Мотиви към Присъда № 260058/18.05.2021
год. постановена по НОХД № 1217/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия К.Й.Щ. *** за това, че на 12.03.2020 г. около 20:30 часа в гр. Я., пред блок № * на ж.к. З., чрез нанасяне на удари с
ръка в областта на главата и избутване с ръце в областта на тялото на Х.К.Г. ***,
му е причинил средна телесна повреда - тежка черепно-мозъчна травма, протекла с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние за неопределен период от време с
изразени степенни промени в съзнанието, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК.
В хода на производството e приет за съвместно разглеждане
предявения от пострадалия Х.К.Г. против подсъдимия К.Й.Щ.
граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането – 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като пострадалият е конституиран в качествата на граждански ищец и на частен
обвинител, съобразно своевременно направеното искане.
В
съдебно заседание участващият по делото поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия К.Й.Щ., като изразява
становище, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна
страна и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, представителят на
държавното обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири години. Относно предявения
граждански иск, прокурорът изразява становище, че следва да бъде уважен по
справедливост.
Гражданският ищец и частен обвинител Х.К.Г. участва лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен повереник – адв. Б. ***. Чрез повереника си счита обвинението за
доказано по безспорен начин и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, се солидаризира с предложеното от прокурора
наказание. Пледира се за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият
К.Й.Щ. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв.
Ц. ***. Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения за начина на
осъществяване на деянието, като не отрича, че е ударил пострадалия,
обяснявайки, че го е направил, за да защити приятеля си. Защитникът му пледира
подсъдимия да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението срещу него не
доказано, както и да не бъде уважаван предявения граждански иск.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.03.2020 г. около 20.30 часа подсъдимият К.Й.Щ. *** се е намирал пред вх.* на бл.*, ж.к.З. в гр.Я. в компанията на
свидетеля И. ***,
където двамата пушели цигари и пиели ракия. По същото време пред вх.* на същия блок са се намирали пострадалият Х.К.Г. ***
и неговият *** - свидетелят А.К.Г. ***. Тъй като е било
вече тъмно, свидетелят Х.Г. е носел със себе си фенерче с лазер. За да привлече
вниманието на своя познат - свидетеля Н.И.К. ***, свидетелят А.Г. го осветява. Същевременно свид. А.Г. отправил обидни думи към
подсъдимия и свид. И.И., като ги нарекъл: „наркомани, алкохолици“. Тези
действия са възприети негативно от подсъдимия Щ., който се насочва към
свидетеля Х.Г. и свидетеля А.Г. и предизвиква сбиване. Напада първо свидетеля А.Г.,
нанасяйки му удари с ръце, при което неговият брат - свидетелят Х.Г., прави
опити да прекрати побоя и да издърпа с ръце подсъдимия Щ.. В този момент
подсъдимият Щ. се обръща и му нанася няколко удара с ръка в областта на
главата, след което го блъска силно /избутва с ръце/ в областта на тялото.
Свидетелят Х.Г. пада на земята и остава неподвижен, като от главата му е потекла
кръв. Подсъдимият Щ. се отдалечава
от местопроизшествието. Мястото на инцидента е посетено от служители на полицията – свидетелите С.Д.
и И.П., които разговарят с пострадалия и брат му и повикват екип на Бърза
помощ. На място пристига екип
на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД гр.Ямбол и свидетелят Х.Г.
е отведен за оказване на спешна помощ. На свид. А.Г. също е оказана медицинска помощ в болницата.
Видно от заключението и
показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебномедицинска експертиза в резултат на нанесеният на Х.К.Г.,
последният е получил следните увреждания: тежка черепно мозъчна травма,
изразяваща се в наличие на разкъсно-контузна рана в дясната слепоочно-теменна
област на главата с изразен травматичен оток и кръвонасядане на меките черепни
обвивки в тази област с клинични и от образните изследвания данни за контузия
на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние за известен период от време;
контузия на гръдния кош с данни от образните изследвания за фрактура VII-то
ребро в дясната половина на гръдния кош без наличие на други увреждания или
усложнения.
В резултат на нанесените удари и избутване
по време на инцидента, пострадалият Г. е
получил тежка черепно-мозъчна травма, протекла с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние за неопределен период от време и данни от лечебното заведение, в
което е постъпил на лечение за контузия и оток на мозъка, протекли сравнително
продължителен период от време с изразени степенни промени в съзнанието. По този
начин получената от пострадалия Г.
черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота му. Опасността за живота на пострадалия Г. не се е реализирала до голяма степен, поради оказаната
своевременна, адекватна и висококвалифицирана медицинска помощ.
По искане на защитата в хода на
съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно-психологична експертиза,
като от заключението и показанията на вещото лице се установи, че по време на
извършване на противоправното деяние подсъдимият Щ. е бил в състояние на
уплаха, чувствал се е объркан и е загубил контрол над поведението си, защото е
чувствал заплаха за живота си и този на приятеля си. Временното състояние на
подсъдимия се е повлияло и от употребата на алкохол, която засилва чувството на
безизходица и стесняване на съзнанието. Подсъдимият е преживял негативни
чувства от обидите, голяма доза страх/безпокойство и желание да стане и да
избяга от мястото и ситуацията /паника/, в която се е намирал, силно е намаляла
гъвкавостта на мисленето му. Емоционалният стрес е довел до загуба на избора на
поведение и инстинктивно се е защитил, като е отблъснал нападателите с рамо, а
по-късно и с юмруци. Не е могъл да контролира силата на ударите си докато е бил
със стеснено съзнание. В съдебно заседание експертът сочи, че няма физиологичен
афект.
От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият К.Й.Щ. е осъждан с присъда № *** г. по НОХД № ***
г. на ЯРС, изменена с решение № *** г. по ВНОХД № *** г. на ЯОС, влязла в сила
на 02.06.2008 г., с която на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194,
ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване
за изпитателен срок от три години. По това осъждане, подсъдимият е реабилитиран
по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, предвид това, че е бил осъден
условно и в изпитателния срок не е извършил друго престъпление, поради което
следва да изтърпи отложеното наказание, т.е. подс. Щ. е неосъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на
подсъдимия, отчасти от показанията на свид. Х.Г., от показанията на свидетелите
А.Г., И.И., Н.К., Д.С., С.Д. и И.П., от заключенията и показанията на вещите
лица, изготвили назначените съдебномедицинска и съдебно-психологична
експертизи, както и от писмените доказателства по делото, които преценени
поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични, взаимнодопълващи
се и безпротиворечиви.
Съдът
не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им относно твърдението му,
че пострадалият Х.Г. първи е посегнал да го удря с тестолитова палка, тъй като
в тази им част стоят изолирани и неподкрепящи се от останалите доказателства по
делото, а именно показанията на свид. А.Г., който заявява, че нито той, нито
брат му са имали в себе си някакви предмети. Предвид физическото състояние на
пострадалия Х.Г., в което се намира, за което съдът придоби непосредствено
впечатление и предвид обстоятелството, че преди около четири месеца преди
инцидента си е счупил и двете ръце, които са оперирани, съвсем нелогично е
житейски пострадалият да е взел посочената от подсъдимия пръчка и да посяга да
удря с нея подсъдимия, който е значително по-млад и физически здрав. Що се
отнася до тази тектолитова /тестолитна/ пръчка и въобще съществуването й, по
делото са налице противоречиви показания относно това кой я е взел – дали
пострадалия или брат му – свид. А.Г. и респ. кой е замахнал с нея, тъй като
свидетелите И.И. и Н.К. твърдят, че свид. А.Г. я е взел и е нападнал с нея
подсъдимия, а подсъдимият сочи, че пострадалият го е нападнал с нея, поради
което и съдът намира, че не следва да се отдава съществено значение на този
предмет. Още повече, че по делото е безспорно установено, че с такъв предмет
подсъдимият не е нанасял удари на пострадалия, т.е. не е имало момент в който
подсъдимият да е взел пръчката.
Съдът
даде вяра изцяло на показанията на показанията на свид. А.Г., който макар и в
близки родствени отношения с пострадалия Х.Г. възпроизвежда видяното със
случващото се със брат му, а и същевременно за да защити брат си, се „откопчва“
от подсъдимия, за да го предпази. Начина на получаване на телесните повреди на
пострадалия изцяло кореспондират с показанията на свид. А.Г. относно механизма
на причиняването им. Свидетелят А.Г. е категоричен, че към датата на инцидента ***
му /пострадалият/ едва си е движел ръцете, поради което няма как да се
подкрепят обясненията на подсъдимия, че пострадалият е посегнал да го
удари.
Относно
показанията на свид. Д.С., който не посочва конкретно, че подсъдимия е ударил
пострадалия, но въпреки това съдът даде вяра на показанията, тъй като от
показанията му става ясно, че е видял че от боричкането, свид. Х.Г. е паднал на
земята и е останал да лежи там, като е бил блъснат с ръце.
На
последно място, съдът не кредитира показанията на свид. Н.К. в частта им, в
която твърди, че не е видял подсъдимият да удря пострадалият, тъй като
противоречат както с обясненията на самия подсъдим, който не отрича, че е
нанесъл удари на пострадалия и с показанията на свидетелите А.Г. и И.И..
Последните двама свидетели са категорични, че подсъдимият е нанесъл удари на
пострадалия. Свидетелят Н.К., който макар и да не сочи, че не е видял
подсъдимият да удря пострадалия, дава показания в насока, че е видял
пострадалия Х.Г. да е бил паднал на земята, поради което в тази им част ги
кредитира, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите А.Г., И.И. и Д.С.,
че вследствие на ударите, причинени от подсъдимия, пострадалият е паднал на
земята.
Относно
състоянието, в което се е намирал пострадалия Х.Г. са налице и показания на
разпитаните полицейски служители – свидетелите С.Д. и И.П., като на свидетеля С.Д.
пострадалият му е заявил, че именно подсъдимият му е нанесъл удари. Свидетелят И.П.
е установил и кръв по главата на пострадалия.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият К.Й.Щ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК, тъй като на 12.03.2020 г. около 20.30 часа в гр. Я., пред блок № * на ж.к. З., чрез нанасяне на удари с ръка
в областта на главата и избутване с ръце в областта на тялото на Х.К.Г. ***, му
е причинил средна телесна повреда - тежка черепно-мозъчна травма, протекла с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние за неопределен период от време с
изразени степенни промени в съзнанието, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Фактът,
че подсъдимият е автор на деянието се установи по безспорен начин от както от
обясненията на подсъдимия в кредитираната им част, така и от показанията
свидетелите Х.Г., А.Г., И.И., С.Д. и И.П., които по изложените по-горе
съображения съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви, хармонизиращи
помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал – с писмените
доказателства и със заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и СПЕ.
От
обективна страна се касае за престъпление против личността, тъй като с него се
засягат неприкосновеността на човешката личност и здравето й. Безспорно е, че
на пострадалия Х.Г. е била причинена средна телесна повреда, които се
установява от заключението на вещото лице, съставило съдебномедицинската
експертиза, а именно тежка черепно-мозъчна травма, протекла с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние за неопределен период от време с изразени степенни промени в
съзнанието, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, която е била причинена от подсъдимия чрез нанасяне
на удари с ръка в областта на главата и чрез избутване с ръце в областта на
тялото на пострадалия Х.Г.. Касае се за типично резултатно престъпление, като
за квалифициране на деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК е необходимо
увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване
на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на
крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване
на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които
се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други
части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че пострадалия Х.Г. е претърпял увреждания,
характеризиращи ги като средна телесна повреда, тъй като тежката черепно-мозъчна травма, протекла с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние за неопределен период от време с
изразени степенни промени в съзнанието, е довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на
пострадалия. В тази насока съдът възприе изцяло заключението на
съдебномедицинската експертиза като обосновано, компетентно и обективно съставено,
съобразено изцяло с наличната по делото медицинска документация и събраните
гласни доказателства. Налице е и пряка причинна връзка между действията на
подсъдимия и причинените на пострадалия телесни увреждания.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Безспорно, действията
му по нанасяне на удари с ръка в областта на главата и избутване с ръце в
областта на тялото на свид. Х.Г., обективират пряко намерението му за нанасяне
на увреждане в тези области. И макар същият да не е целял по този начин да
причини описаните по-горе увреждания – изпадане в пълно безсъзнателно
състояние, имайки предвид силата и насочеността на употребената физическа сила
(за което свидетелства характера на самите увреждания), съдът счита, че същият
е допускал тази възможност.
Основавайки
се на заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебно-психологична
експертиза по отношение на подсъдимия, което се преценя като обосновано,
задълбочено и компетентно, изготвено е в съответствие с нормативните изисквания
и съдържа обстойни и научнообосновани изводи със съответната мотивировка по
отношение на поставените въпроси, съдът счете, че в случая няма основание за
прилагане привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.2 от НК. Експертът е категоричен
по въпроса, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект.
Обясненията
на подсъдимия, че е извършил деянието, за да защити приятеля си, който е бил с
недобро здравословно състояние от поведението на самия пострадал, не
обосновават и приложението на института на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12, ал.1 от НК, доколкото липсват доказателства, вкл. и обясненията на самия
подсъдим и показанията на свид. И.И., пострадалият да е реализирал поведение,
насочено непосредствено срещу личността на когото и да било от тях. Липсват
доказателства и за упражнено от пострадалия физическо насилие спрямо подсъдимия
и приятеля му – свид. И.И.. Налице са единствено данни за отправени обидни думи
по адрес на подсъдимия и приятеля му - свид. И.И., но само по себе си,
наличието на такова поведение не е достатъчно за преквалифициране на деянието
по привилегирования състав на чл.132 от НК. Необходимо е кумулативно с това, от
насилието, тежката обида, клеветата или противозаконното действие да са настъпили
тежки последици за подсъдимия или негови ближни, или поведението му да е
създало реална опасност за възникване на такива последици, а в разглеждания
случай не се установи наличието на която и да било от законовите предпоставки.
Относно
вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимия К.Й.Щ. престъпление, разпоредбата на чл.129, ал.1 от
Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на личността
му, предвид възрастта му, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че
дава обяснения по обвинението, с което в значителна степен допринася за
разкриване обективната истина по делото, както и причините за извършване на
деянието, с оглед състоянието на страх и безпокойство, в което се е намирал. От
друга страна, съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност
на извършеното, обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения,
осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве, степента на засягането им, обстоятелството,
че подсъдимият е упражнил интензивна и неоправдана физическа сила, нанасяйки
удари в жизненоважни части от тялото – в областта на главата на пострадалия,
съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, и не сочат за несъразмерност на предвиденото в
закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода, за да обосноват
приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието, нито обосновават
налагане на по-леко по размер наказание. Тъй като подсъдимият Щ. не е осъждан
на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /същият е
реабилитиран/ и наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода,
както и за поправянето на последния не е наложително да изтърпи наказанието, то
съдът счита, че са налице условията за прилагане на института на условното
осъждане. На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
му наказание за изпитателен срок от четири години години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така наложеното наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху подсъдимия, така и
върху останалите членове на обществото.
Съдът
намира предявения граждански иск от гражданския ищец Х.К.Г. за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди за основателен, като го уважи в пълния размер от 20000 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Налице е причинна връзка между извършеното деяние от страна
на подсъдимия К.Й.Щ. и причинения
престъпен резултат. За да определи размера на неимуществените вреди,
съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Затова съдът взе
предвид всички данни по делото – сериозността на причинените травми,
продължителността и методиката на лечението, периода на възстановяване, като
психическите последици от подобно преживяване далеч не се изчерпват в рамките
на самия инцидент и дори в рамките на физическия оздравителен процес. Поради
това, имайки предвид обстоятелствата, свързани с начина на извършване на
деянието – чрез упражняване интензивна физическа сила в жизненоважна част от
тялото – в областта на главата, характера на причинените телесни увреждания,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия,
продължителния оздравителен период, преживяните от пострадалия значителни
физически и морални страдания и болки. Предвид гореизложеното, съдът прие, че
справедливият размер на обезщетението в случая е 20000 лв. Основателна е
претенцията на гражданския ищец за присъждане на лихва за забава върху всяка от
сумите, която съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД тече от датата на
увреждането – 12.03.2020 г.
При
този изход на делото, подсъдимият К.Й.Щ. бе осъден да заплати направените по
делото разноски, от които 292 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката
на ОД на МВР – Ямбол, 450 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по
сметката на ЯРС и държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в
размер на 600 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: