Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 25.02.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на пети февруари

две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                             и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 6908 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба на А.И.В. и М.И.В. против М. А.В., с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че заедно с ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент със застроена площ от 148,35 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „********на четвърти етаж над партера, заедно с 6/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София, м. „Центъра“. Твърди се, че съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Твърди се, че след предявяване на иска е влязло в сила решение на ВКС, І г.о. по гр.д. № 1626/2016 г., с което е установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 62,41% идеални части от апартамента, или по 31.205 % за всеки един. Поддържа се, че ответникът ползва има и не допуска ищците в него, въпреки че ищците многократно са настоявали за това.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 27 708,69 лв. за всеки ищец, частично предявена от сума от по 37 500 лв. за всеки, обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваните от всеки един от тях по 31.205 7% идеални части от апартамент със застроена площ от 148,35 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „********на четвърти етаж над партера, заедно с 6/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София, м. „Центъра“ за периода от 16.12.2008 г. до 16.12.2013  г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-16.12.2013 г. до окончателното изплащане.

         Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот

         Ищците в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да ги уважи. Съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендират разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Поддържа липсата на редовно уведомяване и поискване на обезщетение от ищците. Становището си излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък.

         Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         С влязло в сила на 16.11.2016 г. Решение, постановено по гр.д. № 1626/2016 г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение, е признато за установено по отношение на М.А.В., че А.И.В. и М.И.В. са съсобственици общо на 9985/16000 идеални части по 4992,5/16000 за всеки от тях на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „********, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148,35 кв.м., заедно с припадащите се 6/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м. и съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София, местност „Центъра“ и на основание чл.108 от ЗС М.А.В. е осъден да предаде на А.И.В. и М.И.В. владението върху идеалните части от описания имот.

         При това положение и на основание чл.299, ал.1 от ГПК въпросът за наличието на съсобственост между страните е решен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван в настоящия процес.

         От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че средният пазарен наем за исковия период възлиза на сумата от 157 554 лв., а за 31.205% на сумата от 49 165 лв.

         От разпита на свидетеля В.Й.А., както и от приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства: протокол от проведено открито съдебно заседание пред Софийски апелативен съд на 23.10.2010 г. и заповед за изпълнение на парично задължение от 10.10.2018 г., постановена по ч.гр.д. № 49264/2017 г. на СРС, 123 състав, се установява, че ответникът живее в имота от 2012 г. и го ползва лично.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

         Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

С Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна съдебна практика е прието, че съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се уреждат между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). Той, поради обвързаността си в облигационното отношение, има право на ползите, но търпи и ограниченията във връзка с изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). Съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ, макар и да могат да сключат наемен договор с трето на съсобствеността лице, обвързващ всички съсобственици, не могат да сключват договор за наем за повече от три години (арг. чл. 229 ЗЗД - в този случай извършват действия по обикновено управление). Ако го сторят, договорът ще е противопоставим след тригодишния срок на останалите съсобственици, само в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Във всички случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. Когато обаче сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от членове на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо на съсобственика -ищец.

С оглед на горното разрешение предявените искове са с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, доколкото от доказателствата по делото не се установява имотът да е отдаван от ответника под наем чрез възмездна сделка на трети лица, а е ползван лично от него за задоволяване на жилищни нужди.

Уважаването на иска с правно основание  чл. 31, ал. 2 ЗС е обусловено от следните предпоставки: процесната вещ да е съсобствена, вещта да се ползва само от един или няколко от съсобствениците, съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата си, същият да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик /съсобственици/ да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е противопоставил на това.

В тежест на ищците по претенцията с правно основание  чл. 31, ал. 2 ЗС е да установят при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, който обуславят претендираното от него право на обезщетение.

Безспорно със СПН и съобразно влязлото в сила съдебно решение се установява, че процесният апартамент е съсобствен между ищците и ответника при квоти в съсобствеността: общо за ищците 9985/16000 идеални части, съответно в проценти 62,41 % идеални части или по 31,205 % за всеки ищец, а за ответника 3007,5/16000 идеални части или 18,80% .

Спорен е въпроса дали ищците са отправили писмена покана до ползващия съсобственик, т.е. ответника.

Писменото поискване по  чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. В съдебната практика е разяснено, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по  чл. 31, ал. 2 ЗС. От момента на получаването му ползващият съсобственик дължи обезщетение, както и изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В този смисъл ТР № 7/2012 от 02.11.2012 г. на ВКС, ОСГК.

На първо място неоснователно е възражението на ищците, че твърдението на ответниците за липса на такава покана е преклудирано. Дори и да не бяха направили това възражение ответниците, то ищците са тези които следваше да докажат главно и пълно наличие на писмена покана като елемент от фактическия състав на вземането им.

Основателно е обаче твърдението на ищците, че исковата молба по гр.дело № 587/2003 г. на СГС, в.гр.д. № 4569/2012 г. по описа на САС, ГК, 4 състав, приключило с влязло в сила съдебно решение, представлява такава покана.

Между страните не е било спорно, че посоченото дело е водено между тях и с искане за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване на процесния апартамент. Не е спорно и че към 2003 г. ответникът не е бил съсобственик, а станал такъв в хода на процеса след смъртта на неговия баща.

С Решение № 94 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2010 г., IV г. о., ГК и по въпроса: необходимо ли е ново искане, когато ползващият имота е бил поканен да плаща обезщетение преди да придобие идеални части от него?, е прието, че когато едно лице използва чужд имот, то дължи обезщетение на всеки от съсобствениците и без покана. Няма пречка обаче някои от съсобствениците да го поканят да плаща обезщетение. Ако след получаването на поканата използващият придобие някаква идеална част от имота, не е необходимо съсобствениците, които вече са го поканили да плаща обезщетение да го канят повторно. Само съсобствениците, които не са го канили преди придобиването трябва да го поканят, за да получат обезщетение и за времето след това.

С оглед на горното разрешение съдът намира, че действително исковата молба по гр.дело № 587/2003 г. на СГС, в.гр.д. № 4569/2012 г. по описа на САС, ГК, 4 състав, представлява такава покана.

Предвид горното исковете се явяват основателни и доказани, а по размер са доказани, съобразно заключението на вещото лице.

         По разноските в процеса:

         При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски в размер на 3 756,77 лв., от която сума в размер на 2223,87 лв.-внесена ДТ, 282,90 лв.-депозит вещо лице и 1250 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адвокат А.Т. да заплати на основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.И.В., ЕГН ********** и М.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адвокат К.М. сума в размер на по 27708,69 лв. за всеки ищец,  или общо сума в размер на 55 417,38 лв. /петдесет и пет хиляди четиристотин и седемнадесет и 0,38 лв./ частично предявена от сума от по 37 500 лв. за всеки, обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваните от всеки един от тях по 31.205 7% идеални части от апартамент със застроена площ от 148,35 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „********на четвърти етаж над партера, заедно с 6/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София, м. „Центъра“ за периода от 16.12.2008 г. до 16.12.2013  г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска-16.12.2013 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сума в размер на 3 756,77лв. /три хиляди седемстотин петдесет и шест и 0,77 лв./ разноски направени пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: