№ 260007 15.01.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На петнадесети януари 2021 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
Г. ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 1068 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК въз основа на подадената
от длъжника Л.Д.Л.,ЕГН **********,*** жалба рег.№05267/23.11.2020 год. срещу разпореждане на ЧСИ С.С.с рег.№ *** на
КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич по изп.дело №2012***040582 ,с което
е оставена без уважение молба вх.№ 0549/16.11.2020 год. С доводи за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане се претендира отмяната му,като
въззивният съд постанови съдебен акт,с който задължи ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното
дело,поради перемция по смисъла на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.Посочено е ,че по
делото са извършени същински
изпълнителни действия от вида 1./налагане на запори трудовото
възнаграждение на длъжника ,получавано
от различни работодатели на дати
26.09.2012 год.;19.10.2012 год.;27.02.2013 год.;05.06.2015 год.;13.10.2015
год.;14.04.2020 год. и 28.04.2020 год. и 2./присъединяване на публично вземане
на държавата на дата 03.06.2013 год.При съобразяване,че в периода 13.10.2015
год.-13.10.2017 год. не били извършвани изпълнителни действия,на основанието
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и по силата на
закона ,прекратяване на изпълнителното
производство било настъпило на дата
13.10.2017 год.Всички извършвани след тази дата изпълнителни действия нямали
процесуална стойност,а доколкото имало плащания от страна на длъжника в периода
08.04.2013 год.-11.06.2019 год.,те обективирали признание на дълга и готовност
за погасяването му ,нямали отношение към срока по чл. 433 т.8 от ГПК и следвало
да бъдат съобразяване във връзка с давността за вземането по чл. 110 от ЗЗД.
Взискателят
“***“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Д.не изразява становище по
жалбата.
ЧСИ С.С.с
рег.№ *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изложил в
изпратени по реда на чл. 436 ал.3 изр.2-ро от ГПК мотиви.Посочено е ,че още с
образуване на делото на дата 10.10.2012
год. е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника,получавано от “***“ЕООД.В периода от 08.04.2013 год. и до 19.12.2014 год. по
сметка на ЧСИ са постъпвали ежемесечно суми в резултат на наложения запор.В
резултат на извършени справки след спиране на плащанията,ЧСИ установил
наличието на нов трудов договор на длъжника с “***“ЕООД и наложил запор върху
получаваното трудово възнаграждение.Независимо,че третото задължено лице посочило на дати 23.06.2015
год. и 23.10.2015 год.,че ще прави удръжки,суми по сметката на ЧСИ не
постъпили.ЧСИ насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за дата
22.02.2016 год.,за което го уведомил на дата 19.01.2016 год.Постъпила молба от
длъжника от дата 20.01.2016 год. с искане описа да не бъде извършван,като се
задължил да внася ежемесечно сумата от 100 лв. по сметка на длъжника.В периода
03.02.2016 год.- 11.06.2019 год. посочената сума постъпвала ежемесечно по
сметката на ЧСИ.На дата 07.04.2020 год.,взискателят уведомил ЧСИ с молба за
смяна на местоработата от длъжника и е поискал налагане на запор върху
получаваното трудово възнаграждение от “***“ЕООД.Вследствие изпратените запорни
съобщения от дати 14.04.2020 год. и 28.04.2020 год.,ежемесечно постъпват суми
по сметка на ЧСИ за погасяване на дълга.
Жалбата е
неоснователна по съображения,основани на
фактически констатации и правни изводи ,както следва:
Изп.дело №2012***040582 е образувано на дата 29.08.2012
год.,въз основа на изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№ 2835/2012 год. на
ДРС,документиращ осъждането на Л.Д.Л. да заплати на “***“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Д.сумата
от 10 000 лв.,ведно със законната лихва считано от 14.08.2012 год. до
окончателното плащане и сумата от 200
лв.,сторени съдебно-деловодни разноски,както и молба на взискател
,съдържаща възлагане на ЧСИ на действията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Регулярното извършване на изпълнителни
действия в периода от образуване на делото и до дата 13.10.2015 год. не се оспорва от длъжника.
На дата 04.01.2016 год. ,ЧСИ е
насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника ,който ще бъде проведен
на 22.02.2016 год.,съобщение за което му
е било връчено на 19.01.2016 год.
Длъжникът е депозирал по
изпълнителното дело заявление вх.№ 10444/20.01.2016 год.,с което е поискал
описа да не бъде извършван.Заявил е ,че ще внася ежемесечно по банковата сметка
на ЧСИ сумата от 100 лв.,съставляваща парично задължение към взискателя по
делото.Видно от приложените по делото
платежни нареждания,приходни ордери,фактури,сметки и протоколи за извършено
погасяване,в периода 03.02.2016 год. до 11.06.2019 год.,от длъжника са
постъпвали ежемесечни плащания ,отнасяни от ЧСИ за погасяване на дълга му към
взискателя.
От взискателя е било подадено
заявление вх.№ 10476/07.04.2020 год.,че длъжникът е напуснал местоработата си,като
е поискано налагано запор върху трудовото
му възнаграждение,получавано от “***“ЕООД.Вследствие изпратените запорни
съобщения от дати 14.04.2020 год. и 28.04.2020 год.,ежемесечно постъпват суми
по сметка на ЧСИ за погасяване на дълга и понастоящем.
Длъжникът е депозирал по
изпълнителното дело молба вх.№ 05049/16.11.2020 год. с искане за прекратяване
на делото с постановление,тъй като взискателят не бил поискал извършване на
изпълнителни действия в период от две години
и на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молбата на длъжника.Същото е постановено с доводи,че в периода 18.09.2020
год.-10.11.2020 год. са правени удръжки
от трудовото възнаграждение на длъжника в резултат на наложен от ЧСИ запор
върху трудовото му възнаграждение,а в периода 08.04.2013 год.-11.06.2019
год. от длъжника са постъпвали плащания
по сметка на ЧСИ.
Взискателят по
изпълнително дело е задължен да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ и иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният
процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни
способи), така и за давността (нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение).
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
От приложените документи по представеното в копие изпълнително
дело се установява,че няма период с
продължителност от две години,в който да не са предприемани изпълнителни
действия и да не извършвани периодични погасявания и изплащания на суми в полза
на взискателя.След сочената от жалбоподателя начална дата на бездействие на
взискателя 13.10.2015 год. е бил
насрочен опис на движими вещи на длъжника на 04.01.2016 год.;след подадена от
длъжника молба,същият е превеждал
ежемесечно суми за погасяване дълга в
периода 03.02.2016 год.-11.06.2019 год.;а въз основа на искане от 07.04.2020
год. на взискателя и наложени запори от
14.04.2020 год. и 28.04.2020 год. се
удържат до настоящия момент суми от трудовото му възнаграждение за погасяване
на дълга.
Съобразно разпоредбата на
чл.442 от ГПК, взискателят може да насочи изпълнението
върху всяка вещ или вземане на длъжника.Процесуалния закон позволява замяна на
обекта и начина на изпълнение по предложение на длъжника и по преценка на съдебния изпълнител, че
предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори
взискателя-така чл.443 от ГПК.
Депозираното
заявление от длъжника на дата 20.01.2016 год.,след предприемане на действия на изпълнение от взискателя върху
движими вещи на длъжника е предложение по смисъла на чл. 443
от ГПК.
След като в периода след 13.10.2015 год. и понастоящем не са преустановени
плащанията на дълга за период от две години в резултат както на действия
на взискателя,така и на предложен от
самия длъжник начин на изпълнение,прекратяване на изпълнителното производство
по смисълана чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не може да настъпи.Разпоредбата е санкция за
бездействие на взискателя по отношение на изпълняемото право,каквото в случая
не е налице.В резултат на прилагане на
изпълнителни способи по инициатива на взискателя и допустима замяна на начина
на изпълнение по предложение на самия
длъжник,изпълнителните действия са успешни, в изпълнителното производство не
възникват затруднения или отклонения по повод събирането на дълга, поради което
на взискателя не се налага да проявява активност. Правнорелевантно е бездействието на кредитора в
случай на възникнали такива или
осуетяване или преустановяване събирането на дълга,не и в случай,че
изпълнението е резултатно.
С оглед на
горното,жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По тия съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника Л.Д.Л.,ЕГН **********,*** жалба рег.№05267/23.11.2020 год. срещу разпореждане на ЧСИ С.С.с рег.№ *** на
КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич по изп.дело №2012***040582 ,с което
е оставена без уважение молба вх.№ 0549/16.11.2020 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.