Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260613
гр. Русе,
29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД РУСЕ, Гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Красимира Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5848 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-Франция, с
номер в ТР *********, гр. Париж, бул. „Осман“ №1, представлявано от Лоран Давид
и Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.клон България, ЕИК
*********, представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез юрк.
Николета Матева, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове срещу Д.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание: 1/
по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за
сумата 2129,76 лв.- главница, представляваща неплатена част от заетата сума в
общ размер на 3500 лв. по договор за заем наименован Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-11413212, сключен на 24.08.2015 г. за срок от 24 месеца;
2/ по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 199,94 лв. –
представляваща възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода от
20.10.2016 г. /първа пропусната вноска/ до 20.09.2017 г./дата на последната
погасителна вноска по погасителен план/; 3/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 31,95
лв. мораторна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 13.03.2020 г., и 6,51 лв.
мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г., за които вземания
е подадено заявление на 24.07.2020 г. и издадена заповед за изпълнение на
парично задължени по чл. 410 от ГПК на 17.08.2020 г. по ч.гр.д. 3064/2020 г. на
РРС, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Ищцовото
дружество твърди, че по сключен договор за заем е предоставило на ответника
сумата от 3500 лв., като револвиращ потребителски кредит с издаване на кредитна
карта PLUS-11413212 за срок от 24 месеца, а ответницата се е задължила да връща
усвоената сума на 24 месечни погасителни вноски по 202,90 лв., падежа на които
е настъпил, респ. – настъпване на предвидените между страните основания за
изискуемост на сумата 2129,76 лв.- останала непогасена. Ищеца признава, че до
20.10.2016 г., когато длъжника е преустановил плащането са погасени 12 месечни
вноски, а след втората непогасена вноска на 20.11.2016 г. вземането станало
ликвидно и изискуемо в цял размер. Срокът на Договора е изтекъл на 20.09.2017
г.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответницата и в указания срок е постъпил
писмен отговор от назначения й особен представител адв. Г.Т., с който оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер, с мотиви, че не е настъпила
предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Въз
основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено на 24.07.2020 г. е издадена Заповед № 260000 за изпълнение на парично задължение
от 17.08.2020 г. по ч.гр.дело № 3064/2020 г. по описа на РРС, в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.-Франция, с номер в ТР *********, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.клон България, ЕИК *********,
представлявано от законния представител Димитър Димитров, с която е разпоредено длъжникът Д.Н.А.,
ЕГН ********** да заплати сумата 2129,76
лв.- главница по Договор за заем, сумата от 199,94 лв. – представляваща
възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода от 20.10.2016 г. /първа
пропусната вноска/ до 20.09.2017 г./дата на последната погасителна вноска по
погасителен план; и сумата от 31,95 лв. мораторна лихва за периода от
20.01.2020 г. до 13.03.2020 г., и 6,51 лв. мораторна лихва за периода от
14.07.2020 г. до 24.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
24.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 102,17 лв. –
разноски по делото. Вземането е с основание неизплатени суми по Договор за
потребителски паричен кредит и издадена и ползвана кредитна карта от 24.08.2015
г. Исковата молба е депозирана в указания срок за същите вземания и производството се явява допустимо.
Видно
от представения Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11413212,
сключен на 24.08.2015 г. за срок от 24 месеца, сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Д.Н.А. на
ответницата е отпусната сумата 3500 лв., като общ размер. По договора е
посочено, че ответницата заплаща такса ангажимент 87,50 лв. и застраховка
„Защита на плащанията“ в рамер на 470,40 лв., ГПР е 26,66 %, ГЛП е 21,38
%.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитът е усвоен чрез банков превод и преводно нареждане от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по личната разплащателна сметка на
Кредитополучателя Д.Н.А. в
„ОББ“- клон Централен на 26.08.2015 г. в размер 2265,71 лв., след като е
удържана такса ангажимент в размер на 87,50 лв. и 1146,79 лв. за покриване на
задължение по Договор № PLUS-01679280.
Размерът на задължението на ответницата по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-11413212 възлиза на 2129,76 лв. главница по договора.
Възнаградителната лихва от 20.10.2016 г. /първа пропусната вноска/ до
20.09.2017 г./дата на последната погасителна вноска по погасителен план/
възлиза на 199,94 лв. , а мораторната лихва за периода от 20.01.2020 г. до
13.03.2020 г. е в размер на 31,95 лв., и за периода от 14.07.2020 г. до
24.07.2020 г. в размер на 5,92 лв., като по делото се претендира сумата 6,51
лв., или общо дължимо според вещото лице задължение към 24.07.2020 г.- датата
на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 2367,57 лв.
Законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 24.07.2020 г. до
момента на изготвяне на заключението 31.08.2021 г. вещото лице изчислява на
48,41 лв.
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. 3064/2020 г. по описа на РРС.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Предявените
искове са допустими, а по същество и основателни.
По
отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК.
Правото
произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за заем ищецът е
предоставил на ответника сумата от 3500 лв., като револвиращ потребителски
кредит с издаване на кредитна карта PLUS-11413212 за срок от 24 месеца, а
ответникът се е задължил да връща усвоената сума на 24 месечни погасителни
вноски по 202,90 лв., падежа на които е настъпил, респ. – настъпване на
предвидените между страните основания за изискуемост на сумата 2129,76 лв.-
останала непогасена. Ищеца признава, че до 20.10.2016 г., когато длъжника е
преустановил плащането са погасени 12 месечни вноски, а след втората непогасена
вноска на 20.11.2016 г. вземането станало ликвидно и изискуемо в цял размер.
В
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за заем с
посоченото съдържание и размер, както и че съгласно уговореното между страните
предаването на главницата по заема е била преведена от заемодателя ищец по
посочена от заемателя сметка; настъпване падежа на цялото вземане.
В
тежест на ответника е при доказване на горните обстоятелства да докаже
плащането.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 24.08.2015 г. между
ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за потребителски кредит с № PLUS-11413212. В случая
размера на задължението предмет на иска за сумата 2129,76 лв. – главница, се установява от заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Приспадат се постъпилите
вноски за погасяването му в размер на общо 2453,90 лв., с които е погасено
задължението за главница от 1487,84 лв., за възнаградителна лихва в размер на
699,26 лв., за застраховка 254,80
лв. и за разноски 12 лв., с плащането на които ответницата също е
признала задължението си. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК, следва да бъде уважен изцяло за сумата 2129,76 лв. главница.
От погасителния план инкорпориран в
договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на
главницата по заема е изтекъл на 20.09.2017 г., т.е. преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 24.07.2020 г., поради което неоснователно се
явява възражението на процесуалния представител на ответната страна, че не е
настъпила предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит, каквато
не се установи да е обявявана надлежно, като се установи безспорно, че е
изтекъл крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита.
Като законна
последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.07.2020
г., до окончателното й изплащане.
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Правото
произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за заем ищецът е
предоставил на ответника сумата от 3500 лв., а ответникът се е задължил да я
върне заедно с възнаграждението за ползване /годишна лихва/, от 21,38 % и ГПР
26,66 %, с остатък 199,94 лв.
В
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за заем с
посоченото съдържание, както и че съгласно уговореното между страните
предаването на главницата по заема е била преведена от заемодателя ищец по посочена
от заемателя сметка. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
уговорена възнаградителна лихва за ползване на главницата в посочения размер,
както и че е уговорена дължимостта й при предсрочно погасяване.
В тежест на ответника е при доказване
на горните обстоятелства да докаже плащането.
Вече бе отбелязано, че се установява
от събраните по делото доказателства, че на 24.08.2015 г. между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-11413212. Съгласно договора се дължи договорна
лихва при годишен лихвен процент в размер на 21,38%, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Това е възнаграждението за кредитора за предоставянето на
известен капитал -парична сума и рискът, който поема да отпуска кредити без
каквото и да било обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще
успее да получи парите си обратно. Волята на страните е меродавна, само ако тя
не надвишава най-високия, допустим от чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. С изменението
на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., е въведен
максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по
кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид), който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е
около 50%. Видно от приложения към исковата молба договор, определеният в
раздел „Параметри и Условия" от същия годишен процент на разходите 26,66 %
не надвишава императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че останалият дължим за
периода от 20.10.2016 г. /първа
пропусната вноска/ до 20.09.2017 г./ дата на последната погасителна вноска по
погасителен план/ възлиза на 199,94 лв. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В случая ищецът е депозирал молба от 16.06.2021 г., с която признава, че
след подаване на исковата молба са получени суми, с които се погасява част от
задължението за възнаградителна лихва, като остатъкът е 128,40 лв. и в този
размер предявения иск с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
уважи.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на за
сумата от 31,95 лв. мораторна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 13.03.2020
г., и 6,51 лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г.
Правото произтича от следните
обстоятелства: 1./ наличие на парично вземане на ищеца спрямо ответника; 2./ неизпълнение
на паричното задължение, в резултат на което е настъпила забава на ответника; 3./
изтекъл срок от деня на забавата.
В тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: в негова полза е възникнало главното вземане за
получаване на главницата по договора за заем; ответникът е в забава за плащане
на тези суми, съобразно уговорения падеж.
В тежест на ответника е при
доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.
В чл. 4 от
условията към процесния договор за паричен заем страните са се договорили, че
при забава на плащане на задълженията на заемателя, по договора за предоставяне
на паричен заем, същият дължи законната лихва върху всяка забавена вноска. В
договора са уговорени датите на всяка от общо 24 равни погасителни вноски по
202,90 лв. всяка, считано от 20.10.2015 г. до 20.09.2017 г.
От
заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата не е извършила плащане на остатъка по процесния договор за паричен
заем. Вещото лице изчислява лихва за просрочие върху дължимата главница за
периода от 20.01.2020 г. до 13.03.2020 г. в размер на 31,95 лв., в който размер
следва да се уважи, и за периода от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г. в размер на 5,92
лв., а с исковата молба се претендира сумата 6,51 лв. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В случая ищецът е депозирал молба от 16.06.2021 г.,
с която признава, че след подаване на исковата молба са получени суми, с които
се погасява изцяло претендираната мораторна лихва и иска
по чл. 86 от ЗЗД следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По отношение
на разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса по настоящото дело в
размер на 133,02 лв., внесен депозит за особен представител 300 лв. и внесен
депозит за вещо лице в размер на 250 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на
683,02 лв. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 102,17 лева. Ответницата не е извършила разноски. Предвид
обстоятелството, че плащането на част от дължимите суми е извършено след
подаване на исковата молба разноските на ищеца не следва да се намаляват
пропорционално с отхвърлената част.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.-Франция, с номер в ТР *********, гр. Париж, бул. „Осман“ №1,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.клон България, ЕИК *********, представлявано от законния представител
Димитър Димитров, следните вземания:
1/ сумата 2129,76 лв.–
главница, представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по договор за заем
наименован Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11413212, сключен на
24.08.2015 г. за срок от 24 месеца;
2/
сумата 128,40 лв. – вземане
по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2016 г. /първа пропусната вноска/ до 20.09.2017 г./дата на
последната погасителна вноска по погасителен план/, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 17.08.2020 г. по ч.гр.д. 3064/2020 г. на РРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до
претендираните 199,94 лв. по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
възнаградителна лихва, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава за сумата от 31,95 лв. мораторна лихва за периода от 20.01.2020 г. до
13.03.2020 г., и 6,51 лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до
24.07.2020 г.
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.-Франция, с номер в ТР *********, гр. Париж, бул. „Осман“ №1,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.клон
България, ЕИК *********, представлявано от законния представител Димитър
Димитров сумата от 683,02 лв. представляващи
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 102,17 лв. представляващи съдебно
деловодни разноски за заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: