Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано e по жалба на И. А. С., [ЕГН] от [населено място], обл. Р., действащ чрез адв. А. К., АК - София, против Решение № 157 от 22.05.2024г. по преписка № 104/2023г. на Комисията за защита от дискриминация. Поддържа съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроцедурните правила при формиране на решаващия състав на КЗД, нарушение на материалния закон и отклонение от целта на закона. Счита, че стеснително се тълкува приложното поле на ЗЗДискр, което оставя хората без защита срещу реч на омразата насочена към етнически групи. От съда се иска да отмени оспореното решение и да върне преписката на КЗД за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването на закона.

Ответникът по оспорването – Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата с искане за отхвърлянето й. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От заинтересованите страни е постъпило писмено становище вх.№ 1154 от 17.07.2024г. от А. Ч. Д., като счита оспореното решение за постановено съобразно всички изисквания на административнопроцедурните правила, законосъобразно, съобразено с актуалната европейска и съдебна практика в сферата на дискриминацията, а по същество - правилно и мотивирано в цялост, за което излага подробни съображения. Моли съда да остави без уважение и да отхвърли жалбата против оспореното решение.

Политическа партия ВМРО, не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателствата, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-1712 от 02.05.2023г. на И. А. С. чрез пълномощник адв. А. К. срещу Политическа партия ВМРО и А. Д., в качеството му на съпредседател ПП ВМРО по повод публикация от 26.06.2021г. на Фейсбук профила на А. Д. и от 27.06.2021г. на Интернет-страницата на ПП ВМРО, със заглавие „Няма интеграция, която не е пожелана, а задълженията винаги са преди правата!“. Като български гражданин, самоопределящ се от ромски произход, жалбоподателят заявява оплаквания за дискриминация по признак "етническа принадлежност" по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, осъществена под формата на тормоз по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр и подбуждане към дискриминация по см. на чл. 5, предл. 3 от същия закон, поради което с Разпореждане № 366 от 09.05.2023 г. на председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка № 104/2023 г., разпределена на Първи специализиран постоянен заседателен състав, състоящ се от членовете: С. С., С. Й. и О. К..

До жалбоподателя е изпратено Уведомление изх. № 44-00-1894 от 17.05.2023г., получено на 22.05.2023г., с което е указано задължението по чл. 9 от ЗЗДискр да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.

На заседание от 16.05.2023г. заседателният състав на КЗД определил председател и докладчик. Последният провел процедура по проучване със събиране на доказателства, необходими за пълно и всестранно изясняване на обстоятелства по случая, вкл. са свалени линковете на процесната публикация, съдържаща текст и видео, като са изготвени 2 броя идентични дискове, съдържащи папки с файлове със снимки на публикацията, както и видео файл. На страните по преписката била предоставена възможност да се запознаят със събраните материали.

Въз основа на проучването и събраните доказателства последвало изготвяне на Доклад-заключение от докладчика по преписката, вх. № 12-01-35 от 25.07.2023г., като са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Със Заповеди №№ 12-11-1708 от 27.09.2023г., № 12-11-1886 от 18.10.2023г. и № 12-11-1890 от 19.10.2023г., издадени от Председателя на КЗД, на основание чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД, е наредено заместване в първоначално определения Първи заседателен състав, поради обективна невъзможност за участие в насроченото по преписката открито заседание на 19.10.2023г., както следва: П. К. да замества С. С. като председател на Състава, Б. Х. да замества С. Й. като член на Състава и Н. А. да замества О. К. като докладчик от заседателния състав.

На 19.10.2023 г. е проведено открито заседание на заседателния състав на КЗД, за което всички страни са били надлежно призовани, даден е ход по същество и преписката е обявена за решаване.

На 22.05.2024 г. е постановено процесното решение, в което е прието за установено, на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр, че от страна на ответниците Политическа партия ВМРО и А. Д., в качеството му на съпредседател на ПП ВМРО, не е осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя И. А. С. под формата на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак „етническа принадлежност“ и подбуждане към дискриминация по чл. 5, предл. 3 от ЗЗДискр, като жалбата е оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

Решаващият състав е приел за безспорно от фактическа страна, възприето и от съда в настоящото производство, че процесните публикации представляват позициониран съответно на 26.06.2021г. във Фейсбук профила на А. Д. (заместник председател на ПП ВМРО и член на Европейския парламент), съответно на 27.06.2021г., на официалната Интернет-страница на ПП ВМРО, видеоклип със свободен достъп за гледане (неограничен брой потенциални адресати, които притежават устройство с Интернет браузър, както и Интернет свързаност), като между страните няма спор относно съдържанието на видеото, материализирано по надлежен ред и закрепено по преписката. Не се спори и съдържанието на съпроводителния (или основен) текст на статията, към която е приложено видеото. Видеоматериалът е разпространен във връзка с изборите за народни представители от 11 юни 2021 г., като клипът съдържа логото и лозунга на КП „Българските патриоти - ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ“. Включени са публични изказвания на господин А. Д. в залата на Европейския парламент във връзка с провеждани политически дебати, като вървят кадри със статистически сведения за числеността, възрастта, образователния ценз на ромската общност, броя на ромските деца и факта, че повечето от тях създават семейства. Има кадър в който се съобщава твърдение за прогнозен брой на населението от ромската етническа група след 30 години. В оспореното решение са анализирани подробно и изчерпателно отделните части от текста и говоренето във видеоклипа, ведно с визуалните допълнения към изказванията, вкл. и заявените от жалбоподателя като дискриминационни изрази, които според него представят ромската общност като заплаха за останалата част от населението: След 30 години те ще са 1 милион, ако някой не направи нещо…“, „Техните защитници рядко са ги виждали в естествения им хабитат“, „Елате в България да ви покажа как се живее в едно малко населено място, където възрастни хора са тормозени непрекъснато от битова етническа престъпност“. Въз основа на извършения анализ е обоснован и извода на решаващия административен орган за липса на съставомерно нарушение по ЗЗДискр по заявените от жалбоподателя признаци и форма на дискриминация, обоснован с аргументи за възприет генерализирания подход на изразяване, липса на конкретност, която да рефлектира върху наблюдаващия и да създава впечатление или да му внушава представи, с което жалбоподателят и/или други лица, които се самоопределят като роми, да търпят непосредствена намеса върху личността, която да може да бъде окачествена като тормоз или подбуждане към дискриминация; голословност и произволен характер на изнесените сведения в „статистическата“ и „прогнозна“ част на публикацията, недостатъчна за да удовлетвори критериите на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по отношение на жалбоподателя, защото практически не може да бъде доказано, че тя може да създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за него, нито да се презюмира, че излагането на такава информация може пряко и умишлено да насърчи, укаже, окаже натиск или да склони определен субект към извършване на дискриминация; възприет е явен субективизъм на автора на изказванията и политическите послания в тях, предвид местоработата му в Европейския парламент, като проява на критичност към европейските институции за очевидна безпомощност и невъзможност за намиране на решение на проблемите на ромската общност с цел неутрализиране неравенствата към уязвимите групи. Заседателният състав е приел в решението за недоказано как казаното се отнася към жалбоподателя, нито по какъв начин то може да бъде установено към него или към съответната ромска общност, доколкото съвсем реалистично е много лица, които са представители на ромския етнос да не припознаят себе си в така съставеното изявление или да се разграничат от твърдението, че то е създало неблагоприятна за тях среда. Направен е извод, че доказателствената оскъдност не позволява изграждането на заключение, с което да бъде потвърдено или отхвърлено заключението в инициативния документ, като самият жалбоподател не е посочил по какъв начин членове на обществото са променили отношението си към него вследствие на този материал, не става ясно по какъв начин именно по отношение на жалбоподателя, това изказване се явява тормозно - съществува пречка за оценка по линия на това дали той живее или произхожда от някакво визирано в изказването населено място - от една страна, защото не са ангажирани доказателства в тази насока, а от друга - поради будещото недоумение посочване на събирателни понятия като „населено място“, които не позволяват конкретна проверка на твърдения, а оттам и тяхната преценка за съставомерност по ЗЗДискр.

Решението, съгласно отразяването в съобщение изх. № 44-00-1808 от 23.05.2024 г. е получено лично от жалбоподателя на 27.05.2024г., удостоверено с подписа му, като жалбата срещу решението е подадена по пощата на 10.06.2024 г. (вж. пощенско клеймо върху плика на л. 7 от делото).

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат, неблагоприятно засегнат от неуважаването на подадената жалба пред КЗД, като е спазен преклузивният 14-дневен срок за оспорване (арг. чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр,).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.

Съгласно чл. 48, ал. 1 и 2 ЗЗДискр и чл. 11 от Правилата за производство пред КЗД, Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията като той определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация на етническа и расова основа; на основата на пол; на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1. В настоящия случай комисията е сезирана с жалба за неравностойно третиране под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация по признак "етническа принадлежност" и е разпределена на първи постоянен заседателен състав. Поради обективни причини, възпрепятствали този състав да участва в насроченото открито заседание, е допуснато заместване на членовете от постоянния състав, като преписката е разгледана и обявена за решаване от лицата, които са изготвили и подписали оспореното решение. При това положение, съдът приема за необосновани доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при формиране на заседателния състав на КЗД. Оспореното решение е постановено в законен състав, при спазване на процедурните правила за конституираното му и за работа по чл. 54 и сл. от ЗЗДискр във вр. с чл. 11 от Правилата за производство пред КЗД, като заместването е разпоредено законосъобразно при условията на ал. 4 от чл. 11 на цитираните Правила.

Решението е постановено в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните реквизити, регламентирани в ал. 2 на чл. 59 от АПК и специалния чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран в нарочен акт, в който са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, разпоредителна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. Посочени са фактическите и правните основания за приемането му, което е предпоставка за упражняване на контрол за законосъобразност от съда.

Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Производството пред КЗД е регламентирано в приложимия специален закон (чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр) и Правила за производството пред Комисията за защита от дискриминация (ППКЗД), приети с Решение от 11.10.2005 г. на КЗД. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвал жалбоподателят. Спазени са разпоредбите на чл. 51, чл. 52 и чл. 54 от ЗЗДискр, доколкото не са налице пречки за образуване на производство и при спазване на тригодишният срок от извършване на твърдяното нарушение. Извършено е проучване по фактите от определения специализиран състав, разглеждащ оплакванията за дискриминация на етническа основа, като са идентифицирани страните по оплакването, уведомени са за разпределената от закона доказателствена тежест, изготвен е доклад – заключение (чл. 55 – чл. 60 от ЗЗДискр). За насроченото открито заседание по преписката страните са своевременно уведомени, като им е предоставена възможност да изразят становище по доклада и доказателствата, както и да ангажират допълнителни такива. Проучването е проведено в съответствие с направеното оплакване, събрани са относимите към случая доказателства, същите са анализирани в мотивите на административния акт, съответно същият е издаден при изяснена фактическа обстановка. За проведеното единствено заседание по преписката е съставен протокол, а решението на комисията е обективирано в изискуемата писмена форма, както се посочи по-горе.

Правилно е приложен материалният закон.

Предмет на изследване е разпространен в интернет-пространството видеоматериал, съдържащ части от публични изказвания пред Европейския парламент на политика А. Д., съпроводени от изписани допълнителни текстове и визуализации, със заглавие „Няма интеграция, която не е пожелана, а задълженията винаги са преди правата!“.

Съставът на КЗД обосновано е приел, че този видеоматериал не формира отрицателно отношение към ромската общност, към която се самоопределя жалбоподателят, нито лично към него като индивидуален обект на нарушение по ЗЗДискр. Тези изводи на решаващия орган за липса на допуснато дискриминационно нарушение са обосновани с всеобхватен и конкретен анализ на всички елементи от видеоматериала – изказвания, текст, визуализации, които изводи съдът споделя изцяло. Нито в административното, нито в съдебното производство са събрани доказателства, които да позволяват да се направи убедителен извод, че спрямо И. А. С. е извършена дискриминация по смисъла на чл. 5, предл. 1 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр и чл. 5, предл. 3 във връзка с § 1, т. 5 от ДР на закона под формата на тормоз и подбуждане към дискриманация по признак "етническа принадлежност".

Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Цитираната норма забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Разпоредбата на чл. 5 от закона изрично предвижда, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, присъщи на дадено лице/субект, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, в сравнение с друго лице, у което тези качества отсъстват. В хипотезата на тормоз не е необходим случай за сравнение, тъй като самият тормоз по естеството си е правонарушение, обективирано в различни форми и имащо за последица негативно въздействие върху личността. Тормозът може да се прояви под различни форми, но във всички случаи тяхната проява следва да засяга някой от защитените признаци. В конкретния случай като защитен признак се визира "етническа принадлежност".

За да е налице осъществен състав на "тормоз" по посочената разпоредба е необходимо кумулативното наличие на две отделни материалноправни предпоставки – да са накърнени честта и достойнството на лицето и на следващо място да е създадена враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Жалбоподателят претендира, че с процесната публикация и нейния широк отзвук, ответниците са предизвикали у него усещане за омраза, подценяване и целенасочено стигматизиране, но не ангажира доказателства, че от това е създадена застрашителна и враждебна среда за него, както твърди. Сами по себе си думите от публичните изказвания на Джамбазки, изнесени от контекста на реалния политически дебат при който са произнесени, не могат да обосноват възникването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за конкретния жалбоподател и не са от естество автоматично и безусловно да мотивират извод за създадена такава. Не са установени данни за системно проявявано негативно отношение спрямо конкретното лице, основано на някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр, което би могло да доведе до създаването на визираната от правната норма неблагоприятна среда. В случая не става ясно как точно отразеното в публикацията е довело до създаването на такава среда, каквато твърди жалбоподателят.

Предвид установената от закона правна рамка, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която във всички случаи трябва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.

Съгласно специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, представи факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, то ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая, обаче, И. А. С. не е представил никакви факти и доказателства в полза на твърдението си, че публикуваният видеоматериал е довел до тормоз, изразяващ се в отчуждение към него или семейството от обичайното обкръжение близки и приятели или от обществото, прояви на враждебност или по някакъв начин негативно засягане на личността или репутацията му, или други застрашителни последици, произтичащи от публикацията. Въпреки дадената от Комисията възможност да ангажира доказателства (с уведомлението от 17.05.2023г.), жалбоподателят не е проявил процесуална активност с оглед доказване на твърденията си. Това не е сторено и в съдебното производство.

Негативните емоции на дадена категория лица, породени от изказване, текст и визуализации, е въпрос на субективно лично възприятие, ценностна система, интелектуално равнище и вътрешен свят, които са част от интимната сфера на всяка една личност и по тази причина не може да служи за общовалиден критерий за оценка на дадено изказване като дискриминационно (враждебно и застрашаващо по отношение на определено лице). Допълнително липсва и разписания в чл. 4, ал. 1 елемент "неблагоприятно третиране". Разпоредбата на § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр е разписано определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, т. е., което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В случая с публикациите на заинтересованите страни не може да се направи обоснован извод, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя. Анализът на нормите на чл. 4, чл. 5, чл. 9 от ЗЗДискр и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, налага извода, че за да се приеме, че е налице дискриминация и да се прехвърли доказателствената тежест на ответника да обори тази презумпция, е необходимо да съществуват доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. В този смисъл изводът на административния орган, че фактическият състав на нарушението по чл. 5, предл. 1 от ЗЗДискр във вр. § 1, т. 1 ДР на закона не е осъществен, е съответен на фактите по делото.

Правилни са и изводите, че публикуваният видеоматериал не може да бъде определен като нарушение по чл. 5, предл. 3 от ЗЗДискр във вр. с § 1, т. 5 от ДР на закона – "подбуждане към дискриминация" по признак "етническа принадлежност". Според посочената разпоредба (§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр) "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. Подбуждането към дискриминация е предварителен застрашаващ стадий на умишлена дискриминационна дейност, която европейските правни източници и националното ни законодателство приравняват на същинска дискриминация. Това поведение според директивите на ЕС се изразява в даване на указания или насърчаване към пряка или непряка дискриминация срещу лица на основата на защитен признак. Информацията от процесния видеоматериал не може да бъде възприета в нито една от посочените проявни форми на подбуждане към дискриминация. Както беше обсъдено по-горе, самият начин на поднасяне на информацията чрез възпроизведени части от изказвания пред Европейския парламент, разгледани в контекста на целия видеоматериал, вкл. и обстоятелствата, при които е излъчен в условията на изборна кампания, насочват по-скоро към изразяване на лична позиция по конкретен въпрос, обусловен от редица субективни и обективни фактори, като има изразено социално послание за разрешаването на конкретни проблеми на българското общество и ролята на държавните и европейските институции за разрешаването на тези проблеми. В този смисъл представянето на една различна гледна точка при отразяване на важни социални проблеми, не следва да бъде ограничавана поради неодобрението или несъгласието на обществото с изнесената информация.

Не е доказано, че разпространителите на процесния видеоматериал имат негативно отношение или че мотивират нетърпимост към конкретно лице или общност на базата етнически произход. Собствените разсъждения в изказванията на А. Д. по общественозначими теми, обективирани в публикацията, са израз на закрепеното в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България право, всеки да изразява мнение и да го разпространява, чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. В случая това право не влиза в колизия с други защитени свободи и не предполага ограничаването му от страна на административния орган. От представената по делото преписка не се доказва, че публикацията има за цел или пък резултат разпалване на вражда, нито по някакъв начин призовава към насилие по отношения на определено лице, етнос или раса.

Единствено, когато се установи нежелано поведение на основата на защитен признак и това поведение има исканата от закона специална цел или резултат може да се приеме, че е налице проява на дискриминация. Щом от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на съставомерните цел или резултат, то липсва и проява на дискриминационно поведение, което да е основание за ангажиране на отговорност по ЗЗДискр.

По аргумент от чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр, предвид законовоустановените правомощия на КЗД да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице, се налага извода, че за да се установи извършено нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо Комисията да е установила и конкретното засегнато лице. Противното означава липса на извършено нарушение на дискриминационното законодателство по смисъла на цитираната разпоредба.

В решението си КЗД е изложила задълбочени мотиви, въз основа на които е обосновала извод, че процесната публикация не способства образуването на негативна обществена нагласа спрямо жалбоподателя и хората от ромски етнически произход. Недопустимо е по реда на ЗЗдискр да се търси защита за формираното у жалбоподателя негативно субективно възприятие, обида или засягане на неговата чест, още повече, че нито в хода на производството пред административния орган, нито в съдебното производство са представени убедителни и относими доказателства за осъществена дисриминационна проява в претендираните от него форми. Направените изводи са съответни на закона и на доказателствата по делото.

Предвид изложеното съдът счита, че оспореното решение на КЗД е правилно, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, при което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва де бъде уважено. Те включват дължимо юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер от 100.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. С., [ЕГН] от [населено място], обл. Разградска, действащ чрез адв. А. К., АК - София, против Решение № 157 от 22.05.2024г. по преписка № 104/2023г. на Комисията за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА И. А. С., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита от дискриминацията сумата от 100.00 (сто) лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.