№ 22361
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110108330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно съединяване от
ищцата Б. П. Ж. срещу ответника „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД искове за
прогласяване за нищожна клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски
кредит № F9006024 от 24.02.2022 г., сключен между страните, и осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00 лева (като частичен
от 747,70 лева), представляваща недължимо платена сума за начислена
неустойка по Договор за потребителски кредит № F9006024 от 24.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба - 14.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски
кредит № F9006024 от 24.02.2022 г., съгласно който получила заемна сума в
размер на 1000,00 лева, със задължение да я върне на 10 погасителни вноски.
Твърди се, че клауза на чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит
предвижда заплащането на неустойка в размер на 747,70 лева, в случай че
ищцата не предостави едно от посочените в договора обезпечения в 7-дневен
срок от подписване на договора. Твърди се, че ищцата изцяло е погасила
задълженията си по договора. Твърди се, че договорът не отговаря на
изискванията по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК. Посочва се, че договорът е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, поради посочване
размера на ГПР единствено като процент, а не като точна стойност и без
изрично да са описани основните данни, послужили за изчисляването му.
Твърди се, че уговорената неустойка накърнявала добрите нрави, тъй като
излизала от присъщите й функции и целяла накърняване на добрите нрави.
Сочи се, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Посочва се, че клаузата за уговорената неустойка се явява неравноправна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, понеже обуславяла заплащането на
необосновано висока неустойка и клаузата не била индивидуално уговорена.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът е оспорил исковете. Изложени са твърдения, че на основание чл.
11.6 и сл. от договора задължението за неустойка е било намалено на две
погасителни вноски, като ищцата е извършила плащания по дължимата
1
неустойка. Противоречиво на това твърдение, впоследствие в отговора на
исковата молба се посочва, че ищцата е правила плащания само за главница,
но не и за неустойка. Твърди се, че на 01.11.2022 г. между страните е
сключено споразумение за прекратяване действието на договора, в който
страните са посочили, че нямат претенции една спрямо друга. Посочва се, че
при подписване на договора ищцата е била информирана за всички условия
на същия. Твърди се, че при уговорената неустойка липсва нарушение на
добрите нрави, а е налице санкция за неизпълнение на договорно задължение,
предвидена за компенсация на риска на кредитора и за обезпечение на
изпълнението. Сочи се, че неустойката била с дисциплинираща цел и била
израз на свободата на договаряне. Задължението за заплащането било
условно и не намирало приложение правилото по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Възразява се, че било недоказано плащането на исковата сума от ищцата за
неустойка. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - сключването на Договора
потребителски кредит № F9004303 със соченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи;
- по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - извършено
плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – сключването на процесния договор
в законоустановената форма при валидно обвързващи страните договорни
клаузи и индивидуалното им договаряне;
- по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - наличие на
основание за получаване и задържане на платените от ищеца искови суми.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно исковите
претенции за прогласяване на нищожност.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването в писмена
молба до съда С ПРЕПИС ЗА ОТВЕТНИКА ИЛИ ПРИ ПРЕДВАРИТЕЛНО
ВНЕСЕНА ТАКСА по чл. 102з, ал. 3, изр. 3 от ГПК да посочи дали
претенциите са за прогласяване нищожността на всички разпоредби на чл. 11
от договора (т.е. със всички алинеи – в т.ч. на чл. 11 и на тези от чл. 11.1 до
чл. 11.10) или на конкретни разпоредби на чл. 11 и ако да – кои.
При неизпълнение в срок или в цялост на указанията исковата претенция
в тази част ще бъде върната, а делото – прекратено.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.06.2024 г. от 10,20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, по чието приемане съдът ще се
произнесе в първо открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да:
в писмена молба до съда С ПРЕПИС ЗА ОТВЕТНИКА ИЛИ ПРИ
ПРЕДВАРИТЕЛНО ВНЕСЕНА ТАКСА по чл. 102з, ал. 3, изр. 3 от ГПК
да посочи дали с молба с вх. № 149662/08.05.2024 г. прави оспорване по
смисъла на чл. 193 от ГПК на представеното с отговора на исковата
молба писмено доказателство;
да внесе по сметка на СРС държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3,
изр. 3 от ГПК в размер на 0,70 лева за препис от молба с вх. №
149662/08.05.2024 г. и приложенията към нея за насрещната страна и в
същия срок да представи доказателства за плащането.
При неизпълнение в срок или в цялост на указанията съдът ще счете, че
такова искане не е било направено и ще се произнесе по реда на чл. 77 от
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК, ответното дружество в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да
представи по делото, с копие за ищеца, заверен препис от СЕФ.
Непредставянето ще се преценява по реда на чл. 161 от ГПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК в
останалата част предвид представените с исковата молба от самия ищец
писмени материали и разпределената доказателствена тежест, вкл. и с оглед
липсата на твърдения, че у ответника се намират конкретни платежни
нареждания, разписки и извадки за плащания, които не се намират у ищеца, в
тежест на когото е указано, че следва да докаже твърденията си за настъпили
плащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение като неотносимо, предвид обстоятелствата за които се търси.
ОТЛАГА произнасянето по искането за експертиза за първо открито
съдебно заседание след изслушване на страните.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, че в отговора
на исковата молба противоречиво твърди, че ищцата е правила плащания за
задълженията за неустойка по договора и че не е правила такива, като
УКАЗВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника до първо открито съдебно заседание
да отстрани противоречието в твърденията си.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно и ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от молба с вх.
№ 149662/08.05.2024 г. и приложенията на ответника за запознаване и
становище до първо открито съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В
тази връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
3
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4