№ 448
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100509137 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20130858 от 03.06.2021 год. постановено по гр.дело № 73486/2019
г. на СРС, І Г.О., 127 състав, е осъдено „ЗАД А.“ АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******* да заплати на ЧСИ Г. С. Д., с рег.№ 781,
район на действие Софийски градски съд, с адрес: гр.София, ул.“*******, на
основание чл.435 КЗ сумата от 15026 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /17.12.2019 г./ до окончателното плащане, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1595013210000477078 за
задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“, която сума ищецът, като застрахован е изплатил на трети увредени лица,
съгласно влязло в сила решение по гр.дело № 54455/2017 г. по описа на СРС, 48 състав,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 601,05 лв. разноски по делото. С
решението на съда е осъдено „ЗАД А.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“******* да заплати на адв.А. М. Д., САК, с адрес: гр.София,
ул.******* на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 980 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ.
1
Срещу решението на СРС, 127 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗАД“А.“ АД,
гр.София, подадена чрез юрк.Р.Л., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск,
като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат кратки доводи, че решението е
неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец ЧСИ Г. С. Д., чрез пълномощника си адв.А. Д.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца ЧСИ Г. С. Д. срещу
ответника ЗАД“А.“ АД, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.435 от КЗ за
заплащане на сумата от 15026 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
2
исковата молба /17.12.2019 г./ до окончателното плащане, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1595013210000477078 за
задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“, която сума ищецът, като застрахован е изплатил на трети увредени лица,
съгласно влязло в сила решение по гр.дело № 54455/2017 г. по описа на СРС, 48 състав.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от
ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във
въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва
да се добави и следното:
Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на
обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното
решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във
връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях
обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е
оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по
предвидения в ГПК процесуален ред. Не е ангажирал доказателства, включително и
такива оборващи представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства или
опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.
На следващо място, изцяло неоснователен е основния бланкетен довод на
въззивника-ответник изложен във въззивната жалба, относно обстоятелството, че
ищецът не е титуляр на вземания за застрахователно обезщетение, както и че
приложената по делото застрахователна полица не е породила валидно
застрахователно правоотношение между страните по делото. В процесния случай
противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема за безспорно установено
по делото обстоятелството, че страните са обвързани от валидно застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на действителен застрахователен договор по
сключена на 04.03.2015 г. застрахователна полица № 1595013210000477078 за
3
задължителна застраховка „Професионална отговорност на застрахования, в
качеството му на частен съдебен изпълнител“ за покрити рискове, съгласно
приложените на ЗАД“А.“, „Общи условия професионална отговорност-Частни съдебни
изпълнители“. Съдът намира за безспорно установено по делото, както съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между страните, покрит застрахователен
риск по същото, а така също и безспорно установен размер на дължимото от страна на
ответника застрахователно обезщетение. С оглед на което при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на ищеца, на
основание чл.435 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. с чл.469, ал.3 от КЗ, сумата
от 15026 лв., която сума ищецът, като застрахован е изплатил на трети увредени лица,
съгласно влязло в сила решение по гр.дело № 54455/2017 г. по описа на СРС, 48 състав.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността на
ответника за процесната сума от 15026 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда/17.12.2019 г./ до
окончателното й изплащане.
С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При този изход на производството по делото на
адв.А. Д.- пълномощник на ищеца ЧСИ Г. С. Д. във въззивното производство следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 980,78 лв. на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, чийто размер следва да бъде съобразен с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредбата в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна помощ от 16.12.2019 г., в който е договорена
безплатната правна помощ.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в случаите на предоставена
безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да
доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв. - че има
право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки
отношения с адвоката или че е юрист. Преценката дали са налице условия за
възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на
адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по
4
отношение на свой близък или друг юрист или на материално затруднено лице, за
което на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. се дължи възнаграждение само при
благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. За уважаване на
претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена
волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. Страната по
делото винаги дължи съдебните разноски съобразно изхода на делото по правилата на
чл.78 от ГПК и няма интерес да възразява дали следва да заплати разноските на
насрещната страна или на процесуалния представител. В смисъла на гореизложеното
е налице и установена практика на ВКС - определение № 1388/05.12.2014 г. по гр.дело
№ 4139/2014 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 1199/25.10.2013 г. по гр.дело №
4224/2013 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 224/02.03.2017 г. по гр.дело № 3873/2016 г.
на ВКС, ІV г.о., решение № 353/06.11.2015 г. по гр.дело № 892/2015 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 310/08.01.2019 г. по гр.дело № 915/2018 г. на ВКС, ІV г.о..
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20130858 от 03.06.2021 год. постановено по
гр.дело № 73486/2019 г. на СРС, І Г.О., 127 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“******* да заплати на адвокат А. М. Д. от САК, с личен номер
**********, с адрес: гр.София, ул.******* на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 980,78 лв. / деветстотин и осемдесет лева, и 78
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5