Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Пловдив, 1 февруари 2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3197 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и чл.12, ал.1 и чл.12, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРБ).
“МИРА ФУУД“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ №174, ЕИК *********, представлявано от С.С.Н.-
управител, чрез юрисконсулт М. Р.- пълномощник, обжалва Решение №1967 от 20.10.2022г.
по Н.А.Х. дело №20225330203392 (3392) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г.,
ХVI-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление (НП) с №16-2200047
от 04.05.2022г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр.
Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив), с което на “МИРА ФУУД” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер от 2 500,00 лева, като размерът на имуществената санкция е
намален на 1 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. Алтернативно се
поддържа искане за отмяна на оспореното съдебно решение, както и на измененото
с него НП, предвид наличието на маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото- Дирекция
“Инспекция по труда”, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт П. Т.- пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Бойка Лулчева, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 23.02.2022г. е извършена проверка
от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив на място, в складова база, находяща се в
гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ №174, стопанисвана от касатора. До касатора е
изготвена призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК), с Изх.№ПР2206122 от 24.02.2022г.,
според която призовка на 02.03.2022г. в Д“ИТ“- Пловдив следва да бъдат
предоставени множество документи, изчерпателно посочени в призовката.
На 02.03.2022г., както и
на 07.03.2022г. в Д“ИТ“- Пловдив са представени множество документи, в това
число и трудовото досие на Д.Г.Б., ЕГН **********. Въз основа на представените
документи е прието за установено, че по силата на Трудов договор №14 от
26.09.2018г. Б. заема длъжността “шофьор, лекотоварен автомобил“ в предприятието
на касатора, при пълно работно време от 8 часа. Съответно, Д. Б. има трудов
стаж в предприятието на касатора, който е по-голям от 1 година и Б. е придобил
право на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Прието е за установено, въз основа на представена ведомост за заплати за месец
01.2022г., че на Б. не е изплатено до 20.02.2022г. (съгласно Правилник за организацията
на работната заплата в(ъв) “МИРА ФУУД“ ЕООД) допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит от мининум 0,6% върху основната му заплата
за месец 01.2022г., за всяка година трудов стаж, придобит в предприятието на
касатора. Прието е за установено, че още 6-ма работници и служители в предприятието
на касатора имат трудов стаж в предприятието, който е повече от 1 година, и са
придобили право на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, но на тях също не е изплатено допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за месец 01.2022г.
Въз основа на приетото
за установено в рамките на извършената на място проверка на 23.02.2022г., както
и въз основа на представените от дружество касатор документи, на 31.03.2022г. е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-2200073,
с който акт, деянието на касатора, изразяващо се в неизплащане на Д.Г.Б. на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от
мининум 0,6% върху основната му работна заплата за месец 01.2022г., в срок до
20.02.2022г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.12,
ал.1, във връзка с чл.12, ал.2 от НСОРБ.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като изменя оспореното пред него НП, намалявайки
размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения от закона
(КТ) размер, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия
състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Според чл.414, ал.1 от КТ,
Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000
лв.
Според
разпоредбите на чл.12 от НСОРБ, (1) За придобит трудов стаж и професионален
опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение
в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор. (2) За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът,
признат по реда на КТ, за времето, през което работникът или служителят е работил
и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и
длъжности. (9) Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и
професионален опит не по-малък от една година.
С
член единствен на Постановление №147 на МС
от 29.06.2007г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, (Обн., ДВ, бр.56 от 10.07.2007г., в сила от
1.07.2007г.), се определя минимален размер
на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален
опит.
В случая, обстоятелствата, че касаторът притежава
качеството “работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ; че Д.Г.Б. има
трудов стаж в предприятието на касатора, който е по-голям от 1 година; че Д.Г.Б.
притежава право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит; както и че на Б. не е изплатено допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на минимум
0,6% върху основното му трудово възнаграждение за месец 01.2022г. в срок до
20.02.2022г., за всяка година трудов стаж, придобит в предприятието на касатора,
се явяват установени по делото. Съответно, налице е от обективна страна
внемененото на касатора административно нарушение.
Също така, както
правилно приема районният съд и противно на възраженията в касационната жалба,
административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното
НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, като единствено изменя
размерът на наложената на касатора имуществена санкция до минимално предвидения
от закона такъв, районният съд постановява оспореното по делото решение при правилно
прилагане на закона и решението на районния съд е правилно. Освен това,
решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да се
остави в сила.
Що се отнася до алтернативно
заявеното искане за прилагането на чл.415в от КТ, то същото е неоснователно.
Според посочената норма, озаглавена “Отговорност
за маловажно нарушение”, за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100 лв. Съответно, законодателят очертава
привилегировани състави на административни нарушения по смисъла на КТ, като критериите,
при чиято кумулативна наличност едно нарушение следва да се квалифицира като
маловажно са: 1) извършено нарушение, респективно да е налице съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, установено по реда на КТ; 2) нарушението
да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на кодекса и
3) от нарушението да не са произлезли вредни последици за работници и
служители.
В случая, като
доказателство по делото е прието заверено копие на Допълнително споразумение от
01.04.2022г. към Трудов договор №14 от 26.09.2018г., в което е договорено
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60%
за всяка година трудов стаж при настоящия работодател (“МИРА ФУУД“ ЕООД). Независимо
от последно посоченото обаче, по делото не са ангажирани доказателства, че на Б.
е изплатено някакво допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит в предприятието на касатора, при все че Б. придобива това
си право поне от 27.09.2019г.
Съответно, за Д. Б. са
произтекли вредни последици от неизплащането на следващото му се допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, поради
което не е налице хипотезата на чл.415, ал.1 от КТ.
Най-сетне, в процесното
НП действително има текст “…от страна на
работодателя „Мира фууд“ ЕООД не е изплатено на Г.Ф.Ц.…“, което обстоятелство
несъмнено представлява нарушение на изискването за форма на НП. Посочените нарушение
обаче, според настоящия състав на съда, не е съществено такова, тъй като не
препятства правото на наказаното лице да разбере съдържанието на обективираното
от административнонаказващия орган волеизявление, с което се засягат негови
права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В
полза на ответната администрация (юридическото лице, в чиято структура е
издателят на процесното НП), съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1967 от 20.10.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330203392 (3392) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2022г., ХVI-ти наказателен състав, с което е изменено
наказателно постановление с №16-2200047 от 04.05.2022г., издадено от директора
на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “МИРА ФУУД” ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер от 2 500,00 лева, като размерът на имуществената санкция е
намален на 1 500,00 лева.
ОСЪЖДА “МИРА ФУУД“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ №174, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда“, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………..
2………………..