МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № ………. /17.02.2020 година по НОХД № 3984/ 2019г. на СГС, НО, I въззивен състав.
С присъда от 08.11.2018г. по НОХД
№ 9323
по описа за 2016г.,
Софийски районен съд е признал подсъдимия И.П.К. за невиновен в това, че на
30.12.2014г. в гр. София, ул. „********, Агенция по вписванията /АВ/, Търговски
регистър, при условията на посредствено извършителство чрез адв. П.М.И.съзнателно
се ползвал, като представил /внесъл по електронен път чрез електронен подпис
/пред длъжностно лице от АВ – св. В.И.С.-Г.от неистински частни документи:
1. Протокол от проведено на
22.12.2014г. общо събрание на съдружниците на „Ф.Г.” ООД, на който е придаден
вид, че подписът в графа „И.Р.” е положен от И.Р., в качеството му на съдружник
във фирмата, с волеизявление за освобождаване от длъжност на управителя Х.С.В.и
избирането на Д.Г.П. за нов управител на дружеството, като от него /И.П.К./ за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност;
2. Дружествен договор от
22.12.2014г. на „Ф.Г.” ООД, на който е придаден вид, че подписът в графа „И.Р.”
е положен от И.Р., в качеството му на съдружник във фирмата, с волеизявление за
избирането на Д.Г.П. за нов управител на дружеството, като от него /И.П.К./ за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и на
основание чл. 304 от НК го е оправдал за повдигнатото обвинение по чл. 316, пр.
1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
С посочения съдебен акт на основание чл.
190, ал. 1 от НПК направените разноски по делото в размер на 520 лв. са останали за сметка на
държавата.
Срещу постановената присъда,
в законоустановения срок, е постъпил въззивен протест от представител на
Софийска районна прокуратура, в който се излагат съображения, че в хода на
проведеното съдебно следствие са събрани доказателства, които по категоричен
начин доказват обвинението срещу подсъдимия К., въз основа на изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Поискано е от съда да бъде отменена
първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият И.К.
да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил
предаден на съд.
В срока по чл. 320,
ал.3 НПК е постъпило допълнително писмено изложение към подадения протест, в
което е посочено, че първоинстанционният съдебен състав е формирал неправилен
правен извод. Мотивирано е, че в хода на процеса са събрани доказателства, от
които по безспорен и категоричен начин е доказано както извършването на
престъпление, така и авторството на деянието от страна на подсъдимия. Аргументирано
е, че съгласно наличната по делото кореспонденция между К. и св. Р., /както и
от показанията на останалите свидетели по делото/, става ясно, че същите са
имали сериозен конфликт по между си, како и че св. Р. не е присъствал на
посоченото в инкриминираните документи общо събрание на съдружниците на „Ф.Г.”
ООД от дата 22.12.2014г. и дружествения договор от същата дата, тъй като то
въобще не се е състояло, поради което и е невъзможно подсъдимият да не е знаел,
че свидетелят Р. не се е подписал на двата документа. Поддържа се още, че е
нелогично свидетелят Р. да иска смяна на предишния управител на дружеството – св. Х.В., която се
е ползвала с доверието му, и да бъде назначен като нов управител на дружеството
лице, което той не познава и е близко на подсъдимия К., с когото Р. е бил в
конфликтни отношения. Поискано е първоинстанционната присъда да бъде отменена и
да бъде постановена нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа протеста. Посочва, че първоинстанционният съд
неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, поради което и е
приел за установено, че между съдружниците на „Ф.Г.” ООД е постигнато съгласие
за смяна на управителя му. Поддържа, че единствено е доказано по делото, че
свидетелят Р. е разбрал за съставения протокол от 22.12.2014г. за проведено
общо събрание едва след входирането му в Търговския регистър. Сочи, че
първостепенният съд освен това неправилно е приел от фактическа страна, че
свидетелят Д.П.е предал за подпис инкриминираните документи на свидетеля Р.,
тъй като по делото няма приобщено нито
едно доказателство в тази насока. Представителят на прокуратурата излага и
съображения, че е неправилно прието за установено от СРС и обстоятелството,
че подсъдимият не отрича неприсъствието
на свидетеля Р. на общото събрание, тъй като от доказателствата по делото се
извежда именно обратния извод за наличието на такова твърдение. Твърди се, че
районният съд е извършил неправилна интерпретация на наличната доказателствена
съвкупност, доверявайки се безкритично на обясненията на подсъдимия, които са в
разрез с останалите гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Предлага се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо това да бъде
постановена нова присъда, с която второинстанционният съд да ангажира
отговорността на подсъдимия И.К..
Защитникът
на подсъдимия намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и моли
въззивния съд да постанови решение, с което да я потвърди. Излага съображения,
че по делото не са събрани доказателства, които да навеждат на извода, че подсъдимият
К. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, както и
че същият е автор на инкриминираното деяние. Сочи още, че правилно
първоинстанционният съд е приел за установено, че е било постигнато съгласие за
смяна на управителя на дружеството между двамата съдружници. Поддържа, че е
останало недоказано по делото и наличието на умисъл от страна на подсъдимия за
извършване на инкриминираното деяние. Моли от съда да остави протеста без
уважение.
Подсъдимият
се придържа към казаното от неговия защитник и намира себе си за невиновен. В
последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и
постановяване на нова присъда поради следните съображения:
Съдът, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в
съответствие с чл. 314 НПК, на
основание чл. 316 от НПК въззивният съд намери, че са налице основания за
изменение на приетите от Софийски районен съд фактически положения и установи
следната относима към предмета на делото фактическа обстановка:
Подсъдимият И.П.К. е
роден на *** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
със средно образование, работещ, живущ ***, ЕГН **********.
Свидетелят И.Р. е бил
едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Ф.Г.” ЕООД, с адрес на
управление: гр. Разлог, вписано в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията с ЕИК: *******. На 23.04.2014г. е сключен договор за покупко –
продажба на дялове от капитала на „Ф.Г.” ЕООД, видно от който свидетелят И.Р. е
продал на подсъдимия И.П.К. дялове от капитала на дружеството, като договорът е
бил сключен в консулската служба на Р. България в Кипър. Вследствие на
сключения договор свидетелят Р. и подсъдимият К. са станали съдружници с равно
участие в дружеството „Ф.Г.” ООД, с ЕИК: *******. През месец август на 2014г.
като управител на дружеството е била вписана в Търговския регистър свидетелката
Х.С.В.по предложение на свидетеля И.Р.. Същата се е ползвала с доверието на последния,
тъй като е извършавала счетоводното обслужване на няколко от регистрираните и притежавани
от свидетеля Р. дружества в България, знаела руски език и по- лесно общувала
със същия. Съдружието между подсъдимия К. и свидетеля Р. е създадено във връзка
със закупуване на недвижими имоти на територията на Р. България, един от които
е търговски център „Комплекс Дружба” и тяхната продажба или отдаване под наем
впоследствие.
На неустановена дата
през месец декември 2014г. подсъдимият
без знанието и съгласието на свидетеля Р. помолил адвокат П.М.И.да изготви
комплект от необходимите документи за смяна на управителя на дружеството „Ф.Г.”
ООД, като К. казал на адвоката, че в документите като управител на дружеството
ще бъде записан свидетелят Д.Г.П., тъй като двамата съдружници се били разбрали
последният да бъде избран като нов управител. Свидетелят П. бил сервитьор в
притежавания от подсъдимия ресторант „Текеро” в гр. София, впоследствие работел
и като шофьор за същия и се ползвал с неговото доверие. На 22.12.2014г.
свидетелят Р. се е намирал в гр. Разлог.
Предвид възложената му от К.
работа свидетелят И. изготвил исканите от него документи, а именно: Протокол от
проведено общо събрание на съдружниците на „Ф.Г.” ООД, с волеизявление за
освобождаване от длъжност на досегашния управител Х.С.В.и избирането на Д.Г.П.
за нов управител на дружеството, както и Дружествен договор от 22.12.2014г. на „Ф.Г.”
ООД с волеизявление за избирането на Д.Г.П. за нов управителна дружеството. В
горепосочените документи фигурирали графи „Съдружници”, в които подсъдимият К.
е положил собственоръчно подписа си, докато подписите в графа „И.Р.” не са
положени от свидетеля И.Р., в качеството му на съдружник във фирмата, а на същите е придаден вид, че са негови.
На 21.12.2014г. свидетелят И. е
предал на подсъдимия К. комплекта с документи. Подсъдимият предал същите на
свидетеля Д.П., като последният ги е подписал първи.
На 23.12.2014г. свидетелят Д.П.е
посетил нотариалната кантора на нотариус Д.Т., рег. № 187, с район на
действие РС – София, където е подписал
нотариално заверено съгласие да бъде назначен за управител на „Ф.Г.” ООД
предвид сключения договор за управление на дружеството и е положил образец от
подписа си в качеството си на представляващ и управляващ дружеството. На същата дата пред нотариус Трифонов освен това
свидетелят П. е подписал и следните документи: нотариално заверена декларация
по чл. 141 и чл. 142 от Търговския закон, с която се съгласява, че без съгласие
на дружеството няма да извършва търговски сделки от свое или чуждо име, както и
пълномощно, по силата на което упълномощава адвокат И. с широк обем от права, между
които и да го представлява като управител на „Ф.Г.” ООД пред Агенцията по
вписванията.
На 30.12.2014г. свидетелят И. е
получил на електронната си поща от подсъдимия следните сканирани и подписани
документи: Протокол от проведено на 22.12.2014г. общо събрание на съдружниците
на „Ф.Г.” ООД и Дружествен договор от 22.12.2014г. на „Ф.Г.” ООД, като в
електронното съобщение е било дадено указание същите да бъдат внесени от
свидетеля И. в Агенцията по вписвания, за вписване на горепосочените промени –
за промяна управителя на дружеството „Ф.Г.”
ООД. Оригиналите на горепосочените документи били донесени в офиса на адвоката от
свидетеля П.. На същата дата – 30.12.2014г. свидетелят И. е подал чрез
електронния си подпис изпратените му от подсъдимия комплект документи в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията, с цел промяна на управителя на
дружеството. Подаденото от адвоката заявление е с вх. №
20141230205413/30.12.2014г. Двата горепосочени документа са получени в Агенция
по вписванията от свидетелите – В.И.С.-Г.и З. П. З. – длъжностни лица по
регистрацията в Агенция по вписванията.
При извършена проверка от
свидетелкатаГ. по реда на чл. 21 от Закона за Търговския регистър в Агенция по
вписванията се установило, че към документите не е бил приложен изменения
дружествен договор, поради което са дадени указания на адвоката за
представянето му. На 06.01.2015г. свидетелят И. е изпратил с елекронния си
подпис изисканите допълнителни документи от служителите на Агенция по
вписванията.
На 08.01.2015г. длъжностното лице
по регистрацията З. П. З., след като установил, че е било извършено допълване
на липсващите към заявлението документи за извършената промяна относно
представителството на дружеството е преценил, че е налице фактическия състав за
постановяване на вписване по заявените за промяна обстоятелства по партидата на
„Ф.Г.” ООД и е извършил вписването на новия управител на дружеството в лицето
на Д.П..
На 08.01.2015г. свидетелката Х.С.В.по
повод сключването на договор с Банка „ДСК” разбрала, че вече не е управител на
дружеството „Ф.Г.” ООД, като на нейно място в Агенцията по вписванията бил
вписан нов управител, а именно – свидетелят Д.П.. Същата се свързала по
телефона със свидетеля Р., който не знаел за извършената промяна. На 09.01.2015г.
двамата отпътували за гр. София, където свидетелят Р. подал жалба до СДВР с вх.
№ 513р-576/09.01.2015г. с твърдения за извършено документно престъпление.
Последният позвънил на подсъдимия, за да го пита дали е уведомен за извършената
промяна, при което разбрал, че същият е заминал на почивка за две седмици в
Южна Африка и му казал, че ще му обясни какво е станало, след като се завърне
от чужбина, след което му затворил телефона.
На 12.01.2015г. свидетелят Р. получил електронно
съобщение на пощата си от подсъдимия, от което се установява, че същият е знаел
за предприетата промяна на управителя на дружеството „Ф.Г.” ООД още преди свидетеля
Р..
Така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира за установена от събраните и приобщени
към делото доказателства – показанията на свидетелите – И.Р., Х.С.В., Д.Г.П., П.М.И.,
В.И.а С.–Г., З. П. З., заключения на
съдебно – графическите експертизи: 2 бр. /изготвени в ход на досъдебното
производство/ и 1 бр. /изготвена в хода на съдебното производство/, съдебно –
техническа експертиза, изготвена в хода на съдебното производство и другите
писмени и гласни доказателства.
Посочените доказателства
позволяват да се заключи, че подсъдимият К. съзнателно, при условията на
посредствено извършителство чрез адв. П.М.И., се е ползвал от неистински
документи - Протокол от проведено на 22.12.2014г. общо събрание на съдружниците
на „Ф.Г.” ООД и Дружествен договор от 22.12.2014г. на „Ф.Г.” ООД, на които е
придаден вид, че подписът в графа „И.Р.” е положен от И.Р., в качеството му на
съдружник на „Ф.Г.” ООД.
Видно от заключението на вещото лице Д. Г., както и
от допълнителното такова, по назначената графическа експертиза по делото се
установява, че в Протокола от Общо събрание на съдружниците на „Ф.Г.“ ООД от
дата 22.12.2014 г. подписът, положен срещу името „И.Р.“, не е изпълнен от И.Р.,
както и че подписът за „И.Р.” в графа „Съдружници” от представения дружествен
договор на търговското дружество „Ф.Г.“ ООД от дата 22.12.2014г. също не е
положен от И.Р.. Отделно от това се установява и че ръкописният текст „И.Р.“, изпълнен под електронно
отпечатаното име „И.Р.“ в графата
„Съдружници” на представените за изследване Протокола от Общо събрание на
съдружниците на „Ф.Г.“ ООД от дата 22.12.2014 г. не е подписан от нито едно от лицата - И.Р., Д.Г.П. и И.П.К..
Видно и
от заключението на вещото лице Д. Г. от 04.05.2017г. по назначената в съдебното
производство графическа експертиза по делото се установява, че подписът в графа
„Протоколчик” на представения за изследване Протокол от проведено общо събрание
на съдружниците на „Ф.Г.“ ООД с дата 22.12.2014г. е положен от Д.Г.П., а
подписът в графа „Съдружници 1” на представения Дружествен договор на „Ф.Г.“
ООД е положен от И.П.К..
По делото
освен това е установено и съобразно заключението по назначената и приета
съдебно – техническа експертиза, че на електронната поща на И.Р. има обмен на
кореспонденция с И.К. четири пъти: на 18.07.2014г. към К., на 12.01.2015г. първо
към Р. и после към К. и на 07.01.2016г. към Р.. Видно от същото подсъдимият К.
е знаел за извършените промени в Търговския регистър, тъй като в имейла от
12.01.2015г. е отбелязал, че „управителят, който назначихме, ако си спомняш и
си прочел внимателно договорът му за управление не може фактически да направи
нищо без два подписа, които са нашите разбира се!”.
За
установяване на описаната по – горе фактическа обстановка въззивният съд
намира, че показанията на свидетелите И.Р. и Х.С.В.следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй
като заявеното от тях относно момента и начина на узнаване за смяната на управителя
на дружеството се явява непротиворечиво, последователно и логично, подкрепено с
останалия по делото доказателствен материал. От дадените от тях показания
безспорно се установява, че свидетелят Р. е бил осведомен от свидетелката В. за
смяната на управителя на дружеството на 08.01.2015г., след като последната се
опитала да сключи в качеството си на управител на „Ф.Г.” ООД договор с Банка
„ДСК” , но разбрала, че вече не е управител на дружеството, като на нейно място
в Агенцията по вписванията бил вписан нов управител, а именно – свидетелят Д.П..
Същата уведомила за това свидетеля Р. по телефона, който на свой ред се обадил
на подсъдимия, за да го пита дали той е наясно и знае ли за промяната на
управителя на дружеството. От свидетелските показания на Р. и В. освен това се
установява, че не е било налице постигнато съгласие между двамата съдружника в
дружеството за промяна на управителя му, както и че Общо събрание на
съдружниците на 22.12.2014г. не се е състояло. Веднага след като са узнали за извършената промяна на
управителя на дружеството, отразена в Търговския регистър са отпътували за гр.
София, за да подадат жалба до СДВР. И двамата заявяват освен това, че на
22.12.2014г. свидетелят Р. се е намирал
в гр. Разлог. В подкрепа на горното е представеното по делото електронно
съобщение от 12.01.2015г., изпратено от
подсъдимия К. до свидетеля Р., от който се установява, че подсъдимият е
знаел преди Р. за промяната на управителя на дружеството „Ф.Г.” ООД.
Настоящият
въззивен състав даде В.и на показанията на свидетеля Д.П., посредством които се
установяват обстоятелствата, че свидетелят Р. не е присъствал на проведено общо събрание на
дружеството от дата 22.12.2014г, тъй като такова не се е състояло, както и че
същият не е подписвал инкриминираните документи, което е подкрепено и от
изготвените и приети заключенията на съдебно – техническите експертизи по
делото. Свидетелските показания на П. и Р. са категорични и еднопосочни, че не
е имало предаване на инкриминираните документи по между им.
Не следва
да бъдат счетени като достоверни обясненията, които дава подсъдимия К. относно
постигането на съгласие между съдружниците на „Ф.Г.” ООД за смяна на управителя
на дружеството, както и за провеждането на Общо събрание на съдружниците на
22.12.2014г. Подсъдимият е дал обяснение пред СРС на 18.16.2018г., в които
изрично е заявил, че на 22.12.2014г. е имало проведено общо събрание на
съдружниците на „Ф.Г.” ООД и свидетелят Р.
е присъствал на него. Същото се опровергава по категоричен начин както
отбелязахме по – горе от свидетелските показания на Р. и В., както и от
изготвените и приети по делото заключения на съдебно – почерковите експертизи,
съобразно които е установено, че положените в графите „И.Р.” подписи не са на свидетеля
И.Р., а им е придаден вид, че са негови. Освен това на същата дата 22.12.2014г.
свидетелят Р. се е намирал в гр. Разлог. От свидетелските показния на П. също
не може да се направи извод за проведено
общо събрание на съдружниците на „Ф.Г.” ООД, на което св. Р. се е подписал на
инкриминираните документи. Напротив, от показанията на свидетеля П. се
установява, че именно той първи е положил подписа си на инкриминираните
документи, като съдът дава В.на същите, тъй като намира същите за логични и последователни.
Настоящият
въззвен състав изцяло кредитора и показанията на свидетелите П.М.И., В.И.а С.–Г., З. П. З. и намира същите за достоверни,
последователни и логични, подкрепени изцяло с останалия по делото
доказателствен материал. Посредством тях се установява начина на предаване на
документите между адвокат И. и свидетеля П., както и начина, по който е станало
вписването на новия управител на дружеството в лицето на Д.П.в Търговския
регистър. От показанията на адвоката освен това се установява и намерението на
подсъдимия К. за промяна на управителя на дружеството, опитвайки се да заблуди
свидетеля И., че е налице постигнато съгласие между съдружниците на „Ф.Г.” ООД
за промяна на управителя на дружеството на провело се според подсъдимия общо
събрание на същите на 22.12.2014г. Безспорно се установява по делото и че е
създаден неистински частен документ, който е бил входиран в Агенцията по
вписванията посредством свидетеля П. И.,
както и че същият е входиран именно съобразно указанията дадени на свидетеля И.
от подсъдимия. Св. И. изрично е посочил, че е изготвил инкриминираният документ
именно по искане на подсъдимото лице, който му е казал, че решението за смяна
на управителя е взето и само трябва да се подпише от другия съдружник Р., на
който той ще занесе документите за подпис, след което документите ще му бъдат
върнати в адвокатската кантора от св. П.. Отново по указания на подсъдимия адвокатът е входирал документите в Агенциата
по вписванията за промяна на обстоятелствата относно представителната власт на
новия управител. Именно от показанията на свидетеля И. се установява, че е
налице посредствено извършителство, тъй като именно чрез свидетеля И. подсъдимият е извършил престъплението, като е
ирелевантно кое е било лицето, което е предало документите на посредствения
извършител.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Настоящата
инстанция не споделя формирания от първоинстанционния съдебен състав правен
извод, че деянието на подсъдимия И.К. не разкрива белезите на престъпен състав.
Въззивният съд
намира, че от обективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци
на престъплението по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за това, че на
30.12.2014г. в гр. София, ул. „********, Агенция по вписванията /АВ/, Търговски регистър, при
условията на посредствено извършителство чрез адв. П.М.И., съзнателно
се е ползвал, като представил/внесъл по електронен път чрез електронен подпис/
пред „длъжностно лице по регистрацията” в Дирекция „Длъжностни лица по
регистрацията”, в Агенция по вписванията - свидетелката В.И.а С.–Г., от
неистински частни документи:
1. Протокол от проведено на
22.12.2014г. общо събрание на съдружниците на „Ф.Г.” ООД, на който е придаден
вид, че подписът в графа „И.Р.” е положен от И.Р., в качеството му на съдружник
във фирмата, с волеизявление за освобождаване от длъжност на управителя Х.С.В.и
избирането на Д.Г.П. за нов управител на дружеството, като от него /И.П.К./ за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност;
2. Дружествен договор
от 22.12.2014г. на „Ф.Г.” ООД, на който е придаден вид, че подписът в графа „И.Р.”
е положен от И.Р., в качеството му на съдружник във фирмата, с волеизявление за
избирането на Д.Г.П. за нов управител на дружеството, като от него /И.П.К./ за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316, предл. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
За съставомерността на деянието от обективна страна е
необходимо неистинският частен документ да е употребен от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или, че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно
отношение. Процесните Протокол от проведено на 22.12.2014г. общо събрание на
съдружниците на „Ф.Г.” ООД и Дружествен договор от 22.12.2014г. на „Ф.Г.” ООД
са частни документи. Същите не са издадени от длъжностни лица в кръга на
службата им или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция,
както и за издаването им не съществува установен ред и форма. Те не съдържат
характеристиките по чл. 93, т.5 от НК, което ги определя като частни документи.
Деянието е довършено, тъй като документите са били употребени с представянето
им пред съответното длъжностно лице за доказването на определени обстоятелства.
Документите са неистински по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, в частта, в която е
придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на свидетеля И.Р., а
не на лицето, което действително го е съставило, поради обстоятелството, че
подписите не са изпълнени от свидетеля И.Р..
Преценката за наличието и степента на обществена
опасност на деянието се обуславя от всички обстоятелства по делото. При анализа
на тези обстоятелства настоящият състав не установи инкриминираното деяние да
сочи за съществено отклонение от типичните случаи от същия вид, нито от обществената опасност на подобни деяния.
Деянието е засегнало обществени отношения, свързани с документооборота в
степен, оправдаваща използването на наказателна принуда.
В тази насока съдът намира за неоснователни и наведените възражения на защитата,
че не се е знаело от кого е положен подписът под името на свидетеля Р.. Това обстоятелство, което макар и да е било
обект на изследване в назначените графически
експертизи, е ирелевантно, тъй като безспорно е установено, че обвиняемият
е употребил инкриминираните протокол и дружествен договор и е без значение от
кого е бил изпълнен подписът. Съгласно ППВС № 3/1982 г. и по аргумент на
противното на чл. 93, т. 5 НК.
От субективна страна
подсъдимият К. е извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл, като
същият е съзнавал обеществено – опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено – опасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
Подсъдимият К. е
съзнавал, че се ползва от неистински частни документи, тъй като същият е имал
знанието за неистиността на ползваните от него документи, защото му е било
известно, че на 22.12.2014г. не е било провеждано Общо събрание между тях като
съдружници на „Ф.Г.” ООД, както и че процесните документи не са подписани и не
съответстват на волята на другия съдружник – свидетеля И.Р. и въпреки това
съзнателно се е ползвал от тях, като ги е представил /при условията на посредствено извършителство/
пред Агенция по вписванията, Търговски регистър, с цел промяна управителя на
дружеството „Ф.Г.” ООД. Подсъдимият К. е
съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Настоящата
инстанция не споделя възраженията на защитата, че подсъдимият К. не е бил
наясно, че инкриминираните документи са неистински. Безспорно от
доказателствата по делото се установи, че не е провеждано Общо събрание на
съдружниците на търговското дружество на дата 22.12.2014г., както и че
свидетелят Р. не е присъствал на същото. Въпреки това обаче, съобразно
показанията на свидетеля И., подсъдимият го е уведомил, че е било постигнато
съгласие между съдружниците за промяната на управителя на дружеството, като
дори по- късно той е потвърдил същото, като е изпратил лично на електронната
поща на адвокат И. сканираните и подписани инкриминирани документи. От друга
страна видно от изпратеното от подсъдимия електронно съобщение от дата 12.01.2015г.
на свидетеля Р., К.
е знаел за предприетата промяна на управителя на дружеството „Ф.Г.” ООД, за
разлика от свидетеля Р., който е останал учуден, след като свидетелката В. му е
съобщила за същото на дата 08.01.2015г.
За престъплението
по чл.316, предл. 1, вр. чл. 309, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до две години и от него няма причинени съставомерни имуществени вреди.
В настоящия случай съдебният
състав като съобрази определящите отговорността обстоятелства прецени, че
наказанието, което следва да получи подсъдимия К. за извършеното от него
престъпление, следва да се определи именно при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК, тъй като счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и най – лекото предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко. Като такива
смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха процесуланото поведение на
подсъдимия, трудова му ангажираност, неналичието на причинени щети от
инкриминираното деяние.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и личността на
обвиняемия. Въпреки, че с деянието са засегнати отношенията по повод
документооборота в Търговския регистър и са създадени условия за вписване на
обстоятелства, които не са се осъществили в обективната действителност, същото
не се отличава с висока обществена опасност. Изключително важно обстоятелство,
което в случая следва да се отчете при индивидуализацията на наложеното
наказание е обстоятелство за времевата протяжност на делото, или изминалият
период от иницииране на същото до приключването му.
Деянието било извършено на 30.12.2014 г. С постановление от 14.10.2015 г. И.П.К.
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.316,
предл. 1, вр. чл. 309, ал.1 от НК. Същевременно срещу К. е било повдигнато
обвинение едва на 19.05.2016г, т.е. близо две години след извършаване на същото.
Едва на 08.11.2018г. е приключило първоинстанционното производство срещу
подсъдимия, което е приблизително четири години след извършаване на
инкриминираното деяние.
Видно от приложената
справка за съдимост подсъдимият не е осъждан, като същият единствено е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, като му е наложено административно
наказание глоба.
Съдът не констатира
наличие на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При това
положение съдът намира, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание
„пробация”, включващо следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца два пъти седмично и
-
задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Наказанието на
подсъдимия е определено от съда при спазване разпоредбите на закона и в съответствие
с целите по чл.36 НК. Преценени са смегчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства в съотвествие с чл.54 НК и определеното наказание е с приложение
на чл. 55,ал.1, т.2, б. „б” НК.
По разноските:
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените
в рамките на производството разноски – сумата от 238,75 лв. – разноски, направени в рамките на
досъдебното производство за възнаграждение за вещи лица и сумата от 240 лв. –
разноски, направени в рамките на съдебното дирене пред първоинстанционния съд
за възнаграждение за вещи лица, следва да бъдат възложени на подсъдимия в
пълния сторен размер от 478,75 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.