключването му на чл. 33 от ЗС, както неправилно твърди адв.
К. във въззивната си жалба. Правото на изкупуване по
чл. 33, ал. 2 от ЗС е от категорията преобразуващите субективни права, защото
то предоставя възможност на съсобственика-изкупвач, в
случая съделителя И.Г., едностранно да предизвика
правна промяна в правната сфера на съсобствениците продавачи. При наличие на
предпоставките на фактическия състав на чл. 33, ал. 2 от ЗС, е необходимо
съсобственика изкупвач да предяви конститутивен
иск, посредством който цели за придобие правото на собственост върху дела на съсобствениците продвавачи
от общия недвижим имот. Субективното преобразуващо право по чл. 33 ал. 2 от ЗС
се упражнява само по съдебен ред. Ищецът изкупвач - И.Г.
следва да предяви конститутивен иск в преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС - двумесечен срок
от продажбата. По делото няма данни и не се твърди да е предявен такъв иск, а и
преклузивния двумесечен срок от продажбата от 2005 г.,
е изтекъл. При това положение, правната сделка, оформена с нот.
акт № 38/20.12.2005 г., по силата на която ищецът-съделител
А.С. е станал собственик на 3/4 ид.ч. от делбения имот е действителна и е породила своя транслатилен ефект.
При изложеното, правните изводи на настоящата
инстанция относно основателността на предявения иск за делба на недвижимия имот
в гр. Бяла Слатина, съвпадат с тези на първостепенния съд, при което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като освен изложеното, окръжен
съд препраща, на осн. чл. 272 и към мотивите на
районен съд.
Частната жалба срещу решението на районен съд гр.
Бяла Слатина в частта с характер на определение по чл. 344, ал. 2 т ГПК е
ОСНОВАТЕЛНА. С исковата молба съделителят С. е
поискал съдът да постанови единствено само той да ползва целия имот в гр. Бяла
Слатина. Успоредно с това искане, съделителят С.
твърди в молбата, че от закупуване на имота през 2005 г. и до предявяване на
иска не е виждал другия съделител, само той ползва
имота и извършвал ремонти работи, тъй като същия /имота/ бил в много лошо
състояние. При претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК относимите
правоопределящи обстоятелства са брой на съделителите, имащи права в конкретния съсобствен
имот, размер на дяловете им и възможност за реално ползване на имота съобразно
правата на съделителите. Доколкото данните по делото
сочат, че ищецът-съделител С. ползва самостоятелно
целия делбен имот повече от 10 години и другият съделител не му пречи, то според окръжен съд за съделителя С. не са налице предпоставките по чл. 344, ал. 2
от ГПК и искането да му се предостави ползването на целия делбен
имот до приключване на делбата е неоснователно и следва да се отхвърли.
При изхода от спора, право на разноски за
настоящата инстанция има само въззивника Г. направени
във вр. с уважената му частна жалба отнасяща се до
частта от атакуваното решение на БСлРС имащо характер
на определение. Но тъй като, представляващият въззивника
Г., адв. К. не е отправил искане за присъждане на
такива разноски, те не следва да се присъждат от съда. Отделно от това, въззивникът И.Г. следва, на осн.
т. 7 от задължителното за съдилищата ТР № 6/13 г. на ВКС, да бъде осъден да
заплати по см. на ВрОС държавна такса от 40 лв. за въззивната жалба и 15 лв. за подадената от него частна
жалба, или общо 55 лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Бяла Слатина
106/19.04.2018 г. постановено по делбено дело І-фаза
№ 89/17 г. по описа на същия съд, САМО в частта имаща характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ,
с която е уважена претенцията на съделителя-ищец А.М.С.
с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на съделителя-ищец
А.М.С. с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да постанови делбения имот находящ се в гр.
Бяла Слатина представляващ УПИ ХХVІІ-322, кв. 12 по рег. план на града заедно с
построените в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м., масивна лятна кухня
с площ от 8 кв.м., да се ползва само от него до приключване на делбения процес.
В тази част решението на окръжен съд има характер
на определение и не подлиже на обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Бяла
Слатина № 106/19.04.18 г. по делбено дело № 89/17 г.
в останалата част, с която е уважен предявения иск за делба от А.С. срещу И.Г.
за недвижим имот в гр. Бяла Слатина, при квоти 3/4 ид.
ч. за първия съделител и 1/4 ид.
ч. за втория.
ОСЪЖДА И.А.Г. с ЕГН **********,***, р-н ***, ж. к.
*** да заплати по сметка на окръжен съд гр. Враца сумата 55 лв. представляваща
държавни такси за подадените от него, чрез процесуалния му представител адв. К. К., въззивни жалби.
В тази част решението на окръжен съд подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател .....
Членове 1...... 2.........