РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 13.01.2023г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра С.Г.разгледа АД № 174 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпил е протест от прокурор в Окръжна прокуратура
– Силистра, с който се иска отмяна на чл. 14, чл. 16, ал. 1 – 2 и частта „до 31 октомври на предходната година“ от чл. 20, т. 1
на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на
услугите в община Силистра (означена по-долу за краткост като „Наредбата“),
приета от Общински съвет – Силистра, поради противоречие с материалния закон, и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Общински съвет – Силистра не изразява становище по протеста.
Съдът прие за установено следното:
Ответникът е приел Наредбата с решение № 946 / 27.12.2018 г. Последвали са решения за изменение и допълнение на Наредбата, последното от които е било решение № 930 / 22.12.2022 г.
Оспорените текстове от Наредбата гласят следното:
„Чл. 14. Таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци
до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Чл. 16. (1) Таксата
се определя ежегодно с
решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:
1. събиране на битовите отпадъци и
транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и
осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на
разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите
отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона
за управление на отпадъците – за услугата по чл. 14, т. 1;
2. третиране на битови отпадъци, необхванати в
управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за
оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 14,
т. 2;
3. поддържане на чистотата на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и
селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за
услугата по чл. 14, т. 3.
(2) Всички относими за
календарната година разходи на общината за извършване на дейности по
предоставяне на услугите по чл. 14 се включват в план-сметка за годината за
всяка от услугите по чл. 14 и по източници на финансиране.
Чл. 20. (Изм. с решение № 656 от 16.12.2021 г. на
Общински съвет – Силистра) Не се събира такса за:
1. услугата по чл. 14, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 16, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в Община Силистра;“
Основателни са развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на цитираните подзаконови разпоредби с оглед на съображенията изложени по-долу.
Съгласно § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2022 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм., ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), самият ЗИД влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Видно от доказателствата, съставляващи л. 3 – 4 от делото, резултатите от Преброяване 2021 са обявени през м.10.2022 г. Това означава, че гореспоменатият ЗИД ще влезе изцяло в сила на 01.01.2024 г. Поради тази причина изменените с въпросния ЗИД разпоредби на чл. 62, чл. 66, ал. 1 – 2 и чл. 71, т. 3 ЗМДТ все още действат в своята предходна редакция. Оспорените текстове от Наредбата обаче са резултат от буквално възпроизвеждане на новите редакции на гореспоменатите разпоредби от ЗМДТ. Това е довело до две правонарушения.
Първото нарушение е на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА, – изискваща нормативният акт да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, – и се свежда до противоречия между действащите правни норми на ЗМДТ и оспорените текстове от Наредбата. Противоречията са няколко:
1. вместо действащите – с оглед на прилагания към момента текст на чл. 62 ЗМДТ – термини „извозване“ и „обезвреждане“, в чл. 14 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата са използвани термините „транспортиране“ и „третиране“, които са легално дефинирани в § 1, т. 43 – 44 от ДР на ЗМДТ и ще станат част от легалната терминология на ЗМДТ на 01.01.2024 г.;
2. в чл. 16, ал. 2 от Наредбата се съдържа препратка към правилото на чл. 14 от Наредбата, което, както се спомена по-горе, съдържа термини, които все още не са част от действащото право;
3. съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредбата в одобрената план-сметка се включват необходими разходи за събирането на битови отпадъци „[...] с изключение на разделното събиране [...]“, а действащата редакция на чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМДТ е в обратен смисъл, тъй като съдържа израза „[...] събиране, включително разделно на битовите отпадъци [...]“;
4. разпоредбата на чл. 20, т. 1 от Наредбата урежда срок за подаване на декларация за освобождаване от такса за битови отпадъци „[...] до 31 октомври на предходната година [...]“, докато действащата редакция на чл. 71 ЗМДТ предвижда по-дълъг срок – „[...] до края на предходната година [...]“.
Второто нарушение се изразява в това, че разпоредбите на чл. 14 и чл. 16, ал. 1 – 2 от Наредбата възпроизвеждат дословно текстовете на чл. 62 и чл. 66, ал. 1 – 2 ЗМДТ. Това противоречи на чл. 8 ЗНА, който гласи следното: „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение“. Щом даден въпрос е регламентиран в закон, който не е териториално ограничен откъм своето приложение, то тогава става дума за обществено отношение, който не е с местно, а с национално значение, и което не би могло да се счита за неуредено. Ето защо неправомерно е да се дублира национална нормативна уредба с общинска уредба, дори когато общинската преповтаря националната. Казано с прости думи, нито е необходимо, нито е допустимо да се преписват законови текстове в общински наредби, тъй като, като се спомена вече по-горе, това нарушава чл. 8 ЗНА, което от своя страна е основание за унищожаемост (вж. решение № 371 / 10.01.2006 г. на ВАС по адм.д. № 8221 / 2005 г., IV о.).
С оглед на изложените съображения се налага изводът, че протестираните разпоредби от Наредбата подлежат на отмяна поради порок по смисъла на чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 196 АПК – противоречие с материалния закон.
При този изход на делото учреждението на ответника следва да бъде осъдено да заплати направените от учреждението на активно легитимираната страна разноски по делото за обявление в Държавен вестник, възлизащи на 20 лв.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 14, чл. 16, ал. 1 – 2 и частта „до 31 октомври на предходната година“ от чл. 20, т. 1 на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите в община Силистра, приета с решение № 946 / 27.12.2018 г. на Общински съвет – Силистра.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Окръжна прокуратура – Силистра направените по делото разноски в размер на 20,00 (двадесет) лв.
Задължава Общински съвет – Силистра да обнародва настоящото решение, след като стане окончателно, по начина, по който е била обнародвана Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите в община Силистра, и да уведоми съда за датата на обнародването.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.