Р Е
Ш Е Н
И Е № 302
гр.Кюстендил,
03.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№253/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
„Р.Т.2.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление *** оспорва заповед №1055/27.12.2018г. на председателя на Комисията
за защита на потребителите, с която е
забранено дружеството при упражняване на своята дейност да използва нелоялна
заблуждаваща търговска практика. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на акта с оглед допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Във връзка с постъпила жалба в КЗП от Р.П.,
регистрирана с вх.№С-03-5290/27.07.2018г. и съдържаща оплакване за подвеждаща
информация, получена от официален сайт на Booking.com за „Р.“ Hotel end
Spa, е
извършена проверка на място – вила „Р.6.“, находяща се в с.П., общ.С.б.,
стопанисвана от „Р.Т.2.“ ЕООД, обективирана в КП №К-2650784/10.08.2018г. В хода
на проверката е установено, че на видно място в обекта е поставено у-ние
№РК-19-9569 за категория „три звезди“, вид и наименование на обекта вила „Р.6.“;
налични са рекламни визитни картички с надпис „R.,
restaurant, SPA“; на
поставения в обекта ценоразпис е изписано „Р.6. хотел“. Посетени са и интернет
сайтовете www.booking.com, www.6atorila.bg и www.pochivka.bg, където също е посочена информация
за туристически обект хотел и СПА.
Изготвен е
Протокол №28/07.12.2018г. на КЗП, обективиращ решение на комисията за
констатирана нелоялна заблуждаваща търговска практика по см. на ЗЗП от
търговеца „Р.Т.2.“ ЕООД, изразяваща се в предоставяне на невярна информация
относно вида на туристическия обект като се посочва „хотел“, а в същност е
„вила“, както и относно наличието на СПА център без да има сертифициран обект
по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Прието е, че по този начин търговецът въвежда в
заблуждение потребителя относно вида на туристическия обект и наличието на
определен вид туристически обект /спа център/ и това би могло да повлияе при
взимане на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е
използвана тази търговска практика. Посочено е, че самото обозначение за вида на обекта се определя на базата на
съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и
оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова
квалификация на персонала. Съгласно Наредба за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията /ДВ бр.65/2015г./ между тези видове туристически обекти – хотел и
вила, има значителна разлика в минималните изисквания, което води до заблуда на
потребителите. По отношение правото да се използва в наименованието
абревиатурата „СПА“ е посочено, че съгласно Наредба №2/29.01.2016г. за
условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен /медикъл СПА/ център“, „СПА
център“, „уелнес център“ и „таласотерапевтичен център“ /ДВ бр.11/2016г. това
право имат само лицата със сертифициран туристически обект по чл.3, ал.2, т.5
от ЗТ. Предвид, че дружеството няма такова сертифициране по реда на ЗТ за СПА
център, няма право да посочва на интернет сайтовете, че разполага с такъв, тъй
като по този начин предоставя на потребителите невярна информация, която е и
подвеждаща.
Гореизложеното
решение е обусловило издаването на заповед №1055/27.12.2018г., с която е
наложена на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП ПАМ - „забрана при упражняване на
своята дейност дружеството да използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика“.
За
констатирано нарушение на чл.68д, ал.1 във вр.с чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68в от
ЗЗП е съставен и АУАН, а в последствие издадено НП №К-14565/12.02.2019г. Същото
е оспорено по съдебен ред и е постановено решение №290/12.08.2019г. на ДРС,
влязло в сила на 10.09.2019г. с което НП е отменено.
В хода на
съдебното производство са представени и приети като доказателства удостоверение
№000369 /27.08.2019г. за категория „три звезди“ на обект семеен хотел „Р.6.“ с.П., общ.С.б. и
удостоверение №00370/27.08.2019г. за категория „две звезди“ на обект класически
ресторант „Р.6.“ с.П., общ.С.б..
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Оспорената заповед №1055/27.12.2018г.
на председателя на Комисията за защита на потребителите представлява мотивиран
административен акт, издаден от компетентен орган по см. на чл.68л, ал.1 от ЗЗП
и заповед №1041/19.12.2018г., в предвидената от закона форма и при спазване
административно производствените правила. Изложените възражения за
незаконосъобразност по отношение немотивираност на акта не се споделят от съда.
Заповедта съдържа изложение на фактически основания с ясно възпроизведени факти
и обстоятелства, досежно констатациите на служителите на КЗП при извършване на
проверката, които са скрепени със съответните им правни норми, послужили като
основание за издаването на акта. Т.е. налице е корелация между фактически и
правни основания на оспорената заповед. Тя съдържа и останалите реквизити във
връзка с изискването за форма.
Наведените
оплаквания за неспазване на административната процедура по започване на
производството също се явяват неоснователни, доколкото е издадена ПАМ, която
има преустановителен и превантивен характер. Целта е да се осуети възможността
на дееца да използва подобни нелоялни търговски практики, като тази мярка не
съставлява вид административно наказание. Мярката е средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност. В този смисъл ирелеванти са възраженията
във връзка със съставения АУАН и НП. А в настоящото производство пред
административния орган дружеството е депозирало становище във връзка с
констатациите в КП от 10.08.2018г., поради което не е нарушено правото му на
защита в изложения аспект. Същото е имало възможността да ангажира
доказателства и да се запознае с издадените от служителите на КЗП документи.
Връчена по съответния ред е и оспорената заповед.
С оглед
приложението на материалния закон съдът счита заповедта за правилна. Съгласно
§13, т.23 от ДР ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски
практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл.68в от ЗЗП забранява
императивно използването на такава. Нормата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП приобщава
към нелоялните търговски практики и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл.68д - 68к от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.68д, ал.1 от ЗЗП,
търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение
средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на
търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна
форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за
всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.
Фактическият
състав на нарушението изисква кумулативното наличие на три елемента - 1.
търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. търговската
практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3. резултатът от
тази практика да е или да е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската
практика. Събраният и анализиран от съда доказателствен материал по делото
обуславя извод за безспорно доказана търговска практика, свързана с
предлагането на туристически услуги от „Р.Т.2.“ ЕООД. Установява се и предоставянето
на невярна информация, която е и подвеждаща, доколкото е издадено у-ние
№РК-19-9569 за категория „три звезди“, вид и наименование на обекта вила „Р.6.“,
а в рекламните материали и надписи, находящи се в обекта и на интернет
сайтовете www.booking.com, www.6atorila.bg и www.pochivka.bg е посочена информация за
туристически обект хотел и СПА. Доказано е и че именно във връзка с така
предоставената невярна информация е взето решение от потребител за използване
на услугата, което не би взел без посочената характеристика „хотел и СПА“ за
обекта на дружеството – жалбоподател /срав. жалба на Р.П./. В този смисъл съдът
приема, че е осъществен фактическия състав на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Търговецът е
длъжен да обяви на потребителя информация за обекта съобразно предоставената му
категория, а като посочва предоставянето на услуги в обект „хотел“ вместо във
„вила“, за какъвто вид обект има категоризиране, въвежда потребителя в заблуда,
доколкото между двата вида туристически обекти има значителна разлика в
минималните изисквания, съгласно Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията. Въвежда в заблуждение потребителите и
относно абревиатурата „СПА“, тъй като от представените доказателства не се
установи обекта на дружеството да е сертифициран по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ, а
само в качеството на такъв има право да посочва, че разполага със СПА център.
Ирелевантни
за настоящия правен спор за писмените доказателства удостоверение №000369
/27.08.2019г. за категория „три звезди“ на обект семеен хотел „Р.6.“ с.П., общ.С.б. и
удостоверение №00370/27.08.2019г. за категория „две звезди“ на обект класически
ресторант „Р.6.“ с.П., общ.С.б.. Съдът не кредитира доказателствата, тъй като
удостоверенията са издадени далеч след извършената проверка, констатираната
нелоялна заблуждаваща търговска практика и издаването на оспорената заповед. Непосредствената
цел на ПАМ за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, е да преустанови
използването на нелоялната заблуждаваща търговска практика в бъдеще. Ако
деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие.
Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема
като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска
превантивното действие на мярката. В случая, с издадената заповед
административният орган цели както да преустанови извършването на конкретна
нелоялна практика, така и да предотврати в бъдеще пР.гането на такава практика.
Въведената забрана е „ при упражняване на своята дейност“, т.е. търговецът да
се въздържа изобщо от такива действия. Така изложеното от една страна и фактът,
че удостоверенията касаят друг вид обект „семеен хотел“, както и с оглед
липсата на доказателства за преустановяване на установената нелоялна търговска
практика, съдът формира извод за неотносимост на писмените доказателства към
правния спор.
По
гореизложените съображения съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна,
доколкото административния орган е издал законосъобразен акт, по отношение на
който не са налице основания по чл.146 от АПК.
С оглед
изхода от делото разноски се присъждат на ответника, платими от жалбоподателя,
на основание чл.143, ал.4 от АПК в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.144 АПК,
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „Р.Т.2.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***
срещу заповед №1055/27.12.2018г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите, с която е забранено
дружеството при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща
търговска практика.
ОСЪЖДА „Р.Т.2.“
ЕООД, *********със седалище и адрес на управление *** да заплати на Комисия за
защита на потребителите гр.София, пл.“Славейков“ №4А съдебни разноски в размер
на 100 лв. /сто/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването на страните чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: