Решение по адм. дело №248/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от Н. Х. Ю., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. М. Н. от АК – Разград, съдебен адрес: гр. Кубрат, ул. „Цар Иван Асен II“ № 4, етаж 1, стая 4, против Решение № 1054-16-65/1 от 14.08.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-239 от 08.07.2025 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 03.07.2024 г. на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като периодите от 25.02.1994 г. до 25.02.1997 г. и от 31.07.2000 г. до 31.07.2003 г., през които жалбоподателката е родила и отглеждала двете си деца като неработеща майка, не е признат за действителен осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските по делото.

Ответната страна – Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград, чрез процесуалния си представител – упълномощен главен юрисконсулт Т. А., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2112-16-1004 от 18.12.2024г., подадено от жалбоподателката Н. Х. Ю., [ЕГН], същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Към заявлението е представила Експертно решение № 90758 от заседание № 54 от 12.07.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД (л. 43-45 от делото), с което при преосвидетелстване й е определена 54 % ТНР, с начална дата на инвалидизиране - 19.04.2018 г. и определен срок на инвалидност – до 01.07.2026 г.

Към датата на инвалидизирането е имала навършена възраст от 45 години и осигурителен стаж – 7 години, 1 месец и 17 дни, и осигурителен стаж след датата на инвалидизирането – 3 години, 8 месеца и 12 дни, или общо осигурителен стаж в размер на 10 години, 9 месеца и 29 дни. В този осигурителен стаж, съгласно изготвения Опис на осигурителен стаж (л. 50 – 51 от делото) е включено и времето от 25.02.1994 г. до 25.02.1997 г. (3 години), през което жалбоподателката е била по майчинство и като неработеща майка е отглеждала първото си дете Е. Х. И., роден на [дата]. (представено Удостоверение за раждане, издадено от Община - Кубрат въз основа на Акт за раждане № 52 от 28.02.1994 г. – л. 42 от делото) и времето от 31.07.2000г. до 31.07.2003 г. (3 години), през което жалбоподателката е била по майчинство и като неработеща майка е отглеждала второто си дете А. Х. И., родена на [дата]. (представено Удостоверение за раждане, издадено от Община Кубрат въз основа на Акт за раждане № 166 от 04.08.2000 г. – л. 41 от делото).

С Разпореждане № 2140-16-239 от 08.07.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителката Н. Х. Ю. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите е обсъдено и прието, че тя не отговаря на изискването по чл. 74, ал. 2 от КСО една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 4 да е действителен, тъй като няма необходимите 1 година и 8 месеца действителен осигурителен стаж преди датата на инвалидизирането, като за такъв е признат стажът от 9 месеца и 17 дни, т.е. без периода на майчинството от 6 години за раждане и гледане на двете й деца, който не е признат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1054-16-65/1 от 14.08.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно, обаче, е приложен материалния закон.

Към случая са относими разпоредбата на чл. 71 и следващите от КСО, които регламентират основанията за придобиване на право на пенсия за инвалидност и редът за упражняването му. Съгласно чл. 71 и чл. 72 от КСО основание за придобиване на това право е реализирането на осигурения социален риск - общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, който е довел до загуба напълно или частично на работоспособността завинаги или за продължително време, като пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

В нормата на чл. 73 от КСО са уредени началната дата и срокът на пенсията. Според ал. 1 на обсъжданата норма, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94, а според ал. 2 - пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидност.

Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва: за лица над 30-годишна възраст - 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Според чл. 74, ал. 2 от КСО една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен.

Следователно предпоставките за придобиване на право на лична пенсия за инвалидност са две: 1. настъпила трайна неработоспособност в резултат от общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и 2. наличие на минимален осигурителен стаж с оглед възрастта на лицето. Законът е поставил императивно изискване наличието им в кумулативност за да възникне правото на лична пенсия за настъпила трайна неработоспособност поради общо заболяване.

В процесния случай е налице първата предпоставка. Наличието и размерът на трайно намалената работоспособност на жалбоподателката не са предмет на спор между страните. Видно е от експертното решение на ТЕЛК, че определената в него дата на инвалидизиране е 19.04.2018 г.

Спорен по делото е въпросът относно наличието на необходимия действителен осигурителен стаж от осигуреното лице, придобит до датата на инвалидизирането. И тази предпоставка е изпълнена. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има изискуемия действителен осигурителен стаж от една трета от осигурителния стаж, съгласно чл. 74, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, а именно – 1 година и 8 месеца.

Неправилно административният орган е преценил, че периодите от 25.02.1994 г. до 25.02.1997 г. и от 31.07.2000 г. до 31.07.2003 г., през които жалбоподателката, като неработеща майка е отглеждала двете си деца до 3-годишна възраст, не е действителен осигурителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.).

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 25.02.1994 г. до 25.02.1997 г. и от 31.07.2000 г. до 31.07.2003 г. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Т.е. действителността на стажа от 25.02.1994 г. до 25.02.1997 г. следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г., а на този от 31.07.2000г. до 31.07.2003г. по действащите КСО и НПОС.

Съгласно приложимата за спорния период от 25.02.1994 г. до 25.02.1997 г. материалноправна разпоредба на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. ДВ изв. бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период вече е в сила действащият понастоящем Кодекс на труда (обн. ДВ, бр. 27 от 1986 г.), като във връзка с чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, е приложим чл. 354, т. 6 от КТ, според който за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Зачитането на осигурителния стаж на неработещите жени - майки и осиновителки по КТ от 1986 г. не създава затруднения, тъй като периодът, който се признава за стаж, е от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишната му възраст.

За втория спорен период от 31.07.2000 г. до 31.07.2003 г. приложима е действащата нормативна уредба на КСО и НПОС. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Тези разпоредби са проявна форма на особената закрила на Държавата, от която се ползват жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, съгласно чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Следователно законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране, включително за отпускане на пенсия за инвалидност, и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 1536 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2023 г., VI о. и др.).

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 600.00 (шестстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.08.2025г., за които страната представя и Списък за разноски. Тези разноски следва да бъдат поети от НОИ, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград,

ОТМЕНЯ Решение № 1054-16-65/1 от 14.08.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-239 от 08.07.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. Ю., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., сумата от 600.00 (шестстотин) лева – направени от страната деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.