№ 92
гр. Благоевград, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Маргарита Пл. Алексиева
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221200600013 по описа за 2022 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по две въззивни
жалби:
тази на адв.Н., в качеството му на защитник на подсъдимите Б. ЗЛ. ДР.,В.
Г. ДР. и З. Б. ДР. и
тази на адв.Ю., повереник на частните тъжители- Н.И. С. и АНТ. К. М.,
като и двете жалби са за проверка на невлязлата в сила присъда №905787 от
04.11.2021 год., постановена по нчхд №1501/2018 год. по описа на РС
Благоевград.
С цитираната присъда решаващия съд е признал подсъдимите Б.Д., В.Д. и
З.Д. за виновни в това, че на 02.07.2018г, около 11.30 часа, в гр.Благоевград,
на ул.” И.Г.” ***, в двора на жилищната сграда, в съучастие, като
съизвършители, чрез нанасяне на побой са причинили на Н.И. С., лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота- престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл.20, ал.2
НК, поради което и на осн. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, вр. чл. 54
НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК им е наложил на всеки един от тях
наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
1
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с подписване на подсъдимия
пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 (шест) месеца.
-“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” , по график,
определен от пробационния служител за срок от 6 (шест) месеца.
Тримата подсъдими Б.Д., В.Д. и З.Д. са признати за виновни и в това, че на
02.07.2018г, около 11.30 часа, в гр.Благоевград, на ул.” И.Г.” ***, в двора на
жилищната сграда, в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на побой
са причинили на АНТ. К. М., лека телесна повреда, изразяваща се в болка -
престъпление по чл. 130, ал.2 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, поради което и на осн.
чл. 130, ал. 2 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, вр. чл. 54 НК , районният съд е осъдил
всеки един от тях да изтърпи наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, районният съд е определил по отделно на
всеки един от подсъдимите- Б., В. и З. Д.и да изтърпят едно общо най-тежко
измежду наказанията, наложени им с присъдата, а именно наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с подписване на подсъдимия
пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 (шест) месеца.
- “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” , по график,
определен от пробационния служител за срок от 6 (шест) месеца.
С атакуваната присъда, РС е признал за невиновни тримата подсъдими- Б.Д.,
В.Д. и З.Д., за това, че на 02.07.2018г, около 11.30 часа, в гр.Благоевград, на
ул.” И.Г.” ***, в двора на жилищната сграда, в съучастие, като
съизвършители казали нещо унизително за честта и достойнството на Н.И. С.,
в нейно присъствие, като са я нарекли „дебелано грозно, мръсна маймуна,
грозница, урод, махай се боклук долен, чудовище, дебелана, нещастница,
боклук“, като е оправдал всеки един от тях по обвинението за извършено
престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК.
Подсъдимите Б.Д., В.Д. и З.Д. са признати за невиновни и по обвинението за
това, че на 02.07.2018г, около 11.30 часа, в гр.Благоевград, на ул.” И.Г.” ***,
в двора на жилищната сграда, в съучастие, като съизвършители казали нещо
унизително за честта и достойнството на АНТ. К. М., в негово присъствие,
като са го нарекли „рижо копеле, боклук., долен нещастник, прасе“, поради
което и тримата са оправдани по обвинението за извършено престъпление по
2
чл. 146, ал. 1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК.
Решаващият съд е осъдил подсъдимите Б.Д., В.Д. и З.Д., да заплатят
солидарно на Н. С., от гр. Благоевград сумата от 300.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с
чл.20, ал.2 НК, като е отхвърлил иска над уважения размер като
неоснователен. Осъдени са да заплатят и държавна такса от 50 лв. върху
уважената част на този иск.
Подсъдимите Б.Д., В.Д. и З.Д., са осъдени и да заплатят солидарно на А.М.,
сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от деянието, представляващо престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, като иска е отхвърлен над
уважения размер като неоснователен. Осъдени са да заплатят и държавна
такса от 50 лв. върху уважената част на този граждански иск.
С атакуваната присъда е отхвърлен като неоснователен предявения
граждански иск от Н. С. и този от А. М. срещу подсъдимите Б. Д., В.Д. и
З.Д., със снета по делото самоличност за неимуществени вреди, произтичащи
от престъпленията по чл. 146, ал. 1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК.
Тримата подсъдими са осъдени по-равно да заплатят на частните тъжители
А. М. и Н. С. сумата в размер на 2512.00 лева – представляваща сторени от
тях по делото разноски, както и са посъдени да заплатят по сметка на Районен
съд Благоевград сумата в размер на 986.00 лева – представляваща сторени по
делото разноски, както и сумата в размер на 5,00 лева – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволни от така постановената присъда останали както тъжителите, така и
подсъдимите.
В жалбата на адв.Н.- защитник на подсъдимите се твърди, че присъдата в
атакуваната и осъдителна част е незаконосъобразна, необоснована и
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Намира, че подсъдимите не са осъществили деянието по чл.130, ал.2
във вр. с чл.20,ал.2 от НК, а тъжителите са тези, които са проявили агресия,
дори единият от тях- А. причинил средна телесна повреда на В.Д.. Намира, че
това обвинение не е доказано по несъмнен начин, поради което моли и
присъдата в атакуваната й част да бъде отменена и тримата подсъдими да
3
бъдат оправдани и по това обвинение.
В съдебно заседание се явява само защитника- адв.Н., поддържа жалбата,
като твърди, че присъдата е немотивирана, което е съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменена и делото да
се върне за ново разглеждане от РС или подсъдимите да бъдат оправдани.
Излага и доводи, че наложените наказания са явно несправедливи, както и, че
решаващия съд не е обсъдил налице ли са предпоставките за налагане на
наказание за всеки един от подсъдимите при условията на чл.55 от НК.
Оспорва жалбата на частните тъжители.
В жалбата на адв. Ю.- повереник на частните тъжители се излагат доводи, че
атакуваната присъда в оправдателната й част, респ.и в гражданската й част е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание адв.Ю. поддържа жалбата си, като намира, че
атакуваната присъда не страда от порок- липса на мотиви, тъй като съдът е
анализирал доказателствата по делото и е изложил правни съображения, но
заявява, че този анализ не е правилен относно мотивите за оправдаване на
тримата подсъдими по обвинението за обида.
Въззивния съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в двете
въззивни жалби, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след като извърши и цялостна проверка на атакуваната
присъда и извън основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на
чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Решаващият съд е изяснил правилно фактическата обстановка, тъй като е
сторил това след верен анализ на доказателствата, събрани по предвидения
процесуален ред, като въззивната инстанция се солидаризира с изводите за
фактите и приема, че те са следните:
Двамата тъжители С. и М. съжителстват на съпружески начала, а двамата
подсъдими- Б.Д. и В.Д. са съпрузи, като подсъдимата З.Д. е тяхна дъщеря.
Всички те, както и свидетелите Г. и А. М. живеят в кооперация, находяща се в
гр.Благоевград, ул.“И.Г.“***.
От тях- частните тъжители и подсъдимата З.Д. живеят в апартаменти на
третия етаж, а подсъдимите Б. и В. Д.и живеят в стая в приземния етаж на
кооперацията. На вторият етаж живеят свидетелите М.. И тримата подсъдими
4
не са осъждани / Б.Д. е реабилитиран/.
Отношенията между тъжителите и свидетелите Г. и А. М. от една страна и
подсъдимите от друга са трайно и дългогодишно влошени, като са
съпътствани с множество пререкания, с постоянно взаимно разменяне на
обиди, като и едната и другата страна от спорещите са депозирали различни
жалби в 01 РУП на МВР Благоевград. По повод на тези жалби са извършвани
проверки от различни полицейски служители и всички страни са
предупреждавани по реда на ЗМвР, със съставяне на протоколи за
предупреждения, да не влизат в саморазправа помежду им. Независимо от
това отношенията им продължили да бъдат влошени и между страните имало
постоянни кавги и разправии.
На 28.06.2018 год. на чешма в двора на кооперацията подсъдимия Б.Д. е имал
конфликт с физическа саморазправа с бащата на тъжителя М., за което се
снабдил и с медицинско удостоверение, издадено на 29.06.2018 год. от д-р З..
Този последен конфликт между семействата отново засилил враждата
помежду им. На 02.07.18г., около 11.30ч., свидетеля И.С.- баща на
тъжителката Н. С. отвел дъщеря си с автомобил пред дома й на ул.“И.Г.“
***,и си тръгнал. Влизайки в двора на кооперацията, С. видяла, че и тримата
подсъдимите са на двора и минавайки покрай В.Д., усетила силен удар в
гърба си и същевременно с това била хваната за косата и по този начин
главата й със сила била издърпана назад. През това време получила удар в
лицето от подсъдимата З.Д., при което й паднали и диоптричните очила. С.
почнала да пищи, като всички викали. В даден момент В.Д. пуснала косата на
С., но тогава за врата здраво я хванал Б.Д., поради което и С. изгубила
равновесие и паднала на земята, опряна на коленете и ръцете, като
подсъдимия Д. продължил да я държал за врата, като натискал главата й към
земята и докато С. била в това положение , подсъдимите В. и З. Д.и и
нанасяли удари с ритници по тялото. Писъците на С. и крясъците на
останалите били възприети от свидетелите- Г. и А. М., които се намирали в
апартамента си на втория етаж. Веднага се показали на прозорец и видели как
Б.Д. държи тъжителката Н. С. за врата, а З. и В. Д.и й нанасят удари с
ритници. Свидетелят Г. М. веднага тръгнал към двора, за да помогне на
тъжителката, като в това време свидетелката А. М. се обадила по телефона на
другия тъжител –А.М. и му казала, че подсъдимите бият жена му. В този
момент тъжителя М. бил заедно с баща си К. М. и двамата незабавно с
5
автомобил се отправили към дома си , като А. се обадил на тъст си- И.С. и
му казал за случващото се с Н.. Тъй като били наблизо свидетеля С. и
съпругата му- пИвА. С. с автомобил също се отправили към кооперация. На
място първо пристигнали А. и баща му, като влизайки в двора тъжителя М.
видял как подсъдимия Б.Д. държи Н. за врата, как последната е наведена с
ръце и крака към земята, а другите две подсъдими- З. и В. Д.и и нанасят
ударил с ритници. Тогава Б.Д. пуснал тъжителката С. и последната тръгнала
към стълбите, при което срещнала и свидетеля Г. М., като казала на
последния „чиче , пребиха ме, очилата ми счупиха, телефона ми няма , не
мога да се обадя на баща ми“. Двамата се качили в апартамента на свидетеля
М. на втория етаж и след като той позвънил на 112 отново слязъл на двора.
Видял как в двора имало сбИ.е, в което участвали тримата подсъдими, А.М. и
баща му. Видял също така, че те чупели и ритали всичко по двора, както и, че
Б.Д. ритна А.М. в десния крак, в областта на глезена, а З. и В. нанасят удари с
юмруци по тялото и лицето му. В това сбИ.е А. ударил В. в областта на
рамото, а Г. М. също се включил в боя и я ударил в главата с тръба, като Б.Д.
продължил да нанася удари по тялото на А.. Същевременно, след
включването и на Г. в боя, тримата подсъдими успели да влязат в стаята си на
приземния етаж, където се заключили. В този момент на място пристигнали и
майката и бащата на Н. С., както и първия полицейски патрул в състав И.В. и
Д.М.. Възприели разхвърляните и потрошени вещи по двора, както и
продължаващите крясъци между страните, поради което и извикали втори
автопатрул. Полицейските служители успели да изведат и подсъдимите от
приземната стая и отвели всички в полицейското управление.
На 03.07.2018 год. Н. С. посетила д-р З., със специалност съдебна медицина.
Била прегледана и лекаря издал медицинско свидетелство, като дал
заключение: данни за бременност от първи лунарен месец; кръвонасядане по
свода на ляво ходило, с оток и по глезена и по гърба на ходилото, охлузвания
с лек оток на дясно ходило, охлузвания под дясно коляно, кръвонасядания по
предмишниците, петнисто кръвонасядане с охлузване във външната част на
левия лакът, с които увреждания и е причинено временно разстройство на
здравето, не опасно за живота.
В хода на съдебното следствие е назначена и съдебно-медицинска експертиза
на Н., заключението на която също е констатирало, че така причинените й
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, не опасно за
6
живота.
Съдебен лекар е посетил и тъжителя А.М. и на него също е назначена
съдебно – медицинската експертиза. Заключението на същата е установила
по писмени данни /медицинското свидетелство/, че при прегледа му са
установени по външната повърхност на долната част на дясната подбедрица,
над външната глезенна изпъкналост леко изразен, напрегнат на пипане оток.
По гърба на дясната ръка и в основата на от 2-ри до 4-ти те й пръсти и
предимно по кокалчетата им се виждат множество охлузвания с неправилна
овална форма. По гърба при кокалчетата на лявата ръка се виждат 5-6
подобни охлузвания. Установените травматични увреждания са му
причинили болка.
Назначена е също така и съдебно – медицинската експертиза на подсъдимата
В.Д., която още същия ден- на 02.07.2018 год. е била хоспитализирана в
хирургично отделение. От заключението на експертизата е видно, че в
следствие на удари по или върху главата е Д. е получила лекостепенно
сътресение, което заедно с останалите травматични увреждания – хематоми
по главата, тялото и крайниците са й причинили временно разстройство на
здравето, ни опасно за живота, а установеното счупване във външната част на
дясната ключица е причинило трайно затруднение движението на десния
горен крайник за повече от 30 дни.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза по отношение З.Д. и
Б.Д. е установено, че им е причинено болка.
Настоящият състав намира, че първо следва да отговори на възражението на
защитата на подсъдимите- адв.Н., за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към атакуваната
присъда, тъй в принципен план това е нарушение, което не може да се
отстрани от въззивната инстанция и представлява самостоятелно основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Този довод на защитата не се споделя от въззивната инстанция в настоящият
й състав, доколкото прегледа на мотивите към присъдата сочи на извършен
доказателствен анализ от първата инстанция и даване на отговор защо едни
доказателства се кредитират, а други- не. Твърдяното от защитата нарушение
на процесуалните правила е съществено, когато или в мотивите не се съдържа
доказателствен анализ или пък извършения такъв е противоречив и не може
7
да се установи действителната воля на съда за постановяване на присъдата. В
случая такова нарушение не се констатира, доколкото мотивите съдържат
анализ на всички доказателства и няма противоречие, като следва да се
посочи, че и въззивната инстанция се солидаризира с доказателствения
анализ и правните изводи на РС.
На първо място следва да се посочи, че гласните доказателствени средства
/без показанията на полицейските служители/са все на свидетели, които са в
родствени връзки с тъжителите, вкл. и във влошени отношения между
свидетелите Г. и А. М. и подсъдимите, поради което и същите следва да бъдат
внимателно ценени, доколкото тези им отношения могат да водят до
заинтересованост от изхода на делото. Независимо от тези отношения,
правилно решаващият съд е кредитирал показанията на свидетелите Г. и А.
М., които са възприели /особено свидетеля Г. М./ по-голямата част от
случващото се в двора на жилищната им кооперация на инкриминирания ден.
И двамата посочени свидетели са видели от прозореца си как подсъдимия
Б.Д. държи Н. наведена към земята, а З. и В. я удряли. Тези им показания
следва да се кредитират, доколкото кореспондират и с обективните находки
по тялото на пострадалата по време на прегледа на следващия деянието ден.
Видно от медицинското свидетелство пострадалата С. има увреждания по
задна част на дясна теменна област, което кореспондира да е причинено от
хващането на подсъдимия Д. на пострадалата за врата и навеждането й към
земята,; по двете ходила и по външна повърхност на левия лакът- начина по
който двамата свидетели- Г. и А. М. са възприели, че Н. е притискана за врата
към земята, където се опряла на ръце и крака. Така техните показания
кореспондират не само със заключението на вещото лице, което при
изслушването му в съдебно заседание изключва увреждането в задната част
на теменната област да бъде получено при друг механизъм, извън скубане, но
и с показанията на свидетеля К. М.. Последният, влизайки в двора на
кооперацията също пряко и непосредствено е възприел, как Б.Д. държи за
косата тъжителката и я притиска надолу, а В. и З. Д.и я ритат. Така
показанията и на тримата очевидци изясняват едни и същи обстоятелства, без
съществени противоречия помежду си и както се посочи по-горе точно такъв
механизъм на причиняване на уврежданията сочи и вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза. Показанията на очевидците частично се
потвърждават и от показанията на двамата полицейски служители- Д.М. и В.,
8
които са се отзовали на сигнала, почти веднага след подаването му на тел.112.
Показанията на последните двама свидетели напълно се кредитират и от
въззивната инстанция, като обективни и достоверно изясняващи всички
факти, които са възприели и които си спомнят към датата на провеждане на
разпита пред РС. Това е така, тъй като двамата полицейски служители нямат
никакви отношения със страните по делото, изпълнявали са служебните си
задължения и не са заинтересовани. Така и двамата изясняват, че по двора е
имало разпилени и счупени вещи, а свидетеля В. изяснява, че по няколко от
присъстващите лица е имало леки наранявания, като и двамата свидетели
твърдят, че при пристигането им и тримата подсъдими са седели заключени в
приземно помещение- така, както свидетелстват и Г., А. и К. М.. Показанията
на Г. и А. М. следва да се кредитират и по отношение на факта, че
подсъдимите също са нанесли удари по другия тъжител- А., при пристигането
му в двора, при сбИ.ето на всички, като това се потвърждава и от показанията
на И. и И.с., които са видели както кръв по носа на А., така и , че дъщеря им е
била разрошена, без очила и плачела. Това, че след пристигане на А. и К. М. е
настанал „масов бой“ се потвърждава и от показанията на свидетеля Г.Г.-
баща на В.Д., който е възприел1 че В. е удряна от Г. с тръба по тила, а
тъжителя А.М. и счупил ръката, както и твърди, че и той самия е ударил К.,
при което последния му отвърнал. Показанията му изясняващи общото сбИ.е
се потвърждават и от наличната медицинска документация- епикриза,
издадена на името на В.Д. и заключението на назначената й съдебно-
медицинска експертиза, от която се установява, че същата и имала счупване
на ръката.
Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетеля Г. М. обективно
възпроизвеждат възприетите от него факти, тъй като същият в показанията си
отрича инкриминирания ден да е възприел подсъдимите да са нанасяли обиди
и на двамата тъжители, независимо от факта, че тяхното общуване почти
непрекъснато е съпроводено с размяна на обидни реплики, точно за деня на
обвинението той отрича да е възприел такива. По същият начин, въззивния
съд цени и показанията на свидетелката А. М., която отрича в инкриминирани
ден и време да е възприела отправени обиди от страна на подсъдимите към
двамата тъжители. Показанията на свидетелите И. и И.с. не допринасят за
изясняване на факти по обвинението за нанесени обиди, тъй като те не са
присъствали почти на по-голямата част от конфликта и не твърдят, да са
9
възприели такива.
Така извършения доказателствен анализ, правилно е мотивирал и РС да
приеме, че тримата подсъдими, в съучастие като съизвършители са
причинили на тъжителката Н. С. лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Деянието е извършено при форма на вината
съизвършителство за всеки един от подсъдимите, тъй като обективните факти
по делото сочат, че и тримата са нанесли удари на С., като са действали
задружно при общност на умисъла да й причинят телесно увреждане, което се
установява от обективните им действия по скубане, хващане за врата и
притискане / за Б.Д./ и ритане по тялото / от В. и З. Д.и/- все действия от
които могат да бъдат причинени съставомерните последици. От
заключението на експертизата е установено, че уврежданията са причинили
на пострадалата временно разстройство на здравето, изразяващо се в
увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-
леки изменения във физиологическите му функции извън болката и
страданието, поради което и с.деянието е съставомерно по чл.130,ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира, че тримата подсъдими са осъществили и
престъплението по чл.130,ал.2 във вр. с чл.20,ал.2 от НК по отношение на
тъжителя А.М., тъй като чрез нанасяне на побой са му причинил болка.
При осъществяване и на двете деяния и тримата подсъдими са действали при
условията на пряк умисъл, тъй като с действията си по удряне, скубане са
знаели, че могат за причинят нарушаване на телесната цялост или болка, но
независимо от това са извършвали тези действия, т.е. целели са настъпването
на противоправните последици.
Въззивната инстанция намира жалбата на адв.Ю. срещу оправдателната част
на атакуваната присъда- тази с която и тримата подсъдими са признати за
невиновни по обвинението за нанесена обида- както по отношение на Н. С.,
така и по обвинението за обида нанесена на А.М.. Съображенията за това,
съдът изложи по-горе, като изрично следва да се отбележи, че нито един от
свидетелите не сочи конкретни изрази и думи, които да са обидни, да засягат
честта и достойнството на всеки един от пострадалите. Макар и полицейските
служители В. и Митов да сочат, че всички присъстващи на мястото са си
крещели и обиждали, нито един свидетел не установява казани изрази и думи,
насочени конкретно към всеки един от тъжителите. Както сочи свидетелят Г.
10
М. размяна на такива изрази има постоянно между страните, но в конкретния
ден той не е чул такива конкретни и не ги възпроизвежда. В такава насока са
и показанията на свидетелката А. М.. Всяко обвинение следва да е доказано
по несъмнен и безпорен начин или с преки или с верига от косвени
доказателства, които да водят само до един и несъмнен извод. В настоящия
казус, въззивния съд намира, че присъдата, предмет на въззивна проверка е
правилна и законосъобразна и в тази й част.
По отношение на наказанията на всеки един от тримата подсъдими за
престъплението по чл.130,ал.1 от НК във вр. с чл.20,ал.2 от НК:
Законодателя е предвидил наказание за това престъпление- „лишаване от
свобода” за срок до две години или „пробация”.
Правилно РС е приел, че наказанието на всеки един от тримата подсъдими
следва да бъде наложено във вр. с чл.54 от НК, тъй като липсват
предпоставки за приложението на чл.55 от НК- нито са налице многобройни,
нито изключително смекчаващо наказателната им отговорност обстоятелство.
Справедливо и съобразено с целите на чл.36 от НК е наказанието по по-леката
алтернатива- „пробация“, като доводите за това са свързани с
обстоятелствата, че всеки един от подсъдимите – Б., В., З. Д.и е с чисто
съдебно минало и без други противообществени прояви, което ги разкрива
като лица с ниска степен на обществена опасност. Освен това и тримата дават
обяснения, като частично с това спомагат за разкрИ.е на обективната истина
по делото Не на последно място следва при определяне вида и размера на
наказанието да се съобразят и причините за извършване на деянието- трайно
влошените взаимоотношения между страните, постоянните им конфликти и
без полагане на усилия от всички страни да превъзмогнат противоречията си,
независимо от протоколите за предупреждение, издавани им от органите на
МВР по реда на ЗМвР. С оглед на тези обстоятелства, правилно и
справедливо решаващия съд е наложил на всеки един от тримата подсъдими
наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес с подписване на подсъдимия
пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца.
-задължителни периодични срещи с пробационен служител по график
определен от пробационния служител за срок от 6 месеца.
За другото престъпление, в което съдът е признал подсъдимите В., Б. и З. Д.и
11
за виновни- това по чл. 130, ал. 2 от НК, по обвинението с пострадал А. М. се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест или пробация, или
глоба от сто до триста лева. При тези три алтернативи и на основание чл.54 от
НК съобразено с относимите към налагане на едно справедливо наказание,
наказанието, което РС е наложил на всеки един от подсъдимите е
справедливо. То е еднакво и за тримата, тъй като и по отношение на тримата
подсъдими са идентични както смекчаващите, така и отегчаващите
отговорността им обстоятелства- чисто съдебно минало, дадени обяснения,
влошените взаимоотношения между страните. Така наказанието „глоба“ в
размер на 100 лв. е справедливо и като съобразено с причиненото телесно
увреждане.
На основание чл.23, ал.1 от НК, РС определил правилно и законосъобразно на
всеки един от подсъдимите едно общо наказание за двете престъпления, в
размер на най-тежкото то тях, а именно: наказание „пробация“, със следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес с подписване на подсъдимия
пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца.
-задължителни периодични срещи с пробационен служител по график
определен от пробационния служител за срок от 6 месеца.
Не са налице основанията на чл.78а от НК, тъй като в предвид факта, че
подсъдимите са признати за виновни в извършване на две престъпления,
срещу две различни лица, то е налице законова забрана, съгласно
разпоредбата на чл.78а,ал. 7 от НК.
По предявените граждански искове от Н. С. и А.М. срещу подсъдимите- Б.Д.,
В.Д. и З.Д.:
Иск за неимуществени вреди е предявил всеки един от подсъдимите за
причинената му лека телесна повреда от тримата подсъдими в съучастие.
Решаващият съд е уважил иска на всеки един от тъжителите, като е осъдил
подсъдимите да заплатят солидарно на всеки един от пострадалите сумата от
по 300 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени
вреди. Искът на всеки един- С. и М. е основателен, тъй като те са пострадали
от престъпленията, за които подсъдимите са признати за виновни и съобразно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
12
увреждане вината се предполага до доказване на противното. В предвид
анализа на доказателствата, извършен по-горе се установява, че вредите и
претърпените от С. и М. болки и страдания са пряка и причинна връзка с
противоправното поведение на всеки един от подсъдимите и те следва
солидарно да възмездят вредите, които са причинили в съучастие като
съизвършители. Гражданските искове са и доказани, в предвид показанията
на свидетелите Г. и А. М. и К. М. и И. и И.с., както и частично на показанията
на свидетеля В.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД тези вреди
следва да се овъзмездят по справедливост, то и въззивния съд, както и РС
намира,с оглед на всички обстоятелства по делото, че в предвид на
уврежданията, респ. на претърпените болки и страдания обезщетението,
което подсъдимите следва да заплатят на всеки един от пострадалите в
размер на 300 лв. е справедливо, като исковете в останалата част правилно са
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на гражданските искове, предявени от Н. С. и А.М., всеки един
от тях за сумата от по 5000 лв. срещу подсъдимите, за неимуществени вреди,
произтичащи от престъпленията по чл.146, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, въззивния
съд намира, че те правилно са отхвърлени като неоснователни. Тримата
подсъдими са признати за невиновни по обвиненията за извършени
престъпления по чл.146,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, поради което и не е
налична една от предпоставките на чл.45 от ЗЗД- няма противоправно
поведение на подсъдимите.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №905787 от 04.11.2021 год., постановена по нчхд
№1501/2018 год. по описа на РС Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14