Мотиви към присъда № 260068 от
03.11.2020 г. по НОХД № 1041 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М.Д.С. за това,
че на 28.04.2017 г. в гр. Варна в качеството си на длъжностно лице – „пласьор
стоки“, присвоил чужди пари на стойност 659,10 лв. (шестстотин петдесет и девет
лева и десет стотинки), собственост на „Р.М.“ ЕООД, които парични средства са
му били поверени да ги пази – престъпление по чл. 201 от НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение
е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата прокурор Жаклин Кехецикян
поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че в случая следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.
66, ал. 1 НК да бъде отложено.
Защитникът адв. Д.И.
изразява становище, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят налагане на наказание към минималния размер,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Упражнявайки правото си
на лична защита подсъдимият М.Д.С. изразява съжаление за стореното и моли за
минимално наказание. В последната си дума отново изразява съжаление за
стореното.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Д.С. е роден на *** г. в гр. Русе, с адрес ***,
български гражданин, неосъждан, неженен, с ЕГН **********.
„Р.М." ЕООД, представлявано от И.Ж.К., осъществявало дейност
на територията на град Варна, като имало склад с офис, находящ
се в Западна промишлена зона, в база „Фригосток".
Подсъдимият М.Д.С. бил в трудовоправни отношения с „Р.М."
ЕООД и работел на длъжност „пласьор стоки" по силата на трудов договор №
48 от 17.02.2017 г. В изпълнение на служебните си задължения подс. С. извършвал разнос на
млечни продукти, като управлявал бус „Мерцедес Спринтер" с рег.№ РВ 1544 КР, с който разнасял и
доставял стока на клиенти на дружеството, които я закупували и заплащали на
подсъдимия. По силата на трудовото си правоотношение подс.
С. носел имуществена отговорност при вреди и липси на стоки и материали, както
и на поверените му финансови средства.
При изпълнение на служебните си задължения подс.
С. използвал вайзор, в който след всяка извършена
доставка на стока отбелязвал нейната продажба и отразявал получената от
продажбата парична сума. При извършването на доставките подс.
С. издавал стокова разписка от вайзора и я
предоставял на клиента, закупил
доставените стоки.
В офиса на базата в град Варна работели свидетелите Е.К.Т. и Я.Д.Д., които заемали длъжността „стоковед", като Т. била
и материално-отговорно лице в базата.
В изпълнение на своите задължения подс. С.
сутрин излизал от горепосочената база с управлявания от него бус, разнасял стоки до различни контрагенти на дружеството
във Варна и в края на работния ден се връщал обратно в офиса на базата, където
отчитал на св. Т. дневния оборот от продадената стока.
Подс. С. бил на работа на 28.04.2017 г. Сутринта тръгнал от
горепосочената база в град Варна с управлявания от него бус
„Мерцедес Спринтер" с рег.№ РВ 1544 КР, в който
имало натоварена стока, която трябвало да разнесе и достави до различни клиенти
на дружеството във Варна. В работния ден подс. С.
доставил стоките, от чиято продажба получил общата сума в размер на 659,10
лева, собственост на „Р.М." ЕООД. В края на работния ден около 18:00 часа,
след като подс. С. разнесъл, доставил и продал
стоките, той се върнал в горепосочената база, където паркирал микробуса. Той
трябвало да отчете на св. Т. получения от него дневен оборот в размер на 659,10
лева, но не го направил, като единствено оставил микробуса, задържал за себе си
сумата от 659,10 лева и с така задържаната от него сума напуснал базата, тъй
като бил недоволен от трудовите си отношения с „Р.М." ЕООД. В края на
работния ден на 28.04.2017 г. св. Т. чакала подс. С.
да дойде при нея в офиса на базата и да отчете дневния оборот. Тъй като той не
се явил, тя провела разговор с колежката си св. Д., от която узнала, че малко
по-рано той бил дошъл, но оставил само буса, след
което си бил заминал. Тогава св. Т. отишла до паркирания бус
и се осведомила от вайзора, че дневният оборот за
28.04.2017 г. от продадените стоки възлиза на общата сума от 659,10 лева. Тя
веднага започнала да звъни по телефона на подс. С.,
който не отговорил на обажданията й. По-късно подс. С.
се обадил по телефона, при което св. Т. му казала, че е следва да дойде в офиса
на базата и да отчете дневния оборот, но той й отвърнал, че пари нямало да
върнел и че взетата от него сума била компенсация за всичко до момента. Подс. С. повече не се явил на работа, а св. Т. уведомила за
случилото се управителя на дружеството, след което подала жалба в полицията, а
считано от 01.05.2017 г. „Р.М." ЕООД прекратил трудовия договор с обв.С..
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така
и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на св. Е.К.Т.
и св. Я.Д.Д.; заключение на съдебно-счетоводна
експертиза и писмени доказателства: справка за плащания по документи от
29.04.2017 г.; трудов договор между „Р.М.“ ЕООД и М.Д.С.; длъжностна
характеристика на длъжността „пласьор стоки“; трудов договор между „Р.М.“ ЕООД
и Е.К.Т.; длъжностна характеристика на длъжността „началник склад“; справка за
плащания по документи от 13.11.2017 г.; протокол за ревизия на стоки; ведомост
за заплати за месец април 2017 г. в „Р.М.“ ЕООД без подписи на получилите суми
лица; справка за сключени трудови договори от ТД на НАП – Варна за подс. М.Д.С.; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП;
служебна бележка за проведен начален инструктаж на подс.
М.Д.С.; молба за назначаване на работа в „Р.М.“ ЕООД от подс.
М.Д.С.; ведомости за заплати в „Р.М.“ ЕООД за периода от месец февруари 2017 г.
до месец април 2018 г. с подписи на получилите суми лица; характеристична
справка и справка за съдимост на подс. М.Д.С..
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като
показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни
на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и
относими към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство е представено
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намери за пълно, ясно
и обосновано.
Съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на
подсъдимия С. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намери, че подсъдимият М.Д.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 201 НК.
От обективна страна към 28.04.2017 г. подсъдимият е имал качеството на
длъжностно лице при „Р.М.“ ЕООД, тъй като по силата на трудов договор от
17.02.2017 г. е поел задължение, след като достави и предаде стока на клиенти
на дружеството, да получава сумите срещу тези стоки и след това да отчете
същите на работодателя си. При това положение неговата работа е била свързана с
пазене на чуждо имущество, каквито са стоките, продавани от „Р.М.“ ЕООД, и
парите, получавани от него срещу предадените стоки. Ето защо С. е бил
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”, пр. 2 от НК.
В посоченото вече качество на длъжностно лице на 17.02.2017 г. подс. С. е присвоил сумата от 659,10 лева, собствена на
работодателя му „Р.М.“ ЕООД. Подсъдимият получил на процесната дата в това
качеството във владение парите от различни лица, след като направил доставки на
стоки на клиенти на дружеството, но вместо да се отчете на св. Т., той прибрал
парите за себе си и напуснал работното си място, без да се завърне повече, за
да продължи да изпълнява служебните си задължения. Така той продължил да
упражнява фактическа власт върху чуждите пари противозаконно и в последствие ги
разходвал за удовлетворяване на собствените си нужди.
Деянието е
извършено от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият, съзнавайки противоправността му, както и
всички негови елементи, е целял да присвои паричната сума, за да се разпореди с
нея в собствена полза и така да се обогати за сметка на търговеца, който му е
поверил парите си, за да ги пази.
По тези
съображения съдът счете, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл. 201 от НК.
По
наказанието:
За престъплението по чл.
201 от НК е предвидено да се налага наказание „лишаване от свобода” до осем
години и евентуално „конфискация” на имуществото на виновния до една втора и
наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
Съдът намери, че не са
налице основания за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като определянето на
наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно тежко за него.
При индивидуализацията
на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, ниската стойност на премета
на престъплението и изразеното нееднократно съжаление за стореното.
Съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство лошите характеристични данни за
подсъдимия.
Съобразявайки целите в
чл. 36 от НК и при наличието на превес на смекчаващи над отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на
подсъдимия следва да се определи наказание
към минималния размер, но не в неговия минимум, а именно в размер на
шест месеца лишаване от свобода. Това наказание ще подпомогне поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, като го убеди, че всяко нарушение на закона ще
бъде санкционирано от компетентните държавни органи и така той ще се въздържа
от такива занапред.
Предвид императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали наказанието с една трета, като
определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца.
Наказанието ЛОС не
следва да се изтърпява ефективно, тъй като с оглед личностовите
характеристики на подсъдимия, той ще се поправи и превъзпита и без да бъде
изолиран от социума. Наред с това са налице и другите предпоставки за отлагане
на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, предвидени в чл. 66, ал.
1 от НК - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и се налага наказание под три години лишаване от свобода и за
поправянето. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода по отношение на подсъдимия С. за изпитателен срок от три
години.
Съдът намери, че за
постигане на целите на наказанието не следва да налага наказание „конфискация“
до една втора от имуществото на осъдения и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7
от НК.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: