Присъда по дело №293/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 49
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Здравка Запрянова
Дело: 20225140200293
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 49
гр. К., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
и прокурора Ч. И. Ч.
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Наказателно дело от общ
характер № 20225140200293 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. М. Г., родена на ******г. в гр.К.,
живущ в гр.К., български гражданин, с висше образование, омъжена, работи,
неосъждана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че:
На 27.12.2019г. в гр.Д., обл.К. като длъжностно лице- управител на „И.
м.“ЕООД, съставила в кръга на службата си официален документ- Трудова
книжка № ** серия * № ****** на името на З. Д. Й., в който удостоверила
неверни обстоятелства- че З. Д. Й. е прослужила времето от 05.08.2019г. до
27.12.2019г. в „И. м.“ЕООД на длъжността работник спомагателни шивачки
дейности, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия
обстоятелства, поради което и на основание чл.311 ал.1 вр.чл.54 от НК й
налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца като на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 години.
ПРИЗНАВА подсъдимата З. Д. Й., родена на *******г. в с.Ж.,
1
обл.К., живуща в с.Г. К., български гражданин, със средно образование,
омъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това,
че:
На 03.01.2020г. в гр.К. съзнателно се ползвала от официален документ
с невярно съдържание- Трудова книжка № ** серия * № ****** на името на З.
Д. Й., че е прослужила времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И. м.“ЕООД
на длъжността работник спомагателни шивачки дейности, като от нея за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което
и на основание чл.316 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.54 от НК й налага наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК
отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство- Трудова книжка № ** серия * № ****** на името на З. Д. Й.,
да бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК.
ОСЪЖДА подсъдимите С. М. Г. и З. Д. Й., и двете със снета по
делото самоличност, да заплатят солидарно направените по делото разноски,
както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали, сумата в размер на 345лв.; по
сметка на Районен съд- Кърджали сумата в размер на 30лв.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен
съд- Кърджали в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към ПРИСЪДА от 15.06.2022г.
по НОХД № 293/ 2022 по описа на КжРС
Повдигнато е обвинение срещу С. М. Г. по чл.311 ал.1 от НК за
това, че на 27.12.2019г. в гр.Д., обл.Кърджали като длъжностно лице-
управител на „И. м.“ЕООД, съставила в кръга на службата си официален
документ- Трудова книжка № ** серия * № ****** на името на З. Д. Й., в
който удостоверила неверни обстоятелства- че З. Д. Й. е прослужила времето
от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И. м.“ЕООД на длъжността работник
спомагателни шивачки дейности, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тия обстоятелства.
Повдигнато е и второ обвинение срещу З. Д. Й. за това, че на
03.01.2020г. в гр.Кърджали съзнателно се ползвала от официален документ с
невярно съдържание- Трудова книжка № ** серия * № ****** на името на З.
Д. Й., че е прослужила времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И. м.“ЕООД
на длъжността работник спомагателни шивачки дейности, като от нея за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
Представителят на прокуратурата в ход на съдебните прения
пледира, че по делото са събраните достатъчно доказателства, въз основа на
които подсъдимите З. Д. Й. и С. М. Г. да бъдат признати за виновни. С
действията си от обективна и субективна страна последната е осъществила
състава на престъплението по чл.311 ал.1 от НК като е съставила документ в
кръга на службата си, в който е удостоверила неверни обстоятелства. В
резултат на това подсъдимата З.Й. след като попълнила заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, приложила
инкриминирания документ пред контролните органи и така го ползвала. С
тези си действия тя е осъществила състава на престъплението по чл.316
вр.чл.311 ал.1 от НК. По отношение на наказанието, което следва да се
наложи, то предлага на подсъдимата С.Г. то да е „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 години, а за подсъдимата З.Й.- също
3 месеца „лишаване от свобода“ с 3 години изпитателен срок.
Подсъдимата С.Г. се явява лично и със защитник. Последният в ход
по същество пледира, ако бъде призната за виновна, да не се приема
определената от прокуратурата квалификация. Счита, че извършеното от нея
покрива признаците на ал.2 на чл.311 от НК и представлява маловажен
случай, поради следните съображения: чистото съдебно минало; добри
характеристични данни; съдействие от самото начало за разкриване на
обективната истина по случая; признава вината си; съжалява за извършеното;
младата й възраст; не са произлезли каквито и да било вредни последици, тъй
като още на следващия ден след като й е указано от органите на ТП на НОИ-
Кърджали, тя е заличила данните, които са създадени въз основа на
инкриминирания документ. Поради това моли съда, ако признае подсъдимата,
да преквалифицира деянието като такова по ал.2 на чл.311 от НК и на
основание чл.78а от НК да я освободи от наказателна отговорност с налагане
1
на административно наказание глоба, защото смята, че по отношение както на
генералната, така и на специалната превенция ще бъдат постигнати целите на
наказанието. На следващо място защитникът настоява, че от обективна страна
няма извършено деяние. Така също няма и доказателства за специфичната цел
на престъплението, тъй като не е ангажирано нито едно доказателство, от
което да е установено, че подсъдимата С.Г. е познавала другата подсъдима З.,
и двете са имА. общност на умисъла- документът да бъде съставен, за да бъде
използван за пенсионирането на З.. Не е налице и умисъл за извършване на
деянието, защото законодателят изисква да е налице пряк умисъл, т.е. деецът
да е съзнавал обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици и да ги цели или пък
евентуално да знае и да се примирява и да се съгласява с тях. Просто се
установява, че има едно некоректно документиране на времето, през което
лицето е имало сключен трудов договор.
Подсъдимата С.Г. се признава за виновна и дава подробни
обяснения за случилото се. В своя защита изразява съжаление за стореното,
което е коригирала като заличила данните преди с нея да се свържат
разследващите органи. В последната си дума се надява на най- лекото
наказание.
Подсъдимата З.Й. се признава за виновна и дава подробни
обяснения за случилото се. В своя защита изразява съжаление за това, което
направила, което го заявява и в последна си дума.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата С. М. Г., родена на
******г. в гр.Кърджали, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, с
висше образование, омъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата З. Д. Й., родена на *******г. в с.Ж., обл.Кърджали,
живуща в с.Г. К., български гражданин, със средно образование, омъжена,
безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
От 2014г. подсъдимата С.Г. била едноличен собственик на капитала
на дружеството „И. м.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Д..
Подсъдимата З.Й. през 2019г. имала необходимата възраст за
пенсиониране в страната, но не й достигал 4 месечен трудов стаж. Тя не
познавала лично подсъдимата С.Г., но чрез свидетеля Ш.Х., двете постигнали
уговорка З.Й. да започне работа в „И. м.“ЕООД. За целта тя чрез свидетеля
Ш.Х. предоставила личните си данни на С.Г.. Последната през месец август
2019г., въпреки че подсъдимата З.Й. не се намира в границата на Република
България, още по- малко в гр.Д., изготвила Трудов договор № *** В него
било вписано, че на основание чл.67 ал.1 т.1 вр.чл.70 от Кодекса на труда от
една страна „И. м.“ЕООД и З.Й. от друга сключват трудов договор за
длъжност работник спомагателни шивачки дейности в отдел кроялно с адрес
2
на месторабота гр.Д. ул.*** с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 570лв. при дневно работно време от 8 часа за неопределено време с
3- месечен срок на изпитване, като служителят се задължава да постъпи на
работа на 05.08.2019г. Този договор бил подписан от подсъдимата С.Г. за
работодател, а за работник на името на З.Й. тя не се е подписала, както и не е
установено по делото от кого е положен подписа. Нито на 05.08.2019г., нито
по- късно през тази година подсъдимата З.Й. не е започнала работа, тъй като
се грижела в Турция за болни членове на семейството си. Въпреки, че З.Й. не
полагала труд в дружеството собственост на подсъдимата С.Г. в гр.Д.,
последната в качеството на работодател на 27.12.2019г. съставила Заповед №
***, с която на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда по взаимно
съгласие прекратила Трудов договор № *** с подсъдимата З. Д. Й.. В нея в
графата „Управител“ подсъдимата Г. положила подписа си и я оставила в
офиса на дружеството в гр.Д. за връчване на З. Д. Й.. След това първата
предоставила трудовото досие и трудовата книжка на З. Д. Й. на свидетелката
Р.С., която работи като счетоводител и ТРЗ в „И.Ф.“ООД- Д., тъй като двете
дружества ползвали общ офис, като я помолила да попълни трудовата книжка
на З.Й.. Тогава свидетелката С. нанесла данни от трудовото досие на З.Й. на
страница 6 и 7 в трудова книжка № ** серия * № ******, издадена на името
на З. Д. Й., като попълнила дата на започване на работа, длъжността, размера
на трудовото възнаграждение, дата на прекратяване на договора и
основанието за това, както и поставила щемпел, издаден от дружеството „И.
м.“ЕООД- Кърджали, на страници 6 и 7, в който отразила прослужения
трудов стаж, а именно времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г., представляващ
4 месеца и 22 дни. След това върнала на подсъдимата С.Г. така попълнена
трудова книжка ведно с трудовото досие на името на З.Й.. Тогава
подсъдимата С.Г. положила подписа си в трудова книжка № ** серия * №
****** в графа 9 за работодател, както и в правоъгълния щемпел на страни 6
и 7 за „главен счетоводител“ и „управител“, въпреки, че знаела, че
подсъдимата З.Й. никога не е работела в представляваното от нея дружество,
както и в посочения период от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. Впоследствие
подсъдимата Г. предала на свидетеля Ш.Х. така попълнената трудова книжка
и копие от Заповед № *** за прекратяване на трудово правоотношение, който
да ги предаде на подсъдимата З.Й., която се намирала в гр.О., Република
Турция, което се и случило.
На 02.01.2020г. подсъдимата З.Й. влязла през граничния пункт
Капитан Андреево в Република България. На 03.01.2020г. тя посетила
сградата на ТП на НОИ- Кърджали, където на место попълнила заявление с
вх.№ *** за отпускане на пенсия и добавки. Към него приложила Трудова
книжка № ** серия * № ****** издадена на името на З. Д. Й., както и други
документи, след това се подписала в заявлението в графата „подпис на
заявителя за пенсия“ и ги предала на свидетелката Хр. Р. Л., която ги приела
като служител в сектор „Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ- Кърджали.
По повод на подаденото заявление ведно с приложените към него
3
документи от страна на подсъдимата З.Й. за отпускане на пенсия, в ТП на
НОИ- Кърджали била извършена проверка от свидетелката П.Д.. При нея се
установила, че в посочения период на прослужено време при осигурителя „И.
м.“ЕООД работникът З. Д. Й. от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. се е намирала в
Република Турция и не е полага труд в посоченото дружество. При разговор
на свидетелката П.Д. с подсъдимата С.Г., последната декларира, че през
2019г. З. Д. Й. не е работила реално нито един в предприятието. След
приключване на проверката на подсъдимата С.Г. в качеството й на
работодател й било издадено предписание за заличаване на трудовия договор
сключен със З.Й., както и подадения въз основа на това осигурителен стаж и
доход. В дадения срок за изпълнение на предписанието подсъдимата С.Г.
сторила това.
От заключението на вещото лице В.Д. изготвило съдебно-
графическата експертиза обективирано в Протокол № *** се установява, че:
подписите в графа „подпис на заявителя за пенсия“ в заявление за отпускане
на пенсия/и и добавки с вх.№ *** са положени от З. Д. Й.; подписите на
страница 6 и страница 7, и графа „9“, както и срещу „Главен счетоводител“ и
„Управител“ в мастилен отпечатък от правоъгълния щемпел в Трудова
книжка *** на З. Д. Й. са положени от С. М. Г..
Тази фактология се установява безспорно от всички събрани по
делото доказателства- гласни и писмени, които се подкрепят и от
самопризнанието направено и от двете подсъдими С.Г. и З.Й.. Прочее по
делото не се спори по фактите от нито една от страните, освен това всички
събрани доказателства изграждат една житейски логична ситуация, без
съмнения за заинтересованост и лъжесвидетелстване, поради което бяха
кредитирани свидетелските показания дадени от П.Д., Х.Л., Р. С. и Ш.Х..
Тези свидетелства се подкрепят и от обясненията и на двете подсъдими, от
съдебно- графическата експертиза обективирана в Протокол № ***, както и
от другите писмени доказателства.
Фактът, че подсъдимата З.Й. не е полагала труд в „И. м.“ЕООД в
периода от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. се установява освен от гласните
доказателства дадени от обясненията и на двете подсъдими Й. и Г., от
показанията на свидетелите Ш.Х. и косвено от свидетеля П.Д., така и от
Справка рег.№ 29200-4675/ 17.03.2020 на ОДМВР- Кърджали.
Фактът, че подсъдимата С.Г. е положила подписи срещу управител и
счетоводител в щемпела за прослужено време от 05.08.2019г. до 27.12.2019г.
в Трудова книжка № ** серия * № ****** издадена на името на З. Д. Й., е
безспорен както от нейните обяснения, така от приетата като неоспорена
Съдебно- графическата експертиза обективирана в Протокол № *** от
вещото лице Д., както и косвено от показанията на Р.С. и Ш.Х..
Фактът, че подсъдимата З.Й. е представила Трудова книжка № **
серия * № ****** издадена на нейно име на 03.01.2020г. ведно със Заявление
на отпускане на пенсия/и и добавки с вх.№ *** пред свидетелката Х.Л. в
4
качеството й на служител в ТП на НОИ- Кърджали, се установява от
обясненията на подсъдимата Й., от свидетелските показания на Х.Л., от
Съдебно- графическата експертиза обективирана в Протокол № *** от
вещото лице Д., както и косвено от показанията Ш.Х., който свидетелства, че
той е предал трудовата книжка на З.Й. в Турция, както и косвено от
свидетелките показания на П.Д., която е извършила проверката по повод
подаденото заявление за отпускане на пенсия от З.Й..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: за престъпление по чл.311 ал.1 от НК:
Подсъдимата С.Г. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.311 ал.1 от НК. За наличие на престъпление по този
текст е необходимо да са налице само посочените в този текст елементи-
1.длъжностно лице, което съставя официален документ в кръга на служебните
си задължения, 2.вписване в този документ на неверни обстоятелства, както и
3.съзнанието, че документът ще бъде използван като доказателство за
съществуването на тези именно неверни обстоятелства. В конкретния случай
всички тези елементи са налице. Безспорно установено е по делото, че
подсъдимата С.Г. притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93
ал.1 б.”б” от НК като работодател и едноличен собственик на капитала на „И.
м.“ЕООД. Именно в това си качество на основание чл.6 ал.1 от Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж тя като работодател е била компетентна да
издава официални удостоверителни документи, които са от естество да
служат като доказателство относно отразените в тях факти съгласно чл.12 от
цитираната наредба. Именно поради качеството си от подсъдимата се изисква
обективно и вярно документиране, поради което всяко отклонение от
правилата застрашава документооборота, но и обществените отношения
свързани със стабилността в осигурителната система и трудовите права на
работниците. Безспорно установено е също така, че в инкриминирания
документ представляващ трудова книжка № ** серия * № ****** издадена на
името на З. Д. Й. подсъдимата С.Г. е удостоверила неверни обстоятелства, а
именно, че е прослужено време от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И.
м.“ЕООД- Кърджали, с цел този документ да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства. С оглед на удостоверителния характер
на трудовата книжка записите в нея може да бъдат предмет на лъжливо
документира по чл.311 от НК. Категорично е установено по делото и това, че
удостовереното обстоятелство в посочената трудова книжка е обективно
невярно. При това следва да се приеме, че от обективна страна са налице
всички необходими признаци на престъплението по чл.311 от НК.
В същото време са налице достатъчно убедителни доказателства,
установяващи виновно поведение от страна на подсъдимата С.Г..
Престъплението е умишлено и тъй като с него се преследва определеналицел,
осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у
дееца. Необходимо е в съзнанието на последната да са налице представи, че
при съставянето на документа тя внася неверни обстоятелства и наред с това
цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия
5
обстоятелства. Включването в субективния състав на това престъпление, на
този допълнителен специфичен елемент е обусловено от особеностите на този
вид престъпления, чийто общественоопасен характер е свързан с накърняване
на удостоверителната функция на официалните документи. Умисълът в
настоящия казус е обективиран в действията на подсъдимата Г.. Действията
по удостоверяването са били извършени от нея като те са предшествани от
други такива, които да оправдаят това документиране, а именно- съставила е
трудов договор с лицето З.Й. без тя да е била в България, съставяла е
платежни документи по повод трудовото правоотношение без тя да е
положила и един ден труд, и накрая е прекратила трудовото правоотношение
и то на основание взаимно съгласие, въпреки, че нито е виждала З.Й., нито е
работила в управляваното от нея предприятие. Тъй като именно С.Г. е
положила подписа си срещу счетоводител и управител на щемпела в
инкриминираната трудова книжка, то по този начин тя е съзнавала, че изготвя
официален документ, в който удостоверява неверни обстоятелства, който ще
бъде използван като доказателство за наличността на тези именно неверни
обстоятелства. За наличието на престъпление по чл.311 от НК няма значение
дА. неверните обстоятелства се отнасят до гражданскоправни,
наказателноправни, административноправни или други някакви
правоотношения. Същественото е, че тези обстоятелства са неверни, което в
конкретния случай е установено по несъмнен начин. За субективната страна
на престъплението по чл.311 ал.1 от НК е достатъчно деецът в момента на
подписването на документа да съзнава, че вписваните в него обстоятелства са
неверни, каквато е и константната съдебна практика, което е
безпротиворечиво установено по делото. Поради това настоящата съдебна
инстанция приема, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като
деецът С.Г. е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е
обществено опасните му последици и е искала тяхното настъпване. Не се
споделя довода на защитата на подсъдимата Г., че последната не познавала
другата подсъдима З., поради което нямало общност на умисъла досежно
това документът да бъде съставен, за да бъде използван за пенсионирането на
З.. Това е така, защото в случая законодателят не е предвидил в чл.311 ал.1 от
НК да има общност на умисъла от страна на лицето, което евентуално ще се
ползва от документа с невярно съдържание, дори не е необходимо и той да
бъде използван, поради което не следва да се търси и доказва такава връзка.
Така също не се споделя защитната версия от страна на защитата на С.Г., че е
налице едно некоректно документиране на времето, през което лицето е
имало сключен трудов договор, тъй като това е предшествано от съставянето
на много други документи и извършване на конкретно определени в закона
действия от страна подсъдимата Г. в качеството й на работодател, а и освен
това тя е била наясно с удостоверителната функция на записите в трудовата
книжка, тъй като тя е в това качество още от 2014г. Знанието, че
инкриминираният документ ще се ползва се извлича и от факта, че именно
дружеството, чийто едноличен собственик и управител е подсъдимата Г. е
6
издала тази трудова книжка. Нелогичен и безпочвен е довода на защитата, че
документът е съставен без знанието че ще се ползва, тъй като защо тогава ще
се съставя официален документ по съответния законов ред, следвайки
определена процедура, ако не за да се ползва.
На следващо място не се споделят другите съображения на защитата
за преквалифициране на деянието в такова по ал.2 на чл.311 от НК. Това е
така, защото при определяне на маловажните случаи по чл.311 ал.2 от НК
следва да се изхожда от разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Необходимо е да се
преценяват обстоятелствата, при които е съставен документът, целта на
съставянето, характера на обществените отношения, които са застрашени от
невярното документиране, дали документът е употребен, значимостта на
засегнатите права и отношения от престъплението, данните за личността на
дееца, отношението към извършеното деяние и други. Маловажен случай ще
е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в
сравнение с обикновените случаи по чл.311 ал.1 от НК. При така извършената
преценка се взеха предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието-
засягане на правила регулиращи трудовите и осигурителните права от една
страна само на работника З.Й., както и от друга- на българските граждански,
които също се ползват от тези права; целта на съставянето на
инкриминирания документ- получаването на пенсия от държавния бюджет на
НОИ; характерът на обществените отношения, които са застрашени от
невярното документиране- стабилността в осигурителната система и
трудовите права на работниците; факта на употребяването на този документ и
постигнатия резултат- документът е използван, но без да е постигнат
неблагоприятен резултат за осигурителната система на страната, но то е само
в резултат на извършената проверка от служител на НОИ, който е установил,
че лицето З.Й. не се е намира в Република България през периода който е
документиран да е упражнявала трудова дейност в страната; значимостта на
засегнатите права и отношения от престъплението- в случая това касае цялата
система свързана с осигурителните права и задължения, която се отнася не
само работниците, но и до работодателите, както и факта, че не е настъпил
вредоносен резултат, който обаче се дължи само на действията предприети от
служителите на осигурителния институт.
За престъплението по чл.316 вр.чл.311 ал.1 от НК: Подсъдимата
З.Й. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК. Изпълнителното деяние
на това престъпление се изразява в ползването на опорочен документ. Самото
ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на
включените в него факти. В настоящият казус са налице и двата елемента от
състава на престъплението, за което е предаден на съд обвиняемият. На първо
място налице е знание, че представения документ представляващ трудова
книжка *** е с невярно съдържание, защото удостоверено в него не е вярно.
На второ място този документ е употребен като е подаден лично в ТП на
7
НОИ- Кърджали пред служителя Х.Л. ведно със Заявление за отпускане на
пенсия на датата 03.01.2020г. налице е и предвиденият от закона резултат на
узнаването за документа от лицето, на което се представя. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимата Й. е съзнавала обществено
опасния му характер, предвиждала е обществено опасните му последици и е
искала тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в
незачитане на законовия ред и стремеж за престъпно облагодетелстване.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по отношение на С.Г.- Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност- типична, като отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- направените самопризнания,
трудово и семейна ангажирана, добри характеристични данни и необременено
съдебно минало; както и липсата на отегчаващи такива, намира че следва да
се наложи наказание в предвидения минимум при превес на смекчаващите
обстоятелства. Поради това определи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца. налице са условията на чл.66 ал.1 от НК, поради което
отложи наказание с изпитателен срок от 3 години, тъй като наложеното
наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимата не е осъждана
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и се намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
не е наложително да изтърпи наказанието. Освен това не се наложи и
предвиденото като възможност наказание лишаване от право по чл.37 ал.1
точка 6 от НК предвид на обстоятелствата, че извършеното е за първи път,
както и че трудовият договор е заличен веднага от подсъдимата Г. в срока на
дадените предписания за това от служител на НОИ.
По отношение на З.Й.- Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност- типична, като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- направените самопризнания, семейно
ангажирана, добри характеристични данни и необременено съдебно минало;
както и липсата на отегчаващи такива, намира че следва да се наложи
наказание в предвидения минимум при превес на смекчаващите
обстоятелства. Поради това определи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца. налице са условията на чл.66 ал.1 от НК, поради което
отложи наказание с изпитателен срок от 3 години, тъй като наложеното
наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимата не е осъждана
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и се намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
не е наложително да изтърпи наказанието. Освен това съдът не наложи и
предвиденото като възможност наказание лишаване от право по чл.37 ал.1
точка 6 от НК предвид на това, че извършеното е за първи път.
Настоящата инстанция постанови на основание чл.53 ал.1 б.”а” от
НК вещественото доказателство- Трудова книжка № ** серия * № ****** на
името на З. Д. Й., да бъде отнето в полза на Държавата, тъй като то
принадлежи на подсъдимата Й. и е послужило за извършване на умишленото
8
престъпление.
На основание чл.189 от НПК и предвид изхода на делото съдът
осъди подсъдимите С. М. Г. и З. Д. Й. да заплатят солидарно направените по
делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали сумата в
размер на 345лв.; по сметка на Районен съд- Кърджали сумата в размер на
30лв.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни