Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 709 2.08.2019г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На втори август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 1879 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба против
разпределение на суми по Протокол за разпределение №9 от 29.10.2018г. по изп.д. № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян Николов,
рег.№804 на КЧСИ.
Подадена е от юрисконсулт Бистра Дескова
като пълномощник на „Българска банка за възстановяване и развитие с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Дякон
Игнатий“ №1, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Мовродиев и Румен Митров.
Жалбоподателят твърди, че на основание чл.459, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК е
присъединен взискател по право, поради което е
уведомяван за действия, предприемани спрямо заложеното в негова полза
имущество. С обжалвания акт била разпределена сумата от 457328 лв., която била
събрана по изпълнителното дело вследствие проведена публична продан на
движимите вещи, описани в т.4 от протокола за разпределение. Твърди се също, че
тези вещи и по-конкретно две от тях- колонка с цистерна, без марка, обем 10000
литра и бензинколонка, марка „Vaka“, сер.№33-Е 3244/75, били
заложени в полза на „ББР“ АД по силата на осем броя особени залози на търговско
предприятие и описите към тях, подробно изброени в жалбата. Въпреки, че
вземането на „ББР“ АД се ползвало с право на предпочтително удовлетворение по
чл.136, т.3 от ЗЗД, тъй като било обезпечено с вписани залози, неправилно в процесното разпределение жалбоподателят фигурирал с посочен
ред на привилегия по чл.137 от ЗЗД. На 14.12.2016г. „ББР“ АД вписало
пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ въз основа на особен залог на
търговското предприятие на „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД /пети по ред залог-
вписване в ТР под №20100806092612/. Пристъпването към изпълнение било вписано
под №20161214141917 на ТР и с вписване под №2016121502330 на ЦРОЗ.
Пристъпването към изпълнение било насочено срещу цялото търговско предприятие
на „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, а изнесеното на публична продан имущество, средствата от чиято
продажба били разпределени с обжалвания протокол, било част от активите на
заложеното в полза на банката предприятие съгласно договора за особен залог от
28.07.2010г. Заявява, че не разполага с данни процесното
имущество да е било продадено от „ПОНССТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД на „М&С бетон“ АД. Дори да имало
подобни документи, съгласно чл.13 от ЗОЗ лицето, спрямо което договорът за
залог бил противопоставим, придобивало правата върху заложеното имущество обременени
със залога и имало положението на залогодател. Съгласно
чл.21, ал.3, изр.2 от ЗОЗ, когато в договора за залог върху търговско
предприятие били посочени отделни активи, както било в случая с договора от
28.07.2010г. и последващите, залогът тежал и върху
тях и след отделянето им от предприятието, което положение се отнасяло и до
двете процесни движими вещи. Договорът за особен
залог върху тях бил вписан в ТР под №20100806092612 и в ЦРОЗ под
№2010081100203, поради което бил противопоставим на приобретателя
„М&С бетон“ АД. Сочи, че евентуалните права на последното
дружество били придобити обременени със залога на „ББР“ АД, поради което „М&С бетон“ АД имало положението на залогодател.
Иска отмяна на обжалваното разпределение като неправилно и незаконосъобразно, както и
връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, при което
припадащата се в полза ББР АД сума бъде запазена по сметка на ЧСИ до
представянето на изпълнителен лист.
Взискателят, по чиято молба е било образувано изпълнителното дело-
„ИНВЕСТБАНК“ АД, представляван от юрисконсулт Деница Крумова е представил възражение
по жалбата, с което я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че следва да има привилегия
по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, понеже вземанията му били обезпечени със залог
върху движимите вещи, описани в т.4 от протокола за разпределение. Оспорва
твърдението, че ББР АД е присъединен по право взискател.
От разпореждането, с което ЧСИ е присъединил ББР АД като взискател
на основание чл.456 ГПК въз основа на удостоверение било видно, че същото
касаело длъжниците „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД и М.В.М.,
а не правата върху движимите вещи, посочени в т.4 от протокола. Затова ББР АД
имала право да получи суми от осребряване имуществото на тези длъжници, но не и от имуществото, собственост на „М&С бетон“ АД, каквото било описаното в т.4 от протокола
за разпределение. Изтъква, че вещите са били намерени в базата на длъжника „М&С бетон“ АД, ипотекиран в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД, находящ се в гр.Бургас, южна промишлена зона, база “Капче“. По отношение на собствеността на длъжника „М&С бетон“ АД намира приложима презумпцията на чл.465 от ГПК във връзка с тази на чл.69 ЗС, като се изтъква, че същите не са оборени.
Акцентира се също, че в жалбата се съдържат твърдения за наличие на особен
залог относно две от вещите- Колонка с цистерна- 10000 л. и Бензиноколонка марка „Vaka“ /съответно на позиция 1 и 8 в протокола за
разпределение/, поради което счита, че в останалата му част разпределението е
влязло в сила. Сочи, че ББР АД не притежава заложни права върху тези вещи, нито
върху останалите, изброени в протокола за разпределение. Изтъква, че в
представените договори за особен залог вещите не са посочени по начина и с всички
индивидуализиращи белези, както това е направено в изпълнителното дело, поради
което не може да се установи идентичност между описаните по делото вещи и
вещите по залозите. Според него самият жалбоподател не може да определи с кои
точно вещи по залозите в негова полза твърди да са идентични с вещите по
позиция 1 и 8 от т.4 на разпределението, тъй като в жалбата са посочени четири
инвентарни номера, а процесните вещи са две.
Останалите вещи също не фигурирали в залозите. Липсата на индивидуализация в договорите
за залог водела до извод, че в залозите липсва изрично посочване на отделните
активи от търговското предприятие, поради което тези залози всъщност били
такива върху съвкупността „търговско предприятие“, за която важат разпоредбите
на чл.20, ал.1 от ЗОЗ, поради което не тежат върху вещите, отделени от
предприятието преди вписването на пристъпване към изпълнение. Затова за процесните
вещи не можело да бъде направен извод, че представляват отделни активи по
смисъла на чл.21, ал.3, изр.2 от ЗОЗ, върху които тежи залогът и след
отделянето им от заложеното търговско предприятие. В тази връзка се подчертава,
че вписването на пристъпване към изпълнение е извършено на 14.12.2016г., т.е.
преди изменението на ЗОЗ от м.декември 2016г., поради което приложима е
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗОЗ към датата на вписването, поради което
залогът ще тежи върху отделните активи от търговското предприятие на „ПОНССТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД към 14.12.2016г. По делото обаче било установено процесните движими вещи били част от предприятието на „М&С бетон“ АД, когато бил учреден особения залог в полза
на „ИНВЕСТБАНК“ АД. Дори да не били негова собственост при учредяването на
залога в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД /2013г./, нямало пречка залогът да тежи и
върху тях след като са собственост на залогодателя
или в негово владение към момента на пристъпване към изпълнение и връчването на
съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ на залогодателя,
което в случая станало на 19.05.2017г. Затова намира, че ББР АД не притежава
заложни права върху вещите, описани в т.4 от разпределението и жалбата е
неоснователна.
Останалите страни по изпълнителното дело не са
представили становище по жалбата.
ЧСИ Делян Николов, чиито изпълнителни действия се
обжалват, е представил препис от изпълнителното дело, както и мотивите си към
обжалваните действия, в които сочи, че жалбата е неоснователна, като е изложил
подробни доводи.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20168040400093 по
описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на „ИНВЕСТБАНК“ АД срещу „М&С Бетон“ АД, „СГ Инвест“
ЕООД, Т.Г.Т., „Понсстройинженеринг“ ЕАД, Понс-холдинг“ АД и М.В.М., въз основа на изпълнителен лист
№ 27/30/22.12.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 3711/2015 г. по описа на РС-Велико
Търново, както и изпълнителен лист № 94/12.01.2016 г., издаден по ч.гр.д.№
3712/2015 г. по описа на РС- Велико Търново, за присъдени в полза на банката вземания,
подробно описани в изпълнителните титули, дължими солидарно от длъжниците по Договор за кредитен ангажимент № 168/2013-Л
от 18.12.2013 г. С молбата взискателят
е направил искане за насочване на принудителното изпълнение върху вземания,
дружествени дялове, ценни книги, МПС, движими вещи и недвижими имоти,
собственост на длъжниците.
По изпълнителното дело са
присъединени като взискатели по тяхна молба различни
физически и юридически лица. Държавата в лицето на НАП е присъединена по право
като взискател по изпълнителното дело за публичните
вземания към всеки един от длъжниците, съгласно
представените удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК от съответната ТД на НАП по
регистрация и постоянен адрес на длъжниците.
Извършени са множество изпълнителни
действия, а по молба на взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД
принудителното изпълнение е насочено и към движими вещи, собственост на
длъжника „М&С Бетон“ АД, заложени от
длъжника в полза на банката /молба на л.1788-1789 от ИД, т.2/. Договорът за
особен залог от 5.02.2014г. /с предмет- залог на движими вещи, машини,
съоръжения и оборудване, находяще се в гр.Бургас,
Южна промишлена зона, база „Капче“/ е приложен на л.1932-1935
от ИД. В Опис-приложение №1 /л.1935 отИД/, на втора
позиция е описано следното съоръжение- бензинова колонка с инвентарен №1045.
С уведомление относно наложени запори
/л.2073 от ИД/ „Българска банка за развитие“ АД е уведомила ЧСИ Николов за сключен
на 5.05.205г. договор за особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД. Видно от приложение №3 към този
договор /гърба на л.2076 под №13 е описана бензиноколонка,
модел 10015, марка 10015, инвентарен номер 10015, местоположение- база Бургас /.
На 18.09.2017г. „Българска банка за
развитие“ АД е депозирала молба по изпълнителното дело /л.4704/, във връзка с
насрочена публична продан на движими вещи /36 позиции/, с която е уведомили ЧСИ
Николов, че част от вещите са заложени в полза на тази банка, като в т.5 от
молбата са посочени три вещи: Модулна бензиностанция, марка „Solz-kotten“, Колонка с цистерна, без марка и Бензиноколонка
марка „Vaka“. Приложени
са 8 броя договорите за особен залог върху търговското предприятие на
„ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, включващо права, задължения и фактически отношения,
с изброяване на отделни негови елементи, съгласно описи- Приложение №1,
включващо недвижимите имоти и Приложение №2, включващо движими активи /сключени
съответно на 28.07.10г.; 25.08.10г.; 7.05.12г.; 3.08.13г.; 17.07.13г.; 20.12.13г.;
21.03.14г. и на 9.04.2014г./, находящи се на л.4718-4842
от ИД.
С постановление изх.№
34800/26.09.2017г. на ЧСИ Николов /л.4855 от ИД/ е постановено присъединяването
по право на „Българска банка за развитие“ АД спрямо изпълнението върху 19 броя
движими вещи на длъжника „М&С Бетон“ АД, изрично посочени в същото постановление, на основание чл.459, ал.2 ГПК, вр.
чл.10, ал.3 ЗОЗ. С постановлението банката е счетена за присъединен по право взискател въз основа на представените договори за особен
залог, вписани в ТР и в ЦРОЗ, с които „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД е учредило в
полза на „Българска банка за развитие“ АД особен залог върху цялото си
търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения с включените в него активи, съгласно приложения № 1 и № 2, по
отношение на конкретни вещи, изброени в постановлението, сред които е Модулна
бензиностанция, марка „Solz-kotten“, общ обем 10000 л. /8+2/.
За останалите вещи, сред които са и
Колонка с цистерна, без марка, както и Бензиноколонка
марка „Vaka“ т.5
на молбата за присъединяване, няма произнасяне. От мотивите на ЧСИ Николов се
установява, че по отношение на тях не е установена идентичност с вещите по
особените залози в полза на ББР АД.
От протокола за разпределение и
доказателствата по делото се установява също, че всички вещи, за които е била
насрочена продажбата се намират във владение на „М&С бетон“ АД, като за част от тях е наличен договор за
продажба от 27.01.2014г. По отношение на останалите вещи, сред които са и процесните две /тези по пункт 1 и 8 от т.4 на
разпределението/ няма представени доказателства за продажба.
Видно от осемте броя договори за особен
залог, във всички от тях фигурира като отделен заложен актив от търговското
предприятие на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД следната
вещ: бензиноколонка с инвентарен №10015, с
местонахождение гр.Бургас, база Капче. В приложения
№2 към първия и втория договор същата е на позиция 6, като е индивидуализирана
само с инвентарния номер и местоположението. В приложението към третия договор-
позицията на бензиноколонката е 5, като е заприходена по сметка „Машини, съоръжения и оборудване“, а
индивидуализацията е отново със същия инвентарен номер. В този договор на
позиции съответно- 254, 255, 256 като стопански инвентар са описани с инвентарни
номера съответно №№10489,10490 и 10491 следните вещи: бензиноколонка
оборудване, цистерна стац.оборудване, мобилна
цистерна оборудване. В третия договор и приложение №2 не е описано
местонахождението на вещите. В приложение №2 от четвъртия договор под №13 е
записана вещ бензиноколонка, заприходена
в сметка „Машини, съоръжения и оборудване“, подсметка
„други“, инв.№10015. В същия договор /последна
страница, на ред 4,5,6/ като стопански инвентар са посочени бензиноколонка
оборудване, цистерна стац.оборудване, мобилна
цистерна оборудване, индивидуализирани с инв.
№№10489,10490 и 10491. Идентична е индивидуализацията на тези четири вещи и по петия и шестия договор за особен залог и приложение №2 към
тях. В седмия договор /от 21.03.14г./ бензиноколонката
е посочена под №13 и индивидуализирана по следния начин: модел 10015, марка
10015, инв.№10015, местоположение- база Бургас; а
останалите три вещи- бензиноколонка оборудване,
цистерна стац.оборудване, мобилна цистерна
оборудване, са отразени под №377, 378 и 379 като са посочени само инвентарните
им номера №№10489,10490 и 10491 и местоположението, като за първата и втората
то е база Бургас, а за третата- строителни обекти. В последния договор за
особен залог от 9.04.2014г. положението идентично с описаното за договор №7.
След проведена публична продан ЧСИ
Николов е изготвил обжалваното понастоящем разпределение по чл.495 ГПК с
Протокол за разпределение № 9/29.10.2018 г. на сума, постъпила от продажбата на
12 броя движими вещи, описани в т.4, от които процесните
/предвид оплакванията в жалбата/ са :
1/. Колонка с цистерна, без марка, обем-
10000 литра, продадена за 1703 лв.;
8/. Бензиноколонка,
марка „Vaka“сериен
№33-Е 3244/75, тип C1W 4002 ; продадена за 225 лв.
В протокола за разпределение
са описани длъжниците, взискателите
и техните вземания, като т.4, касаеща вещите, чиято стойност е осребрена чрез продажбата
и подлежи на разпределение е посочено, че върху търговското предприятие на „M&C бетон“ АД има вписан особен залог № 2014010200794 и
пристъпване към изпълнение № 2017051900202 в полза на взискателя
„ИНВЕСТБАНК“ АД.
Сумата от публичната продан на всички
вещи в размер на 457328 лв. е разпределена, както следва: по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са разпределени разноски по изпълнението – такси в полза на ЧСИ в общ размер
от 5830,32 лв, а остатъка за разпределение – 451497,68
лв. е определен за „Инвестбанк“ АД. На основание
чл.495 ГПК са определени съразмерните части за изплащане от купувача- взискател „ИНВЕСТБАНК“ АД – 5830,32 лв. Поради
недостатъчност на сумата не са удовлетворени други вземания.
При
така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема следните
правни изводи:
Обжалваното
разпределение №9 от 29.10.2018 г. /изх.№34025/ съдържа минимално установените
реквизити. Посочени са всички страни по изпълнителното дело- длъжници и взискатели със
съответните им задължения, респективно- вземания, с основанието им /независимо
дали имат отношение към вещите, предмет на разпределението/. Посочено е , че събраната
сума е постъпила от проведеното принудителното изпълнение върху движимото
имущество на „М&С Бетон“ АД, като същата е възложена на взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД.
Съдът намира, че разпределението на
постъпилата сума от процесните две движими вещи-
Колонка с цистерна, без марка, обем- 10000 литра, продадена за 1703 лв. и Бензиноколонка, марка „Vaka“сериен №33-Е 3244/75, тип C1W 4002 ; продадена за 225 лв., е правилно и законосъобразно,
при съобразяване на реда на привилегиите по чл.136 и сл. ЗЗД.
Жалбоподателят- „Българска банка за
развитие АД“ не установява идентичност между заложените в нейна полза отделни
активи от търговското предприятие на „ПОНСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД /движими вещи/- бензиноколонка с инвентарен №10015; бензиноколонка
оборудване с инвентарен №10489, цистерна стац.оборудване
с инвентарен №10490 и мобилна цистерна оборудване с инвентарен №10491, за които
има правата по чл.459, ал.1 ГПК във връзка с чл.21, ал.3, изр.2 от ЗОЗ и
гореописаните вещи, сумата от чиято продажба е включена в предмета на процесното разпределение. Видно е, че в полза на ББР АД е
заложена една бензиноколонка и три съоръжения,
представляващи оборудване за бензиноколонка, за
цистерна и за мобилна цистерна, но съобразно наличните доказателства не може да
се направи обоснован извод за идентичност с вещите, описани в под №1 и №8 от т.4
на разпределението. Тук следва да се отбележи, че двете продадени вещи са се
намирали във владението на „М&С
бетон“ АД, поради което за тях са приложими презумпциите на чл.465 ГПК и чл.69
ЗС. Доколкото не се установява идентичност между заложените в полза на ББР АД
вещи и тези, от чиято стойност се извършва разпредението
/най- вече посочените в жалбата/, то неоснователно е оплакването, че с
отделянето им от заложеното търговско предприятие на „ПОНСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД и
преминаването им в собственост на „М&С
бетон“ АД, последното има качеството на залогодател
спрямо ББР АД по представените 8 бр. договори за особен залог. Затова
жалбоподателят ББР АД няма качеството на присъединен взискател
по отношение на тези две вещи, не се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД по отношение на продажната цена от тези вещи и не следва да получи суми от процесното разпределение.
С оглед изложеното, Бургаският окръжен съд приема, че жалбата
е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№22539 от 5.11.2018г. по
описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от юрисконсулт Бистра Дескова
като пълномощник на „Българска банка за възстановяване и развитие с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Дякон
Игнатий“ №1, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Мовродиев и Румен Митров против
разпределение на суми по Протокол за разпределение №9 от 29.10.2018г. по изп.д. № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян Николов,
рег.№804 на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.