Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16699/2020година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от З.С.Я., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК
********* за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 19лева, подлежаща на връщане като
платена на 16.06.2020г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване
на обект на потребление находящ се в *** с аб. №
********** и кл. № **********, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 22.12.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения изложени от ищеца: Потребител е на ел. енергия по договор с ответното
дружество, с адрес на потребление *** с аб. №
********** и кл. № **********. На 16.06.2020г. е
извършил плащане към ответното дружество на процесната сума, представляваща
такса за експресно възстановяване на прекъснато ел. захранване в имота му
поради неплащане в срок на задължение за потребена ел.енергия. Твърди, че
плащането на таксата е било без основание, тъй като клаузата на чл. 21, ал. 1
ОУ /2007г./ регламентираща дължимостта й се явява нищожна поради противоречие
със закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за възобновяване
на снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на чл. 143, т. 2
и т. 18 ЗЗП като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на ответното
дружество да изисква предварително заплащане на суми и едностранно да определя
техния размер. Позовава се и на нарушаване нормата на чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и
чл.2, ал. 2 ЗЕ. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се сумата да е платена без
основание. Твърди, че прекъсването на захранването на потребителя е резултат на
негово виновно неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че
ел.захранването в обекта на ищеца е било прекъснато, тъй като не е било платено
негово задължение. Съгласно чл. 34 ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество има право
да поиска от Електроразпределение Север АД да прекъсне или ограничи преноса на
ел. енергия, ако битов клиент е в просрочие с 20дни в
изпълнение задължението си за плащане на текущите си задължения. Съгласно чл.
37 ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на
основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че възстановяването се
извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени
разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо технически
изпращане на екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи не се
реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има характер на
мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената на
мрежовите услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ да противоречи
на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че таксата е
предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат със
съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска
отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не
съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по
ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен срок
от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат писмено
заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая
не е подавано. Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За успешното му провеждане, предвид
разпределянето на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е в
договорни отношения с ответника, както и че е заплатил процесната сума като
такса за възстановяване на ел. захранването. Ответникът следва да докаже
наведените положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че плащането
е извършено на валидно правно основание.
За безспорно и
ненуждаещо се от доказване е обявено между страните, че са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект, както и че процесната сума е била заплатена
от ищеца на ответника на 16.06.2020г. Последното
обстоятелство се установява вкл. от представения фискален бон за извършено
плащане по фактура № **********/16.06.2020г.
При така установените безспорно факти, единственият
спорен между страните въпрос е правен- има ли основание ответното дружество да
начислява такса за възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на
потребителя.
Съгласно чл. 21, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от
ответното дружество, одобрени с решение ОУ-061/07.11.200 г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква
от Енерго про Мрежи АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването,
като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството
всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.
енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е
предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат
за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19лева.
Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните
и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително,
както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е
възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от
страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така
че, дори и принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то
предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като
основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да
възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод
реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано
виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от
предприятието и то презумптивно само по размер. Извън
това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от Електроразпределение
Север АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът
реализира за тази дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 21, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално,
тя се явява и и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / така решение №
125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че въпросната такса
се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е
такса за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 21 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С
оглед нищожността на клаузата, платената от потребителя
сума като цена на услуга за възстановяване на ел.захранването се явява дадена
без основание. Следователно подлежи на връщане. Исковата претенция следва да
бъде уважена.
Предявеният осъдителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено
своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
разноски за дължимо платена ДТ в размер на 50лева и адв. възнаграждение от 300лева
по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2021г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Енерго– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на З.С.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 19лева, подлежаща на връщане като платена на 16.06.2020г. без основание такса за
възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в *** с аб. № ********** и кл. №
**********, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба- 22.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго– Про Продажби” АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на З.С.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 350лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: