Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.10.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Снежана Апостолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 10 569/20г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът „Ф.“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв. Д., твърди в
исковата си молба, че е наемател на фотоволтаична
електроцентрала „С.-О.“, разположена в ПИ № 00137, с административен адрес: с.
Оризари, местност „Старата курия“, община Твърдица,
област Сливен по силата на договор за наем от 03.06.2013г., вписан в Служба по
вписванията – Сливен и със срок на действие – 3 години. Изложени са твърдения,
че срокът на договора автоматично се удължава с нови три години при писмено
искане от наемателя, отправено до наемодателя до пет дни преди изтичане на
срока на договора, каквото било реализирано от наемателя чрез отправена
нотариална покана респ. бил двукратно продължаван чрез последователно изпращани
нотариални покани. Наред с договора за наем, ищецът заместил в правата и задълженията своя наемодател, собственик на
централата, по договор от 30.09.2013 г., сключен с „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
Твърди се в исковата молба, през 2018 г. срещу
собственика на централата „С.“ ООД било образувано изп.
дело при ЧСИ рег. № 915 – Г.Г., с район на действие –
ОС – Сливен. В хода на изпълнителните действия по същото бил извършен опис на
съвкупност от вещи, представляващи фотоволтаична
централа, а ЧСИ назначил за пазачи на описаните вещи Д.К.и Й.А., последният лично и като
представител на „А.С.С.“ООД.
Твърди се в исковата молба, че на 05.02.2019 г., пазачът Й.А.
получил телефонно разпореждане от ЧСИ да допусне в обекта пълномощник на
„Българско индустриално общество – Б.А.“ ЕАД – адв. К.с
придружаващите го 20 униформени служители на „Трафик СОТ“, за да огледат
съоръженията в централата без право да извършват действия по тях. След като
били допуснати в обекта адв. К.с придружаващите го се
насочили към първия трафопост на централата, изблъскали охраната и свалили
части от нея включително скъпоструваща и особено важна защита, в резултат на
което централата спряла да работи. Демонтираните части от нея били отнесени до
паркирани до централата служебни автомобили. За извършения демонтаж бил подаден
незабавен сигнал на телефон 112 и на място дошли двама полицейски служители.
Въпреки присъствието на полицаите нахлулите в обекта лица били оставени да
напуснат обекта с насилствено отнетите вещи.
Твърди се в исковата молба, че на следващия ден ЧСИ – Г.
съставила констативен протокол за липса на части на голяма стойност. С протокол
от 11.02.2019 г. пазачът Киров бил отстранен като такъв, след признанието му,
че е служител на „Трафик СОТ“. Работата на централата била възстановена едва на
19.02.2019 г., когато по възлагане на ищеца била монтирана цифрова линейна
защита на стойност 7 800 лв. с ДДС. Твърди се, че сочената сума
съставлявала имуществена увреда за дружеството –
ищец. Отделно от това за периода от спиране на работата на централата до
възстановяване на същата /05.02.2019 г. – 19.02.2019 г./ централата произвела
140 мегавата електрическа енергия по-малко като общата стойност на
непроизведената и непродадена ел. енергия възлизала на сума в размер на
67 984 лв.
Твърди се, че от подаване на сигнала и повече от година и
половина, разследващите органи бездействат и не извършвали процесуални действия
по установяване местонахождението на отнетите незаконно вещи и
индивидуализиране на извършителите. Твърди се, че сроковете за приключване на
производството отдавна били изтекли, а липсвало какъвто и да е резултат. Поради
което са наведени твърдения, че продължителността на досъдебното производство
нарушавало установеното в чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, с оглед фактическата и правна сложност на
случая.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес
от предявяване на исковете и е сезирал съда с искане да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати сумите, както следва:
-
7 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи стойността на новозакупената цифрова
релейна защита
-
1 278, 34 лв. – мораторна
лихва върху горната сума за периода 19.02.2019 г. – 30.09.2020 г.
-
75 174, 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи и представляващи стойността на непроизведената
електрическа енергия.
-
12 111, 50 лв. – мораторна
лихва върху горната сума за периода 19.02.2019 г. – 30.09.2020 г. и
-
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в създадените в дружеството несигурност и притеснения във връзка
с развитието на производството и неговия краен резултат, накърняване чувството
на справедливост и доверие в правозащитните органи и накърняване на доброто му
търговско име.
Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът Прокуратурата на
Република България, чрез своя процесуален представител оспорва исковете по
основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание последователно от адв. Д. и
адв. Б.. Ищецът депозира и писмени бележки в срока,
предоставен от състава на съда.
Ответникът поддържа
заявените възражения в писмения отговор в открито съдебно заседание чрез
процесуални представители.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С нормата на чл. 2б от ЗОДОВ се създаде национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие
като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок т.е наличие на
нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ респ. възможност
да претендират обезщетение.
В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от
действия на правозащитни органи, които не са
извършени в разумен срок като отговорността е деликтна. Допустимостта на
иска за
обезщетение на вредите от нарушение
на правото по чл. 6 §1 от ЕКПЧ по висящо производство не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение
на вредите по реда на глава III от ЗСВ и да няма
постигнато споразумение /решение 210/15.06.2015 г. по гр.д. 3053/2014 г. на
Трето ГО на ВКС/.
Липсва легална дефиниция на понятието „разумен срок”, а съгласно практиката
на ВКС /решение 66/02.04.2015 г. по гр. д. 5813/2014 г. на Трето ГО на ВКС/ разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересите на лицето възможно
най - бързо да получи решение
и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността
на релевантния период, съдът прилага
три критерия: сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Видно от приложеното ДП вх. № 454/2019 г. по описа на РП – Сливен,
същото е образувано въз основа на подаден сигнал на ЕЕН 112 на 05.02.2019 г. за
неправомерно влизане във ФЕЦ – с. Оризари. На същия ден са снети сведения от
седем лица – очевидци на деянието. Отново на същия ден е изискано и приложено
уведомление от ЧСИ – Г., към което са приложени молба от „С.“ ООД за извършване
на профилактика в соларния парк, находящ се в с.
Оризари за демонтаж на релейна защита тип Sepam за диагностика и ремонт
и първа страница от договор за поддръжка и ремонт на ФЕЦ – с. Оризари, сключен
между „С.“ ООД и „С.С.“ ООД. На 06.02.2019 г. е
изготвена докладна записка от служител на ОД на МВР – Сливен, РУ – Твърдица, обективираща извършен оглед на имота.
С разпореждане от 07.02.2019 г. на прокурор от РП – Сливен е
образувано ДП с оглед наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 ал1
от НПК като са дадени указания с оглед чл. 145 ал.1 т.3 от ЗСВ за извършване на
проверка от служители при сектор „ИП“ при ОД на МВР – Сливен с указания за
предприемане на конкретни процесуални действия, посочени в разпореждането.
Определен е срок за изпълнение – 60 дни.
С постановление от 13.02.2019 г. на РП – Сливен е установено, че относими материали по ДП се съдържат в пр.пр. вх. № 526/19 г. е постановено данните по втората прок. преп. Да се вземат под
внимание при извършваната проверка по ДП 454/2019 г.
С друго постановление на РП – Сливен от същата дата - 13.02.2019
г. е постановено присъединяването към прок. преп. 454/2019 г. и на прок.преп. 532/2019 г., образувана по заявление на Й.А., касаеща навлизане във вътрешността на същата ФЕЦ от страна
на китайски граждани, осъществено на 27.01.2019 г.
С постановление от 26.02.2019 г. на РП – Сливен към прок. преп. 454/2019 г. е
присъединена и прок. преп.
1030/2019 г. на РП – Пловдив.
С постановление от 25.02.2019 г. към прок.
преп. 454/2019 г. е присъединена и пр.пр. 569/2019 г. на РП – Сливен.
С писмо от 22.03.2019 г. на РП – Сливен е изпратена до ОД на МВР
поредна прок. преп.
1001/2019 г. за присъединяване към пр.пр. 454/2019
г., поради обстоятелството, че касаят един и същи случай.
На същата дата /22.03.2019 г./ РП – Сливен е дала указания по пр.пр. 454/2019 г. за допълване на проверката като са посочени
следствените действия, които следва да бъдат извършени в срока на извършването
й – до 08.04.2019 г.
С писмо от 25.03.2019 г. на РП – Сливен до ОД на МВР е изпратена
поредна прок.преп. 526/2019
г. за присъединяване към прок. пр. 454/2019 г.
На 15.04.2019 г. е изготвена докладна записка на ОД на МВР –
Сливен с предложение събраните материали по нея да бъдат изпратени на РП –
Сливен на разпореждане.
С постановление за образуване на ДП от 05.06.2019 г. е образувано
такова за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК и са дадени указания за
предприемане на следствени действия по ДП със срок – 2 месеца
С постановление от 01.08.2019 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.08.2019 г.
С постановление от 02.10.2019 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.10.2019 г.
С постановление от 27.11.2019 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.12.2019 г.
С постановление от 27.01.2020 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.02.2020 г.
С постановление от 19.03.2020 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.04.2020 г.
С постановление от 03.06.2020 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.06.2020 г.
С постановление от 28.07.2020 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.08.2020 г.
С постановление от 29.09.2020 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.02.2020 г.
С постановление от 25.11.2020 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.12.2020 г.
С постановление от 09.02.2021 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.02.2021 г.
С постановление от 25.03.2021 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.04.2021 г.
С постановление от 27.05.2021 г. срокът за разследване по ДП вх. №
454/2019 г. е удължен с нови два месеца, считано от 05.06.2021 г.
С постановление от 05.07.2021
на РП – Сливен наказателното производство по ДП вх. № 454/2019 г.,
водено за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК е прекратено на основание чл. 243
ал.1 т.1 вр. с чл. 24ал.1 т.1 от НПК.
Настъпилите обстоятелства след депозиране на исковата молба в съда
следва да бъдат взети предвид с оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК.
Видно от данните по приложената прок.
преписка 454/2019 г. наред постановленията за продължаване срока на
разследването са давани и надлежни указания от наблюдаващия прокурор за вида и
естеството на следствените действия, които следва да бъдат извършвани с оглед
задълженията му по чл. 194 ал.1 т.2 и т.3 от НПК.
Отново видно от данните по пр.преп. по
същата са извършвани различни по естеството си следствени действия – разпит на
свидетели, назначаване на експертизи, изготвяне на справки, искания за
представяне на документи от различни институции, органи и физически лица. Към тази прокурорска преписка са приобщени
още пет прокурорски преписки с оглед относимостта на
същите към деянието, предмет на процесната по
настоящото производство, включващи в предмета на проверката установяване право
на собственост, владение/държане на имота при конкуриращи се основания, заявени
от различни стопански субекти. Едната от приобщените преписки е била подсъдна
на прокуратура от друг съдебен район – на РП – Пловдив, което видно отново от
данните по делото е наложило значителна част от действията да бъдат извършвани
по делегация. Разпитаните свидетели в рамките на тази преписка са 15 като
основната част от тях са разпитани по делегация в Пловдив и София. Изискани са
справки от ЧСИ по различни изпълнителни дела, мобилни оператори, АВп, ВКС, ОС – Пловдив, ОС - Сливен. Назначени са три
експертизи, които са били и изготвени. Отделно от това, видно от данните по делото
са били приложени по компетентност към прок. преписка
и сигнали, отправяни към други институции /ДАНС, Камарата на ЧСИ/, изискващи
проверка. Видно от данните по прокурорската преписка следствените действия по
нея са предприемани своевременно и ритмично.
Досъдебното производство е продължило две години и пет месеца.
Съобразно нормата на чл. 22 ал.2 от НПК прокурорът следва
да осигурява провеждането на досъдебното производство в предвидените в процесуалния закон срокове. Сроковете
са регламентирани в разпоредбата на чл. 234 от НПК – първоначален двумесечен,
считано от деня на образуването му като при фактическа и правна сложност на делото
прокурорът може да удължи срока
по ал. 1 до 4 месеца. Ако
и този срок се окаже недостатъчен,
административният ръководител
на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може
да го удължава
по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване
не може да
бъде повече от два месеца.
Формално процедурата и сроковете, установени в горецитираната
разпоредба са спазени с оглед релевантната редакция на разпоредбата. Формално
би могла да се обоснове правна и фактическа сложност с оглед приобщените пет
прокурорски преписки към настоящата такава, наложили извършването на значителен
брой допълнителни следствени действия. Формалистичният подход обаче с оглед
данните по делото, според настоящият съдебен състав, е неуместен доколкото
приобщаването на тези пет преписки касаят различни деяния, които предхождат или
следват процесното такова по настоящата преписка респ.
данните, че сочените за извършители на деянието са различни физически лица
водят на извод, че приобщаването им по естеството си само и единствено е
забавило приключването на процесната прокурорска
преписка без приобщените да имат връзка с деянието, предмет на същата / с
изключение на приобщената 1030/19 г. от РП – Пловдив/. Още повече, че самият
фактически състав на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК не съставлява правна
и фактическа сложност при наличните данни по преписката – договор за поддръжка
и обслужване на ФЕЦ от 15.01.2019 г., извършени лабораторни измервания,
протоколи и сертификат за контрол на мигновени релета, водещи на извод, че се
касае за гражданскоправни отношения и липса на данни
за извършено престъпление. Каквито съображения е развил самият разследващ
полицай в докладна записка от 15.03.2019 г. /стр. 161, том първи от
прокурорската преписка/. До същия извод е достигнал и самият наблюдаващ
прокурор, но две години и четири месеца по-късно. При тези данни по делото,
настоящият съдебен състав намира, че продължителността на досъдебното
производство е продължила извън разумния срок с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Имуществените вреди, заявени за репариране от ищеца и обосновани
оглед допуснатата неразумна продължителност на предварителното производство не
са обаче в каквато и да е причинно-следствена връзка с действията на сочения в
настоящото производство ответник.
Видно от представения договор за наем от 03.06.2013 г., ищецът е
наемател на ФЕЦ. Съобразно чл. 12 от договора, наемодателят е длъжен да
отстранява за своя сметка всички повреди, които не са причинени виновно от
наемателя и не се дължат на обикновено ползване на вещите. Видно от
ангажираните доказателства по делото в изпълнение на това свое задължение,
наемодателят – собственик на ФЕЦ е предприел демонтаж на релейната защита за
извършване на контрол и профилактика на същата, което е станало след надлежно
уведомяване на ЧСИ, доколкото имотът е бил предмет на изпълнителни действия по
повод образувано срещу собственика изпълнително производство и което е довело
до принудително спиране на дейността на ФЕЦ. Иначе казано, претендираните
вреди следва да бъдат уредени на плоскостта на облигационната връзка, създадена
с оглед сключения договор за наем между ищеца и неговия наемодател. Дали
договора за наем е действителен или не, предвид паралелно развиващото се
съдебно производство пред ОС – Пловдив за установяване неговата нищожност, за
което има данни в прокурорската преписка отново е неотносимо
към действията на прокуратурата.
По отношение заявените неимуществени вреди: Съществува
противоречива съдебна практика относно това дали юридическите лица са носители
на право за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Към настоящия момент
не е налице задължителна за настоящия съдебен състав съдебна практика по
смисъла на чл. 130 ал.2 от ЗСВ доколкото липсва постановено постановление по тълк. дело 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС и ВАС, образувано с
разпореждане от 17.07.2023 г. Настоящият съдебен състав намира, че съществува
принципна възможност за юридическите лица да претендират неимуществени вреди,
но в по-ограничен обем, в сравнение с физическите лица. Това е така, защото
неимуществените вреди рефлектират по правило върху психическата сфера, душевно
равновесие или здравословно състояние и се изразяват в болки, страдания и
негативни емоции. Подобни неблагоприятни субективни преживявания са присъщи само
на физическите лица. Поради което обезвреда на
подобни усещания у юридически лица не могат да бъдат обосновани. От друга
страна, според настоящия съдебен състав, подобно на физическите лица,
юридическите също могат да претендират обезвреда
за увреждане/накърняване на доброто им
име и престиж, доколкото същото е свързано с положителната оценка и авторитет,
с който даден правен субект се ползва в обществото. Юридическите лица, подобно
на физическите такива, са субекти на обществени и социални правоотношения,
поради което на същите не може да им бъде отречена защита на правото им да се
ползват с добро име в обществото като негови участници и представители в същото.
Претендираните за репарация неимуществени вреди в
настоящото производство са свързани обаче със затрудненото изпълнение на
задълженията по сключени търговски договори, което намалявало доверието на контрахентите му и засягало името му на добросъвестен и
надежден търговски партньор. Посочените вреди, според настоящия съдебен състав,
доколкото по естеството си засягат намален търговски оборот, отлив на съконтрахенти, затруднения в изпълнението на пряката
търговска дейност на дружеството имат имуществено измерение т.е. репарация за
същите следва да се търси като имуществена вреда или пропусната полза, а не
касаят неимуществени вреди. Съвсем отделен въпрос, че в рамките на настоящото
производство, доказателства за наличие на подобни неблагоприятни последици
върху търговския оборот и отлив на съконтрахенти при
ищеца не са ангажирани. Няма доказателства, дори изцяло хипотетично да се презюмират, че същите са в причинно-следствена връзка с
действията на прокуратурата.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира
заявените искове за неоснователни и като такива същите подлежат на отхвърляне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ заявените искове на „Ф.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:*** – адв. И.Д. на
основание чл.2б ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ срещу
ПРОКУРАТУРАТА на Република България за заплащане на сумата от 7 800 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи стойността на новозакупената
цифрова релейна защита, сумата от 1 278, 34 лв. – мораторна
лихва върху горната сума за периода 19.02.2019 г. – 30.09.2020 г., сумата от
75 174, 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи и представляващи стойността на непроизведената електрическа
енергия, сумата от 12 111, 50 лв. – мораторна
лихва върху горната сума за периода 19.02.2019 г. – 30.09.2020 г. и сумата от
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
създадените в дружеството несигурност и притеснения във връзка с развитието на
производството и неговия краен резултат, накърняване чувството на справедливост
и доверие в правозащитните органи и накърняване на доброто му търговско име , претърпени в резултат на разглеждане
на пр.пр. 454/2019 г. по описа на РП - Сливен в
неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :