Р Е Ш Е Н И Е
№ 58 28. 02. 2018г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 30. 01. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател
: Красимир Маринов
Членове : Методи Величков
Петя Георгиева
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 694 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 662 от 15. 09.
2017г., постановено по гр. д. № 03453 / 2014г. описа на Пернишкия районен съд е
извършена делба на полумасивна двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 77 кв. м., с идентификатор 55871.503.509.1 по
КККР, находяща в поземлен имот в ***, с идентификатор 55871.503.905, с площ по кадастралната
карта от 477 кв. м., който имот съставлява УПИ ХI – 1407 в кв. 53 по плана на
гр. Перник, кв. „***“, като :
-Е поставен в общ
дял на Р.Б.Е., И.Б.П. и Е.Б.П., втория етаж със застроена площ 77 кв. м. на
стойност 24 000лв., ведно с ½ идеална част от сградата и с ½
идеална част от поземлен имот 55871.503.905, с площ по кадастралната карта 4772, който имот съставлява УПИ ХI – 1407 в
кв. 53 по плана на гр. Перник, кв. „***“ и принадлежащото към дворното място –
складово помещение с полезна площ 6,50кв. м., намиращо се под гараж с
идентификатор 55871.503.505.2 по КККР
-Е поставен в дял
на Л. M. Е. първи етаж със застроена площ 77кв.м., на стойност 25 900лв., ведно
със ½ идеална част от общите части на сградата и с ½ идеална част
от поземлен имот в землището на ***, с идентификатор 55871.503.905, с площ по
кадастралната карта 477 кв. м., който
имот съставлява УПИ ХI – 1407 в кв. 53 по плана на гр. Перник, кв. „***“ и
принадлежащото към дворното място – складово помещение с полезна площ 7,30кв.
м., намиращо се под гараж с идентификатор 55871.503.505.2 по КККР, като Л. M. Е.
е осъдена да заплати парично уравнение по чл.69, ал.2, пр.2 от ЗН – на Р.Б.Е., И.Б.П.
и Е.Б.П., общо 1900лв. или по 633лв. на всеки съделител.
С решението е
изнесен на публична продан гараж /МГ/ със застроена площ от 19.00 кв. м., с
идентификатор 55871.503.905.2 по КККД, построен в поземлен имот, находящ в ***, с идентификатор 55871.503.905,
с площ по кадастралната карта от 477 кв. м., който имот съставлява УПИ ХI –
1407 в кв. 53 по плана на гр. Перник, кв. „***“, на стойност 4 400лв.
С решението Р.Б.Е.,
И.Б.П. и Е.Б.П. са осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия районен съд
държавни такси – по 240лв. за втория етаж, 44лв. за гаража и 195,60лв. за
дворното място, а Л. M. Е. е осъдена да заплати държавни такси – 1036лв. за
втория етаж, 44лв. за гаража и 195,60лв. за дворното място.
Настоящето
производство е образувано въз основа на три въззивни
жалби – едната от Р.Б.Е., чрез адвокат Д.М., другата от Л. M. Е., чрез адвокат Ю.Й.
а третата от И.Б.П. и Е.Б.П., чрез адвокат А.А., като
и трите жалби са подадени срещу така постановеното решение, както следва :
1.Р.Б.Е., чрез адвокат Д.М.
е обжалвал решението в частта му, с която Л. M. Е. е осъдена да му заплати
633лв. за уравняване на дяловете, като счита, че тази сума е по – голяма – в
размер на 4 475лв., която сума моли да му бъде присъдена, както и направените
по делото разноски.
Л.
M. Е. е подала писмен отговор, чрез адвокат Ю.Й., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение, като й се присъдят направените по делото разноски.
2.
Л. M. Е., чрез адвокат Ю.Й., е обжалвала решението в частта му, с която
неправилно са определени делбените квоти на съделителите и е
извършено разпределението на полумасивната
жилищна сграда, както и на складовите помещения, в частта за държавните такси,
в частта, с която е осъдена да заплати на Р.Б.Е., И.Б.Е. и Е.Б.Е. общо сума от
1 900лв., или по 633лв. на всеки от тях, както и по отношение липсата на
произнасяне за разпределение на сутерена от къщата. Моли да се извърши
разпределение съобразно притежаваните от съделителите
делбени квоти, като въз основа тях да бъдат
определени и дължимите държавни такси. Моли да й се присъдят направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Останалите съделители не са изразили становище по тази въззивна жалба.
3. И.Б.П. и Е.Б.П.,
чрез адвокат А.А., са обжалвали решението изцяло.
Молят същото да се отмени като незаконосъобразно, за да могат да постигнат
съдебна спогодба.
Ако не се постигне
спогодба, то молят в общ дял на тях заедно с Р.Б.Е. да им се възложи втория
етаж от полумасивната двуетажна жилищна сграда,
гаража и намиращите се под него складови помещения, заедно с ½ идеална
част от общите части на сградата и ½ идеална част от поземления имот, в
който са построени сградите.
Молят на Л.М.Е. да
се постави в дял първия етаж от сградата, заедно с мазе, находящо
се в сутерена на сградата, заедно с ½ идеална част от общите части на
сградата, заедно с ½ идеална част от поземления имот, в който е
построена сградата, като Л.Е. да бъде осъдена да заплати като парично уравнение
на И.Б.П. и на Е.Б.П. по 6 017,17лв. на всяка от тях. Молят да им се присъдят
направените по делото разноски.
Р.Б. T., чрез
адвокат Д.М. е подал писмен отговор на тази въззивна
жалба, с който е заявил, че се присъединява изцяло към тази въззивна
жалба.
Л. M. Е., чрез
адвокат Ю.Й., е подала писмен отговор на тази въззивна
жалба. С него я оспорва като неоснователна и моли делото да бъде върнато на
Пернишкия районен съд за ново разглеждане с указания за правилното решаване на
спора. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивните жалби се явяват процесуално допустими – подадени са от активно
легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивните
срокове за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.
Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Въззивният съд служебно намира, че решението в обжалваните му части се явява
процесуално допустимо.
Пернишкият окръжен съд,
следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбите. По отношение изложените доводи във въззивните жалби, както и доводите на насрещните страни,
Пернишкият окръжен съд намира следното
:
Делбеното производство е особено исково производство, което протича в две фази
– първата по допускане на делбата
и втората по извършване на делбата,
Всяка от тези фази приключва
със самостоятелно решение, което подлежи на обжалване.
С решение № 173 от 16. 03. 2016г., постановено
по гр. д. № 03453 / 2014г. по описа
на Пернишкия районен съд, съдът
се е произнесъл по допускането на делбата. Това
решение е било обжалвано и с решение № 9 от
12. 01. 2017г., постановено по
възз. гр.
д. № 517 / 2016г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, то е било частично
обезсилено – в частта, с която съдът се
произнесъл по отношение на имота,
намиращ се в гр. Брезник и производството в тази
част е било прекратено, а в останалата част - с която съдът се е произнесъл
на отношение на имота, находящ
се в гр. Перник, решението на Пернишкия районен
съд е било отменено и е било постановено следното :
ДОПУСНАТО е извършването на съдебна делба върху
следните недвижими имоти :
ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 55871.503.905.1 по кадастралната карта на гр.
Перник, одобрена със заповед
№ РД – 18 – 91 / 13. 10. 2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, със застроена
площ 77 кв. м., намираща се
в поземлен имот с идентификатор 55871.503.905
по кадастралната карта на гр.
Перник, одобрена със заповед
№ РД – 18 – 91 / 13. 10. 2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ ХI -
1407, кв. 53 по
плана на гр. Перник, с площ 477 кв.
м., находящ се в землището на гр. Перник,
при следните ДЕЛБНИ КВОТИ -
1/4 идеална част за Л. M. Е., 1/4 идеална част за
Р.Б.Е., 1/4 идеална част за И.Б.П. и 1/4 идеална част за Е.Б.П..
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.503.905 по кадастралната карта на гр. Перник, одобрена
със заповед № РД – 18 – 91
/ 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ ХI -
1407, кв. 53 по
плана на гр. Перник, с площ 477 кв.
м., находящ се в землището на гр. Перник,
както и принадлежностите към дворното място,
представляващи ДВЕ СКЛАДОВИ ПОМЕЩЕНИЯ, а именно - североизточно със застроена площ
9,45 кв. м. и югозападно със
застроена площ 9,15 кв. м., намиращи се под гаража
с идентификатор 55871.503.905.2, при
следните ДЕЛБНИ КВОТИ - 1/4 идеална
част за Л. M. Е., 1/4 идеална част за Р.Б.Е., 1/4 идеална част за
И.Б.П. и 1/4 идеална част за Е.Б.П..
ГАРАЖ с идентификатор 55871.503.905.2 по кадастралната карта на гр. Перник, одобрена
със заповед № РД – 18 – 91
/ 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена
площ 19 кв. м., построен в поземлен
имот с идентификатор
55871.503.905 по
кадастралната карта на гр. Перник, одобрена
със заповед № РД – 18 – 91
/ 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ ХI -
1407, кв. 53 по
плана на гр. Перник, с площ 477 кв.
м., находящ се в землището на гр. Перник,
при следните ДЕЛБНИ КВОТИ -
1/4 идеална част за Л. M. Е., 1/4 идеална част за
Р.Б.Е., 1/4 идеална част за И.Б.П. и 1/4 идеална част за Е.Б.П..
Решението на Пернишкия
окръжен съд е подлежало на обжалване
пред Върховния касационен съд, но няма данни
същото да е обжалвано и то е влязло в сила на
21. 02. 2017г. С него са решени всички въпроси,
визирани в чл. 344, ал.1 от ГПК, като
делбени квоти на всеки един
от четиримата съделители са равни
– по ¼ за всеки от тях.
Следователно жалбата на Л. M. Е., срещу решението, с което е извършена делбата на процесните
недвижими имоти и между съделителите, въз основа на
установените им делбени части – ¼ идеална част
за всеки от тях, с доводи, че неправилно са определени делбените
квоти на съделителите, се явява неоснователна, тъй като този въпрос е решен с
влязло в сила съдебно решение, с което е приключила първата фаза на делбеното производство – по извършване на делбата и не може
да бъде пререшаван в настоящето производство по извършване на делбата.
Що се отнася до
постановеното впоследствие решение на 09. 11. 2017г. по отстраняване на
очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 622 от 15. 09. 2017г., то с
нищо не променя делбените квоти на съделителите. Очевидна
фактическа грешка би могла да е налице само в диспозитива
на съдебното решение, но не и в мотивите на същото.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че бащата на Л. M. Е. – М.С.П. е починал на *** и това обстоятелство
е било известно както на Пернишкия районен съд при постановяване на решението
по извършване на делбата, така и на Пернишкия окръжен съд при постановяване на
решение № 9 от 12. 01. 2017г., по възз. гр. д. № 517 / 2016г. по описа на Пернишкия окръжен
съд. При постановяване на решение № 9 от
12. 01. 2017г., по възз. гр. д. № 517 / 2016г. по
описа на Пернишкия окръжен съд, съдът е взел предвид и представеното
удостоверение № 03037 от 05. 08. 2016г. на Пернишкия районен съд за отказ от
наследство от страна на Л. M. Е. /л.6/ от възз. гр.
д. № 517 / 2016г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Следователно не е налице настъпило изменение
на размера на делбената квота на Л. M. Е. в хода на производството
по извършване на делбата.
По отношение
доводите в жалбата на И.Б.П. и Е.Б.П., в
общ дял на тях заедно с Р.Б.Е. да им се възложи втория етаж от полумасивната двуетажна жилищна сграда, гаража и намиращите
се под него складови помещения, заедно с ½ идеална част от общите части
на сградата и ½ идеална част от поземления имот, в който са построени
сградите, към която жалба се е присъединил и Р.Б.Е. :
Съделителите И.Б.П., Е.Б.П. и Р.Б.Е. са от едно коляно. В производството пред Пернишкия
районен съд Р.Е. е направил искане гаражът и двете складови помещения, които се
намират под него, да им бъдат възложени на тези трима съделители
в общ дял по коляно. И.П. и Е. Г. не са дали такова съгласие. След като тримата
са от едно коляно, съгласно константната практика на ВКС - Решение № 177 от 19.
V. 1991 г. на ВС по гр. д. № 1455/90 г., докладчик съдия Соломон Розанис, Решение № 380 от 29. VII. 1988 г. на ВКС по гр. д.
№ 292/88 г., Определение № 58 от 27. 01. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 829 / 2010
г. I-во ГО, докладчик съдия Жанин
Силдарева, Определение № 1103 от 2. 10. 2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4171 / 2008 г. I-во ГО, докладчик
съдия Дияна Ценева и др. съгласно която разпределянето на имотите по колена се извършва когато, броят на наследниците съпоставен
с броя и вида на имотите не позволява всеки от тях да получи реален дял и с цел
да се избегне изнасянето на имотите на публична продан, то може да им се
поставят в дял гаража и двете помещения под него в общ дял по коляно. Целта на съдебната делба е да се прекрати
съсобствеността, като по възможност всеки от съделителите
получи дял в натура, като при извършване на съдебна делба следва да се имат
предвид особеностите на конкретния казус, поради което и съдебната практика, касаеща критериите за избор на законосъобразния способ за
извършване на делбата, винаги е обусловена от конкретна фактическа обстановка.
В случая къщата е на два
етажа, тези трима съделители, които са от едно коляно
имат по ¼ идеална част, на тях им е поставен в общ дял втория етаж,
докато другата съделителка Л.Е. има само ¼
идеална част, като на последната е поставен в дял първия етаж и сутерена, който
се използва като мазе и в тази част
решението не е обжалвано, нито пък е постигната спогодба пред Пернишкия окръжен
съд. Следователно жалбата на И.Б.П. и Е.Б.П., към която се е присъединил и Р.Б.Е.,
с искане в общ дял на тях тримата да им
се постави в общ дял гаража и двете
помещения под него, се явява основателна. Решението в частта, с която е поставено
в общ дял на тримата съделители, принадлежащото към
дворното място – складово помещение с полезна площ 6,50кв. м., намиращо се под
гаража, в частта, с която е поставено в дял на Л. M. Е. принадлежащото към
дворното място – складово помещение с полезна площ 7,30кв. м., намиращо се под
гаража и в частта, с която е изнесен на публична продан гараж /МГ/ със
застроена площ от 19.00 кв. м., следва да бъде отменено и вместо това гаража и
двете помещения под него – със ЗП от 9,45кв.м. и от 9,15 кв.м., следва да бъдат
поставени в общ дял на И.Б.П., Е.Б.П. и Р.Б.Е..
По отношение трите
жалби, в частта им, с която се обжалват присъдените от Пернишкия районен съд
суми за уравняване на дяловете :
Самия факт, че в
общ дял на И.Б.П., Е.Б.П. и Р.Б.Е. ще се постави гаража и двете помещения под
него – със ЗП от 9,45кв.м. и от 9,15 кв.м., рефлектира върху сумите, които се
дължат между съделителите за уравняване на дяловете,
а като последица и върху дължимите от тях държавни такси.
Видно от
заключението на вещото лице Р. М. Г., което не е оспорено от страните и се
възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, стойността на :
Двуетажната масивна
жилищна сграда е в размер на 44 500лв.
Дворното място е в
размер на 18 560лв.
Двете складови
помещения е в размер на общо 1000лв.
Гаража е в размер
на 4 400лв.
Пак от същото
заключение е видно, че стойността на първия етаж плюс сутерена, който ще използва
като мазе е в размер на 25 900лв., а стойността на втория етаж плюс гаража
и плюс двете складови помещения под него, е в размер на 24 000лв.
След като
стойността на цялото дворно място е в размер на 18 560лв., то стойността
на първия етаж плюс сутерена, който ще използва като мазе и ½ идеална
част от дворното място е в размер на 35 180лв. /25 900лв. + 9280лв./, а
стойността на втория етаж плюс двете складови помещения, гаража и ½
идеална част от мястото е в размер на 33
280лв. /24 000лв. + 9280лв./. Общо стойността на делбеното
имущество е в размер на 68 460лв.
Следователно в дял на Л. M. Е., която има ¼ идеална
част от процесните недвижими имоти на стойност
18 215лв., се поставя имущество на стойност
35 180лв., а на И.Б.П., Е.Б.П. и Р.Б.Е., които общо имат ¾ идеални части от процесните
недвижими имоти на стойност 54 645лв., им се поставя в общ дял имущество
на стойност 33 280лв. Л.Е. дължи на останалите трима съделители
общо сумата 16 965лв. /горницата над стойността на имуществото което има в
размер на 18 215лв. до стойността на имуществото което получава в дял от
35 180лв.,/, т.е. по 5655лв. на всеки от тримата за уравняване на дяловете.
Тъй като Пернишкият районен съд е присъдил сумата 633лв. на всеки от тримата съделители, то с настоящето решение Л.Е. следва да бъде
осъдена да им заплати още 15 065лв. или по 5 021,66лв. на всеки от
тях, ведно със законните лихви, считано от датата на влизане на решението в
сила до окончателното изплащане.
Доводите на
процесуалния представител на Л.Е., развити и в писмената жалба и в хода на
устните състезания, че след като Л.Е. се е отказала от наследство за ¼
част, то с тази част са се увеличили делбените квоти
на останалите съделители и не следва да заплаща суми
за уравняване на дяловете, са неоснователни. Е. участва като съделителка и й се възлага имущество на по – голяма стойност
от притежаваната от нея делбена квота, поради което
дължи суми за уравняване на дяловете, посочени по – горе. Що се отнася до
постигането на спогодба, то страните са имали тази възможност, още повече, че
производството по делото е било спирано по общо съгласие на страните пред
Пернишкия районен съд, но спогодба не е постигната.
След
като Л.Е. получава в дял имущество на стойност 35 180лв., то същата дължи
държавна такса в размер на 1407,20лв. Пернишкият районен съд я е осъдил да
заплати общо 1275,60лв. държавни такса, поради което същата следва да бъде
осъдена да заплати и още 131,60лв. държавна такса по сметка на Пернишкия
районен съд, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано
от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното заплащане.
След
като Р.Е., И.П. и Е.П. получават в дял
имущество на стойност 33 280лв., то същите дължат държавна такса в размер на
1331,20 /всеки от тях по 443лв./. Пернишкият районен съд ги е осъдил да
заплатят по 479,60лв. държавни такса, поради което решението на пернишкия
районен съд за присъдените им държавни такси над 443,33лв. до 479,60лв. следва
да бъде отменено.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят Р.Б.Е.,
който се е присъединил и към жалбата на И. и Е. П., е направил разноски пред
Пернишкия окръжен съд в размер на 350лв., от тях 50лв. държавна такса и 300лв.
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по делото Л.Е. следва да бъде осъдена
да му заплати сумата 335лв. разноски пред настоящата инстанция.
Жалбоподателките И. и Е. П., са направили разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на
50лв. държавна такса. С оглед изхода по делото Л.Е. следва да бъде осъдена да
им заплати сумата 48лв. разноски пред настоящата инстанция.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 662 от 15. 09. 2017г., постановено по гр. д. №
03453 / 2014г. описа на Пернишкия районен съд в частта, с която е поставено в общ дял на И.Б.П., Е.Б.П. и Р.Б.Е.,
принадлежащото към дворното място – складово помещение с полезна площ 6,50кв.
м., намиращо се под гаража, в частта,
с която е поставено в дял на Л. M. Е. принадлежащото към дворното място –
складово помещение с полезна площ 7,30кв. м., намиращо се под гаража и в частта, с която е изнесен на публична
продан гараж /МГ/ със застроена площ от 19.00 кв. м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
Поставя в общ дял на Р.Б.Е., с ЕГН **********, И.Б.П., с ЕГН ********** и Е.Б.П.,
с ЕГН **********, масивен гараж със
застроена площ от 19 кв. м. с идентификатор 55871.503.905.2 по КККД, построен в
поземлен имот, находящ в ***, с идентификатор
55871.503.905, с площ по кадастралната карта от 477 кв. м., който имот
съставлява УПИ ХI – 1407 в кв. 53 по плана на гр. Перник, кв. „***“, на
стойност 4400лв. и двете помещения под
него – със ЗП от 9,45кв.м. и от 9,15 кв.м.
Осъжда Л. M. Е., с ЕГН **********, да заплати на Р.Б.Е., с ЕГН **********, И.Б.П., с ЕГН ********** и Е.Б.П.,
с ЕГН **********, още и сумата 15 065лв.
- по 5 021,66лв. на всеки от тях, за уравняване на дяловете.
Осъжда Л. M. Е., с ЕГН **********, да заплати и още 131,60лв. държавна такса по сметка на Пернишкия районен съд, ведно със законните
лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на съдебното
решение в сила до окончателното заплащане.
Отменя решение № 662 от 15. 09. 2017г., постановено по гр. д. №
03453 / 2014г. описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която Р.Б.Е., И.Б.П.
и Е.Б.П., са осъдени да заплатят горницата
над 443,33лв. до 479,60лв. държавни такси.
Осъжда Л. M. Е., с ЕГН **********,
да заплати на Р.Б.Е., с ЕГН **********, сумата 335лв.,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно с уважената част от жалбата.
Осъжда Л. M. Е., с ЕГН **********, да заплати на И.Б.П., с ЕГН ********** и Е.Б.П., с ЕГН **********, сумата 48лв., представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно с уважената част от жалбата им.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен
срок от датата на връчването му на страните.
Председател :
Членове :
1.
2.