Решение по дело №888/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Раздел Трети, Глава Десета, Дял Трети от АПК и е образувано по жалба на П.Т.З. срещу чл.49, ал.3 - в частта на разпоредбата „на физическите лица се налага глоба в размер от 50 до 200 лева“, и ал.4 – на разпоредбата „на физическо лице се налага глоба от 200 до 500 лева“ от Наредба №5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. Сочи, че има правен интерес да обжалва наредбата, тъй като тя е задължителна за всички лица на територията на общината, а самият жалбоподател има постоянен и настоящ адрес, както и собствено жилище в града, а и къща с дворно място в с-.Бодрово. Освен това имал и автомобил и шофьорска книжка, като ако му бъдело наложено наказание, то това рефлектирало в неговата правна сфера. Липсвали данни за датата на публикуване и влизането в сила на Наредбата /чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България и чл.22, ал.2 от ЗМСМА/, същата не била обнародвана в печата и Държавен вестник /чл.37, ал.2 и чл.38 от ЗНА/. Ответникът не бил спазил и чл.2а и чл.28 от ЗНА – не бил публикуван проектът на Наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане, с което не била дадена възможност на засегнатите лица да изразят становища и възражения, като по този начин били нарушени принципите на стабилност, съгласуваност и откритост. Липсвал анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати от нейното прилагане. Ответникът бил нарушил правилата на чл.8 и чл.12 от ЗНА, като надхвърлил нормотворческите си предели, очертани му по делегация на чл.22 ЗУО. Същите обществени отношения били уредени от акт с по-висока степен – чл.133, чл.150, чл.154 – чл.156 от ЗУО. В ЗУО не се предвиждало общинските съвети да определят нарушения, глоби и техния размер, а също и в Закона за опазване на околната среда липсвали такива. Иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността или да отмени като незаконосъобразни оспорените разпоредби, като му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна - Общински съвет Димитровград, счита, че жалбата е недопустима, както и ако съдът приемел, че е допустима – то тя била неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура Хасково изразяват становище за основателност на жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Административен съд – Хасково, на основание чл.196 във вр. с чл.168, ал.1 и чл.146 от АПК, след като изслуша доводите на страните и въз основа на събрания по делото писмен доказателствен материал, установи следното от фактическа и правна страна:

Оспорването е допустимо, тъй като е насочено срещу конкретна разпоредба на подзаконов нормативен акт, издаден от Общински съвет Димитровград, както и е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес за жалбоподателя по смисъла на чл.186, ал.1 АПК. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.75, ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В настоящия случай Наредба №5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград е приета с Решение №384 от 24.02.2005г. от Общински съвет Димитровград, като съгласно пар.1 от ПЗР е издадена на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА и чл.19 от ЗУО. Съгласно чл.22, ал.1 и ал.3 от ЗМСМА - ред.ДВ, бр.69/2003г., действащата към момента на приемане на наредбата, ОбС приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, като за нарушаване на наредбите могат да се предвидят наказания глоба в размер до 500 лева, при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съгласно чл.21, ал.2 и чл.22, ал.4 от ЗМСМА - ред.ДВ, бр.69/2003г., в изпълнение на правомощията си общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, като за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лева, а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лева, а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съгласно чл.19 от ЗУО - отм., 13.07.2012г., ОбС приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително биоразградими, строителни, опасни отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл.22, ал.1 и ал.2 от ЗУО - нов, в сила от 13.07.2012г., ОбС приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ. С наредбата се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл.19, ал.3, т.11 от ЗУО. Съгласно чл.1 от оспорената наредба с нея се уреждат редът, условията и изискванията за опазване на чистотата, околната среда и поддържането на естетичния вид на населените места, организацията на сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на твърди битови отпадъци, експлоатация на депо за ТБО и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, правата и задълженията на Община Димитровград, на физическите, юридическите и временно пребиваващите лица във връзка с поддържане чистотата и дейностите по третиране на битови и строителни отпадъци на територията на Общината. Като се имат предвид посочените разпоредби, то следва да бъде направен извод, че законодателят е въвел изрично изискване наредбата на органа на местната власт да бъде приета по реда, условията и разписаните правомощия на ЗУО, а не по общия ЗМСМА. Действително чл.19 от ЗУО - отм., и чл.22 от ЗУО – нов, предоставят, но в точно определени граници, правомощия на общинския съвет да приема наредба за управление на отпадъците, но правомощията на общинските съвети по ЗУО, специален спрямо ЗМСМА, не включват и такива по приемане на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на отпадъците. В Глава Шеста, Раздел Втори от ЗУО се съдържа правната уредба на различните по състав административни нарушения, извършени при управление на отпадъците, и предвидените за тях административни наказания. ОбС, като е имал компетентност в сферата на управление на отпадъците, е излязъл с оспорените разпоредби извън тази компетентност, уреждайки отношенията по повод извършени административни нарушения, за които вече са предвидени административни наказания в ЗУО. Оспорените разпоредби са нищожни като приети без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на Общински съвет Димитровград да издаде подзаконовия нормативен акт в оспорената част. Така е налице основание за прогласяване нищожността на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част.

Разпоредбата на чл.49, ал.3 и ал.4 от наредбата са в глава Девета „Административно-наказателни разпоредби“. С тях за други нарушения на разпоредби по наредбата, извън тези, които са представляващи неспазване на забраните по чл.9 и чл.13 от Наредбата, на физическите лица се предвижда налагане административно наказание Глоба в размер от 50 лева до 200 лева, а при повторно – от 200 лева до 500 лева. Не е спорно, че като орган на местно самоуправление общинският съвет е компетентен да приема правила за поведение и да регулира обществени отношения от местно значение, предоставени в неговата компетентност, като приеманите в изпълнение на тези правомощия наредби следва да бъда съобразени с нормативните актове от по-висока степен. В конкретния случай административнонаказателната отговорност във връзка с управление на отпадъците е законово установена, както с оглед вида на съответното административно нарушение, така и с оглед на предвиденото наказание - глоба или санкция в Глава Шеста, раздел Втори на ЗУО – чл.133 и сл., като в чл.155 от ЗУО законодателят изрично е предвиди, че за други нарушения на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 500 до 3000 лева, като при повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал.1. В случая следва да се има предвид, че в ЗУО липсва правна уредба общинските съвети да приемат наредби, с които да уреждат вече уредени със закон обществени отношения, при това касаещи налагането на административни наказания в определен размер, независимо дали той е по-нисък или по-висок от посочения в закона.

Поради изложеното съдът счита, че оспорените разпоредби на Наредба №5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград са нищожни.

При извода за основателност на жалбата, то следва да бъде обсъдено искането за заплащане от ответната страна на направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство. При служебна проверка в деловодството на съда се установи, че по жалба на П.Т.З. *** против Наредба №5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград е образувано и приключило с влязло в сила решение а.д.№824 за 2022г., с предмет на оспорване разпоредбата на чл.49, ал.1. На посочените от жалбоподателя възражения в жалбата е даден отговор със съответното съдебно решение и то е, че конкретната санкционна част от наредбата е нищожна. Действително жалбоподателят не е ограничен кога и срещу коя от разпоредбите на посочената наредба да упражни правото си на жалба, но последователното оспорване на отделни части от санкционните разпоредби според настоящия състав сочи на злоупотреба с право, т.е. упражнява се недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други, но и в противоречие с обществения интерес. Самото подаване на жалба срещу административния акт е правомерно, но искането за присъждане на разноски по последващи идентични жалби, касаещи известни на жалбоподателя отпреди разпоредби, както и липсата на нови възражения относно незаконосъобразността на оспорените впоследствие административнонаказателни разпоредби, определя извод за злоупотреба в конкретното съдебно производство. Недобросъвестното упражняване на правото да се търсят разноски в настоящия процес има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството, доколкото искането е идентично и касае отново административнонаказателни разпоредби, по същността на законосъобразността на които вече има произнасяне от съда. Индиция, че настоящата жалба е подадена единствено с цел реализиране на разноски в полза на жалбоподателя е и че представляващият жалбоподателя е един и същ адвокат. Поради изложеното и при установеният факт на недобросъвестно упражнени процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от жалбоподателя, настоящият състав счита, че не следва да бъде уважено искането за присъждане на направените разноски, тъй като при присъждането им се цели обогатяване при увреждане на насрещния субект - Общински съвет Димитровград.

Мотивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.49, ал.3 - в частта на разпоредбата „на физическите лица се налага глоба в размер от 50 до 200 лева“, и ал.4 – на разпоредбата „на физическо лице се налага глоба от 200 до 500 лева“ от Наредба №5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред ВАС.

След влизане в сила решението да се обнародва на основание чл.194 от АПК.

Председател:
Членове: