№ 48
гр. Брезник, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело
№ 20221710100146 по описа за 2022 година
Предявени са искове от П. К. В. и С. К. М., чрез адвокат пълномощника им К. Б. от АК –
Перник, със съдебен адрес: гр. **********, срещу Р. С. К., адрес: гр. ********** и С. К. И., адрес:
гр. **********.
В исковата молба ищците твърдят, че заедно с ответника- С. К. И. са наследници на общите
си наследодатели Г. И. М. /Д./ – бивш жител на гр. Брезник, починал на *******г., АС №
**********г., съставен в гр. Брезник и К. Г. И.- също б.ж. на гр. Брезник, починал на **********г.,
АС № *******г, съставен в гр. Брезник.
Същите страни твърдят, че са съсобственици, по силата на Решения № 44/08.09.1998г. и №
44/08.09.1998г. на ОС „З“ гр. Брезник, като на наследниците на Г. И. М. /Д./ и К. Г. И. са
възстановени недвижими имоти /земеделски/ в землището на гр. Брезник- общо девет на брой с
посочен номер, площ, местност и граници.
Правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти- девет на брой
притежавали въз основа на наследство от Г. И. М. /Д./ – бивш жител на гр. Брезник, починал на
*******г., АС № **********г., съставен в гр. Брезник и К. Г. И.- също б.ж. на гр. Брезник,
починал на **********г., АС № *******г, съставен в гр. Брезник и земеделска реституция,
приключила с влезли в сила позитивни решения № 44/08.09.1998г. и № 44/08.09.1998г. на ОС „З“
гр. Брезник за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, бивше притежание
на общите им наследодатели.
Сочат, че на 23.10.2012 г., брата на ищците- С. К. И., въпреки, че притежава 1/3 идеална
част от наследствените имоти, сключил със сина си, др. ответник- Р. С. К. договор аренда на
земеделска земя за срок от 15 стопански години, чийто предмет били 9-бр. имота, подробно
описани в договора с обща площ 37.893 дка. С. К. И. не бил упълномощен от останалите
съсобственици, неговите сестри- ищците, които притежавали общо 2/3 идеални части от имотите
1
да сключи договора. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на страните и вписан в Служба по вписванията - Брезник. В договора Не било уговорено арендно
плащане в пари или в натура.
Ищците твърдят, тъй като процесният договор няма уговорена арендна цена или друг вид
арендна вноска /заплащане в натура/ то същият договор е нищожен, поради липса на съществен
елемент от договора, а именно насрещна престация по договора, поради което същият е сключен
при съществено нарушение на закона, тъй като се касае за възмезден договор, при който
задължително следва да се уговори насрещна престация, сключен е при накърняване на добрите
нрави, тъй като с него съществено се засягат имуществените интереси на ищците, като имотите им
се обработват изцяло безвъзмездно и без каквито и да било обезщетение за това независимо в пари
или в натура, както и е сключен без основание.
С оглед изложеното, молят съдът да постанови решение:
І. Да бъде постановено съдебно решение с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД
и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за аренда от 23.10.2012г., вписан
в Службата по вписванията при БрРС от 06.11.2012г., между С. К. И. и Р. С. К. за отдаване под
аренда на земеделските имоти подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, като
договор сключен в противоречие със закона и противоречие на добрите нрави и сключен без
основание, както и да бъде осъден Р. С. К. да ни върне владението на съсобствените 2/3 идеални
части от имотите.
ІІ. Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответникът- Р.
С. К. да заплати на ищците по 1 300.97лв. на всяка от ищците, съставляващи обезщетение за
ползите от които ищците са лишени в следствие на това, че същият обработва съсобствените ни по
1/3 идеална част от имотите описани в исковата молба или общо 2/3 идеални части от имотите
предмет на иска за периода от 2017 стопанска година до 2021 стопанска година, ведно със
законовата лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и да заплати направените разноски по делото.
В условията на евентуалност са предявени:
1. В случай, че се приеме, че сключеният договор за аренда от 23.10.2012г. между Р. С. К. и
С. К. И. не е нищожен на посочените в главния иск основания, то предявяват настоящия
евентуален иск, на следното основание чл. 108 от ЗС: да бъде постановено решение, с което да се
признае по отношение ответника- Р. С. К., че ние ищците сме собственици на 2/3 идеални части от
имотите, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба и да го осъдите да ни
предаде владението на собствените ни 2/3 идеални части от имотите, както и приемете за
установено по отношение на ответника, че договора за аренда от 23.10.2012г. е
непротивопостановим на ищците, тъй като ние притежаваме повече от 50% от собствеността на
имотите.
2. В случай, че се приеме, че договора за аренда е породил правно действие по отношение
на имотите, подробно описани н исковата молба, молим да бъде постановено решение, с което да
бъде развален арендния договор от 23.10.2012г., надлежно вписан в Службата по вписвания при
БрРС, сключен между С. К. И. и Р. С. К., на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 28, ал. 2 ал.2
от ЗАЗ, поради пълното му неизпълнение от страна арендатора.
Иска се да бъдат присъдени направените разноски по делото.
2
Ответниците са получили препис от исковата молба, приложенията към същата и
разпореждането на съда и в рамките на указания едномесечен срок са подали писмен отговор.
Ответника- С. К. И., чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК - Перник с който оспорва
исковете и счита същите за неоснователни. Излагат подробни съображения относно
неоснователността на исковете.
Ответника- Р. С. К., чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК - Перник с който оспорва
исковете и счита същите за неоснователни. Излагат подробни съображения относно
неоснователността на исковете. Прилага заверени ксерокопия на разходни касови ордери – 5- броя.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват представляват се от
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Ответниците- Р. С. К. и С. К. И., редовно призовани, чрез упълномощен представител
оспорват предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото заверено ксерокопие на договор за аренда на земеделски земи,
сключен на 23.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Брезник с вх.
рег. № 1922 от 06.11.2012г. под № 288, том 1, дело № 1314/2012г, с който арендодателят –
ответника С. К. И., предоставя на арендатора – др. ответникът Р. С. К. за временно и безвъзмездно
ползване на изброените в договора имоти с обща площ 37.893 кв. м., находящи се в землището на
град Брезник описани по площ, граници и начин на трайно ползване в договора за аренда, като
договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, като в т. 4.1. от договора –
„арендатора плаща на арендодателя годишна рента по категории“, не се установява да е договорена
цена или плащане в натура по процесния договор.
От представеното по делото решение № 44/08.09.1998г. на Общинска служба по земеделие и
гори гр. Брезник, влязло в сила на 18.11.1999г. се установява, че в качеството на наследници на Г.
И. Д. – бивш жител на гр. Брезник на страните с изключение на ответника Р. С. К. е възстановено
правото на собственост върху 5-бр., недвижими имоти, земеделски- ниви, находящи се в
землището гр. Брезник, конкретизирани в посоченото решение с номер, площ и граници.
Също от представеното по делото решение № 44/08.09.1998г. на Общинска служба по
земеделие и гори гр. Брезник, влязло в сила на 29.09.1999г. се установява, че в качеството на
наследници на К. Г. И. – бивш жител на гр. Брезник на страните с изключение на ответника Р. С.
К. е възстановено правото на собственост върху 4-бр., недвижими имоти, земеделски- ниви,
находящи се в землището гр. Брезник, конкретизирани в посоченото решение с номер, площ и
граници.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 9400-
2453/28.07.2016 г., издадено от Община Брезник, че Г. И. М. /Д./ е починал на ******* г. и е
оставил за наследници С. К. М., П. К. В. и С. К. И..
Също така от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 9400-
2452/28.07.2016 г., издадено от Община Брезник, че К. Г. И. е починал на **********г. и е оставил
за наследници С. К. М., П. К. В. и С. К. И..
3
По делото е прието и заключение по изслушаната съдебно –икономическа експертиза, от
което се установява, че вещото лице е проучило данни средни стойности на арендните вноски за
ползване на земеделски земи, определени съгласно &2 от ДР на ЗСПЗЗ за землището на гр.
Брезник за земи, с начин на трайно ползване „Ниви“ за периоди от 2017г. до 2021г., включително,
отразени в таблица в заключението. Съобразно правата на ищците обезщетението за исковия
период, в.л. е посочило: за П. К. В. е в размер на 1 300.99лв и за С. К. М., също е в размер на
1 300.99лв. Експертизата не е установила документи, доказващи арендни плащания от името на
арендатора Р. С. К. и на арендодателя С. К. И. към ищците.
По представените по делото копия на пет броя разходни касови ордери за плащате на рента,
експертизата установи плащане на рента към арендодателя С. К. И. с основание „По договор 1922
от 06.11.2012г.“ за процесните години от 2017г. до 2021г., включително в общ размер на
3 372.41лева.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижими имоти с № 15, том II, рег.
№ 2097, дело № 159 от 22.07.2022г. се установява, че С. К. И. е дарил своите идеални части от 1/3
от процесните имоти на сина си Р. С. К..
От показанията на свидетелката- В. Н. С. - М./посочена от ищците/, същата посочва, че
познава страните по делото. Знае, че наследствените земи на ищците се обработват от Р. К.
отдавна, но същият не е заплащал рента на ищците, нито С. И., като били водени многобройни
разговори. Отношенията между страните били отгънати.
По делото е дала показания и свидетелката- А. М. Б.- живуща на семейни начала с Р. К.
/посочена от ответниците/, която посочва, че по сключения аренден договор между С. и Р., Р. е
заплащал на С. всяка година дължимата рента за което са съставяни разходни касови ордери в
присъствието на свидетелката.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира и заключението
по приетата съдебно – икономическа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в
чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 23.10.2012 г. е
сключен договор за аренда, с нотариална заверка на подписите, по силата на който арендодателят
– бащата на др. ответник- С. К. И., притежаващ 1/3 и.д. части от процесните имоти, находящи се в
землището на гр. Брезник, е предоставил на арендатора – др. ответникът, негов син- Р. С. К. за
временно и безвъзмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 37.893 дка, като
договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, като в същият не е договорена
арендно плащане в пари или в натура.
Сключеният договор е такъв за аренда на земеделски земи, настоящият съдебен състав
намира, че в случая той не е нищожен на сочените в исковата молба основания. Това е така, тъй
като в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС е изяснено, че договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със
стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става
собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със съществената
4
специфика на земеделската земя - при ползването (обработването) тя дава плодове. Поради
съществения елемент на този вид договор - придобиване собствеността върху добивите (чл. 2, ал.
2), законът дава специална регулация на отношенията във връзка с плодовете (чл. 2, ал. 2, чл. 10,
ал. 3, чл. 31). Засилено е задължението на арендатора за полагане на грижа при ползването и
задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване на имота. Нормите на ЗАЗ са
въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно
спецификата на обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност.
Наред с това, според настоящия съдебен състав договори за управление, какъвто е и
договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче
съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този договор не е
противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са
го приели. По приложението на чл. 31, ал. 1 ЗС при сключен от съсобственик договор за аренда е
налице практика на ВКС - например решение № 115/21.11.2017 г. по гр. д. № 997/2017 г., ГК, II г.
о., с което е дадено тълкуване в хипотеза на сключени от отделни съсобственици с различни
арендатори договори за аренда, че когато договорите за аренда са били сключени от
съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този
арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в
съсобствеността, като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ
се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в
общността и следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко
от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така
и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право
на ползване върху имота.
По изложените съображения съдът приема, че договор за аренда, сключен от съсобственик,
който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите
съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо (например получавайки
припадащата се на дела им част от арендните плащания). Сключването му от съсобственик с по-
малък от 50% дял от съсобствеността не го прави нищожен, но не обвързва останалите
съсобственици, респ. такъв договор не им е противопоставим.
Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите
нрави, а в чл. 9 ЗЗД е регламентирано, че добрите нрави са ограничителите на свободата на
договаряне на страните.
Добрите нрави се определят в теорията и практиката като неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена на тази на
противоречието на договора със закона според ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК. Следователно законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект, като се бранят принципи и ценности, които са общи за всички
правни субекти. Следва да се има предвид, че когато съдът преценява дали даден договор
противоречи на добрите нрави, то той не може да се ограничи само до формалното съдържание, а
следва да се съобрази и дали крайният резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност.
5
Съгласно § 1 от ДР на ЗАЗ за неуредените в този закон въпроси по за арендното
правоотношение се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, т. е. Общата част на
Закона за задълженията и договорите за тези договори. Следователно за отговора има значение
практиката на Върховния касационен съд по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В нея еднозначно се приема,
че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато противоречи с основните
морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които са в основата на
обществения ред. Противоречието трябва да е в степен договорът да ги отрича. Така законът
придава значение на неписаните, но общозначими морални правила, и свързва порока по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД с най-тежката гражданско-правна санкция – договор, който ги накърнява, е
нищожен (не поражда действие). В чл. 9 ЗЗД е другото придадено в закона правно значение на
неписаните морални правила. Те са единият ограничител на свободата на договаряне, равностоен с
другия й ограничител - повелителните норми на закона. Поради това в установяване на
основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не се ограничава до формалното съдържание на
договора, а е длъжен да прецени всички негови характеристики и когато те създават съмнение да е
нищожен на това основание - да ги обсъди комплексно с всички обстоятелства, съпътстващи
сключването му.
В обобщение-само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва
от страните с оглед техния интерес.
В случая съдебният състав, при съобразяване на гореизложените критерии, намира, че не е
налице нищожност на сключения аренден договор поради противоречието му със закона, добрите
нрави, а още по-малко сключен без основание.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД и чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Да бъде постановено решение, с което да се признае по отношение ответника- Р. С. К., че
ищците сме собственици на 2/3 идеални части от имотите, подробно описани в обстоятелствената
част на исковата молба и да го осъдите да ни предаде владението на собствените ни 2/3 идеални
части от имотите, както и приемете за установено по отношение на ответника, че договора за
аренда от 23.10.2012г. е непротивопостановим на ищците, тъй като ние притежаваме повече от
50% от собствеността на имотите.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на спорната
вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на
ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без основание,
да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в производство с предмет иск по чл.
108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване на три предпоставки от страна на ищеца, а именно:
че е собственик на процесната вещ на заявеното в исковата молба основание, че ответникът я
държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без основание. На първо място ищецът
по ревандикацията следва да докаже по някой от законно установените способи активната си
легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и
6
пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което
поради липсата на основание да я държи, следва да му я върне.
Категорично се установява от приложените писмени доказателства по делото е, че ищците П.
К. В. и С. К. М. се легитимират за собственици на общо 2/3 идеални части върху гореописаните
недвижими имоти- девет на брой, въз основа на наследство от Г. И. М. /Д./ и К. Г. И. и земеделска
реституция, приключила с влезли в сила позитивни решения № 44/08.09.1998г. и № 44/08.09.1998г.
на ОС „З“ гр. Брезник за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, бивше
притежание на общите им наследодатели.
Съдът намира, че ищците се легитимират на валидно правно основание за собственици на
общо 2/3 идеална част от процесните имоти.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на
арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено
арендно плащане, договора е възмезден. От сключения договор за аренда от 23.10.2012 г., с
нотариална заверка на подписите, по силата на който арендодателят – бащата на др. ответник- С.
К. И., притежаващ 1/3 и.д. части от процесните имоти, находящи се в землището на гр. Брезник, е
предоставил на арендатора – ответникът, негов син- Р. С. К. за временно и безвъзмездно ползване
на изброените в договора имоти с обща площ 37.893 дка, като договора за аренда е сключен за
срок от 15 стопански години, като в същият не е договорена арендно плащане в пари или в натура,
т.е. не е завършен фактическия състав на сключения аредния договор, тъй като същият е възмезден
договор.
Настоящият съдебен състав намира, че сключения договор за аренда от 23.10.2012 г., между
С. К. И. и Р. С. К. е договора за заем за послужване- чл. 243 ЗЗД, заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава
да я върне. Но за сключването на договор за заем за послужване изисква мнозинство при
сключването му.
Доколкото процесния договор за аренда на земеделска земя от 23.10.2012г. е сключен преди
изменението на чл. 3 ЗАЗ с ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г., то същият договор обвързва
неучаствалите съсобственици, когато е сключен от някой от съсобствениците, какъвто и да е делът
му в съсобствеността, като във всички случаи отношенията между съсобствениците се уреждат от
чл. 30, ал. 3 ЗС. Към момента на сключване на процесния договор арендодателят С. К. И. е
притежавал 1/3 идеална част от процесните недвижими имоти, т.е. същият е бил съсобственик на
процесните имоти с миноритарен дял. Следователно процесния договор, сключен между С. К. И. и
Р. С. К., обвързва неучаствалите като страни при сключването му съсобственици ищци- П. К. В. и
С. К. М.. Но сключения договор за аренда не е завършен фактическия състав на същия и се е
трансформирал в договора за заем за послужване, който е безвъзмезден договор, но ищците се
легитимират на собственици на общо 2/3 идеални части и не са давали съгласие за сключването на
договора. Поради това и като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което
общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях
дялове в общността, то и процесният договор за аренда не е противопоставим на всеки един от
останалите съсобственици на имотите заедно или поотделно, тъй като на практика няма завършен
фактически състав на сключения договор за аренда /няма сключения договор за аренда/, а съдът
приема, че сключения между С. К. И. и Р. С. К. е договора за заем за послужване от 23.10.2012 г.,
които е безвъзмезден, каквато е била волята на страните при сключването му.
7
По делото се установи, че ответника- Р. С. К. ползва идеалните части на ищците, без правно
основание, като той не е доказал наличие на основание да упражнява фактическа власт върху
идеалните части от вещта на ищците. Ето защо съдът намира, че предявения иск по чл. 108 ЗС е
основателен и следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън случаите по чл. 55-58 всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Следователно, фактическият състав на неоснователното обогатяване,
визиран в чл. 59 от ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено
разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка
на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание
за имущественото разместване. Искът по чл. 59 от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание
възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта,
който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. В хипотезата на чл. 59
от ЗЗД, обогатяването и обедняването се извършват по косвен път и задължението, което възниква
от това правоотношение е за възстановяване на стойност.
С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая няма друг иск, с който ищците може да се
защитят, освен с предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че в случая не е предявен
иск за арендно плащане, тъй като съдът посочи по-горе между страните С. К. И. и Р. С. К. не е
имало сключен договор за аренда, а договор за заем за послужване. В Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, е посочено, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да
се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се
осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Безспорно е по делото, че за процесният период от 2017 стопанска година до 2021 стопанска
година ищците са имали правно основание да ползва земеделските имоти, описани в исковата
молба- девет на брой за общо 2/3 идеална част.
От доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено, че ответника Р. С. К. е
ползвал имотите с обща площ 37.893 дка за период от 2017 стопанска година до 2021 стопанска
година, което обстоятелство не се оспорва от него, но без правно основание.
Следователно, съдът намира за доказан иска по чл. 59 ЗЗД по основание, като за размера,
намира, че същият следва да бъде уважен, съгласно заключението на вещото лице, а именно
ответникът Р. С. К. за 2017 стопанска година до 2021 стопанска година се е обогатил със сумата в
общ размер на 2 601.94лв. или съгласно претендираните от ищците на по 1/3 идеална част от
дължимото обезщетение за лишаването на ищците П. К. В. и С. К. М., то следва да заплати по
1 300.97лв. на всяка от ищците, съставляващи обезщетение за ползите от които ищците са лишени
в следствие на това, че същият обработва, без основание съсобствените ни по 1/3 идеална част от
имотите описани в исковата молба или общо 2/3 идеални части от имотите предмет на иска за
периода от 2017 стопанска година до 2021 стопанска година в които размери иска следва да бъде
уважен.
8
Предвид уважаването на така предявените искове, съдът следва да разгледа и акцесорния
такъв по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава върху описаните в исковата молба
главници, то и с оглед уважаването на исковете, следва да бъде и уважен акцесорния такъв.
С оглед на уважаване на иска по чл. 108 ЗС, предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 28 ал. 2 от ЗАЗ, съдът не следва да се произнася.
По разноските:
При направено искане и с оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците разноски в общ размер на 1 064.07лв., от които 154.07лв. – внесена ДТ по
сметка на БрРС, 700лв. – заплатен адвокатски хонорар, 10лв. заплатена ДТ за вписване на исковата
молба по сметка на Агенция по вписванията и 300лв. хонорар за вещо лице (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК).
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. В., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ********** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД и чл.
26, ал. 2 от ЗЗД срещу Р. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К. И.,
ЕГН:**********, адрес: гр. **********, за прогласяване нищожността на договор за аренда от
23.10.2012г., вписан в Службата по вписванията при БрРС от 06.11.2012г., между С. К. И. и Р. С.
К. за отдаване под аренда на земеделските имоти подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба, като договор сключен в противоречие със закона и противоречие на добрите
нрави и сключен без основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр.
**********, че П. К. В., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. ********** СА СОБСТВЕНИЦИ НА ОБЩО 2/3 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от следните
недвижими имоти- земеделски, находящи се в землището на гр. Брезник, а имено:
1. НИВА от 3,000 дка /три дка/, девета категория, местност П. Г., имот № ******* по плана
за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на „ДИВА” ООД; № ******* Нива на
наследници на Я. Д.П.; № ******* Полски път на Община Брезник, който имот по сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област
Перник, одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот
от 12.11.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06286.7.12, с адрес на
поземления имот: гр. Брезник, местност П. Г., с площ от 3000 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: девета, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при съседи: ПИ 06286.8.37, ПИ
06286.7.11 и ПИ 06286.7.13.
2. НИВА от 7.600 дка /седем дка и шестстотин кв. м./, пета категория, местност Д., имот №
******* по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на А. Г. М.; № *******
9
Нива на А. Г. М.; № ******* Нива на наел, на А. Г. Д.; № ******* Нива на наел, на Г. Б. М.; №
******* Нива на В. Б. П. Г.; № ******* Полски път на Община Брезник, който имот по сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област
Перник, одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот
от 14.03.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06286.34.27, с адрес на
поземления имот: гр. Брезник, местност Д., с площ от 7599 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при съседи: **********.
3. НИВА от 3.000 дка /три дка/, пета категория, местност Б., имот № ******* по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на наел, на Д. И. Г.; № ******* Полски път
на Община Брезник; № ******* Път III кл. на Държавата; № ******* Полски път на Община
Брезник, който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Брезник, Община Брезник, Област Перник, одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот от 14.03.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 06286.58.3, с адрес на поземления имот: гр. Брезник, местност Б., с площ от 2999
кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при
съседи: ************
4. НИВА от 9.995 дка /девет дка и деветстотин деветдесет и пет кв. м./, пета категория,
местност С., имот № ******* по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на
Л. А. Р.; № ******* Нива на Г. М. А.; № ******* Нива на наел, на Г. А. Б.; № ******* Нива на
наел, на А. И. М.; № ******* Полски път на Община Перник, който имот по сега действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област Перник,
одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
14.03.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06286.70.25, с адрес на имота:
гр. Брезник, местност С., с площ от 9994 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: *******, при съседи: **********
5. НИВА от 2.998 дка /два дка и деветстотин деветдесет и осем кв. м./, шеста категория,
местност Д. Д., имот № ******* по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива
на П. П. Д.; № ******* Нива на наел, на М. Г. П.; № ******* Нива на наел, на И. С. Л.; № *******
Нива на Л. В. Т. и др. № ******* Полски път на Община Перник, който имот по сега действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област Перник,
одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
03.02.2016 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06286.74.16, с адрес на
поземления имот: гр. Брезник, местност Д. Д., с площ от 2997 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при съседи: ************
6. НИВА от 3.001 дка /три дка и един кв. м./, пета категория, местност Д., имот № *******
10
по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на наел, на Б. - И. З. М.; №
******* Нива на наел, на Г. А. П.; № ******* Нива на наел, на Г. А. Б.; № ********** Нива на
наел, на Е. Н. А.; № ******* Полски път на Община Брезник, който имот по сега действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област Перник,
одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
14.03.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06286.31.21, с адрес на
поземления имот: гр. Брезник, местност Д., с площ от 3000 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при съседи: ************
7. НИВА от 1.297 дка /един дка и двеста деветдесет и седем кв. м./, пета категория,
местност С. Я., имот № ******* по плана за земеразделяне, при граници: № ******* Нива на
„ДИВА” ООД; № ******* Дере на Община Брезник; № ******* Нива на И. Х. А.; № *******
Полски път на Община Брезник, който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област Перник, одобрени със Заповед РД - 18-
35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.03.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 06286.50.13, с адрес на имота: гр. Брезник, местност С. Я., с площ от
1296 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при
съседи: ************
8. НИВА от 3.001 дка /три дка и един кв. м./, шеста категория, местност Р., имот №
******* по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на С. С. И.; № *******
Полски път на Община Брезник; № ******* Нива на наел, на И. С. Л.; № ******* Нива на З. Л. С.,
който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Брезник, Община
Брезник, Област Перник, одобрени със Заповед РД - 18-35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 12.11.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
06286.66.10, с адрес на имота: гр. Брезник, местност Р., с площ от 3001 кв. м., трайно
прдназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
шеста, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при съседи:
************
9. НИВА от 4.001 дка /четири дка и един кв. м./, четвърта категория, местност Д. М., имот
№ ******* по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № ******* Нива на наел, на З. В. Ч.;
№ ******* Нива на наел, на Р. - Р. Т. Т.; № ******* Полски път на Община Брезник; № *******
Нива на наел, на А. - С. И. Л., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Брезник, Община Брезник, Област Перник, одобрени със Заповед РД - 18-
35/23.04.2009 на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.03.2013 г., представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 06286.90.3, с адрес на имота: гр. Брезник, местност Д. М., с площ от
4000 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
*******, при съседи: ************
11
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** ДА ПРЕДАДЕ на П. К. В.,
ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К. М., ЕГН: **********, адрес: гр. **********,
ВЛАДЕНИЕТО НА ОБЩО 2/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ от горепосочените недвижими имоти-
земеделски, девет на брой.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр. **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
ДА ЗАПЛАТИ на П. К. В., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. **********, сумата в размер на по 1 300.97 лв., за всяка една от ищците, съставляващи
обезщетение за ползите от които ищците са лишени в следствие на това, че същият обработва, без
основание съсобствените им по 1/3 идеална част от имотите описани по-горе недвижими имоти
или общо 2/3 идеални части от имотите предмет на иска за периода от 2017 стопанска година до
2021 стопанска година, ведно със законовата лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на исковата молба- 29.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К. И., ЕГН:**********,
адрес: гр. ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. К. В., ЕГН:**********, адрес: гр. ********** и С. К.
М., ЕГН: **********, адрес: гр. **********, сумата от 1 064.07лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок
от връчването.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
12