№ 8699
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110101837 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „., с която срещу "Топлофикация София“ ЕАД са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване съществуването на
вземанията, за които по ч.гр.д.№ 36121/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 7 600,00 лева (седем
хиляди и шестстотин лева), представляваща неоснователно невъзстановени суми за
потребена топлинна енергия за период от 07.04.2017 г. до 08.12.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, съгласно решение № 15147 от
08.12.2020 г. по адм. дело № 172/2019 г. по описа на ВАС, с което е била прогласена
нищожност на Решение № Ц-6/07.04.2017 г. КЕВР, както и сумата 2 400,00 лева (двe хиляди
и четиристотин лева), представляваща мораторна лихва върху главното вземане за период от
07.04.2017 г. до 03.07.2022 г.
Ищецът твърди, че с решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС по адм.д. № 172/2019 г. е
отменено решение № 6511/08.11.2018 г. по адм.д. № 4607/2017 г. по описа на АССГ и е
прогласена нищожност на решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, с което пък, считано от
07.04.2017 г. е било утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на
преференциалните цени на ел.енергия на 29 дружества от сектор „Топлоенергетика“ вкл. и
по отношение на ответника, който е бил страна в административното производство,
образувано пред ВАС. Поддържа, че до обявяване нищожността на посоченото решение на
КЕВР, респ. до влизане в сила на решението на ВАС, ищецът е заплащал на ответника суми
за потребена топлинна енергия /ТЕ/ съгласно приетите с решението на КЕВР изменения.
Впоследствие обаче, след като решението на КЕВР е било обявено за нищожно, за ищеца е
възникнало основание да получи обратно надвнесените за периода 07.04.2017 г. – 08.12.2020
г. суми за ТЕ, която счита че му се дължи от ответника. Твърди, че сумата от 7600 лева е
разликата, която ищецът е заплатил на ответника по цените съобразно решението на КЕВР и
действително дължимата за периода сума за ТЕ на основание цените на ТЕ по Наредба №
1
5/23.01.2014 г. за регулиране на цените за същия период. Счита, че ответникът му дължи и
лихва за забава в размер на сумата от 2400 лева /посочена в исковата молба като сума в
размер на 2600 лева/ за период на 07.04.2017 г. – 08.12.2020 г., т.е. различени размер и
период от тези по издадената заповед, в която връзка на ищеца следва да се дадат
указания да уточни претенцията си. С исковата молба ищецът представя документи, които
да се приемат като доказателства по делото, и заявява искане по чл. 195 ГПК за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, с която последният навежда доводи за
нередовност на същата, тъй като ищецът не бил посочил ясно на кой източник на
облигационно отношение се позовава, твърдейки че е заплатил процесната сума за главница
на ответника. Не било ясно също така каква била общо заплатената сума за периода, нито по
месеци, което пък пречело на ответника да узнае какъв е размерът на търсената реституция
за всеки месец от периода поотделно. Ищецът освен това не бил изложил фактически
твърдения за изпадането на ответника в забава. Счита, че ищецът следва да уточни
претенцията си в тези насоки, тъй като неуточняването им препятствало правото на защита
на ответника.
Отделно оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че посоченото в исковата молба
решение на КЕВР не е действало през целия процесен период, а със същото се утвърждавали
цените само за II тримесечие на 2017 г., по които общественият доставчик продавал
природен газ на крайните снабдители, присъединени към газопреносната мрежа. Цената на
ТЕ се определяла от КЕВР, като периодът на ценово утвърждаване е нормативно определен
с продължителност от 12 м. – от 01.07. на текущата година до 30.06. на следващата година,
т.е. твърди се, че отмененото с решението на ВАС решение на КЕВР не е действало до
неговата отмяна, както се поддържа с исковата молба. Това решение е засягало само периода
на второто тримесечие на 2017 г. /от момента на приемането му до 30.06.2017 г./, като след
това е било прието Решение № Ц-18/01.07.2017 г., което се отнасяло за периода 01.07.2017 г.
– 30.06.2018 г., което не е било отменяно. Впоследствие регулаторът е приел и други
решения за съответните следващите 12-месечни ценови периоди. Счита, че главният иск е
неоснователен и поради характеристиките на решението на КЕВР на индивидуален
административен акт, за който по силата на ЗЕ е било допуснато предварително изпълнение.
Не решението на КЕВР е било основание за извършеното от ищеца плащане, а наличието на
облигационно правоотношение по договора за продажба, сключен между страните.
Оспорват се твърденията на ищеца административният акт да е бил прогласен за нищожен.
Той е бил отменен като незаконосъобразен, с оглед което и не са отпаднали с обратна сила
правните последици от същия, както се твърди с исковата молба. Счита, че ищецът се е
възползвал от доставената му ТЕ, като е ползвал същата, с оглед което отрича възможността
ищецът да иска връщане на платената цена. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото,
заявява искане по чл. 186 ГПК за задължаване на КЕВР да представи посочените в отговора
препис-извлечения от решения, както и искания за допускане на комплексна съдебно-
2
счетоводна и техническа експертиза.
Доколкото съдът констатира, че е налице разминаване между вземането за лихва за
забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и претенцията
на ищеца, заявена с исковата молба, на ищеца следва да се дадат указания да отстрани
констатираната нередовност като посочи коректния размер и период, за който
претендира това вземане.
По възражението за нередовност на исковата молба:
Не могат да бъдат споделени възраженията за нередовност на исковата молба, заявени
от ответника с отговора. Ищецът, с оглед основанието на предявения иск, а именно
неоснователно обогатяване, е посочил сумата, която счита, че е заплатил на ответника
без основание, както и периодът, в който това се е случило. Ето защо и ищецът няма
процесуално задължение да сочи източника на облигационна връзка между страните, с
оглед който сумите са заплащани, нито пък има задължение да индивидуализира
претенцията си по месеци. По отношение на възраженията, че не са изложени
фактически твърдения за изпадането на ответника в забава, следва да се посочи, че
началният момент на забавата е датата на решението на КЕВР, с оглед което и ищецът
счита, че ответникът е изпаднал в забава тогава. Следователно и не се налага даване на
допълнителни указания на ищеца да уточнява исковата си молба в тази връзка.
По разпределението на доказателствената тежест:
Изложените твърдения и формулираният петитум дават на съда основание да приеме, че е
сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а именно за връщане на сумата от 7600 лева,
представляваща надплатена сума за ТЕ, явяваща се разликата между заплатената на
ответника сума по цени съобразно решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР и дължимата цена
за ТЕ преди изменението на цената на ТЕ с това решение, заплатена в периода от 07.04.2017
г. до 08.12.2020 г.
В тежест на ищеца по същия е да установи, че е заплатил на ответника посочената в
исковата молба сума, както и че изначално не е съществувало основание за заплащане на
същата.
В тежест на ответника по този иск е да установи, че с оглед съществуващото между страните
през процесния период облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ е
доставил на ищеца ТЕ на адреса на топлоснабдения имот на стойност, която включва и
процесната сума, че същата е била определена в съответстие с действащата нормативна
уредба, предвид което същата не се явява заплатена от ищеца на отпаднало основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадане на ответника в забава, за което ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответника по този иск е да установи погасяване на задължението си за връщане
на сумата на падежа.
С оглед становищата на страните съдът приеме, че като безспорни и ненуждаещи се от
3
доказване в производството следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
1/ че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди при ОУ за следния недвижим имот: .;
2/ че през същия ответникът е доставял на ищеца ТЕ на адреса на топлоснабдения имот.
По доказателствените искания на страните:
Следва да се приемат представените по делото от страните документи като писмени
доказателства по делото.
Искането по чл. 186 ГПК да бъде задължена КЕВР да представи описаните в исковата молба
препис-извлечение от посочените решения е основателно, с оглед възраженията срещу
предявения главен иск, тежестта за доказване на които е на ответника.
Следва да се уважат исканията на страните за допускане изслушването на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза с формулирани в исковата молба и в отговора
задачи.
Страните следва да се приканят към спогодба или друг начин на доброволно уреждане на
спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на
спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК в срок най-късно в откритото
съдебно заседание да уточни претенцията си по чл. 86, ал. 1 ГПК като коректно и точно
посочи размера на това си вземане и периода, за който същото се претендира, като има
предвид, че издадената заповед за изпълнение и че е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
4
иск за това си вземане.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок, съдът
ще върне исковата молба в частта, с която е предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ще прекрати
производството в тази част.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК КЕВР в едноседмичен срок от съобщението да
представи по делото препис-извлечения от следните ценови решения, касаещи определяне
на цената на ТЕ по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД: решение № Ц-18/30.06.2016
г., решение № Ц-6/07.04.2017 г., решение № Ц-18/01.07.2017 г., решение № Ц-10/01.07.2018
г., решение № Ц-18/01.07.2019 г. и решение № Ц-28/01.07.2020 г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените с отговора на исковата молба задачи при депозит в размер на 300 лева, вносим
от ответника в тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т., специалност: Промишлена топлотехника.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба и с отговора задачи при депозит в размер на 400 лева, вносим
от страните поравно – всяка страна по 200 лева, в тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., специалност: Счетоводство и контрол.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица за възложените задачи и за датата на ОСЗ по телефона.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 05.04.2023 г. от
10:20 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките им за насроченото
ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора от исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5