Р Е
Ш Е Н
И Е № 366
гр.Пловдив,28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №308/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр. с
чл.535 от ТЗ.
Ищецът „Абнер
комюникейшън“ЕООД с ЕИК ********* твърди,че е подал срещу ответната Община ****,обл.Пазарджик
и срещу „Киссик консулт“ЕООД с ЕИК ********* заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Твърди,че по това заявление е било
образувано ч.гр.д.№11143/2016 г. по описа на РС-Пловдив,ХI-ти състав,по което исканата заповед е
била издадена на датата 11.08.2016 г.,а също бил издаден и изпълнителен
лист,като било разпоредено двамата посочени длъжници да заплатят солидарно на
ищеца-кредитор сумата от 52008 лв.,от които-45 400 лв. главница и 6608 лв.
разноски за заповедното производство.Твърди се още,че въз основа на издадения
по частно гражданското дело изпълнителен лист е било образувано посоченото в
исковата молба изпълнително дело,а от двамата длъжници само ответната община
подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,поради което
ищецът заявява,че предявява процесния иск само срещу тази община,но не и срещу
другия солидарен длъжник.
В исковата
си молба ищецът развива подробни аргументи за това,че възражението на ответната
община е подадено след изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл.419 от ГПК,а не както е приел районния съд,че е налице хипотезата на чл.414,ал.2 от ГПК.Поддържа и довода,че същото възражение е подадено и извън едномесечния срок
съгласно чл.423 от ГПК и затова счита,че е преклудирана и тази възможност на
ответника за възражение.Но макар да счита възражението за подадено от длъжника
Община **** извън законния срок,ищецът заявява,че предявява процесния иск с
оглед дадените му от районния съд указания за неговото предявяване в
едномесечен срок от съобщението.Предвид това ищецът счита,че има правен интерес
от настоящия установителен иск срещу ответната община.
По съществото
на спора ищецът твърди,че вземането по издадената заповед за изпълнение
произтича от запис на заповед,който е бил издаден в негова полза на датата
14.04.2011 г. от дружеството „Киссик консулт“ЕООД за сумата от 45 400 лв.
с падеж на плащане-14.07.2015 г.,като изплащането на тази сума било гарантирано
от ответната Община **** в качеството й на авалист.Поддържа се в исковата
молба,че издаденият запис на заповед е редовен съгласно чл.535 от ТЗ и затова
ищецът като кредитор разполага с правото на събиране на вземането
си,произтичащо от тази ценна книга.Твърди се,че на падежа-14.07.2015 г. сумата
по записа на заповед не е била изплатена на кредитора /поемателя/ от издателя
„Киссик консулт“ЕООД и от авалиста Община ****.Плащане не било извършено и след
падежа до датата на подаване на процесната искова молба.
Предвид
горните твърдения дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с
което да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца от
длъжника Община ****,обл.Пазарджик в размер общо на сумата от 52 008
лв.,включваща главница от 45 400 лв.,дължима по запис на заповед от
14.04.2011 г. и разноски за заповедното производство в размер на 6608
лв.Претендира да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебни
разноски.
Ответникът
Община **** е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил
иска като неоснователен,а поддържа и довода за процесуалната му
недопустимост,тъй като общината не била легитимирана да отговаря по този иск.По
същество ответната община заявява,че за да възникне задължение по едно
облигационно правоотношение,то следва същото да е възникнало валидно,а в
конкретния случай записът на заповед не е породил желаните правни последици
поради факта,че противоречи на ЗМСМА и Закона за общинския дълг /ЗОД/.Заявява
още в този контекст,че съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗОД само и единствено
финансови задължения,поети от името и за сметка на общината при спазване
изискванията на този закон,съставляват общински дълг и представляват задължение
на общината.В случая обаче това изискване не било налице,защото общински дълг
можело да се формира само и единствено с решение на Общински съвет-****.Този
съвет обаче не бил вземал решение,с което да разрешава на тогавашния кмет да поема
задължение като авалира процесния запис на заповед.Освен това,ответната община
поддържа,че съгласно разпоредбата на чл.21,ал.2 във вр. с ал.1,т.10 във вр. с
чл.27,ал.4 от ЗМСМА само с решение на Общински съвет-**** би могло да се поема
дълг като процесния и то с квалифицирано мнозинство.В случая Община **** не е
имала нито юридическото,нито фактическото основание за авалиране на записа на
заповед,както ищецът счита.
На
следващо място ответната община поддържа довода,че процесния запис на заповед е
и нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД поради противоречие със закона и с добрите
нрави,поради което и не се дължи процесната сума.Ответникът оспорва и
автентичността на процесния запис на заповед,като твърди,че ръкописния текст и
подписа,положени в документа от името на кмета на общината-Е.Е. се различавали от други подписи на същото
лице,положени в други документи от нея,находящи се в Община ****.Твърди още,че
записът на заповед няма достоверна дата и не е съставен по времето,когато Е. е
изпълнявала длъжността кмет на Община ****.В отговора се излагат и аргументи,че
поначало авалиста не може да противопостави на приносителя на ефекта
възраженията,които лицето,чието задължение се обезпечава,би могло да
направи-както възраженията за липса на форма,така и относителните /личните/
възражения,произтичащи от каузалното правоотношение между авалиста и издателя
на записа на заповед.Сочи обаче,че изключение от това правило е
хипотезата,когато се установи,че приносителят на ефекта е недобросъвестен и е
извършил злоупотреба с право,или самият авалист също е страна по каузалната
сделка.Намира,че такъв е и настоящият случай,тъй като се касаело до опит за
източване на общината според образуваните към момента прокурорски
преписки-№3096/2017 г. на РП-Пловдив и №5829/2017 г. на ОП-Пловдив.Но
ответникът,макар да се позовава на коментираното изключение от посоченото
правило,не е изложил фактически и правни твърдения за наличие на каузално
правоотношение,във връзка с което да е издаден процесния запис на заповед.
На база
горните възражения,аргументи и твърдения,ответната община моли процесния иск да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.Моли да й се присъдят направените по
настоящото дело разноски.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
приложеното ч.гр.д.№11143/2016 г. по описа
на РС-Пловдив,ХI-ти гр. състав е издадена заповед №6496/11.08.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,с която е
разпоредено „Киссик консулт“ЕООД с ЕИК ********* и Община **** да заплатят солидарно
на дружеството-ищец „Абнер Комюникейшън“ЕООД сумата от 45 400 лв.
главница,представляваща неплатена сума по запис на заповед,издаден на
14.04.2011 г. в гр.Пловдив от „Киссик консулт“ЕООД в полза на „Абнер
комюникейшън“ЕООД и авалиран с поръчителството на Община ****,платим на
падеж-14.07.2015 г.,както да заплати и разноските по делото в размер на 908 лв.
за държавна такса и 5700 лв. за адвокатско възнаграждение.За посочените суми е
издаден и изпълнителен лист от 12.08.2016 г.Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение по чл.414 ГПК от единия длъжник,а именно-от
ответната Община ****.Възражението е постъпило на датата 03.04.2017 г. и е счетено
от районния съд за подадено в законния
срок,тъй като е прието,че към момента на подаването му не е налице надлежно
връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника Община ****.Споделяйки
позицията на заповедния съд,настоящият състав също приема възражението на
ответната община за подадено в законния срок.На следващо място,районният съд с
разпореждане №33145 от 19.04.2017 г. е дал указания на дружеството-ищец
/кредитор по издадената заповед за незабавно изпълнение/ да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта в едномесечен срок от
съобщението.Такова съобщение е връчено на ищеца на датата 28.04.2017 г.,както е
видно от досието на ч.гр.д.№11143/2016 г.,а исковата молба,с която е предявен
процесния иск,е подадена на датата 26.05.2017 г. /тогава е изпратено на
настоящия съд по пощата/,от което е видно,че едномесечния срок за предявяване
на иска е спазен.
Предвид
гореизложеното се налага извода,че са налице всички предпоставки,обосноваващи
извод за допустимостта на процесния иск относно главницата:налице е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за същата главница,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред съда,същата главница е
присъдена в полза на ищеца на същото основание,на което се претендира и с
процесната искова молба,заповедта не е обезсилена,а срещу нея има подадено от
ответника възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения срок и искът е
насочен именно срещу възразилия длъжник по издадената заповед и още-искът е
предявен от кредитора по заповедта и е предявен в законния едномесечен
срок.Предвид допустимостта на иска относно процесната главница,същият подлежи
на разглеждане по същество в тази му част.
Това не
се отнася до частта от предявения иск,с която е поискано установяване
съществуването на вземането за разноските,присъдени в полза на ищеца с
процесната заповед за изпълнение.В тази връзка следва да се съобрази т.10в от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС,където е прието,че процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск,предявен по реда на чл.422,респ.
чл.415,ал.1 от ГПК,не са налице в случаите,когато искът е предявен за
установяване на съществуването на вземане на разноските,направени в заповедното
производство.С други думи,иск за установяване съществуването на вземане за
разноските,направени в заповедното производство,е недопустим.С оглед на това
настоящото производство в частта на процесния иск,касаеща установяване
съществуването на разноски за заповедното производство в размер на 6608 лв.,ще
следва да бъде прекратено поради недопустимостта на иска в тази му част.Вместо
това,съобразявайки т.12 от горното Тълкувателно решение,настоящия
съд,разглеждащ иска по чл.422 от ГПК,следва да се произнесе за дължимостта на
разноските,направени и в заповедното производство,като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските,както в исковото,така и в
заповедното производство.
По
съществото на иска:
Искът е
основан на запис на заповед,издаден в гр.Пловдив на датата 14.04.2011 г. от
дружеството „Киссик консулт“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* /чрез управителя му
Д.К.К./ в полза на дружеството-ищец „Абнер комюникейшън“ЕООД-гр.София с ЕИК
*********.Съгласно съдържанието на същия запис на заповед,приложен в оригинал
към настоящото дело,дружеството-издател безусловно се е задължило на дата 14.07.2015
г. да заплати на поемателя или на негова заповед сумата от 45 400 лева.Записа
на заповед съдържа още и печатен текст /под подписа на издателя/,че изплащането
на записа се гарантира от ответната
Община **** като авалист посредством кмета й Е.Е. Е. като представител на
общината.Срещу „подпис на авалиста“ има положен подпис и под него са изписани
ръкописно имената „Е.Е. Е.“,а също така има и положен печат на кмета на
общината.
Най-отдолу
в документа,наименован „запис на заповед“,се съдържа текст,удостоверяващ,че на
датата 14.07.2015 г. записа на заповед е бил предявен за плащане на издателя му
„Киссик консулт“ЕООД чрез Д.К.К.,който е удостоверил предявяването чрез подписа
си и ръкописно изписване на собственото и фамилното му име.
Преценявайки
описаното по-горе съдържание на процесния запис на заповед,съдът намира същия
за редовен от външна страна,тъй като съдържа всички задължителни
реквизити,визирани в нормата на чл.535 от ТЗ.Затова същия запис на заповед
следва да бъде третиран като годен менителничен ефект.
Ответната
Община **** не е противопоставила възражения срещу формата на процесния запис
на заповед,но въпреки това поддържа възражението,че същия не е породил желаните
правни последици и че задължението по него не е възникнало валидно,тъй като
противоречи на ЗМСМА и Закона за общинския дълг.Заявила е и възражение за
нищожността на записа на заповед на основание чл.26 от ЗЗД като противоречащ на
закона и на добрите нрави.Оспорила е и истинността на документа с твърдението
за неавтентичност на подписа,положен в документа от името на Е.Е. като кмет на
Община ****.Позовал се е и на недостоверност на датата на издаване на записа на
заповед.
Съдът
счита,че всички възражения на ответната община,отнасящи се до действителността
на записа на заповед като ценна книга,както и възражението за недостоверност на
датата на издаването му не подлежат на преценка по същество.Това е така,защото
тези възражения са заявени от сочения в документа авалист,не от издателя на
ценната книга,а както непротиворечиво се приема в съдебната практика,авалиста
не може да противопоставя на поемателя възражения за действителността на записа
на заповед с изключение на възражение за неспазена форма,каквото в случая не е
заявено /както по-горе се посочи/.Този извод следва от разпоредбата на
чл.485,ал.2 от ТЗ,според която задължението на поръчителя е действително и
когато задължението,за което е дадено,е недействително поради каквато и да било
причина,освен поради недостатък във формата.
От
страна на авалиста са допустими всякакви възражения,включително и лични
такива,отнасящи се до каузалното правоотношение между издателя и поемателя по
менителничния ефект само в хипотезата,когато самият авалист също е страна по
това правоотношение,а конкретният случай не попада в тази хипотеза,като въобще
няма наведено твърдение за връзката на процесния запис на заповед с каквото и
да било каузално правоотношение между издателя и поемателя,нито пък за
участието на ответната община като страна по такова правоотношение.В този
контекст се явява неотносимо заявеното от ответника твърдение за
недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя по издадената
ценна книга,защото то би имало значение,ако се твърдеше наличието на връзка
между процесния запис на заповед и дадено каузално правоотношение.В такава
ситуация установяването на недобросъвестност на приносителя на ефекта или
извършването от него на злоупотреба с право,знаейки за наличието на лични
възражения по каузалното правоотношение с издателя,би довело до допустимост
авалиста да противопостави лични възражения срещу поемателя,основани на
каузалното правоотношение,но тук щом изобщо не се твърди посочената свързаност
на записа на заповед с каузално правоотношение,то няма място и да се изследва
твърдяната от ответника недобросъвестност на поемателя.Друг е въпроса,че по
делото няма никакви данни за сочената недобросъвестност от страна на ищеца като
поемател по ценната книга и само наличието на прокурорски преписки срещу
него,дори и да са налице такива,не обосновават извод за недобросъвестност или
злоупотреба с право,водеща до допустимост на заявените от ответника възражения
срещу действителността на процесната ценна книга.
Наред с
гореизложеното,следва да се отбележи,че ответникът е обосновал възраженията си
за недействителност на записа на заповед с аргументи за нарушения на
закона,които аргументи по съществото си изобщо не са относими към издателя на ценната книга и поетото от него
парично задължение,а се отнасят единствено до действителността на
авала,материализиран върху лицевата страна на записа на заповед.Това се отнася
и до поддържаното оспорване подписа на физическото лице,авалирало записа на
заповед от името на общината-ответник.Съдът обаче намира,че няма
пречка,необходимо е и е допустимо поддържаните от ответника доводи за
осъществени нарушения на закона и за неавтентичност на посочения по-горе подпис
да бъдат преценени от гледна точка на действителността на самия авал
/менителнично поръчителство/,обективиран на лицевата страна на процесния запис
на заповед,още повече,че авалът е извършен от името и за сметка на ответната
община.В тази връзка съдът приема следното:
В
заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза,изготвено от
вещото лице Н.Б.,е прието,че ръкописния текст,представляващ имената:“Е.Е. Е.“
под графа „подпис на авалиста“ в процесния запис на заповед,както и подписът за
„авалист“ от името на Е.Е. Е.,положен в същия документ,не са изпълнени от
нея.Това заключение е оспорено от ищеца и в тази връзка на основание
чл.200,ал.3 от ГПК е назначена от съда нова почеркова експертиза в отговор на
същата задача,която е била поставена и на първата експертиза.Заключението на
втората почеркова експертиза е изготвено от вещото лице Е.Ч. и в него са
направени констатации,че подписът за „подпис на авалиста“,положен от името на Е.Е.
Е. в записа на заповед от 14.04.2011 г.,както и ръкописният текст „Е.Е. Е.“ в
същия запис на заповед,издаден за сумата от 45 400 лв.,са изпълнени от
лицето Е.Е. Е..Видно е,че констатациите на вещото лице по второто заключение са
коренно противоположни на тези,съдържащи се в заключението на в.л. Н.Б..Наред с
това,по делото е разпитана като свидетел Е.Е. Е.,която при разпита й лично е
потвърдила,че подписът за „авалист“ в процесния запис на заповед,приложен в
оригинал на лист 61-ви от делото,е положен от нея,както и че ръкописно
изписаните й три имена в записа на заповед са изписани от самата нея.При
съобразяване на тези свидетелски показания,дадени от лицето,чийто подпис е
подложен на оспорване и изследване,а и като се има предвид,че втората
експертиза,изготвена от вещото лице Е.Ч.,е ползвала наред с другия посочен в
заключението сравнителен материал,още и свободни образци от подписа и почерка
на Е.Е. Е.,дадени лично от лицето в съдебното заседание на 15.01.2019 г. и
положени върху бял лист,приложен към делото,съдът намира,че следва да бъде
кредитирано заключението на втората почеркова експертиза,назначена на основание
чл.200,ал.3 от ГПК,което заключение е изготвено от вещото лице Ч. и съгласно
което изследваните подпис и почерк в процесния запис на заповед са изпълнени от
Е.Е..С оглед на това съдът приема за неуспешно проведено заявеното от ответната
страна оспорване на автентичността на подписа и ръкописно изписаните имена на
кмета Е. в записа на заповед.
Но валидното
задължаване на общината като авалист по записа на заповед не е поставено в
зависимост единствено от автентичността на волеизявлението на физическото лице Е.Е.,защото
същата при учредяването на авала е действала не в лично качество,а в качеството
си на кмет на ответната община.В тази връзка,за да се прецени дали има валидно
поето от името на самата община менителнично поръчителство следва да се
съобрази дали са спазени специални законови изисквания за формиране на
действително волеизявление от името на този правен субект при такъв вид
сделки.В тази насока ответната община поддържа аргументи за
закононарушения,предпоставящи недействителност на авала поради противоречието
му със закона.Основното твърдяно фактическо обстоятелство,на което се основават
аргументите на общината,е липсата на решение на Общински съвет-****,с което да
е разрешено на кмета Е.Е. да поема задължения от името на общината като авалира
процесния запис на заповед.Според ответника,само с такова решение би могло да
се поема дълг като процесния от името и за сметка на общината.Съдът счита за
правилна тази позиция на ответника по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.21,ал.1,т.8 от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за
придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество и определя
конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства.Авалът /менителничното поръчителство/ по своята правна природа е
едностранна сделка,която има самостоятелен характер и посредством която
подписалия записа на заповед авалист се задължава да плати сумата по записа на
заповед наред с издателя на същия.От тази гледна точка,ако авалът се извършва
от името на община,то той по същината си ще представлява акт на разпореждане с
общинско имущество,защото задължава общината да заплати на трето лице
определена парична сума,а понятието „общинско имущество“ в широкия смисъл на
думата включва не само недвижими имоти и вещи,общинска собственост,но и парични
средства,принадлежащи на общината.Затова и при съобразяване разпоредбата на
чл.21,ал.1,т.8 т ЗМСМА се налага извода,че задължаването на общината чрез
менителнично поръчителство изисква наличие на решение на Общинския съвет за
извършването на такава сделка.Кметът на Общината няма правомощия самостоятелно
да взема решение за осъществяването на такава една сделка,съставляваща акт на
разпореждане с общинско имущество.В разпоредбата на чл.44 от ЗМСМА,където
подробно са посочени правомощията на кмета,такова правомощие не е предвидено за
този изпълнителен орган на Общината.
В случая
се установява,че Общински съвет-**** не е вземал решение,с което да дава
разрешение на Кмета на Община **** Е.Е. да задължава същата община като авалист
по запис на заповед,издаден от „Киссик консулт“ЕООД в полза на
дружеството-ищец.За липсата на такова решение свидетелствуват приложените към
делото удостоверения,издадени от Общински съвет ****,едното от които е издадено
на 07.04.2017 г. и е представено с отговора на исковата молба,а другото е
издадено на 26.02.2019 г.От друга страна,не са налични по делото никакви
доказателства,които да обосновават обратния извод,т.е. че е било взето решение
на Общинския съвет в посочения смисъл.При това положение се налага извода,че
авалът,обективиран на лицевата страна на процесния запис на заповед от името и
за сметка на общината-ответник,е недействителен и от страна на общината няма
валидно поето менителнично поръчителство,защото липсва решение за поемането на
такова от оправомощения за това орган-Общински съвет-****.В този контекст и
изявлението на кмета Е. в записа на заповед не е довело до валидното поемане на
авал за сметка на общината и въпреки произтичащите от самия закон правомощия на
кмета да осъществява представителни функции спрямо общината пред трети лица,то
в случая се е стигнало до подписване на записа на заповед от кмета при
превишаване на властта му,с оглед на което и предвид разпоредбата на чл.462 от ТЗ следва да се приеме,че кмета лично се е задължил като авалист по процесния
запис на заповед.
Предвид
горните съображения се налага крайния извод,че процесния установителен
иск,предявен от дружеството-ищец спрямо ответната Община ****,е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли,защото липсва основание за ангажиране
отговорността на общината по процесния запис на заповед.
Предвид отхвърлянето на иска,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на общината-ответник сумата от 300 лв. съдебни разноски,представляващи платено възнаграждение за вещо лице. Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска,предявен от „Абнер
комюникейшън“ЕООД-гр.София с ЕИК ********* против Община ****, обл.Пазарджик, с
Булстат *********,с който е поискано да се признае за установено съществуването
на вземане на „Абнер комюникейшън“ЕООД от ответната Община **** в размер
на 45 400 лв. въз основа на запис
на заповед от 14.04.2011 г.,издаден от дружеството „Киссик консулт“ЕООД с ЕИК
********* и авалиран от Община ****,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№11143/2016 г. по описа
на РС-Пловдив,ХI-ти гр. състав.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по делото в частта на процесния установителен иск,с която е
поискано установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответната община
в размер на 6 608 лв.,представляващо разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№11143/2016 г. по описа
на РС-Пловдив,ХI-ти гр. състав,присъдени в полза на ищеца с издадената по
същото дело заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА „Абнер комюникейшън“ЕООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,район Изгрев,ул.“Никола
Габровски“№18, вх.1, ет.7, ап.24 да заплати на Община **** с Булстат
*********,с адрес:гр.**** сумата от 300 лв. /триста лева/ съдебни разноски.
В
прекратителната част решението има характер на определение, обжалваемо от
страните с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му.
В
останалата част решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :