РЕШЕНИЕ
Номер………. 21.02.2019г. гр.С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 23.01.2019г., в публично заседание, в
следния състав:
Председател:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И секретаря Стойка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско
дело номер 1398 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Делото е образувано е по въззивна жалба на "Е." ЕАД против
Решение №578/16.10.2018г. по гр.дело №890/2018г. по описа на К. районен съд, с
което се признава за установено, че М.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** не дължи на
"Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **сумата
от 579,56 лв., представляваща цена на допълнително начислена по фактура №
**********/11.01.2018 год. ел. енергия, отчетена за обект в с. Е., общ. Н.,
обл. С.З.с ИТН 2149471 и се осъжда ответното дружество да й заплати сумата 450
лв., представляващи деловодни разноски..
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се иска същото да се отмени и да се отхвърли предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата
М.Х.С. заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
С. окръжен съд, в качеството си на
въззивна инстанция, на основание чл.269 ГПК, вр чл.7 ГПК, констатира, че
първоинстанционното решение е недопустимо, по следните съображения:
Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случая, според съд,
за ищеца такъв липсва, а защо, ще бъде обяснено по-надолу.
Ищецът е сезирал районния съд с иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че
не дължи на "Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. **сумата от 579,56 лв., представляваща цена на допълнително начислена по
фактура № **********/11.01.2018 год. ел. енергия за периода 07.09.2017г. –
06.12.2017г., отчетена за обект в с. Е., общ. Н., обл. С.З.с ИТН 2149471.
От изложените от страните твърдения при размяната на книжата в
първоинстанционното производство, става ясно, че горепосоченото задължение,
чието съществуване се оспорва от ищеца, не се твърди да е фактурирано на негово
име, т.е. самият ищец не твърди да е задължено лице по издадената ф-ра. В Им се
твърди, че наследодателят на ищеца е имал сключен договор за доставка на ел.
енергия и по този договор ищецът се явявал потребител за ИТН 2149471 и
клиентски №**********, по които получавал сметките за изразходвана ел. енергия,
отчетена с електромер №********* на адреса на жилището му в с.Е., община Н.,
обл. С.З.. На ищеца обаче му било отказано от ЕВН да му бъде предоставена процесната ф-ра,
тъй като не се водил титуляр на партидата
Самият ответник, от своя страна, твърди, че партидата, за която е издадена
процесната ф-ра, не се води на името нито на ищеца, нито на наследодателя му,
за който има данни по делото - Мария Костадинова Катранджиева, а на името на
трето лице – М.А.. Поддържа, че няма доказателства за идентитет между това лице
и наследодателя на ищеца. Съществено се явява обстоятелството, че ответникът не
твърди ищецът да е задължено лице за плащане на сумата от 579,56 лв.,
представляваща цена на допълнително начислена по фактура №
**********/11.01.2018 год. ел. енергия, отчетена за обект в с. Е., общ. Н.,
обл. С.З.с ИТН 2149471.
Между страните няма спор, че ищецът е съсобственик, заедно с още 3 лица, на
имот с.Е., община Н., обл. С.З.. Видно е обаче от доказателствата към ИМ, че
процесната ф-ра действително е за ИТН 2149471 и клиентски №**********, но като
получател е посочено лицето М.А., с
адрес Е., общ. Н., обл. С.З., което нито ищецът е
твърдял, че е негов наследодател, нито пък има представени доказателства за
това.
Дотук изложената фактология мотивира въззивния съд да приеме, че ищецът
няма никакъв правен интерес от предявения иск. На първо място, за да бе налице
такъв, следваше или ищецът, или поне наследодателя му да е задължено лице по
процесната ф-ра, за да може за ищеца да възникне задължение по силата на
наследственото приемство. Освен че това в случая не е така, ищецът дори не е
титуляр на партидата, за която е издадена процесната ф-ра. Дори при евентуална
смяна на титуляра на партидата, след представяне на документите за собственост,
ищецът би бил задължено лице за процесната сума, едва след като задължението
отново бъде фактурирано вече на него, в качеството му на потребител и титуляр
на партидата за имота, което нито се твърди да е факт, нито има доказателства
за това. Въпросът дали ищецът, при това положение, ще отговаря за цялото
задължение или само до размера на наследствения си дял е последващ и би имал
значение едва когато задължението бъде префактурирано. Към настоящия момент
обаче, титуляр на партидата и на задължението по процесната ф-ра е трето лице,
различно от ищеца и неговия наследодател. Ето защо, дори едно позитивно решение
по предявения иск, каквото районния съд е постановил, би било без правно
значение и не би бил постигнат целения ефект от предприетата искова защита, ако
тепърва задължението бъде префактурирано на ищеца след смяната на партидата за
имота на негово име. Нещо повече, фактът, че титуляр на партидата за имота
понастоящем е трето лице, различно от ищеца и наследодателя му, не изключва
възможността това лице или негови наследници или други частни правоприемници да
притежават права, изключващи или конкуриращи правата на ищеца, поради което,
докато не бъде извършена промяна на партидата за имота по установената от
доставчика на ел. енергия процедура, не може да се приеме, че ищецът е придобил
качеството на потребител на ел. енергия и клиент на ответното дружество само по
силата на установените с представения констативен нот. акт собственически
права.
По изложените съображения, съдът намира, че като се е произнесъл по един
недопустим иск, предявен при липса на правен интерес за ищеца, районният съд е
постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК, на ответника ще
бъдат присъдени разноските по
производството от 25 лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.270 ал.3 ГПК,
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №578/16.10.2018г. по гр.дело
№890/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено, че М.Х.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** не дължи на "Е." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. **сумата от 579,56 лв., представляваща цена
на допълнително начислена по фактура № **********/11.01.2018 год. ел. енергия,
отчетена за обект в с. Е., общ. Н., обл. С.З.с ИТН 2149471 и се осъжда
ответното дружество да й заплати сумата 450 лв., представляващи деловодни разноски И ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно търг. дело №1398/2018г. по описа на С. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.