Разпореждане по дело №523/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано пред съда по искова молба от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя Д. А. П. Адрес: [населено място], ул."Дамяница" № 8, срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Представлявано от Управителя С. Д. С. Адрес: [населено място], Община Р., Област Б., Комплекс „П.".

Правно основание на предявения иск е чл.625 във връзка с чл. 630 ал.1 от ТЗ.

Сочи се в исковата молба по делото, че по силата на Договор за строителство от 02.07.2007год., дружеството ищец- [фирма], [населено място] е изградило със свои ресурси СПА център в комплекс „П." в местността „Почивачката" в землището на [населено място], както и ремонт на части от съществуващия хотелски комплекс, а именно: 17 хотелски стаи от сградата „Хотел - ресторант", 6 двуетажни фамилни къщи и 18 броя апартаменти, намиращи се в едноетажните къщи, чеверме, ресторант, лоби- бар, рецепция, закрит плувен басейн, общи части, офиси, кухни към ресторантите, сладкарница, вертикална планировка на хотелски комплекс „П.". Съгласно разпоредбата на т.2 от Раздел I „Предмет на договора" за извършените от него СМР, [фирма] е следвало да получи вместо плащане, правото да използва хотелската база и СПА центъра за срок от 5 (пет) години, считано от датата на сключване на договора, като стойността на извършеното строителство и ремонти по точка 1 от този договор се прихващат изцяло от стойността на услугите, които клиенти на [фирма] ползват в комплекса на [фирма].

Сочи се в исковата молба, че независимо от договореното между страните по договора, с Нотариален акт № 99, том II, рег.№ 1615, дело № 279/ 2011 год., Нотариален акт № 100, том II, рег.№ 1616, дело № 280/ 2011 год. и Нотариален акт № 101, том II, рег.№ 1617, дело № 281/ 2011 год. на Нотариус рег.№ 061 на нотариалната камара Краси М., ответното дружество [фирма], е продало терените и сградите, включени в Хотелски комплекс „П." на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] и [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК]. Така дружеството [фирма] така и не е било допуснато да ползва Хотелски комлекс „П." за уговорения в договора за строителство петгодишен срок на ползване.

Основан на твърдението за неизпълнение задължения по цитирания в исковата молба договор от ответника [фирма], твърди се от представителят на дружеството ищец, че съгласно разпоредбата на т.4 от Раздел V "Гаранции, гаранционни срокове и неустойки" от договора, ответното дружество [фирма] дължи неустойка в размер на договорната стойност на извършеното строителство, която стойност според т. 1-3 на Раздел „Стойност на договора, отчитане на строителството, ред и условя на плащане", сумарно по трите договорни етапа, възлиза на 3 560 278.00лв. без включен в нея ДДС. Предвид значителния размер на неустойката, договорено е същата да бъде разплатена от [фирма] в едногодишен срок от датата на преустановяване на ползването или в настоящия случай- в едногодишен срок от датата на продажбата на хотелския комплекс с упоменатите по-горе нотариални актове (т.е. до 08.07.2012 год. включително).

Сочи се от ищеца в исковата молба, че независимо от водените разговори за доброволно издължаване на неустойката от страна на [фирма], [населено място], същата не е разплатена и до сега.

С исковата молба, без да са изложени сериозни доводи за затруднено финансово положение на дружеството ответник, но на основание продължителния срок на забавата в изплащането на вземанията и явните затруднения на длъжника [фирма], [населено място] във връзка с тяхното обслужване, се иска от съда да обяви неплатежоспособността на [фирма], [населено място], да се открие производство по несъстоятелност срещу дружеството ответник- [фирма], [населено място], като се определи началната дата на неплатежоспособност и датата на първото събрание на кредиторите на [фирма], [населено място] и бъде назначен за временен синдик на [фирма], [населено място]- В. Л. Банков, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул."Ивайло" № 23, който е включен в списъка на синдиците и отговаря на условията да бъде назначен за такъв.

Иска се също така от съда, да допусне обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти и чрез налагане на запор върху движимите вещи и банковите сметки на [фирма], [населено място].

С исковата молба се иска от съда да допусне по делото специализирана съдебно икономическа експертиза, която след като се запознае с данните по делото и данните в счетоводствата на страните, да даде заключение по въпросите посочени в исковата молба.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства. Представено е и уведомление по чл. 78 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП-Б..

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, той е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратена препис от нея заедно с приложените към нея писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника- [фирма], чрез негов представител или процесуален представител. Исковата молба и книжата по делото, както и призоваването на дружеството ответник за насроченото от съда първо по делото открито съдебно заседание, са извършени чрез залепване на уведомление на основание чл. 50 ал.4 от ГПК и по реда на чл. 47 от ГПК, на адреса на който дружеството е регистрирано в ТР, тъй като при посещенията от призовкаря, на адреса не е бил откриван служител на дружеството, който да приеме книжата със задължението за тяхното предаване на управителя на [фирма].

В пледоариите при устните състезания по делото, адв. А., като пълномощник на дружеството ищец- [фирма], поддържа съображенията си изложени още с исковата молба по делото, като поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като доказан и основателен.

В писмени бележки по делото, адв. А. развива съображения че са налице изцяло предпоставките на чл. 608 ал.1 т.1 от ТЗ, за да бъде обявено дружеството ответник [фирма] в неплатежоспособност, като за начална дата на същата съдът следва да определи датата- 14.02.2014г., от която дата са спрели като цяло плащанията на длъжника към кредиторите и от която дата са преустановени и плащанията към ТД на НАП. Твърди се още в писмената защита от ищцовата страна, че са налице основанията за съда да приеме че искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно и следва да бъде уважено. Установява се по делото въз основа на писмените доказателства и заключението на експерта С. Т. по изслушаната съдебно икономическа експертиза, че е налице изискуемо парично вземане в полза на [фирма] от длъжника [фирма], основано на клауза за неустойка и породено от неизпълнението на задължения по търговска сделка, сключена между двете дружества, както и задължение на дружеството ответник към фиска, като двете са достатъчно основание за съда да счете, че са налице основанията да открие производство по несъстоятелност по отношение на [фирма]. Адвокат А. като пълномощник на [фирма] по делото, подробно аргументира доводите си за да настоява пред съда, че дружеството ответник е в състояние на неплатежоспособност, като не е в състояние да покрива задълженията към кредиторите си, тъй като не разполага с достатъчно краткотрайни материални активи, при осребряването на които да плаща по изискуемите задължения към кредиторите си. Акцентира се в писменото становище, че доказателство за това са не само коефициентите за ликвидност, но и изводите на експерта Т., че цялото имущество на длъжника не е достатъчно за да покрие задълженията на [фирма] към неговите кредитори. Отделно се изтъкват съображения и за това, че според заключението на експерта за коефициента на финансова автономност, дружеството длъжник е силно декапитализирано, тъй като размера на привлечения капитал е много по- голям от собствения такъв, поради което дружеството ответник е в тежка финансова зависимост от своите кредитори. Въз основа на изложените в писменото становище правни аргументи, адв. А. моли съда да уважи предявения иск, ведно с всички искания посочени в петитума на исковата молба.

След като прецени доводите на страните и извърши анализ на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Установи се от представените с исковата молба писмени доказателства, че между страните по делото е бил подписан Договор за строителство от 02.07.2007год., по силата на който дружеството ищец- [фирма], [населено място], се е задължило да изгради със свои ресурси СПА център в комплекс „П.", в местността „Почивачката", в землището на [населено място], както и ремонт на части от съществуващия хотелски комплекс, а именно: 17 хотелски стаи от сградата „Хотел - ресторант", 6 двуетажни фамилни къщи и 18 броя апартаменти, намиращи се в едноетажните къщи, чеверме, ресторант, лоби- бар, рецепция, закрит плувен басейн, общи части, офиси, кухни към ресторантите, сладкарница, вертикална планировка на хотелски комплекс „П.". Съгласно разпоредбата на т. 2 от Раздел I „Предмет на договора", за извършените от него СМР, [фирма] е следвало да получи от възложителя на работата- [фирма] вместо плащане, правото да използва хотелската база и СПА центъра за срок от 5 (пет) години, считано от датата на сключване на договора, като стойността на извършеното строителство и ремонти по точка 1 от този договор се прихващат изцяло от стойността на услугите, които клиенти на [фирма] ползват в комплекса на [фирма].

Вместо това, видно от приетите като писмени доказателства Нотариален акт № 99, том II, рег.№ 1615, дело № 279/ 2011 год., Нотариален акт № 100, том II, рег.№ 1616, дело № 280/ 2011 год. и Нотариален акт № 101, том II, рег.№ 1617, дело № 281/ 2011 год. на Нотариус рег.№ 061 на нотариалната камара Краси М., ответното дружество [фирма], е продало терените и сградите, включени в Хотелски комплекс „П." на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] и [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК]. С оглед на датите на сключването на договорите за продажба, инкорпорирани в описаните по- горе нотариални актове, съдът по настоящото дело следва да приеме за доказано, неоспореното твърдение с исковата молба от дружеството ищец- че [фирма] не е било допуснато да ползва Хотелски комлекс „П." за уговорения в договора за строителство петгодишен срок на ползване, а не е получило и плащане за извършените СМР въз основа на сключения договор за строителство.

Представени са по делото убедителни писмени доказателства/издадени фактури/, в подкрепа на твърдението на дружеството ищец- [фирма], че изпълнителят по договора за строителство е изпълнил поетото задължение, като в уговорения между страните по делото срок е изградил със свои сили и средства СПА център в комплекс „П.", в местността „Почивачката", в землището на [населено място], както и извършил ремонт на съществуващите там сгради, съобразно уговореното в Договор за строителство от 02.07.2007год. Това се установява от представените по делото фактури, които не бяха оспорени от ответната страна. Общият размер на извършените строителни работи, съставляващи и размера на задължението на [фирма] към [фирма], според заключението на експерта Т. по допуснатата и изслушана от съда съдебно икономическа експертиза, възлизат в размер на 3 560 278.00лв., а законната лихва върху тази главница от датата на падежа- 08.07.2012г. до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело- 28.11.2014г., възлиза на 868 864.00лв. Общият размер на претендираното задължение като неустойка е 4 429 142лв.

Срещу това е последвало виновно неизпълнение на задължението на [фирма], съобразно чл. 2 от договора, да предостави на строителя [фирма], правото да ползва хотелската база и СПА Центъра за срок от 5 години, считано от датата на сключването на договора за строителство.

В чл. 4 от Договор за строителство от 02.07.2007год. е уговорена между страните по делото, компенсаторна неустойка в полза на строителя- [фирма], в случай на неизпълнение на задължението на възложителя- [фирма]- да предостави за ползване Хотелски комплекс „П.” на извършителя на строителните работи или в случай на преустановяване на това ползване- „на каквото и да е било основание”. В този случай страните са уговорили, възложителят на работата- [фирма] да заплати на строителя- [фирма] неустойка, в размер на договорната стойност на извършеното строителство. Страните подписали Договор за строителство от 02.07.2007год. са се съгласили също така, в случай на активиране на уговорената в чл. 4 неустойка, на основанията предвидени в самия договор, поради значителния размер на неустойката, същата да бъде изплатена в едногодишен срок от датата на преустановяването на ползването.

За анализа на общото финансово състояние на дружеството ответник- [фирма], съдът при изграждането на изводите си освен от представените с исковата молба писмени доказателства, се ръководи най- вече от заключението на експерта С. Т., по изслушаната съдебно икономическа експертиза, която на основание чл. 202 от ГПК, съдът възприема изцяло като пълна, безпристрастна и компетентно изготвена. Налага се извода, че дружеството ответник се намира в много тежко икономическо състояние, като е налице трайна тенденция за влошаване на това състояние.

Структурата на активите на [фирма] сочи, че през изследвания от експерта икономист период- от 01.01.2008г. до 31.12.2013г., налице е промяна на реалните активи на дружеството ответник в посока на тяхното намаляване в размер на 542 000лв.. Така стойността на дълготрайните активи към началото на периода/01.01.2008г./ е 718 хил. лв., а към 31.12.2013г.- в размер на 113 хил. лв., като намалението е с 605 хил.лв. Краткотрайните активи са се променили в посока на увеличение с 63 хил.лв., като същите към 01.01.2008г. са 66 хил.лв., а към 31.12.2013г. са 129 хил.лв. От заключението на експерта Т. се установява още, че материалните запаси имат стойности в началото на изследвания пет годишен период от 15 хил. лв., а в края на периода- 97 хил.лв. Паричните средства на [фирма] към 01.01.2008г. са в размер на 45 хил.лв., а към 31.12.2013г. липсват налични парични средства в дружеството.

Вземанията на дружеството ответник към 01.01.2008г. са в размер на 6 хил.лв., а към 31.12.2013г. са в размер на 32 хил.лв., като е налице увеличение с 26 хил.лв. Вещото лице в заключението си акцентира, че вземанията са бавноликвиден във времето актив, тъй като събирането им е свързано с водене на съдебни дела и евентуални разходи за тях. В същото време най- надеждните и най- бързоликвидни активи- свободните парични средства изобщо липсват в касата и по сметките на [фирма].

В заключението си експерта Т. сочи, че в същото време задълженията на дружеството ответник са се увеличили в посока на увеличаване. Същите са към 01.01.2008г.- 907 хил.лв., а към 31.12.2013г. са в размер на 1 159 хил.лв. или увеличението на задълженията е в размер на 252 хил.лв., което е трайна тенденция към движение нагоре.

Анализа на активите по видове за изследвания от експерта икономист период- от 01.01.2007г. до 30.09.2013г., сочат че в края на изследвания период най- голям дял от активите на [фирма] имат дълготрайните активи- 46.69 % , материалните запаси са 40.08 %, вземанията са в размер на 13.23 %, а свободни парични средства изобщо липсват.

Показателите за ликвидност сочат на способността на едно дружество да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и възможността за бързо погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи. Те са четири на брой: коефициент на обща ликвидност, коефициент на бърза ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност, коефициент на абсолютна ликвидност. От заключението на експерта Т. се установи, че коефициентът на обща ликвидност има стойност към 01.01.2008г.- 1.650, а към 31.12.2013г е 0.000, което означава, че докато в началото на наблюдавания период дружеството може да изпълни текущите си задължения с наличните краткотрайни активи 165 %, то в края на наблюдавания период този процент е 0 %, тъй като всички задължения са посочени в изготвеният от дружеството СБ като дългосрочни; Коефициентът на бърза ликвидност към 01.01.2008г. е 1.275, а към 31.12.2013г. е също 0 и тези стойности означават, че с наличните краткосрочни вземания и парични средства (без материалните запаси) дружеството е в състояние да изпълни краткосрочните си задължения в размер на 127.50 % . В края на периода, коефициентът съвпада с този за обща ликвидност, тъй като липсват краткосрочни задължения. Коефициентът на незабавна ликвидност към 01.01.2008г. е 1.125, и към 31.12.2013г. е 0 и това означава, че дружеството с наличните си краткосрочни инвестиции и парични средства е в състояние да изпълни текущите си задължения в началото на периода в размер на 112.50% , а в края изобщо не е в състояние да изпълнява тези свои задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност към 01.01.2008г. е също 1.125, а към 31.12.2013г. е 0. Коефициентите на незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност съвпадат, тъй като финансовите средства на дружеството се състоят само от парични средства (без финансови инвестиции). Изводът е че [фирма] не разполага с налични краткотрайни активи и парични средства, с които да може да покрива текущите си задължения към кредиторите, като не е в състояние да направи това поради липса на достатъчни парични средства и финансови инвестиции.

Изводите за тежкото общо икономическо положение на дружеството длъжник се затвърждават от експерта в изготвената съдебно икономическа експертиза, чрез данните за показателите за коефициента за финансова автономност/неплатежоспособност/ на [фирма]. Коефициентът на финансова автономност (неплатежоспособност) към 01.01.2008г. е минус 0.136, а към 31.12.2013г. е минус 0.791, което означава, че и в началото на периода, и в края на периода финансовата автономност не е добра. Приетия норматив от закона и практиката е над 1-ца. Коефициентите на задлъжнялост са съответно: към 01.01.2008г. минус 7.374, а към 31.12.2013г. - минус 1.264. Тези показатели изразяват, че още в началото на периода задълженията на дружеството към негови кредитори са 15 пъти по-големи от собствения капитал, а в края на периода - задълженията към кредиторите надвишават с 2 076 хил.лв. собствения капитал. Отрицателните стойности на тези два показателя показват, че дружеството е декапитализирано през всички наблюдавани години- т.е. не притежава никакъв собствен капитал и е изцяло зависимо от кредиторите. Извода е за сериозна зависимост от кредиторите и финансова нестабилност на [фирма], като в конкретика сочат на пълна декапитализация на дружеството ответник и е симптом на критично финансово състояние.

Нетните активи, които представляват разлика между активите на дружеството/дълготрайни и краткотрайни, общо) и краткосрочните задължения има стойности съответно към 01.01.2008г. – 744 хил.лв., а към 31.12.2013г. - 242 хил.лв., което означава, че активите като цяло надвишават краткосрочните задължения на дружеството както в началото, така и през целия наблюдаван период.

Н. оборотен капитал, който представлява разлика между стойностите само на краткотрайните активи и на краткосрочните задължения в началото на периода- към 01.01.2008г. е в размер на 26 хил.лева, а към 31.12.2013г. е също е положителна величина- 129 хил.лева. Тази величини изразяват, че краткосрочните задължения на дружеството са по-малко от краткотрайните му активи с посочените стойности.

Финансовия анализ на състоянието на дружеството ответник- [фирма], въз основа на показателите изнесени с изготвената съдебно икономическа експертиза, дава основание на експерта Т. да изготви нов счетоводен баланс към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, в който:

- Увеличава задълженията към ТД на НАП с 33 хил.лв. Видно от СБ на [фирма] към 31.12.2013г. осчетоводените данъчни задължения са в размер на 117 хил.лева, а съгласно полученото писмо от ТД на НАП, същите са в размер на 149 926 лева;

- Увеличава задълженията на дружеството със задълженията към [фирма] в общ размер на 4 429 хил.лв.;

- Извършва прехвърляне на осчетоводените задължения като дългосрочни в групата на краткосрочните задължения, тъй като в СБ задълженията се разделят на дългосрочни и краткосрочни не според това дали са възникнали до 1 година или преди 1 година, а според срокът им на падеж - дали подлежат на плащане до 1 година или след 1 година.

Налага се като краен извод от заключението на експерта икономист, че показателите за финансовото състояние на дружеството длъжник [фирма] не са в нормалните граници още към началото на изследвания от експерта период- 01.01.2008г., като такива остават и до края на периода 30.09.2013г. За целия период, дружеството е декапитализирано. Реализираните собствени приходи непрекъснато намаляват, за сметка на привличането на външни капитали. Загубата от дейността на дружеството ответник същевременно се увеличава. Така от заключението на експерта Т. се установява, че общия размер на задълженията на [фирма] към неговите кредитори към края на изследвания период е 5 621 000.00лв., от които дългосрочните задължения са в размер на 680 хил.лв., а краткосрочните в размер на 4 941 хил.лв., като същите далеч надхвърлят вземанията на дружеството, които са в общ размер на 32 хил.лв.

Експерта Т. сочи още в заключението си, че общият размер на краткотрайните активи на [фирма], [населено място], по счетоводен баланс към 31.12.2013г. са в размер на 129 хил.лв., от които материални запаси- 97 хил.лв., вземания 32 хил.лв. и липса на свободни парични средства. Това дава основание на експерта да отговори, че не само краткотрайните активи на [фирма], но и всичките му активи, които са на стойност 242 хил.лв./краткотрайни активи за 129 хил.лв. и дълготрайни активи за 113 хил.лв./, не са достатъчниза да покрият общия размер на задълженията на дружеството длъжник към кредиторите му. Налага се безспорния извод- дружеството ответник не разполага с незабавноликвидни активи/парични средства и краткосрочни финансови активи/, които да позволяват изплащане на изискуемите му парични задължения, без опасност за интересите на кредиторите му.

От експертното заключение по делото се установява също така, обема и динамиката на плащанията на [фирма] към неговите кредитори пред изследвания период- от 01.01.2008г. до 31.12.2013г., като експерта Т. сочи в заключението си, че съгласно писмо на ТД на НАП за 2014г. и 2015г. дружеството подава нулеви СД по ДДС. Това означава, че то е преустановило дейност и не извършва търговски сделки. От посочените в писмо на ТД на НАП данъчни задължения вразмер на 149 926,01лв., дължимата главница е в размер на105 649.01лева /л.132/ и 44 277 лева - лихва. Видно от посочените в Постановление за налагане на обезпечителни мерки/л.131/данъчни документи, въз основа на които е формирано данъчното задължение, ответникът трайно е преустановил плащанията си към ТД на НАП от 14.02.2011г., до която дата е следвало да бъде внесена дължимата сума за ДДС по СД по ДДС № 1195239/10.02.2011г.

Експерта е обобщил изводите си, като дава заключение, че дружеството ответник- [фирма] се намира в трайно състояние на неплатежоспособност, и спирането на плащанията не се дължи на временни затруднения. Дейността на дружеството е преустановена за период от повече от една година.

В съдебно заседание експерта Т. поддържа писменото си заключение, като потвърждава изводите си за финансовото състояние на дружеството длъжник- [фирма]. Пояснява, че заключението е изготвено по данни получени от ТД на НАП, тъй като експерта не е открила представител на дружеството ответник или негов счетоводител, от който да получи аналитична информация.

По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение №18/27.01.2015г. на Агенцията по вписванията към РС Разлог, в което се удостоверяват пред съда по настоящото дело, извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на [фирма], за недвижимите имоти, за периода от 29.03.2002г. до 27.01.2015г.

От приетото като писмено доказателство Удостоверение с изх. № 111600-2264/28.01.2015г. на ОДВР- Б., сектор „Пътна полиция” се установява, че има регистрирани ППС на името на [фирма] и те са следните: лек автомобил м. „ФОРД ТРАНЗИТ” [рег.номер на МПС] ; лек автомобил „ВАЗ 2105”, с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил У. 452 А, с рег. [рег.номер на МПС] .

От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение с изх. № 20-00-438/06.02.2015г. от ТД на НАП С. се установява, че по реда на ДОПК има наложен обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството [фирма], [населено място], като са наложени запори върху налични и постъпващи суми по всички банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се във всички търговски банки, лицензирани в РБ. Наложен е запор и върху ППС, регистрирани на партидата на [фирма] в полицията, но към настоящия момент няма започнато принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството длъжник- [фирма], по реда на ДОПК.

С друго писмо с изх. № В. 2270 #1/06.03.2015г. от ТД на НАП С., в отговор до съда по настоящото дело се съобщава, че след проверка в системата на НАП, към 06.03.2015г. ответното дружество- [фирма], [населено място], има данъчни задължения в общ размер на 149 926.01лв., ведно със законно установените лихви, като до момента няма плащане на горепосочените задължения. Сочи се още в писмото до съда, че за 2014 и 2015г. дружеството има подадени нулеви справки- декларации по ЗДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни доводи:

Исковата молба по настоящото дело е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на дружеството посочено като длъжник към момента на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност/чл. 613 от ТЗ/. Изложените обстоятелствата от фактическа страна изведени от исковата молба и очертания предмет на иска чрез нейния петитум, налага извода че е депозиран иск с правно основание чл. 625 от ТЗ, за обявяването на дружеството длъжник- [фирма] в несъстоятелност, като дружеството ищец- [фирма] моли съда да постанови решение по чл. 630 ал.1 от ТЗ.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 625 от ТЗ счита, че същият е процесуално допустим, като за ищеца е налице правен интерес от предявяването му пред окръжния съд по седалището на търговеца ответник към момента на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, при наличие на твърдение за неизпълнени задължения от ответника по Договор за строителство от 02.07.2007год. и основания за активиране на уговорена между страните неустойка. Претендираното парично задължение произхожда от търговска сделка и уговорена в полза на строителя [фирма] неустойка, която е станала изискуема и дължима, на основанията посочени в чл. 4 от Договора, като същата не е заплатена от дружеството длъжник на дружеството ищец, а са налице основанията предвидени в договора за това. Налице е надлежна активна и пасивна легитимация по предявения иск, тъй като същият е предявен от представителят на дружеството ищец, за който е налице правен интерес от предявяването на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството длъжник– [фирма].

С оглед на служебното си задължение да изследва процесуалните предпоставки за допустимост на искането още към момента когато е сезиран с писмена молба, съдът констатира че производството е инициирано по молба на търговско дружество имащо качеството на кредитор спрямо ответника търговец с качеството на длъжник, по сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена между търговци и с оглед на тяхната търговска дейност. Безспорно договора за строителство съобразно правната доктрина и съдебна практика в настоящия случай е търговска сделка, по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ, тъй като е сключен между дружества имащи качеството на търговци и във връзка с търговската им дейност. Ответника длъжник не е измежду кръга на търговците и ЮЛ изброени в разпоредбата на чл. 612 от ТЗ, по отношение на които е неприложим института на несъстоятелността. Това дава основание на съда да счете че не е налице нередовност във връзка с правосубектността да бъде предявен иск за обявяване на ответника в несъстоятелност, като не са налице нередовности във връзка активната и пасивната легитимация по иска.

Производството по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност/чл. 607а ал. 1 от ТЗ/ на юридическо лице имащо качеството на търговец. В чл. 1 от ТЗ е очертан кръга от лицата, които имат качеството на търговци по смисъла на закона, като в случая са налице и двата критерия даващи основания търговската сделка на която ищецът кредитор се позовава във връзка с искането си да бъде открито производство по несъстоятелност в исковата молба, да бъде определена като търговска сделка.

Съобразно разпоредбата на чл. 608 ал.1 т.1 от ТЗ в последната и редакция, неплатежоспособен е търговеца, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и. Преди да пристъпи към анализа на икономическото състояние на дружеството длъжник за да прецени неговата платежоспособност, съдът пред който е предявен иск за несъстоятелност, следва да прецени дали исковата претенция е основана на ясно заявено и доказано по основание, изискуемо и дължимо парично задължение, което ответника да не е в състояние да заплати на ищеца, както и да установи дали паричното задължение е породено или отнасящо се до неизпълнено задължение по търговска сделка между страните, както и дали същото е годно да инициира обявяване на ответника търговец в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството длъжник по смисъла на чл. 608 ал.1 т.1 от ТЗ.

Анализа на исковата претенция въз основа на депозираната искова молба води на категоричния извод, че същата е основана на заявена от дружеството ищец парична претенция в размер на 3 560 278.00лв., съставляваща договорна неустойка, уговорена между страните като обезщетение в полза на строителя [фирма], в случай на виновно неизпълнение от страна на дружеството ответник- [фирма], на конкретно задължение по сключен между страните търговски Договор за строителство от 02.07.2007год. Без съмнение касае се за компенсаторна неустойка, в размер на договорената стойност на извършеното строителство в разпоредбите на Глава ІІ – „Стойността на договора, отчитане на строителството, ред и условия за плащане”. Следователно касае се за една предварително определена по размер компенсаторна неустойка, уточнена в чл. 1, 2 и 3 от цитираната глава на договора, уговорена в полза на строителя [фирма], в изпълнение на поетите от него задължения по чл. 1 глава І от Договор за строителство от 02.07.2007год.

Анализа на неустоечната клауза от сключения между страните договор за строителство, сочи на ясно и точно определени предпоставки за нейното активиране, като според съда по настоящото дело са доказани и са настъпили, поради което исковата претенция за неустойка е към момента на депозирането на исковата молба пред съда изискуема и дължима. За активиране на клаузата за неустойка по чл. 4 Глава V Гаранции, гаранционни срокове и неустойки от Договор за строителство от 02.07.2007год., следва да е преустановено „на каквото и да е било основание”, правото на ползване на [фирма] върху Хотелски комплекс „П.”, основано на разпоредбата на чл. 2 от договора, с която е прието че за извършената строителна дейност, дружеството строител [фирма] ще получи- ползване за срок от 5 години на изградения и ремонтиран от него хотелски комплекс „П.” и изграден от него СПА център, вместо плащане на средствата вложени от строителя при извършеното строителство и ремонт. Установи се по делото, макар и косвено въз основа на събраните доказателства, че поради продажбата на хотелския комплекс на трети лица, дружеството възложител- [фирма], не е предоставило правото на ползване на [фирма] върху частично изградения и частично ремонтиран хотелски комплекс и на практика за извършеното строителство и ремонт от страна на [фирма], не е последвала никаква насрещна престация и на същия не е платено за извършената работа.

Видно е от т. 5 от Глава ІІ от сключения Договор за строителство от 02.07.2007год., че ответното дружество [фирма] се е задължило да предостави управлението и ползването на хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център, считано от 20.12.2007г. до 20.12.2012г., като всички разходи на клиентите на [фирма], които те ще направят в хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център, се прихващат от стойността на извършеното строителство на СПА центъра и ремонта на хотелския комплекс.

С оглед анализа и тълкуването на разпоредбите на Договор за строителство от 02.07.2007год. и по специално на чл. 2 от Глава І и чл. 5 от Глава ІІ, дружеството собственик на недвижимите имоти [фирма], не е учредило в полза на [фирма] право на ползване върху недвижимите имоти по установения за това нотариален ред, а видно от цитираните разпоредби на подписания между страните договор за строителство, на [фирма] е следвало да се предостави фактическото ползване на изградените и ремонтирани хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център, вместо плащане за извършеното от [фирма] за негова сметка и с негови средства строителство в обектите. Фактическото ползване на един недвижим имот, е едно от правомощията на собственика на този имот от правото му на собственост. Следователно след отчуждаването на правото на собственост върху хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център в полза на трети лица, с представените по делото нотариални актове, считано от 08.07.2011г., дружеството ответник [фирма], вече не е било собственик на имотите и следователно не е могло да се разпорежда и с правото на ползване на хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център след датата на отчуждаването. Такова задължение, видно от приетите като писмени доказателства нотариални актове, не е било вменено изрично на новите собственици на хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център, поради което за съда са налице по делото доказателства, че след 08.07.2011г., дружеството ищец [фирма] е било лишено от правото да ползва недвижимите имоти и това е основание за активиране на клаузата за неустойка съобразно чл. 4 Глава V от сключения Договор за строителство от 02.07.2007год. Косвено доказателство за това че дружеството ищец не е ползвало хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център след извършеното строителство и ремонт е и обстоятелството, че от представените фактури по делото, не се установи да е извършвано прихващане между стойността на извършените строителни и ремонтни работи и разходите направени от клиентите за престоя им в хотелски комплекс „П.” и изградения СПА център, така както е предвидено в чл. 5 от Глава ІІ от договора. Във фактурите е начислена цялата сума за извършеното строителство и тя съответства на уговорената между страните сума в чл. 1, 2 и 3 от Глава ІІ от Договор за строителство от 02.07.2007год.

Изложеното води на извода, че са осъществени предвидените в хипотезиса на чл. 4 Глава V от Договор за строителство от 02.07.2007год., обстоятелства от обективна страна, които да активират неустоечната договорна клауза, като дружеството ищец в изпълнение на възложената му от съда доказателствената тежест, установи по делото уговорките между страните за дължимата неустойка за забава, като без да е длъжен да доказва настъпването на реални вреди от пълното неизпълнение на длъжника, доказа наличието на основанията за изплащане на претендираната неустойка и нейния размер.

Задължението за заплащането на дължимата неустойка съобразно чл. 4 Глава V от Договор за строителство от 02.07.2007год., безспорно е едно парично задължение, произтичащо от виновно неизпълнение на друго задължение от страна на дружеството ответник- [фирма] по търговска сделка/ Договор за строителство от 02.07.2007год./,между субекти на правоотношенията даващи основания сделката да бъде определена като търговска по смисъла на чл. 286 от ТЗ. Установи се също така, че претендираното с исковата молба парично задължение, освен доказано по основание и размер е и едно изискуемо и дължимо от длъжника- [фирма] изпълнение, породено от неизпълнението по търговската сделка. Установи се, че липсата на изпълнение чрез плащане на дължимото, не се дължи на правни пречки/запор върху сметките на длъжника и др./, а е обективно обусловено от финансовото положение на дружеството ответник- [фирма]. Ето защо следва да се приеме че е налице годно правно основание за иницииране на производство по искане за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството длъжник [фирма] и на основание чл. 608 ал.1 т. 1 от ТЗ.

Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на събраните по делото доказателства за цялостния финансов статус на търговеца, тъй като неплатежоспособността е преди всичко едно обективно икономическо състояние на един правен субект, като към този момент следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността – вземането което търговеца не може да изпълни да произтича от търговска сделка, като неизпълнението да се дължи на трайна и обективна невъзможност за неизпълнение, а не да касае временно затруднение на длъжника, което същият да може да преодолее.

Според съда в настоящия случай са налице материално правните предпоставки които законът свързва с неплатежоспособността на длъжника ответник. Съобразно нормата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение към определен кредитор или публичноправно задължение към държавата и общините, а в настоящия случай е видно, че длъжника [фирма], не може да изпълни задълженията си както към ищеца кредитор- [фирма], така и към останалите си кредитори. Налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 608 ал. 2 от ТЗ, с която законодателят е въвел презумпция за неплатежоспособност на длъжника, ако той е спрял плащанията си към кредиторите. Презумпцията по чл. 608 ал. 2 от ТЗ е оборима. По настоящото производство са събрани доказателства, които не само че не опровергават презумпцията по чл. 608 ал. 2 от ТЗ, но и категорично доказват наличието на спряно плащане от длъжника към кредиторите му още след 14.02.2011г., което се установява и от заключението на вещото лице по делото, което сочи на спиране на плащания към основните кредитори на длъжника след този момент, както и спиране на плащане към ТД на НАП. Анализа на събраните доказателства по настоящото дело сочи на икономическа невъзможност за изпълнение на задълженията на дружеството длъжник- [фирма] към неговите кредитори, а не за правни или други субективни пречки. Касае се за една трайна, обективна невъзможност, а не за временни финансови затруднения, тъй като на практика плащането към кредиторите е изцяло преустановено след 14.02.2011г., до момента на завеждането на настоящата искова молба пред съда. Предприятието на дружеството длъжник е преустановило дейността си последните две години, като не са декларирани доходи или реализиране на печалби. Същевременно натрупани са съществени задължения. Ето защо не се доказва че икономическите затруднения на [фирма] са временни и че длъжника разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите си без опасност за интересите им, като презумпцията на чл. 608 ал.2 от ТЗ не е оборена и същата поражда правните последици които законът свързва с нея. Съобразно посочената от закона/чл. 154 от ГПК/ и разпределена от съда в доклада му по настоящото дело доказателствена тежест, такова оспорване следваше да се извърши от ответното дружество по делото, но пълно и обратно доказване за оборване на законовата презумпция не се състоя. Категорично настоящата невъзможност на длъжника да изпълни задълженията към неговите кредитори, следва да бъде отграничена от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията, за които длъжника носи отговорност, след като може обективно, макар и със закъснение да изпълни./Р – 806-2006г. на І т.о. на ВКС на РБ/.

Анализа на цялостното икономическо положение на дружеството ответник- [фирма] към настоящия момент, установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на експерта С. Т., дава основание на съда да счете, че неизпълнението на паричните задължения към неговите кредитори, възникнали в резултат на сключени търговски сделки, се дължи на трайна и обективна невъзможност за изпълнение, а не се дължи на временни затруднения на търговеца длъжник в резултат на разразилата се в страната икономическа криза. Вече се е установила трайна съдебна практика на ВКС на РБ, която задължава съда при искове за откриване на производство по несъстоятелност, при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, задължително да извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му. Тази съпоставка именно е релевантната за определянето на икономическото състояние на дружеството длъжник в производството по несъстоятелност, тъй като важно е това имущество което е бързо ликвидно, а не имуществото на длъжника изобщо./Определение № 345 от 10.06.2010г. по т.д. № 327/2010г. на ВКС/. От заключението на експерта по изслушаната по настоящото дело съдебно икономическата експертиза се установи, че въз основа на установените коефициенти на обща ликвидност на [фирма], налага се извода за това, че дружеството ответник не разполага с незабавноликвидни активи/парични средства и краткосрочни финансови активи/, които да позволяват изплащане на изискуемите му парични задължения, без опасност за интересите на кредиторите му. Сочи се още в заключението, че [фирма] не може да покрие текущите си задължения само с вземанията и разполгаемите си финансови средства. За целия изследван от експерта период за пет години назад, установява се от експерта Т., че дружеството- [фирма] е декапитализирано. Загубата от дейността на дружеството според експерта се увеличава. Анализа на коефициентите за рентабилност на [фирма] дават основание за изводи за декапитализация на дружеството и неспособността същото да развива успешно търговска дейност и да реализира приходи и печалба. Дружеството е силно зависимо от привличането на външни капитали, като не разполага със собствени капитали за да покрива краткосрочните си задължения към кредиторите.

Експерта изказва становище, че не само краткотрайните материални активи на [фирма]/в размер общо на 242 хил.лв./, но същите заедно с дълготрайните му активи/113 хил.лв./, не са достатъчни сумарно да покрият общия размер на краткосрочните задължения на [фирма] към неговите кредитори. И изобщо експерта сочи, че всичките активи общо на [фирма], не са достатъчни за да покрият всичките задължения на дружеството/краткосрочни и дългосрочни/. Ето защо налице е обективна невъзможност за плащане на задълженията към кредиторите. Доказателство за това е обстоятелството, че от 14.02.2011г. дружеството ответник е преустановило всякакви плащания към кредиторите си.

Без съмнение [фирма] не разполага с достатъчно краткотрайни материални активи, при осребряването на които да може да покрива задълженията към своите кредитори, като задълженията значително надвишават стойността на вземанията на длъжника, което е показател за пълната му финансова зависимост от кредиторите му. Тежкото икономическо положение и финансова нестабилност на [фирма], ясно се очертават и от показателите за финансова автономност, които в конкретика сочат на пълна декапитализация на дружеството ответник, като то не разполага със собствен капитал и е зависимо освен от продажбата на материалните си запаси и от привличане на външни инвестиции, каквито няма данни да са успешно направени. Невъзможността за изпълнение на длъжника към кредиторите му, към момента на постановяването на настоящото решение, се дължи не на някакви действия от страна на трети лица, а е резултат единствено и само на влошеното икономическо състояние на търговеца. Следователно длъжника не отказва да изпълни задълженията си, а е в обективно състояние при което не може да го направи. Налице е и неблагоприятната прогноза в заключението на експерта Т., за тенденция към трайно влошаване на икономическото положение на дружеството ответник. Финансовите затруднения на дружеството ответник имат траен характер, доколкото търговеца длъжник не разполага с никакви налични парични средства, а е изпаднал в пълна финансова зависимост от кредиторите си. При така представените доказателства, съдът намира че ответното дружество [фирма] е в състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл. 608 ал.1 т. 1 от ТЗ.

Същевременно следва да се отбележи че е налице и друго от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ал.1 т. 2 от ТЗ- търговеца длъжник- [фирма], да не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно задължение към държавата. Така установява се от писмените доказателства и от заключението на експерта икономист по делото, че дружеството ответник има задължение и към ТД на НАП, което е в размер на 149 926.01лв., като плащанията към фиска са били преустановени след 14.02.2011г., когато е последната вноска на дружеството към ТД на НАП, а за 2014г. и за 2015г. от [фирма] са подадени пред ТД на НАП нулеви справки- декларации по ЗДДС, което означава на практика, че за този период ответното дружество не е осъществявало никаква търговска дейност.

Не са налице основанията за приложението на нормата на чл. 631 от ТЗ. Съобразно събраните по делото писмени доказателства и експертните заключения на съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че въпреки наличното имущество на дружеството длъжник, същото не е достатъчно да покрие всички задължения му към неговите кредитори, а освен това [фирма] не разполага с достатъчно бързоликвидни средства - краткротрайни активи /в т.ч парични вземания, краткосрочни финансови активи или налични парични средства/, за да може чрез тяхното осребряване, да погасява вземанията на кредиторите си, без опасност за увреждането на техните интереси. Безспорно са налице основанията да бъде обявена неплатежоспобността на търговеца длъжник, като бъде уважено искането на ищеца кредитор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма].

Поради сериозни финансови затруднения и обективна невъзможност да заплаща кредитните си, длъжникът [фирма] фактически е спрял плащанията към всичките си кредитори след 14.02.2011г./според експертното заключение по делото и към ТД на НАП/. Налага се извода на съда, за трайна и обективна невъзможност за покриване на задълженята от страна на [фирма]. Анализа на финансовото състояние на дружеството длъжник назад във времето, налага извода, че по аргумент на нормата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, за начална дата на неплатежоспособността следва да се счете датата от която дружеството ответник, трайно е спрял плащането на вноските по обслужването на повечето от неговите кредитори. Именно от този момент длъжникът е изпаднал първоначално в забава, а в последствие и в обективна невъзможност да заплати остатъка от непогасените кредити, дължими на кредиторите му изцяло. С оглед на заключението на експерта икономист- Т., за структурата на задълженията на дружеството длъжник по настоящото дело, следва да се отчете, че дружеството е спряло трайно плащането си към своите кредитори след 14.02.2011г., като налице е една „ситуативна” начална дата, от която следва в настоящия казус да се счете, че са настъпили всички признаци за неплатежоспособност, съобразно разпоредбата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, тъй като именно след тази дата, за [фирма] е станало обективно невъзможно да погасява задълженията към кредиторите си, като след този момент следва да се приеме че са налице всички кумулативно предвидени в закона признаци за настъпването на несъстоятелността на търговеца ответник. Въз основа на събраните доказателства по настоящото дело, съдът счита че след 14.02.2011г. критичното състояние на [фирма] е придобило траен характер и се е наложила трайна обективна невъзможност за дружеството да обслужва дълговете си. Логично е с оглед на изложеното от фактическа и правна страна, за начална дата на неплатежоспособност на длъжника да бъде определена датата – 14.02.2011г. от която дата са налице основанията за наличие на предпоставките визирани в чл. 608 ал.1 от ТЗ и всички кумулативно предвидени признаци на неплатежоспособността, очертаващи статуса на търговеца като дружество в трайно, обективно и независещо от волята на длъжника финансово затруднение.

Следва след обявяването на неплатежоспособността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], да бъде назначен на основание чл. 666 от ТЗ, за временен синдик, предложения от ищеца по делото- В. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ивайло” № 23, който е вписан в списъка на С. и отговоря на условията за да бъде назначен за такъв, при месечно възнаграждение от 300лв./триста лева/, като бъде определен срок за встъпването му в длъжност – три дни от съобщаването за извършеното назначение. По делото са представени декларация по реда на чл. 655 от ТЗ и такава по чл. 656 ал.2 от ТЗ, подписани от В. Л. Б. и предварително писмено съгласие за назначаването му за синдик, с нотариална заверка на подписа, но следва да бъде задължен в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото решение, В. Л. Б. да представи доказателства че е застрахован съобразно изискванията на закона.

Съдът не е предприел действия за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ал. 1 от ТЗ, тъй като е счел че не съществува опасност от разпиляване на длъжниковото имущество и необходимост от спешни мерки за неговото запазване и охраняване. С настоящото решение съдът открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, като счита че следва да бъдат взети от съда мерки за запазване на масата на несъстоятелността, доколкото следва да бъдат изпълнени целите на производството като универсален изпълнителен способ за удовлетворяване правата на всички кредитори на длъжника. Ето защо съдът счита, че следва на основание чл. 630 ал.1 т. 4 от ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка - ОБЩА ВЪЗБРАНА върху недвижимите имоти, собственост на [фирма] и ЗАПОР върху банковите сметки и ППС на [фирма].

На основание чл. 638 ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелността, се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Ето защо с настоящото решение следва да бъде постановено и спирането на всички образувани и висящи срещу длъжника [фирма] изпълнителни дела, а на ищеца по настоящото дело, да бъде предоставена възможността да предяви вземането си, по реда предоставен за предявяване на вземанията на останалите кредитори на длъжника.

Следва да се определи дата на първото общо събрание на кредиторите- 15.06.2015г.- от 14.00 часа, в зала № 2 на Б..

По изложените съображения и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.608 и чл. 607а ал. 1 от ТЗ, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на основание чл. 608 от ТЗ на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Представлявано от Управителя С. Д. С. Адрес: [населено място], Община Р., Област Б., Комплекс „П.", като определя начална дата на неплатежоспособността- 14.02.2011г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал. 1 от ТЗ, по отношение на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Представлявано от Управителя С. Д. С. Адрес: [населено място], Община Р., Област Б., Комплекс „П.".

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Представлявано от Управителя С. Д. С. Адрес: [населено място], Община Р., Област Б., Комплекс „П.".

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, по всички изпълнителни дела, висящи към момент, по които длъжник е [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Представлявано от Управителя С. Д. С. Адрес: [населено място], Община Р., Област Б., Комплекс „П.".

НАЗНАЧАВА за временен синдик В. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ивайло” № 23, при месечно възнаграждение 300лв./триста лева/, като определя срок за встъпването му в длъжност– три дни от съобщаването за извършеното назначение.

ЗАДЪЛЖАВА В. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ивайло” № 23, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото решение, да представи по делото доказателства, че е застрахован съобразно изискванията на закона.

СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Представлявано от Управителя С. Д. С. Адрес: [населено място], Община Р., Област Б., Комплекс „П.", за 15.06.2015г.- от 14.00ч., в зала №2 на Окръжен съд-Благоевград, при дневен ред съобразно чл.672 ал.1 от ТЗ.

За Първото събрание на кредиторите длъжника и временният синдик да се призоват с призовки.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение, като може да се обжалва пред САС, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Преписи от решението да се изпратят незабавно след постановяването му, на Агенцията по вписванията–Търговски регистър за вписване в Търговския регистър, както и за публикуване на обявлението за насроченото първо събрание на кредиторите в ТР.

Препис от решението да се изпратят и на Службата по вписванията, при РС Разлог, за вписване на наложената обща възбрана върху имуществото на длъжника, както и на държавния съдия изпълнител към РС Разлог, за вписване на наложения запор върху банковите сметки, собственост на [фирма], в банките на територията на РБ, както и върху ППС собственост на дружеството.

Препис от решението да се връчи и на временния синдик.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: