Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 05.12.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На пети
ноември 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 572 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът М.М.А. твърди в исковата си молба, че в периода
31.08.2018г. до 09.01.2019г. работила по трудов договор като метачка в ДЗЗД
„ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" със съдружници „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София с
процент на участие – 0,01 и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София 9с процент на участие –
99,99. Със Заповед №2476 от 09.01.2019г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ (по
взаимно съгласие) трудовото й правоотношение било прекратено, считано от
09.01.2019г.
Твърди също, че на 17.10.2018г., около 10:00 часа, в гр.
Стара Загора, на ул.Цар И. Шишман, на тротоара до ПМГ „Гео Милев” Стара Загора,
докато била на обичайното си работно място и изпълнявала трудовите си задължения
по почистване на тротоарните площи от падналите от дърветата листа, претърпяла
инцидент - спънала се в един от харарите (големи чували, в които работниците
събират падналите от дърветата листа), загубила равновесие и паднала на земята,
при което получила счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка и рана в
областта на петия (малкия) пръст на същата ръка.
За инцидента работодателят подал в ТП на НОИ София-град
Декларация за трудова злополука с изх. №299 от 24.10.2018г., заведена в ТП на
НОИ с вх. №1028 от 26.10.2018г. и по която било образувано Досие №22685.
Описаната фактическа обстановка се потвърждавала и от данните, посочени в
Декларацията. Работодателят обаче посочил, че вследствие на злополуката по
чл.55, ал.1 от КСО ищцата получила рана на пръст, без увреждане на нокти, като
в последствие се е установило, че всъщност освен раната при инцидента М.А.
получила и счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка. В Декларацията
се сочело, че няма свидетели на случилото се, но при извършеното от ТП на НОИ
разследване на злополуката било установено като свидетел лицето Йорданка Русева
Димова. С Разпореждане №22685 от 31.10.2018г., издадено от ТП на НОИ -
София-град, декларираната злополука била приета за трудова такава по чл.55,
ал.1 от КСО, като се сочело, че инцидентът е станал по време и по повод на
извършваната работа - при изпълнение на служебните задължения пострадалата
получила открита рана на пръст/и на дясната ръка, без увреждане на ноктите.
Няма данни в предвидения от закона срок посоченото Разпореждане да е било
обжалвано от ответника.
След злополуката ищцата изпитала силна болка и ръката й
започнала бързо да отича. Отишла за преглед в Спешния травматологичен кабинет,
като два дни била лекувана за получения травматичен оток. Поради получената
травма на ищцата бил издаден Болничен лист № Е20182732815 от 17.10.2018г.,
съгласно който била в отпуск от 17.10.2018г. до 30.10.2018г. поради претърпяна
трудова злополука, като й била поставена диагноза: Открита рана на прьст/и на
ръката без увреждане на ноктите.
Тъй като болките на М.А. не отшумели, с Талон за
медицинско изследване №29 от 29.10.2018г., лекарят насочил ищцата към
специалист ортопед-травматолог и към ЛKK. Съгласно Амбулаторен лист №604 от
30.10.2018г., на 17.10.2018г. при падане пациентката е травмирала дясната си
ръка в областта на китката. Пострадалата изпитала остра болка, налице бил бързо
нарастващ оток. М.А. е била прегледана в Спешен травматологичен кабинет и била
лекувана два дни за травматичния оток. Поради персистиране на болката се явила
за нов преглед, при който лекарят установил палпаторна болка върху дясната
гривнена става, ограничени и болезнени движения, затруднен захват. Установени
били рентгенови данни за фрактура на пета метакарпална кост, без дислокация.
Установено било също, че е наложена е гипсова лонгета за 20 дни-до 08.11.2018г.
Лекарят насочил ищцата към ЛKK с молба за продължаване на временната
нетрудоспособност с 20 дни. Поставена била основна диагноза: Счупване на друга
метакарпална кост.
От Амбулаторен лист №470 от 31.10.2018г., било видно, че
при извършен преглед е установено, че ищцата продължава да изпитва ограничени и
болезнени движения в травмираната ръка. Поставена била основна диагноза:
Счупване на друга метакарпална кост. Извършена била експертиза на
работоспособността на ищцата, като с Решение №477 от 31.10.2018г. на ЛКК към
„АСМПФТР - МЦ ЦВЯТКО БОЯДЖИЕВ" ЕООД на М.А. бил издаден Болничен лист №
Е20181509443, съгласно който била в отпуск от 01.11.2018г. до 20.11.2018г.
От Амбулаторен лист №483 от 05.11.2018г., било видно, че
се анулира Болничен лист № Е20181509443 поради техническа грешка по вина на
пациента и с Решение №490 от 05.11.2018г. на ЛКК и на М.А. бил издаден нов
Болничен лист № Е20181509457 от 05.11.2018г., съгласно който ищцата била в
отпуск от 31.10.2018г. до 19.11.2018г., поради претърпяна трудова злополука,
като й била поставена диагноза: Счупване на друга метакарпална кост.
От Амбулаторен лист №634 от 08.11.2018г., било видно, че М.А.
е посетила специалиста за контролен преглед за сваляне на поставената й шина,
като се оплаквала от продължаваща болка. При извършения преглед били установени
палпаторна болка върху дясната гривнена става, ограничени и болезнени движения
и затруднен захват. Поставена била основна диагноза: Счупване на друга
метакарпална кост. Лекарят предписал терапия с Мобилат гел, външно и дал
указания за провеждане на рехабилитация в домашни условия.
От Амбулаторен лист №655 от 20.11.2018г., било видно, че
ищцата посетила лекаря за преглед поради персистиране на болката. Специалистът
установил палпаторна болка върху дясната гривнена става, ограничени и болезнени
движения, затруднен захват, както и наличие на лек оток. Поставена била основна
диагноза: Счупване на друга метакарпална кост. На ищцата била предписана
терапия с Мобилат гел, външно, дадени били указания за провеждане на
рехабилитация в домашни условия и М.А. е насочена към ЛКК за продължаване на
временната нетрудоспособност с 20 дни.
От Амбулаторен лист №563 от 21.11.2018г. било видно, че
ищцата посетила ЛКК за експертиза на работоспособността. При извършен преглед
са установени ограничени и болезнени движения. С Решение №570 от 21.11.2018г.
на ЛКК към „АСМПФТР - МЦ ЦВЯТКО БОЯДЖИЕВ" ЕООД на ищцата бил издаден
Болничен лист № Е20183050326 от 21.11.2018г., съгласно който М.А. била в отпуск
от 20.11.2018г. до 09.12.2018г. поради претърпяна трудова злополука, като й е
поставена диагноза: Счупване на друга метакарпална кост.
С Болничен лист № Е20183050397 от 10.12.2018г., издаден
от ЛКК към „АСМПФТР - МЦ ЦВЯТКО БОЯДЖИЕВ" ЕООД след взето Решение №648 от
10.12.2018г., на ищцата бил отпуснат отпуск от 10.12.2018г. до 19.12.2018г.
поради претърпяна трудова злополука, като й била поставена диагноза: Счупване
на друга метакарпална кост.
От Амбулаторен лист №1663 от 20.12.2018г., издаден от д-р
Лена Новачкова - специалист по вътрешни болести и професионални заболявания,
било видно, че ищцата била с травма на ръката от месец октомври 2018г. При
извършения преглед М.А. се оплаквала от болка и изтръпване на дясната ръка.
Лекарят установил болезнени движения на дясната ръка. Извършена била експертиза
на работоспособността, като с Решение №1676 от 20.12.2018г. на ЛКК към „МЦ I -
СТАРА ЗАГОРА" ЕООД на ищцата бил издаден Болничен лист № Е20181941564,
съгласно който била в отпуск от 20.12.2018г. до 29.12.2018г. поради претърпяна
трудова злополука, диагноза: Счупване на друга метакарпална кост.
Така, вследствие на получената травма при претърпяната на
17.10.2018г. трудова злополука, М.А. била в болнични поради временна
нетрудоспособност за периода от 17.10.2018г. до 29.12.2018г., или общо 74 дни.
През целия този период от време изпитвала значителни трудности в
самообслужването си, като най-голям е бил интензитетът на търпените болки и
страдания през първия месец след инцидента. В продължение на 20 дни А. носила
гипсова лонгета на контузената ръка. Тъй като травмата, която ищцата е получила
е на дясната й ръка, която при нея е водеща, ищцата не можела да върши голяма
част от ежедневните дейности за една домакиня - не е можела да сготви на
семейството си, да изчисти дома си. Ищцата изпитвала и затруднения да се
обслужва сама, не можела да натоварва дясната си ръка, имала проблеми със захвата.
За всички тези дейности била подпомагана от своите близки. Дългият период от
време, през който М.А. изпитвала болки и имала ограничени движения в областта
на дясната гривнена става, повлиял негативно и върху психиката й. Същата
започнала да се чувства като непълноценен човек, тъй като почти нищо не е
можела да свърши сама. Сочи, че към настоящия момент все още не се е
възстановила напълно от получената травма и продължава да изпитва болки и
страдания.
На 09.01.2019г. трудовото правоотношение между ищцата и
ответника било прекратено по взаимно съгласие, което обаче не променяло факта,
че злополуката от 17.10.2018г. е трудова и отговорността за обезщетяване на
причинените в резултат на тази злополука вреди следва да се понесе от
работодателя.
Ищцата счита, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.200 от КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, а
именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник и
ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно установена
злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на злополуката
увреждане; претърпени неимуществени вреди от увреденото лице; причинна връзка
между вредите и злополуката. Обективната отговорност на работодателя произтичала
от валидното трудово правоотношение. Заявява, че в конкретния случай не е
допринесла по никакъв начин за настъпването на злополуката.
Моли съда да постановите решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка и рана в областта на петия
(малкия) пръст на същата ръка, както и преживени душевни болки и страдания и
негативни емоции, в резултат на претърпяната от ищцата трудова злополука на
17.10.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.10.2018г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
Ответниците „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София и „ГРИЙН
ПАРТНЪРС” АД София, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС – БКС” София представят
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че не оспорва
факта, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на
сключения на 31.08.2018г. трудов договор, като ищцата се е задължила да
изпълнява задълженията на длъжност „Сметосъбирач".
Оспорват изложените твърдения, че вследствие на падането
при извършване на дейността по сметосъбиране, ищцата е претърпяла такава
травма, която едва след 14 дни се оказала счуване на костта на дясната ръка.
Сочат, че представените доказателства пораждали основателно съмнение по
отношение на причинно-следствената връзка между настъпилата на 17.10.2018г.
злополука и констатираното по-късно счупване.
Заявяват, че липсва първичният медицински документ, а
именно амбулаторен лист №4365/17.10.2018г., с който първоначално била
установена травмата, получена вследствие падането. Считат, че наличието на
първичния документ би могло да даде по-ясна представа за първоначалното
състояние при претърпения инцидент и развилата се в последствие травма.
Възразяват, че липсват доказателства за проведеното
лечение във връзка с твърдението на ищцата, че след злополуката отишла в
спешния травматологичен кабинет, като два дена била лекувана за травматичния
оток. Данни за това се съдържали единствено в болничния лист, от който обаче не
можели да се черпят сведения за лечението, а следващият документ бил талон за
медицинско изследване от дата 29.10.2018г. с искане за преглед.
Заявяват, че за инцидента на 17.10.2018г. с ищцата, работодателят
подал декларация до ТП на НОИ след както установил фактическата обстановка, а
именно, че по време на престиране на работна сила ищцата се спънала, в резултат
на което паднала и наранила пръст на дясната си ръка, без увреждане на ноктите.
Тези констатации били възприети и от длъжностното лице, издало разпореждане
№22685/31.10.2018г., по силата на което претърпения от ищцата инцидент на
17.10.2018г. е приет за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. От съдържанието
на разпореждането било видно, че трудовата злополука се изразява в получаване
на открита рана на пръста на дясната ръка без увреждане на ноктите, а не в
травматологично увреждане, счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка,
което е предмет на настоящото производство. В тази връзка ответниците оспорват
твърденията относно травматичния резултат от настъпилия инцидент на
17.10.2018г. и наличието на взаимовръзка между трудовата злополука и
констатираната седмици по-късно фрактура и считат исковата претенция за
недоказана. Считат също, че предявявайки иск за обезщетение на неимуществени
вреди в резултат на претърпяна трудова злополука, ищцата се опитва да се
домогне до финансови облаги за сметка на ответника.
Ответниците уточняват, че лицето Йорданка Русева Димова
не се явява свидетел на злополуката, а в обхвата на трудовите си задължения на
дата 18.10.2018 г. единствено е приела болничния лист на пострадалата. Самата
ищца потвърдила, че няма свидетели на претърпения инцидент.
Считат, че до злополуката се е стигнало в резултат на
проявена от страна на ищцата груба небрежност още повече, че на пострадалата
били проведени няколко вида инструктажи (начален, на работното място,
периодичен) за безопасност на труда, което било удостоверено с подписа й в
съответните инструктажи и книги. Съгласно писмени обяснения на пострадалата,
самата тя лично допринесла за претърпения инцидент, като не проявила внимание
при изпълнение на възложените й задачи. Ако беше съобразила поведението си с
правилата за безопасност, които и най - нехайния човек в подобна ситуация би
съобразил, злополуката нямало да е налице.
Молят съда да приеме, че пострадалата е проявила груба
небрежност, с което е станала основна и единствена причина за настъпването на
телесната повреда в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ - съпричиняване.
Оспорват изцяло и размера на предявения иск за
обезщетяване на неимуществените вреди, тъй като намират, същия за прекомерно
завишен. Сочат, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, съгласно чл.212 КТ, във връзка с чл.52 ЗЗД,
но понятието „справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението - Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС. Счита, че при определяне на размера на
обезщетението следва да се преценят освен конкретните факти и обстоятелства, а
също така да се отчете и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат (Р.
№ 68 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 3456/2008 г.), като се редуцира съобразно
приноса на пострадалия - в този смисъл Р. № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д.№
4001/2008г., Р. № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС.
Считат, че ищцата М.А. с нехайното си поведение до голяма
степен е допринесла, както за настъпване на инцидента, съответно за телесното
увреждане, вероятно и за последвалото влошаване на здравословното й състояние.
Съгласно представения болничен лист №Е20182732815 oт 17.10.2018 г., поставената
диагноза била открита рана на пръст на ръката без увреждане на ноктите, като
ищцата не е претърпяла нито оперативно болнично лечение, нито каквато и да е
била интервенция, назначения режим на лечение бил домашен. Обезщетяването на
неимуществени вреди следвало да се определи при преценка характера на
увреждането, в резултат на инцидента от 17.10.2018г., съобразно разпореждане
№22685/31.10.2018г., а именно получаване на открита рана на пръста на дясната
ръка без увреждане на ноктите, а не в травматологично увреждане, счупване на
пета метакарпална кост на дясната ръка; степента на претърпените
болки,страдания и неудобства, като се отчита поведението и приноса на
пострадалия в съответствие с критериите за справедливост и указанията на ППВС №
4/1961 г.
Считат за неправилно ангажирането на обективната,
безвиновна отговорност на работодателя за претендираната сума, а предявения иск
за неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, молят съда да намали
размера на обезщетението, като отчете наличието на груба небрежност от страна
на пострадалия, Считат, че имуществената отговорност следва да бъде редуцирана
с приноса на пострадалия, като се позовават на практика на ВКС. Претендират
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представеното копие от личното
трудово досие на ищцата, че същата е била в трудово с ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" със съдружници „БКС –
ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София, като по силата на сключен между
страните трудов договор №3261/31.08.2018г. е изпълнявала длъжността “метачка”.
Не е спорно също, че със заповед №2476/09.01.2019г. трудовото правоотношение на
М.М.А. с ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС -
БКС" е прекратено, считано от 09.01.2019г. на основание чл.325
ал.1 т.1 КТ.
От представената по делото декларация
за трудова злополука
вх.№1028/26.10.2018г. на НОИ, е видно, че на 17.10.2018г. в 10,00ч., в
работно време, в гр.Ст.Загора, ул.Цар И. Шишман, при метене на тротоарна площ,
ищцата М.М.А. оплела крака си в харара, спънала се и
паднала на ръката си, при което получила следното увреждане рана на пръст, без
увреждане на нокти.
Видно от представеното по делото разпореждане №22685/31.10.2018г. на НОИ –
ТП София, декларираната злополука вх.№1028/26.10.2018г. е приета за трудова
злополука по чл.55 ал.1 от КСО. В разпореждането е посочено също, че съгласно
протокол от 24.10.2018г. за разследване на трудова злополука от осигурителя,
обясненията на пострадалата и Йорданка Русева Димова, злополуката е станала
през време и по повод извършваната работа – при изпълнение на служебните
задължения, пострадалата получава открита рана на пръст/и на дясната ръка без
увреждане на нокти. Няма данни това разпореждане да е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ - органът, компетентен да
се произнесе съгласно чл.117 ал.3 от КСО по допустимостта и основателността на
жалби против разпореждането.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с
полученото от ищцата на 17.10.2018г. травматично увреждане са представени
множество амбулаторни листове, болнични листове и е назначена и изслушана
съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, изготвено след
анализ на медицинската документация, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че при претърпяната
на 17.10.2018г. злополука ищцата М.М.А. е получила: нараняване на пръст на
дясната ръка, счупване на V дланна кост на дясната ръка; счупването на V дланна кост на дясната ръка е причинило трайно
затруднение на движението на дясната ръка за повече от 30 дни по смисъла на 129
НК; нараняването на пръст на ръката е причинило разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК; уврежданията са травматични и са получени от
директен удар с или върху твърд тъп предмет, условия за каквото има при падане
върху терена при опит за предпазване с ръка, какъвто механизъм е описан в
исковата молба; непрекъснатата симптоматика от инцидента и липсата на данни за
друг травматичен инцидент аргументират извода, че между получените увреждания и
трудовата злополука съществува причинно-следствена връзка. След претърпяното
счупване на V дланна кост на дясната ръка възстановяването на основната функция на
ръката – хващане – приключва за около 45-60 дни; в анализирания случай
лечението е започнало с две седмици закъснение, което се е отразило на общия
оздравителен процес. Вещото лице сочи също, че през времето за възстановяване
ищцата е имала влошено качество на живот, поради ограничените и болезнени
движения на дясната ръка. Нараняването на пръст на ръката се възстановява за
около две седмици. Няма данни за настъпили усложнения. Закъснялата диагностика
не е била причина за поява на усложнения.
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудовата злополука
се характеризира със следното: травматично увреждане на здравословното
състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия
организъм, което уврежда неговите нормални функции; функционална връзка на
увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез формулата
“през време и във връзка или по повод на извършваната работа”; специфичен
резултат от травматичното увреждане – временна неработоспособност, трайна
неработоспособност /инвалидност/ или смърт; причинна връзка между травматичното
увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.
В тежест на ищеца е да установи главно и пълно наличието
на трудова злополука. Надлежният ред за установяване на трудова злополука като
елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на
работодателя по чл.200 ал.1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и
сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Съдът намира, че в случая е налице
установена по надлежния ред трудова злополука като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че са налице цитираните по-горе предпоставки на чл.200 КТ –
налице е увреждане; увреждането е причинено по време на работа; увреждането е
довело до временна неработоспособност; налице е и причинна връзка между
увреждането и настъпилата временна неработоспособност. Предвид гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране
отговорността на работодателя.
Ответниците са направили възражение по чл.201 ал.2 от КТ.
По делото са представени извлечения от книга за проведен инструктаж, в
които фигурира подпис на ищцата за проведен инструктаж.
Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Съгласно разясненията, дадени в Решение №348 от
11.10.2011г. на ВКС по гр.дело №387/2010г., ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането
си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е
"деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то
влече своите последици независимо от това дали е "виновно" или
"невиновно". При трудовата злополука обезщетението може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност е
неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. При приемане на наличието на хипотезата на чл.201
ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като
следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в
настъпването на вредата.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства и разясненията, дадени в
цитираното решение на ВКС, съдът приема, че в настоящия случай не се доказа от
ответника да е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че около два
месеца след злополуката ищцата е изпитвала болки, ръката й била подута,
ползвала обезболяващи. Свидетелите сочат също, че през този период ищцата била
подпомагана в ежедневието от внучката си и от съседката /свидетели по
настоящото дело/. Свидетелката Х. заявява, че към настоящия момент ищцата се е
възстановила и работи, но при претоварване ръката й се подува. Съдът възприема
показанията на свидетеля относно посочените обстоятелства, тъй като същите са
непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират със заключението
на назначената експертиза и представените писмени доказателства.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът се съобрази с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във
всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид
характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на
пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета,
продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Като взе
предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е причинено
телесно увреждане, което несъмнено е
свързано с физическо страдание; увреждането е на дясната ръка, която е водеща
при ищцата; оздравителния процес е продължил над 2 месеца; нарушен е бил нормалния ритъм на живот на ищцата.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе
предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че
следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото, което да бъде в размер на 3500,00 лв.
Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната
лихва от датата на увреждането 17.10.2018г. в съответствие с правилата на чл.86
във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че иска за неимуществени
вреди се явява основателен и доказан в горепосочения размер, в който следва да
бъде уважен. В останала част до претендирания размер искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 350,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 650,00лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата
от 140,00 лв. държавна такса, както и сумата от 252,00лв. възнаграждение за
вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ул.722-ра №2 ет.2, представлявано от Христо
Петров Нанев и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50,
представлявано от Пламен Йорданов Цонков, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС –
БКС” София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано от Пламен Йорданов
Цонков, да заплатят на М.М.А., ЕГН **********,***, сумата от 3500,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от М.М.А. в резултат на трудова злополука, настъпила на 17.10.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.10.2018г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 350,00
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.А., с п.а. против „БКС – ХРИСТО
НАНЕВ” ЕООД София и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН
ПАРТНЪРС – БКС” София, с п.а. иск за неимуществени вреди в резултата на
трудова злополука в останалата част до претендирания размер 10 000лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин,
ул.722-ра №2 ет.2, представлявано от Христо Петров Нанев и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано от Пламен Йорданов Цонков,
съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС – БКС” София, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50,
представлявано от Пламен Йорданов Цонков, направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 650,00 лв.
ОСЪЖДА „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ул.722-ра №2 ет.2, представлявано от Христо
Петров Нанев и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50,
представлявано от Пламен Йорданов Цонков, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС –
БКС” София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано от Пламен Йорданов
Цонков, да заплатят в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 140,00лв.
ОСЪЖДА „БКС – ХРИСТО НАНЕВ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ул.722-ра №2 ет.2, представлявано от Христо
Петров Нанев и „ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50,
представлявано от Пламен Йорданов Цонков, съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС –
БКС” София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано от Пламен Йорданов
Цонков, да заплатят по сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 252,00лв. за възнаграждение за вещо
лице.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** ***, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД с
титуляр Ж.С.З..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ст.Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: