Решение по дело №143/2022 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 31
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20221870200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Самоков, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно
наказателно дело № 20221870200143 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА В. Г. Б., роден на .....г. в гр.С., обл.С., живущ в с.К., обл.С., ул."..." №
..., българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование,
безработен и с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че kа 14.11.2020г. в с.П., общ.С, в
началото на селото / в посока от с.К. към гр.С./, като извършител в съучастие със
съизвършителя М. СТ. ИЛ. по хулигански подбуди, е причинил на И. Х. М. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, като му е нанесъл удари с юмруци по главата и
ритници в тялото - престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр.чл.130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК, и
на основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт.
ПРИЗНАВА М. СТ. ИЛ., роден на ....г. в гр.С., живущ в с.П., обл.С., българин, с
българско гражданство, неженен, неосъждан, безработен, с основно образование и с
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2020г. в с.П., общ.С., в началото на
селото / в посока от с.К. към гр.С./, като извършител в съучастие със съизвършителя В. Г. Б.
по хулигански подбуди, е причинил на И. Х. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание, като му е нанесъл удари с юмруци по главата и ритници в тялото -
престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр.чл.130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК, и на основание чл. 78а
от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт.
1
ОСЪЖДА В. Г. Б. със снета самоличност да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 158,25 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. СТ. ИЛ. със снета самоличност да заплати на основание чл. 189, ал. 3
НПК в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 158,25 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Софийския окръжен съд в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение № 48/31/, постановено на 05.05.2022 година по
а.н.д. № 143 по описа на С. районен съд, ІІІ състав, за 2022 година.

С. районна прокуратура е внесла постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
НК срещу В. Г. Б., роден на .....г. в гр.С., обл.С., живущ в с.К., обл.С., ул."..."
№ ...., българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен и с ЕГН ********** и М. С. И., роден на .....г. в гр.С.,
живущ в с.П., обл.С., българин, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, безработен, с основно образование и с ЕГН **********. С
постановлението В. Г. Б. е обвинен в това, че на 14.11.2020г. в с.П., общ.С., в
началото на селото / в посока от с.К. към гр.С./, като извършител в съучастие
със съизвършителя М. С. И. по хулигански подбуди, е причинил на И Х. М.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като му е нанесъл
удари с юмруци по главата и ритници в тялото - престъпление по чл.131, ал.1
т.12 вр.чл.130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК, както и М. С. И. е обвинен в това, че
на 14.11.2020г. в с.П., общ.С., в началото на селото / в посока от с.К. към
гр.С./, като извършител в съучастие със съизвършителя В. Г. Б. по хулигански
подбуди, е причинил на И Х. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание, като му е нанесъл удари с юмруци по главата и ритници в тялото
- престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр.чл.130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК.
В постановлението се сочи, че на 14.11.2020г. обв. В. Б. бил в дома си,
находящ се в с.К., обл.С. заедно със съпругата си св.Н. А. и обвиняемия М.
И..Вечерта обв.И. решил да си тръгва, същият живеел в с.П., обл.С.. Б. му
предложил да го закара до дома му с автомобила си. Тримата тръгнали към
с.П.. Обв. Г. управлявал автомобила си, а именно „Форд Фокус" с per. № СО
7905 СС. До него на предната седалка седял обв. И., а св. А. седяла на задната
седалка. По същото време по пътя с.П.-гр.С. вървял св.И М.. Същият вървял
пеш от лявата страна на пътя с.П.- гр.С.. В близост до табелата „с.П." на
влизане в селото обв.И. видял св. М.. Обв.И. казал на обв.Б. да спре
автомобила, тъй като видял „избягалия затворник". Б. спрял автомобила. Той
и обв. И. се насочили към св. М..Обвиняемият Б. попитал св. М.- „ Ти ли си
избягалия затворник" и М. му отговорил, че не е .Обвиняемия Б. му нанесъл
удар с юмрук в областта на главата.Нанесъл му и втори удар. Обв. И. също
започнал да нанася удари на св.М.. Двамата обвиняеми удряли св.М. с
юмруци в областта на главата и с ритници в областта на гърба и кръста.М. се
предпазвал доколкото можел от ударите. Св.Н.А. викала. Казала на обв. Б. да
си тръгват. Св.М. видял, че на земята имало телефон и помислил, че е
неговия. Навел се, за да го вземе и от ударите паднал на земята. Взел
телефона, видял, че не е неговия и го изхвърлил настрани. Обвиняемият И. се
насочил към телефона. В това време св.М. видял светлини от приближаващ
автомобил.М. започнал да маха към автомобила, за да спре и да му окажат
помощ. Автомобила бил управляван от св.А. Б.. Последният намалил
скоростта, но не спрял и продължил по пътя.М. се затичал към къща, която
1
била осветена и се намирала в началото на с.П. в посока гр.С.. Звъннал на
звънеца. Разговарял с Г. и В. Д.и.Казал им, че двама мъже са му нанесли
побой. Г. Д., В. Д. и баща им, а именно св.Д. Д. транспортирали с автомобила
си св.М. до Б. б., от където го взела приятелката му М. С.а и го закарала до
дома му в гр.София. По делото са извършени разпознавания от св.М. и
последният е разпознал лицата,които му нанесли побоя, а именно
обвиняемите В.Б. и М.И.. В хода на разследване е назначена съдебно-
медицинска експертиза и допълнителна такава. От заключението на
експертизите е установено, че мекотъканните травми с вид на синини са
резултат от действието на твърди тъпи предмети-юмруци и ритници. На св.
М. му били причинени повърхностна травма наглавата, с болка в дясно тилно,
охлузване на дясна длан и охлузване на дясно коляно. Травмата на главата
била резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да се получи
при нанасяне на удари с юмруци и /или ритници. Охлузванията на дясната
длан и дясното коляно били в резултат от действието на твърд тъп предмет с
неравна охлузваща повърхност по механизма на удари върху такъв и
отговарят да са получени при падане на терена. Уврежданията поотделно и в
съкупност са причинили на пострадалия болка и страдание. Обвиняемите
нанесли телесната повреда на св.М. при липса на личен мотив. Мотива на
обвиняемите,чрез извършеното деяние е да демонстрират грубо незачитане на
установените обществени отношения и ценности.
В съдебно заседание С. районна прокуратура не взема становище по
внесеното постановление.
Подсъдимият И. се признава за виновен, не дава обяснения за
случилото се. Подсъдимият Б. не се явява и не заявява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В. Г. Б. е роден на .....г. в гр.С., обл.С., живущ в с.К., обл.С., ул."..." № ...,
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен и с ЕГН **********. М. С. И. е роден на ....г. в гр.С.,
живущ в с.П., обл.С., българин, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, безработен, с основно образование и с ЕГН **********. Двамата
са пълнолетни наказателно отговорни лица. Установи се от доказателствената
съвкупност, преценена с оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, че на
14.11.2020г. обв. В. Б. бил в дома си, находящ се в с.К., обл.С. заедно със
съпругата си св.Н. А. и обвиняемия М. И..Вечерта обв.И. решил да си тръгва,
същият живеел в с.П., обл.С.. Б. му предложил да го закара до дома му с
автомобила си. Тримата тръгнали към с.П.. Обв. Г. управлявал автомобила си,
а именно „Форд Фокус" с per. № СО 7905 СС. До него на предната седалка
седял обв. И., а св. А. седяла на задната седалка. По същото време по пътя
с.П.-гр.С. вървял св.И М.. Същият вървял пеш от лявата страна на пътя с.П.-
гр.С.. В близост до табелата „с.П." на влизане в селото обв.И. видял св. М..
Обв.И. казал на обв.Б. да спре автомобила, тъй като видял „избягалия
затворник". Б. спрял автомобила. Той и обв. И. се насочили към св.
2
М..Обвиняемият Б. попитал св. М.- „ Ти ли си избягалия затворник" и М. му
отговорил, че не е .Обвиняемия Б. му нанесъл удар с юмрук в областта на
главата.Нанесъл му и втори удар. Обв. И. също започнал да нанася удари на
св.М.. Двамата обвиняеми удряли св.М. с юмруци в областта на главата и с
ритници в областта на гърба и кръста.М. се предпазвал доколкото можел от
ударите. Св.Н.А. викала. Казала на обв. Б. да си тръгват. Св.М. видял, че на
земята имало телефон и помислил, че е неговия. Навел се, за да го вземе и от
ударите паднал на земята. Взел телефона, видял, че не е неговия и го
изхвърлил настрани. Обвиняемият И. се насочил към телефона. В това време
св.М. видял светлини от приближаващ автомобил.М. започнал да маха към
автомобила, за да спре и да му окажат помощ. Автомобила бил управляван от
св.А. Б.. Последният намалил скоростта, но не спрял и продължил по пътя.М.
се затичал към къща, която била осветена и се намирала в началото на с.П. в
посока гр.С.. Звъннал на звънеца. Разговарял с Г. и В. Д.и.Казал им, че двама
мъже са му нанесли побой. Г. Д., В. Д. и баща им, а именно св.Д. Д.
транспортирали с автомобила си св.М. до Б. б., от където го взела
приятелката му М. С.а и го закарала до дома му в гр.София. По делото са
извършени разпознавания от св.М. и последният е разпознал лицата,които му
нанесли побоя, а именно обвиняемите В.Б. и М.И.. В хода на разследване е
назначена съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава. От
заключението на експертизите е установено, че мекотъканните травми с вид
на синини са резултат от действието на твърди тъпи предмети-юмруци и
ритници. На св. М. му били причинени повърхностна травма наглавата, с
болка в дясно тилно, охлузване на дясна длан и охлузване на дясно коляно.
Травмата на главата била резултат от действието на твърди тъпи предмети и
може да се получи при нанасяне на удари с юмруци и /или ритници.
Охлузванията на дясната длан и дясното коляно били в резултат от
действието на твърд тъп предмет с неравна охлузваща повърхност по
механизма на удари върху такъв и отговарят да са получени при падане на
терена. Уврежданията поотделно и в съкупност са причинили на пострадалия
болка и страдание.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на предварителното производство
гласни доказателства, ценени от съда с оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от
НПК; от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, че В.
Г. Б., роден на ...г. в гр.С., обл.С., живущ в с.К., обл.С., ул."...." № ...,
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен и с ЕГН **********, на 14.11.2020г. в с.П., общ.С., в
началото на селото / в посока от с.К. към гр.С./, като извършител в съучастие
със съизвършителя М. С. И. по хулигански подбуди, е причинил на И Х. М.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като му е нанесъл
удари с юмруци по главата и ритници в тялото, с което е осъществил от
3
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.131, ал.1 т.12
вр.чл.130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК.
Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, че М.
С. И., роден на ....г. в гр.С., живущ в с.П., обл.С., българин, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, безработен, с основно образование и с
ЕГН **********, на 14.11.2020г. в с.П., общ.С., в началото на селото / в
посока от с.К. към гр.С./, като извършител в съучастие със съизвършителя В.
Г. Б. по хулигански подбуди, е причинил на И Х. М. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, като му е нанесъл удари с юмруци по
главата и ритници в тялото, с което е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр.чл.130, ал.2 вр.чл.20,
ал.2 от НК.
Деецът В. Г. Б. е наказателно отговорно лице. Деецът е съзнавал,
общественоопасния характер на деянието, като при това е искал
извършването на деянието и настъпването с това на обществено опасните му
последици. Ето защо деянието е осъществено при условията на пряк умисъл.
Деецът М. С. И. е наказателно отговорно лице. Деецът е съзнавал,
общественоопасния характер на деянието, като при това е искал
извършването на деянието и настъпването с това на обществено опасните му
последици. Ето защо деянието е осъществено при условията на пряк умисъл.
Съдът намира престъпния състав за осъществен. Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК - за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба. Обвиняемите не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК към датата на извършване на деянието, от престъплението не са
причинени имуществени вреди, поради което след като съдът ги призна за
виновни в извършване на деянието, следва да ги освободи от наказателната
отговорност на основание чл. 78а от НК, като на същите им бъде наложено
административно наказание “глоба”. При определяне на размера на
административното наказание, съдът взема предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, направените
самопризнания и показано критично отношение, взема предвид обществената
опасност на дееца, начина на извършването на деянието. Съдът следва да
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо съдът намира, че следва да се наложи глоба, като
същата следва да бъде съобразена със имотното и семейно положение на
обвиняемия, поради което следва да определи глобата под предвидения от чл.
78а НК в редакцията му към момента на извършване на деянието среден
размер, а именно намира, че глобата следва да се определи в размер на 1000
лв., като така ще постигне целите на чл. 12 ЗАНН. Така определената санкция
ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигне
целите на чл. 12 ЗАНН- за индивидуална и генерална превенция.
Причини за извършване на деянието са незачитането от страна на
обвиняемия на правният ред в Република България.
Воден от гореизложените съображения С. районен съд постанови
4
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни