Р Е Ш Е
Н И Е № 293
гр.
Сливен, 19.12.2022 г.
Административен съд – Сливен,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година,
в следния състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова
при участието на
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 410 по описа за 2022 година на Административен съд Сливен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 от АПК във вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба Р.А.Р. *** срещу Заповед с рег. № 22-1670-000227
от 19.10.2022 год. на Началник РУ Сливен към ОДМВР Сливен за налагане на ПАМ по
чл. 171, т. 1 б. Е от ЗДвП, с
която на Р.А.Р. временно е отнето свидетелството
за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената
заповед. Твърди, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за
налагане на ПАМ, тъй като към датата на връчване на заповедта –
24.10.2022г. по отношение на ремарке с
рег.№*******била сключена задължителната застраховка. При издаване на заповедта
било допуснато и съществено процесуално нарушение, доколкото в в диспозитива на акта не било
посочено правното основание за издаването му. По изложените съображения се
отправя искане за постановяване на решение, с което ПАМ бъде отменена изцяло
като неправилно издадена, в противоречие на материално правните и процесуални
норми и при несъответствие с целта на закона. Претендират се направените от
жалбоподателя разноски.
В съдебно заседание
оспорващият се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. С. С. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът - Началник РУ
Сливен при ОДМВР Сливен, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт
К.Б. която оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административно
производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Изтъква довод, че ПАМ е превантивна и е издадена в условията на обвързана
компетентност. Обстоятелството, че към датата на връчване на заповедта вече
била сключена задължителната застраховка нямало отношение към преценката на
законосъобразността на обжалваната заповед към момента на нейното издаване, а
към изпълнението на административния акт, което е извън предмета на делото.
Предвид изложеното заявява, че оспорването е неоснователно и прави възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, Административен съд Сливен
установи от фактическа страна следното:
Със Заповед с рег. № 22-1670-000227 от 19.10.2022 год. на Началник РУ Сливен към ОДМВР Сливен за
налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. Е от ЗДвП, с която на Р.А.Р. временно е отнето свидетелството за управление на
МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка./л.16/. Като
фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № АД 402793/19.10.2022г.
против Р.Р., за това, че на 19. 10.2022 год. в 13. 30
ч. в гр. Сливен, кв. “Индустриален“ до
офис на Еконт управлява товарен автомобил - Форд Транзит
с рег.№ *******, собственост на М. Й. И.и прикачено към него ремарке с рег.№ ******,
собственост на А. И. К., като ремаркето няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", валидна към датата и часа на проверката./л.15/. По повод тези
констатации на органите на МВР и съобразявайки издадения срещу Р. ***,
упълномощен със Заповед на директора на ОДМВР – Сливен № 343з-3031/31.12.2021г.
издал процесната заповед за налагане на ПАМ. Заповедта
е връчена на Р. на 24.10.2022 год., видно от положения на разписка за връчване
подпис./л.38/
Със Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР Областните дирекции на МВР са
определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед №
343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директор на ОД на МВР Сливен, началниците на РУ
при ОДМВР – Сливен са оправомощени длъжностни лица да
издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадена
оспорената заповед. /л.12/.
По делото е
представена справка за собственици на превозното средство, от която е видно, че
собственик на процесното ремарке е А. И. К../л.21/.
Съгласно
разпечатка от сайта на Гаранционен фонд към 13,30ч. на 19.10.2022г. МПС с ДК № ******
няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ ./л.22 и сл./.Такава е
сключена в 18,25 ч. на 19.10.2022 г., съгласно приложена по делото
застрахователна полица/л.24/.
Съгласно отбелязването в
разписката за връчване на заповед рег. № 22-1670-000227 от 19.10.2022 год. на
24.10.2022г. Р.А.Р. е получил СУМПС. / л.38/.
Недоволен от
постановената заповед, с жалба с вх.№СД-01-01-4196/07.11.2022 год. Р.Р. я обжалва пред Административен съд-Сливен в законоустановения срок./л.2/
С оглед така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира така
депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирано лице, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни за него
последици и в рамките на установения за това срок.
Разгледана по същество
същата се явява неоснователна по следните съображения:
При извършената на
основание чл. 168 от АПК служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че той е издаден
от компетентен орган. Противно на твърденията, изложени в жалбата съдът
констатира, че оспорената заповед е издадена и в установената от закона форма,
при спазване на процесуалноправните правила, в съответствие на материалния
закон и с целта на закона.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган – по делото сред доказателствения материал е приложена и приобщена и Заповед
№ 343з-3031/31.12.2021 г. на директор на ОДМВР – Сливен, съгласно т. 1. 2 от
която Началниците на РУ-Сливен е оправомощен да
прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 , т.2,т. 2а, т.4 и т. 5, б. "а" т.6
и т.7 от ЗДвП.
Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея
са описани и установените с АУАН, въз основа на който е издадена заповедта
обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта
фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е, че
заповедта се издава на основание чл. 171, т. 1, б.
"е" от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС - ремарке, без
да е налице сключена застраховка "ГО" за него, валидна към датата и
часа на проверката.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.
Заповедта е издадена въз
основа на направените в акта фактически установявания, които не са опровергани
в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, вследствие
на което доказателствената тежест за установяването
на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН е на жалбоподателя. Описаните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ. В случая жалбоподателят не оспорва и не е оборил
по надлежния ред доказателствената тежест на
съставения АУАН, според който именно той е управлявал МПС- товарен автомобил
Форд Транзит с прикачено към него ремарке, без да е налице сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за ремаркето,
валиден към датата и часа на проверката.
Административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените
правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т. 1, б.
"е" от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" на
"водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите- до представяне на сключена валидна застраховка".
Необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ е
установяването по надлежен ред управление на МПС от лице, без да е налице
сключена валидна застраховка "ГО". За приложението й е от значение
единствено обективният факт - управлява ли се МПС-в случая ремарке и същото
участва ли в движението по пътищата без наличие на валидно сключена застраховка
"ГО". Според чл. 481, ал. 3 от КЗ "не се допуска движение на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, без водачът да е застрахован
по реда на този кодекс". Съгласно текста за целите
на задължителното застраховане МПС е всяко превозно средство за движение по
суша, задвижвано от собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и
самоходните техники по Закона за регистрацията и контрол на земеделска и горска
техника, включително къмпинг автомобилите, като за МПС се смятат и ремаркетата
и полуремаркетата по ЗДвП, вкл. и къмпинг-ремаркета. Текстът
на ал.2 изключва от приложното поле единствено релсовите превозни средства,
самоходната техника по смисъла на §1 т.12 от ДР на ЗРКЗГТ с мощност на
двигателя до 10 киловата и ремаркетата категория О1 – до 750 кг. В случая от
приложената по делото застрахователна полица и от справката за собствеността на
ремарке с рег.№ ****** се установява, че същото е категория О2, следователно
подлежи на задължително застраховане със задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. След като с
КЗ не се допуска движение на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, без водачът да е застрахован по реда на кодекса, налагането на ПАМ цели именно
преустановяването и предотвратяването на такива случаи. Видно от данните по
делото, конкретното МПС, за което е констатирана липсата на задължителна застраховка "ГО" към
момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ е без наличие на
сключена валидна застраховка "ГО". Целта, смисълът и значението на
застраховката "ГО" е именно обезпечаване на деликтната
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и
/или използването на МПС. Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание. Субектите на застраховката "ГО" по КЗ
за потенциални субекти на деликтна отговорност,
идентична с тази по ЗЗД, спрямо действията на които застраховката има
превантивен и компенсационен характер за вреди, с оглед съществуващия риск за
трети лица при управлението на МПС. При това положение обективният факт на
управляване на МПС налага изискването да е налице валидно сключена застраховка
"ГО", с цел превенция на законодателно изведения риск за трети лица.
Доколкото в случая водачът е управлявал чуждо МПС, той е бил длъжен да извърши
проверка за застраховка „ГО“, да се убеди, че има сключена валидна такава, а в
случай че установи че няма, да не го управлява по никакъв повод по пътищата,
отворени за обществено ползване.
За да е налице съставомерност по смисъла на чл. 171, т. 1 б "е"
от ЗДвП,
обосноваваща издаването на заповед за прилагане на ПАМ е достатъчно да е
установено, че водачът управлява МПС и да не е налице сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност", без значение е статутът и
собствеността на МПС.
Съдът намира, че
оспорената заповед съответства и на целта на закона. Целта на ПАМ
"временно отнемане на свидетелство за управление на МПС по чл. 171, т. 1 б.
"е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало,
но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за
прилагане на ПАМ в случая е закононарушението управление на МПС без застраховка
"Гражданска отговорност" до представяне на сключена валидна
застраховка. Според разпоредбата на чл. 171, т. 1 б "е"
от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната
мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон.
Досежно изводите за несъразмерност на
мярката, противоречие на същата с целта на закона и последващите
обстоятелства, а именно, че към датата на връчване на заповедта вече била
сключена задължителната застраховка настоящата инстанция приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от АПК, материалната законосъобразност
на акта се преценява към момента на неговото издаване. Към датата на издаване
на обжалваната заповед, Р. несъмнено е управлявал собственото си МПС-товарен
автомобил с прикачено към него ремарке, за което не е налице сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Констатираното нарушение е
основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Обстоятелството,
че към датата на връчване на ЗППАМ се представяв
валидно сключена застраховка няма отношение към преценката на
законосъобразността на обжалваната заповед към момента на нейното издаване, а единствено
към изпълнението на административния акт, което е извън предмета на делото. Целта
на мярката се определя към момента на налагането й. Релевираните
последващи факти не се отразяват върху материалната
законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната
от закона цел. Отказът на органа да прекрати срока на действие на
мярката-"до представяне на сключена валидна застраховка
"ГО"", ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред
административните съдилища. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на
ВАС /вж. Решение № 2245/2019 г., постановено по а. д. № 14389/2017 год. по
описа на ВАС/.
С оглед изложеното съдът
намира, че са налице материалноправните предпоставки
и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на
жалбоподателя е наложена предвидената в закона принудителна административна
мярка. Същата е съобразен и с целта, преследвана от закона, доколкото е
установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. По
изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу оспорената заповед е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора претенцията
на оспорващия за присъждане на разноските в производството е неоснователна.
Разноски от ответника не се претендират, поради което не се присъждат.
Водим от горното, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Р.
*** срещу Заповед с рег. № 22-1670-000227 от 19.10.2022 год. на Началник РУ
Сливен към ОДМВР Сливен за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. Е от ЗДвП, с която на Р.А.Р. временно е отнето свидетелството за управление на
МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка, като
неоснователна.
На основание чл. 172, ал. 5 изр. второ
от ЗДвП
решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: