Р
Е Ш Е Н И Е
№
239
гр. Горна Оряховица, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1025 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.128,т.2 от КТ, чл.245,ал.2 от КТ,
чл. 220, ал. 1 КТ, чл.224,ал.1 от КТ, чл.222,ал.2 от КТ, заедно с акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху дължимите суми за главници,
считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, искова
претенция по чл. 86 ЗЗД, считано от 05.07.2018г. до датата на предявяване на
ИМ.
Предявен иск с
правно основание чл.211 във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ за сумата 4970,21
лв., представляваща причинени имуществени вреди от липси от отчетника Е.П.С., заедно с акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сума в размер на 505.31 лв., считано за периода от
03.07.2018г. до 04.07.2019г.,представляваща общо претендирана мораторната лихва
върху претендираното обезщетение, от които / 271.79 лева върху стойността на
липсващите количества пясък, /2673.28 лева/ за периода 04.07.2018г. до
04.07.2019г. и законна лихва в размер на 233.52 лева върху стойността на липсващите количества
фракция-/2296.93 лева /за периода 04.07.2018г.-04.07.2019г. .
Ответникът предявява
възражение за прихващане между претендираните от ищеца суми и обезщетение за причинени имуществени вреди
от липси от отчетника Е.П.С., в размер на общо 5475,52 лева, и претендирани
суми от ищеца в първоначалната исковата молба общо 4 464.94 лева/ трудови
възнаграждения, обезщетения и законна
лихва/.
Депозирана е исковата молба
от адв. К., пълномощник на Е.П.С. против „Транспортно строителство и
възстановяване”- гр. Г.Оряховица.
Ищецът твърди, че работил
по трудов договор с ответника, като е заемал длъжността „организатор,
производство/бетон и бетонови изделия”. Със заповед № РД-09-109/ 04.07.2018 г.
на Директора на ответното предприятие, трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ - съкращаване на щата, считано от
05.07.2018 г. Сочи се, че на ищеца следвало да се изплатят следните
обезщетения: по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие за 23
календарни дни; по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
Твърди се, че на ищеца било
известно, че със заповед № РД-08- 243/ 27.07.2018 г. на Директора на ДП „ТСВ”
поделение Горна Оряховица, която не му била връчена надлежно, е било
разпоредено да му бъдат направени удръжки от трудовото му възнаграждение за
покриване на липса на материални ценности, както следва: 276,44 лв.- остатък от
трудовото възнаграждение за м. февруари
Посочва се, че ищецът не е
давал съгласие да му бъдат правени удръжки от трудовото възнаграждение за
покриване на липса на материални ценности, нито е признавал наличието на такава
липса. Сочи се, че от съдържанието на
заповед № РД-08-243/ 27.07.2018 г. не било ясно какви суми са удържани от ищеца
и дали става въпрос за удържани суми само от трудово възнаграждение, както било
посочено в заповедта, или били удържани и суми от дължимите обезщетения. На
ищеца не била предоставена информация за размера на неизплатеното му трудово
възнаграждение и обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл.
222, ал.1 от КТ от страна на ответника.
Посочва се, че след
издадената заповед № РД-08-243/ 27.07.2018г., ищецът получил по банков път два
превода на суми от ответника, както следва: 794,90 лв. на 02.08.2018 г. с
посочено основание „превод на заплата” и 276,44 лв. на 07.08.2018 г. с посочено
основание „превод на заплата”. В двата превода не било посочено изплатените
суми за заплати за кой месец са.
С покана, заведена при
ответника с вх.№ 2589/ 17.12.2018 г., ищецът поискал да му бъдат изплатени
дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. В поканата изрично било
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 211 от КТ, пълната имуществена
отговорност при липса на материални ценности, се осъществява само по съдебен
ред, като удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно
решение, каквото в случая не било налице.
Ищецът твърди, че получил
отговор изх. № 1071/ 19.12.2018 г., в който не били изложени конкретни
възражения по исканията му, а се сочело, че ответникът има право да сезира
Районна прокуратура - Горна Оряховица за констатираната липса.
Ищецът твърди, че
ответникът му дължи трудово възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до
05.07.2018 г., както и обезщетения по чл. 220 ал.1 от КТ- за неспазения срок на
предизвестието за 23 дни; по чл. 224, ал.1 от КТ - за неизползван платен
годишен отпуск за
Ищецът сочи, че не може да определи точно размера на
отделните искове, тъй като не разполага
с конкретни данни, поради отказа на работодателя да го снабди с необходимата
информация, поради което предявява следните искове: иск за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до 05.07.2018 г. в брутен размер на
сумата 2050 лв., иск за обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието в брутен размер на сумата 790 лв., иск за обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
Претендира се заплащане на
мораторна лихва върху главниците, считано от 05.07.2018 г. - датата, от която е прекратен трудовия
договор, до датата на предявяване на исковата молба в съда, както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
Моли се да бъде постанови
решение, с което да бъде осъден ответникът ДП „Транспортно строителство и
възстановяване” поделение Горна Оряховица да заплати на ищеца, следните суми:
1) сумата 2050 лв.,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до
5.07.2018 г. , сумата 187,93 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, считано от 05.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба
в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане;
2) сумата 790 лв.,
представляваща брутен размер на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен
срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, сумата 72,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, считано от 05.07.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;
3) сумата 150 лв.,
представляваща брутен размер на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за
4) сумата 1100 лв.,
представляваща брутен размер на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 52,
ал. 3 от КТД, както и сумата 100,84 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, считано от 05.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба
в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
Претендират се направените
по делото разноски за адвокат, оказващ безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА -
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок по
делото е постъпил писмен отговор от ответника Държавно предприятие „Транспортно
строителство и възстановяване”, с който се оспорва изцяло исковата молба и
обективираните в нея искови претенции, като неоснователни и недоказани. Моли се
същите да бъдат отхвърлени.
Оспорват се исковете на
ищеца по тяхното основание и размер, като се посочва, че не се прилагат
доказателства за размера на исковете. Посочва се, че не отговаря на истината и
твърдението на ищеца, че Заповед № РД-08-243/27.07.2018г. на Директора на
Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” - Поделение
„Горна Оряховица” не му била връчена, тъй като, от една страна, заповедта била
представена от ищеца, без да се сочи откъде, а, от друга страна, същата му била
връчена при отказ и в присъствието на двама свидетели.
Моли се исковете да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни
разноски и за адвокатско възнаграждение.
В случай, че съдът уважи
предявените искове и на ищеца и на ответника (насрещния иск) по делото се прави
искане за прихващане между присъдените със съдебното решение суми.
Посочва се, че с Решение №
256 от 03.06.2019г. на Министерския съвет на Република България е преобразувано
ДП „Транспортно строителство и възстановяване” в „Транспортно строителство и
възстановяване” ЕАД, което дружество поема активите, пасивите, другите права и
задължения на ДП „Транспортно строителство и възстановяване” и се явява
универсален правоприемник на правата и задълженията. Моли се да се приеме, че отговорът е подаден
от надлежен ответник.
По делото е постъпила
насрещна искова молба, в която ищецът по нея „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД твърди, че в периода от 29.09.2000 г. до 04.07.2018г. с
ответника се намирали в трудовоправни правоотношения, като за периода от
29.09.2000г. до 11.07.2011г. ответникът изпълнявал длъжността „Началник на
бетонов възел” в Поделение 58210 – Горна Оряховица на Войските на
министерството на транспорта, чийто универсален правоприемник е Държавно
предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, а от 11.07.2011г.
до 04.07.2018г. длъжността е
„Организатор производство/бетон и бетонови изделия” в Държавно предприятие
„Транспортно строителство и възстановяване” – Поделение „Горна Оряховица”.
Твърди, че трудовото правоотношение
с ответника било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед
№ РД-09-109 от 04.07.2018 г., считано от 05.07.2018 г., като ответникът не
обжалвал в срок уволнението си.
Посочва се, че трудовата
функция, изпълнявана от ответника в Държавно предприятие „Транспортно
строителство и възстановяване” - Поделение „Горна Оряховица” се изразявала в
събиране, съхраняване, разходване и отчитане парични или материални ценности,
което съдържа в себе си характеристиките на отчетническите функции по чл. 207,
ал. 1 от КТ. Ответникът по насрещната искова молба ръководел дейността по
управление на производството на бетон/бетонни изделия, като контролира
техническата документация - оборудване, инструменти и строителни материали,
осъществява ежедневен контрол на производствената продукция и наличните
складови запаси от строителни материали и ресурси и носи отговорност за
недоставената му техника и повереното имущество. В допълнение през годините
приемал за съхраняване, разходване и отчитане материални ценности като пясък,
фракция, мрежи, форми, масла, желязо и други, които е реализирал, след като
това му е било наредено и е отчитал постъпилите при него и реализираните
количества материални ценности.
Твърди се, че във връзка с
отчетническите функции на ответника по насрещната искова молба ежегодно
била извършвана инвентаризация, като
такава е била извършена в края на месец октомври 2017г., при която били
констатирани наличности в размер на
Сочи се, че при извършена
проверка от назначената комисия със заповед
№ РД-08-209/26.06.2018 г. за извършване на предаване-приемане на всички
числящи се на МОЛ Е.П.С. - „Организатор производство/бетон и бетонови изделия”
в обособено производство МР към ДП ТСВ Горна Оряховица на ДМА и КМА на МОЛ И.
Й. С.– Началник склад в същото предприятие е установила причинена липса в
размер на
Счита се, че имуществената
отговорност следва да бъде търсена от ответника по насрещната искова молба, тъй
като не били налице данни относно действия от трети лица, непреодолими сили или
наличие на признати по закон или естествени фири, в резултат на които да е
настъпила липсата. Проверката протекла в присъствието на ответника по
насрещната искова молба, като същият подписал и подробно описани в молбата
документи. Сочи се, че с полагането на подписа си ответникът по насрещната
искова молба признавал и липсата и нейния размер, включително и в парично
изражение съгласно описа, и отхвърлял възможността липсата да е възникнала в резултат
на друго поведение освен неговото собствено.
Не се твърди липсите да са
причинени умишлено от ответника в смисъла на разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ.
Счита се, че са налице
всички основания за търсене на пълна имуществена отговорност за вреда, причинена
при отчетническа дейност по чл. 211 във вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ –
трудовоправно правоотношение между страните, ответникът по насрещната искова
молба изпълнява отчетническа функция и са му поверени за събиране, съхраняване,
разходване или отчитане парични или материални ценности. Налице е вреда,
изразяваща се в липсата на немалки количества пясък и фракция, които са били
поверени на ответника по насрещната искова молба и са били налични при
инвентаризацията през месец октомври
Претендира се законната
лихва върху размера на липсата, считано от деня на откриването ѝ - 04.07.2018 г. (докладът на комисията, назначена
със Заповед № РД-08- 209/26.06.2018 г.), до деня на предявяване на иска в размер на 505,30 лева.
Отправя се искане съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника
по насрещната искова молба да му заплати сумата от 5475,51 лв., от
които: 4970,21 лв., представляващи главница за нанесени на работодателя вреди
под формата на липси, в т. ч. 2673,28 лв. - стойност на липсващите количества
пясък, установена към 03.07.2018 г. (денят, когато са предадени/приети
стоково-материалните запаси и е установена липсата) по балансова стойност и
2296,93 лв. - стойност на липсващите количества фракция, установена към
03.07.2018 г. (денят, когато са предадени/приети стоково-материалните запаси и
е установена липсата) по балансова стойност; 505,30 лв., представляваща сбор от
законната лихва в размер на 271,79 лв. върху стойността на липсващите
количества пясък - 2673,28 лв. по балансова стойност за периода от 04.07.2018
г. (деня на представяне на протокола на комисията по предаването на стоковите
ценности и потвърждаването на липсите( до 04.07.2019 г. – (деня на предявяване
на насрещния иск) и законната лихва в размер на 233,52 лв. върху стойността на
липсващите количества фракция - 2296,93 лв. по балансова стойност за периода от
04.07.2018 г. (деня на представяне на протокола на комисията по предаването па
стоковите ценности и потвърждаването на липсите) до 04.07.2019 г. – (деня на
предявяване на насрещния иск).
Претендира се и законната
лихва върху стойността на всяка от
горепосочените две липси от датата на предявяване на иска – 04.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените
по делото разноски за държавна такса,съдебно-икономическа експертиза и адвокатско,
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил
отговор по насрещния иск от Е.П.С. чрез пълномощника му адв. В.К. от ВТАК.
Счита се, че насрещният иск
е допустим, но изцяло неоснователен и се моли да бъде отхвърлен.
Ответникът по насрещния иск
оспорва всички фактически обстоятелства, на които ищецът по този иск основава
претенцията си.
Оспорват се твърденията на
ищеца, че ответникът е изпълнявал отчетнически функции въз основа на трудовото
правоотношение; че е налице липса на материални ценности - пясък и фракция и че
липсата е в посочените в исковата молба размери; че ответникът противоправно не
е изпълнявал трудовите си задължения; че е налице причинно-следствена връзка
между противоправното неизпълнение на отчетническите функции от ответника и
твърдяната липса и че ответникът има виновно поведение.
Твърди се, че материалните
ценности - фракция и пясък, за които е предявен иска, не са предадени на
ответника по надлежния ред. Твърди, че при извършената в края на октомври 2017г.
„инвентаризация”, както и при предхождащата я такава през 2016г., не била
установена действителната наличност на пясък и фракция, а същата била извършена
въз основа на извлечение от счетоводните сметки. Подписът на ответника върху
извлеченията от счетоводните сметки към 23.10.2017 г. и към 30.09.2016 г., не
го задължавали като МОЛ, след като действителната наличност на активите не била
проверена и установена.
Твърди се, че на мястото,
където са съхранявани пясъка и фракцията, нямало и не е имало измервателни
уреди, чрез които да се измерва количеството на получените и разходвани
материални активи. Твърди се, че работодателят не е изпълнил задълженията си по
чл. 127 от КТ, да осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудово
правоотношение. Посочва се, че ако се приеме, че ответникът е изпълнявал
отчетнически функции, то работодателят не е осигурил на работното му място
условия за измерване на получаваните и разходвани стоково-материални запаси.
Оспорват се количествата
пясък и фракция, които ищецът твърди, че е установил на място през м. юли
Посочва се, че ищецът не
излага ясни и конкретни фактически твърдения през кой период е настъпила
липсата. Според ищеца липсата е настъпила в периода от края на м. октомври
Твърди се, ответникът не
имал противоправно и виновно поведение, доколкото работодателят не му е
осигурил възможност за реално измерване на наличните количества строителни
материали и тяхното опазване. Самите строителни материали били от такова
естество, че били налице фири-изсушаване, разпиляване и пр. Налице бил нормален
производствено-стопански риск при съхраняването и разходването на материалите.
Оспорва се стойността на
„липсващите” стоково-материални запаси, респективно цената на иска. Оспорва се
размера на претендираната лихва за забава.
Моли се да бъде постановено
решение, с което да се отхвърли изцяло предявения с насрещна искова молба иск,
като неоснователен и недоказан.
Претендират се направените
разноски.
След като се запозна с
твърденията на страните, съдът счита от фактическа страна следното.
Със Заповед № РД-09-109/04.07.2018г. на Директора на ДП ТСВ – Г.Оряховица е прекратен трудовия
договор с ищеца, считано от 05.07.2018г. на основание чл. 328, ал. 1, т 2 КТ, разпоредено е да се изплати обезщетение за
неспазен срок на предизвестие за 23 календарни дни;на основание чл. 224,ал.1 КТ
да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- 6 дни за
2018г., по чл. 222,ал.1 КТ – БТВ за срок от 1 месец и половина
Със Заповед №
РД-08-243/27.07.2018г. във вр. с чл.
207,ал.1, т.2 и чл. 203,ал.1 КТ е наредено от дължимите и неизплатени на Е.С.
трудови възнаграждения – да се удържи в пълен размер стойността на липсата
заедно със законните лихви от деня на откриването й до 31.07.2018г. – 4920, 24
лева.
Трудовото правоотношение между страните
е създадено с подписване на трудов договор № 747/29.09.2000г., с определена на ищеца длъжност- началник на
бетонов възел. С допълнително споразумение
№ РД-09—1376/26.09.2011г . към трудов договор №
РД-09-747/01.10.2000г.длъжностната характеристика на Е.С. е променена на
„Организатор, производство/ бетон и бетонови изделия”- ръководи дейността по
управление на производството по бетон и бетонови изделия, утвърждава
производствени програми и графици, контролира техническата документация,
оборудване, инструменти и технически материали, осъществява ежедневен контрол
на производствената продукция за наличните складови запаси от строителни
материали и ресурси.
С акт № 21/31.10.2017г. за
проверка на наличните стокови материални ценности, комисия , назначена със заповед
на Директора на ДП- ‘ТСВ”-Г.Оряховица е извършила проверка на наличните стоково
–материални ценности в Механизиран район – гр. Лясковец, подписна е декларация от Е.С., че към 31.10.2017г.
няма неиздължени и неизписани материали, ценности, поставени на отговорно
пазене.
Представени са складови разписки
31.03.2014, пясък и фракция,приети от Е.С.,от 14.05.2014г.,
09.06.2014г.,09.07.2014г.05.08.2014г.; искане за отпускане на материални
ценности – пясък, вид дейност ограда от
30.04.2018г.. от 29.06.2018г.- пясък, фракция и цимент.
Със Заповед № РД-08- 209/26.06.2018г. на Директора на
ДП-ТСВ е назначена комисия, която да извърши предаване-приемане на всички
числящи се на Е.С. - дълготрайни
материални активи.
Издаден е акт № 1/03.07.2018г.
за проверка на наличните стоково-материални запаси, проверка по приемане и
предаване на наличните СМЗ, с декларация от Е.С., че всички СМЗ са проверени от
комисия в присъствието на Е.С., деклариран е последен номер по прихода и
последен номер по разхода, от същата дата е извършен инвентаризационен запис,
по предаване и приемане на СМЗ. Доклад на комисията е с дата 26.06.2018г.Според
описаното в същия е извършена проверка
на пясък и фракция по математически
изчисления.Използваните обемни тегла са взети от протоколи № 155-3 и № 156-4 от
04.07.2018г. за изпитване на проби от наличните в бетоновия възел
материали.Установява се разлика в количествата пясък и фракция, измерени по
математически начин/намиране на обем с
използване на ролетка и пресмятане/ и наличните по счетоводните данни.
Извършено е и измерване посредством кантар, като се констатира, че
математическия начин за измерване е
близък до фактическото измерване чрез притегляне и разликата е
минимална.Представени са и кантарни бележки от 02.07.2018г. за пясък и фракция.
Представени по делото са резултати от изпитването от строителна лаборатория.
По делото е изготвена и
приета СИЕ, според кояято начислените
суми за заплати на Е.С. по ведомостите
за заплати, които му се дължат за периода 01.02.2018г. до 05.07.2018г.-7643.22
лева, за този период размерът на неплатеното трудово възнаграждение е 951.14
лева, размерът на неплатеното обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ – брутно 731.95
лева, обезщетението по 1л. 224 КТ, брутно 260, 38 лева, по чл. 222 КТ , брутно
1364.15 лева, дължимата лихва за забава , считано за всяка от главниците от
05.07.2018г. до датата на предявяване на иска / 31.05.2019г./-272, 57 лева.
Експертът посочва, какви
количества пясък и фракция са изразходвани от датата на последната
инвентаризация до 04.07.2018г.- за
производство на бетон, за ремонт на сграда в
гр.Лясковец.
Към 31.10.2017г. е извършена проверка на наличните СМЦ по
сметка 302/1, назначената комисия установява наличното количество пясък и фракция.
Посочено е какви количества наличности от пясък и фракция установява
назначената комисия при извършената проверка и съответно разликите, които се
установяват при наличностите в счетоводните данни, съответно тяхното
остойностяване – 4970.21 лева и размерът на законната лихва от 04.07.2018г.
/денят на откриване на липсата / до датата на предявяване на иска. Установен е
секвестируемият размер от нетните, неполучени от ищеца възнаграждения и
обезщетения.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. П. П., който
посочва, че С. е ръководил бетонния възел със задълженията да получава
СМЦ и да изисква материали, когато има разход- да събира и изсразходва пясък,
чакъл , фракции и строителни материали. Излага твърдения, че инвентаризация е
правена през 2017г. и не са установени липси, а по отношение на последната
такава проверка от назначената комисия се посочва, че СМЗ са изчислени
математически, чрез изчисление на обема, след което той се умножава по
коефициент, който отразява плътността, защото практически счетоводното
количество се води по килограми.По този начин от кубични метри се превръща в
килограми. Свидетелят посочва, че на място има кантар, както и , че СМЗ се
съхраняват на открито и зависят от материалните условия. Камарите пясък са
мерени с рулетка. Коефициентът за плътност се определя от справочници .
Св. В. К., познава Е.С.-
същият е бил началник на бетоновия възел, дава сведения за наличните материални
средства, свидетелят е участвал като председател на мисията извършила проверка
. СМЗ са били налице с изключение на по-малкото количество пясък и фракция.
Същите са изчислени чрез замерване с рулетка, посредством сборници се намира
обема и с коефициент обемното тегло. При сравнителен анализ при измерване с
кантар е установена минимална грешка, при което е приет математическия метод за
изчисляване, а в лабораторията е направено обемно тегло, влажност и плътност. С.
е присъствал на проверката и е уведомяван за всяко едно действие. Посочва, че в
бетонния възел има кантар,поставен към бетонобъркачака, но измерването става по- бавно, липсва
кантар, който да измерва тежестта на натоварения камион.За да се установят налице ли са отклонения при
математическо пресмятане е измерена само една секция от кантарите.
Св.П. К., посочва, че
липсва кантар, който да мери камионите с пясък и фракция, съответно когато, се
достави суровина няма как да бъде изтеглена.Пясък и фракция се носят в мокро
състояние.
Св.Н. Н.,заявява, че С. е
заемал длъжността „ началник” бетонов възел, посочва, че кантар на Бетонови
възел не е имало, на бетоновия възел няма място за претегляне на камион,стоката
се заприходява на база експедиционна
бележка, дадена от фирмата, доставчик.С. е искал средства за отпускане на
контролно претегляне и такива не са осигурени.Получените камари с пясък и
фракция не са с правилна форма.
Св.О. Д., работила като счетоводител към
ответното дружество, е участвала в инвентаризации, като по отношение на пясъка
и чакъл няма как да бъде измерено, предвид липсата на кантар и такова не се е
осъществявало, съответно са препотвърждавани счетоводните данни.Получаваните
стоки от пясък и фракция са описвани по експедиоционни бележки като тегло и
обем.
Св.К.В.- участвала в комисията
и извършила инвентаризацията на 31.10.2017г., описва , че измерването на пясъка
и фракцията става посредством рулетка , като на място липсва кантар.
В съдено заседание ищецът
по първоначалния иск, изменя размера на исковите претенции –Иска за трудово
възнаграждение да се счита предявен за сумата-
951.14 лева, искът за обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ да се счита предявен за сумата от 658.75
лв. нетен размер;искът за обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ да се счита предявен
за сумата от 234.45 лв.-нетен размер; искът заа обезщетение по чл. 222,ал,1 КТ
да се счита предявен за сумата от 1119.95 лв.- нетен размер, искът за мораторна
лихва върху трудовото възнаграждение и обезщетенията да се счита предявен за
сумата от 272.57 лв. за периода 05.07.2018г. до датата на предявяване на
исковата молба.
Представено е допълнително
заключение на СИЕ- законата лихва върху размера на липсата, считано от деня на
откриването й 04.07.2018г. до датата на предявяване на иска 31.05.2019г.-615.69
лв.Установената парична стойност на липсващите пясък и фракция към 04.07.2018г. би била 2626.29 лв.- пясък и
2255.70лв.- фракция, общо 4882.19 лв. С оглед направено изменение на исковата
претенция с правно основание чл.211 във вр.
чл.207,ал.1,т.2 от КТ да се счита предявена за сумата от 4882,19 лева за
периода 31.10.2017г.-04.07.2018г. и законна
лихва в размер на 615, 69 лева от 04.07.2018г. до 31.05.2019г.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът намира следното.
Доказани по основание и
размер са обективно съединени искове на ищеца
Е.С. по чл.128,т.2 от КТ, чл.245,ал.2 от КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл.224,ал.1 от КТ, чл.222,ал.2 от КТ, заедно с
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху дължимите суми за
главници, считано от датата на исковата молба -31.05.2019г. до окончателното им
изплащане, искова претенция по чл. 86 ЗЗД, считано от 05.07.2018г. до датата на
предявяване на ИМ-31.05.2019г.. – Безспорно установено е,че страните са
се намирали в трудово правоотношение, че ищецът е полагал труд при ответното
дружество през периода от сключване на трудовия договор помежду им, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Основанието и размерът на исковите претенции се
установява от заключението на СИЕ, неоспорено от страните, видно от което претендираните
суми са незаплатени от работодателя на работника. В Заповед №
РД-09-109/04.07.2018г. на Директора на ТСВ- гр. Г.Оряховица е разпоредено да
бъдат изплатени претендираните от ищеца възнаграждения и обезщетения, които
според СИЕ са неизплатени, факт признат и от работодателя, в издадена Заповед №
РД-08-243/27.07.2018г.
В съдено заседание ищецът
по първоначалния иск, изменя размера на исковите претенции –иска за трудово
възнаграждение да се счита предявен за сумата-
951.14 лева, искът за обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ да се счита предявен за сумата от 658.75
лв. нетен размер;искът за обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ да се счита предявен
за сумата от 234.45 лв.-нетен размер; искът заа обезщетение по чл. 222,ал,1 КТ
да се счита предявен за сумата от 1119.95 лв.- нетен размер, искът за мораторна
лихва върху трудовото възнаграждение и обезщетенията да се счита предявен за
сумата от 272.57 лв. за периода 05.07.2018г. до датата на предявяване на
исковата молба. В посочените размери исковите претенции подлежат на
уважаване.
По иска с правно основание чл. 211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ:
При така изложените фактически твърдения съдът приема, че за да носи
пълна имуществена отговорност работникът или служителят за причинени от него
вреди вследствие на неотчетност (поради настъпили липси) следва в обективната
действителност да са се проявили следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. работникът или служителят
да осъществява отчетнически функции, т. е. той да е поел задължение по трудово
правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности – т. нар. пряк отчетник; 2.
противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в
несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3. причиняване на вредоносен резултат –
липса, недостиг, неотчетност на поверените му материални ценности, като тези
имуществени вреди да са с неустановен произход; 4. причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на
отчетническите функции на служителя и настъпилите липси и виновно поведение на
отчетника (като причинно-следствената
връзка и вината се презумират и не подлежат на доказване от работодателя).
В конкретния случай не всички посочени по-горе предпоставки са налице.
На първо място, страните не спорят, а и от
представения по делото трудов договор се установява, че за процесния период
между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Е.С. е заемал длъжността „организатор, производство/ бетон и бетонови изделия”.
От представените длъжностни характеристики и събрани гласни доказателствени
средства се установи безспорно по делото, че С.
е управлявал дейността по производството на бетон и бетонови изделия.
Основни отговорности-носи отговорност за предоставената му техника и повереното
му имущество.Липсват ясни индикации за приемане, отчитане и съхраняване на СМЗ,
но видно от документацията по извършената инвентаризация, е извършена проверка
в поделението на ДП” ТСВ”- гр. Г.Оряховица за наличните СМЦ, в който акт за
проверка се е подписал Е.С., както и в приемо-предавателните дейности,
обективирани в акт № 1 /03.07.2018г. е извършена проверка на наличните СМЗ,
предадени от Е.С. на Ив. С..
За установяване на отчетническата функция от
значение са, както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение
отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от
работника или служителя отчетническа дейност. Достатъчно за установяване на
отчетническо качество е длъжността, която работникът заема по трудов договор,
да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. В своята практика
Върховният касационен съд неизменно приема, че пълната имуществена отговорност
по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците -
работник/служител, на който е възложено по трудово задължение да събира,
разходва или отчита парични или материални ценности /решение № 493/23.11.2011
г. по гр. д. № 586/2011 г. на IV г. о., решение № 252/18.05.2011
г. по гр. д. № 1531/2009 г. на IV г. о., решение № 152/01.06.2015
г.
по гр. д. № 6083/2014 г. на IV г. о. и др./. Константна е и практиката, която
приема, че отчетнически функции по трудово правоотношение могат да бъдат
възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството
на възложената трудова дейност, т. е. релевантни са както доказателства за
възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства
/писмени и гласни/ за фактически изпълняваната от работника или служителя
отчетническа дейност. Доказателствената тежест за установяване на качеството на
материално отговорно лице на работника/служителя по иска е на работодателя.
Това означава, че съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва във всеки конкретен случай не
само длъжностната характеристика, но и какви действия фактически извършва
работникът/служителят при изпълнение на трудовите си функции, за да обоснове
или да изключи качеството му на материално отговорно лице /решение № 60 от 18.02.2010
г. по гр. д. № 324/2009 г. на III г. о., решение № 1 от 31.01.2011
г. по гр. д. № 158/2010 г. на III г. о., решение № 493/23.11.2011
г. по гр. д. № 586/2011 г. на IV г. о. и решение № 226/10.07.2013
г. по гр. д. № 1298/2012 г. на IV г. о., решение № 15/10.04.2020 г.
по гр. д. № 2098/2019 г. на IV г. о. на ВКС и др./
В конкретния случай
твърденията на работодателя са, че Е.С. фактически е изпълнявал отчетнически
функции. Видно от ангажираните писмени доказателства, от приетите по делото
складови разписки и искане за отпускане на материални ценности. Съгласно
съдебно икономическата експертиза е отправено искане за отпускане на материални ценности на 30.04.2018г. и на 29.06.2018г. От приетите по делото складови разписки за
приемане/предаване на материални ценности - строителни материали, изделия и
инструменти/, искания за отпускане на такива и инвентаризационните описи –
сравнителни ведомости за извършени инвентаризации на материални и на
дълготрайни материални активи, носещи подпис на Е.С., които имат характер на
вътрешни първични счетоводни документи, безспорно се установява, че в трудовите
му функции е включена и отчетническа дейност. В този смисъл са и събраните по
делото гласни доказателства, установяващи, че С. е давал заявки за необходимите
за строителството/ремонта на съответния обект материали и инструменти,
получавал е изписаните от склада такива.
Подписаните от С. вътрешни
първични счетоводни документи носят информация относно разпореждането,
приемането и движението на стоково материални ценности и за лицето, което се е
задължило да разходва, съхранява и отчита същите. С оглед изложеното, съда приема, че първичните счетоводни
документи, с които е доказан фактът на получаване на стока от работника или
служителя, представляват факти, удостоверяващи наличието на задължения за
отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана
материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение и съответно
задължение за работника или служителя за тяхното съхраняване, опазване и
отчитане.
За установяване на липсите и техния размер са
изслушани по делото съдебно икономическа експертиза и допълнителна такава,
събрани са гласни доказателства, представени са писмени.Съдът счита, че
установяването на липсите не е безспорно доказано от работодателя.Всички
разпитани по делото свидетели са еднопосочни в показанията си, че в обект
–„Бетонов възел” липсва кантар и приемането и заприходяването по счетоводство
на всички стоки, се извършва според описаното количество и вид по кантарни и
складови бележки. Проверката през 2018г.,от назначената комисия, е извършена
чрез математически изчисления” намиране на обем с измерване с ролетка и
пресмятане” и сравнение с описаното по
счетоводни данни, тоест /по количеството и вид, взето от кантарни и складови бележки./В доклада на комисията,
липсва и първоначално заложен процент „стопански риск”, какъвто съществува за
конктретните СМЦ, които са обект на проверка. Неясен и неточен остава метода –„
математическо измерване” , чрез който се изчислява обем, неясно как, който се
приравнява на заложени и осчетоводени
количества, като килограм, приети пясък и фракция.Не може да се установи, и не
по вина на работника, дали полученото в обекта – Бетонов възел, количество
пясък и фракция, описано като килограми в кантарниите и складови бележки, е
реално толкова, предвид липсата на кантар, който да отчете теглото на стоката
при приемането. Така представените доказателства от работодателя не могат да
докажат твърдението на същия за констатирани липси.
С оглед изложените твърдения, насрещната искова претенция по иска с
правно основание чл. 211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ведно претенция
по чл. 86 ЗЗД: следва да бъдат оставени без уважение, а така също и
възражението за прихващане - между претендираните
суми за причинени имуществени вреди от липси от отчетника Е.П.С., в размер
на общо 4882.19 лв. лева за периода
31.10.2017г.-04.07.2018г. и законна лихва в
размер на 615, 69 лева от 04.07.2018г. до 31.05.2019г. и претендирани
суми от ищеца в първоначалната исковата
молба -951.14 лева, искът за обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ да се счита предявен за сумата от 658.75
лв. нетен размер;искът за обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ да се счита предявен
за сумата от 234.45 лв.-нетен размер; искът заа обезщетение по чл. 222,ал,1 КТ
да се счита предявен за сумата от 1119.95 лв.- нетен размер, искът за мораторна
лихва върху трудовото възнаграждение и обезщетенията да се счита предявен за
сумата от 272.57 лв. за периода 05.07.2018г. до датата на предявяване на
исковата молба.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на Е.П.С.. Съгласно чл. 38, ал. 2,
Закон за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за
оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл.38, ал. 1, т. 1-3
от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски. Възнаграждението се определя
от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и се присъжда директно на адвоката. Следователно, за
да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза,
предпоставките са две- да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица,
посочени в чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната
страна да дължи заплащането на разноски. Нито адвокатът, оказващ правната
помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието
на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи
договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА /определение
№135/17.09.2016г.на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело №1235/2016г./. В настоящия случай
безспорно са налице посочените изисквания – налице е договор за правна помощ
/л.10 по делото/, в който изрично е посочено, че се оказва безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38, ал.1,
т. 2 ЗА. Следователно, с оглед уважаването на предявените искове,
съдът е задължен да определи
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да осъди ответника да заплати това възнаграждение
на упълномощения адвокат.
Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията се определят в зависимост от размера на
материалния интерес, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, които
следва да бъдат присъдени на адв. К. са
457 лева.
Разноски на ответника „ Транспортно Строителство и
възстановяване” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Кирил Благоев” № 14, представлявано от Б. Д.-изпълнителен директор,
не се следват.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ГОРС, ДТ по
предявените и уважени обективно
съединени искове на ищеца Е.С. по чл.128,т.2 от КТ, чл.245,ал.2 от КТ, чл.
220, ал. 1 КТ, чл.224,ал.1 от КТ, чл.222,ал.2 от КТ и чл. 86 ЗЗД, считано от
05.07.2018г. до датата на предявяване на ИМ-31.05.2019г.. –в размер на
общо 250 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Транспортно Строителство и възстановяване”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Кирил Благоев” №
14, представлявано от Б. Д.-Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.С. , ЕГН **********, адрес *** сумите от :951.14
лева, нетен размер на трудово възнаграждение за периода месец февруари 2018г.
до месец юли 2018г.;, 658.75 лв., нетен размер на обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ; 234.45 лв.-нетен размер на обезщетение по
чл. 224,ал.1 КТ; 1119.95 лв.- нетен размер обезщетение по чл. 222,ал,1 КТ вр. с
чл. 52,ал.3 КТД; 272.57 лв.-мораторна лихва върху всички дължими суми, считано
от 05.07.2018г. до датата на предявяване на иска -31.05.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
от Транспортно
Строителство и възстановяване”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Кирил Благоев” №14, представлявано от Б. Д.-изпълнителен
директор, възражение
за прихващане между претендираните от ищеца по насрещния иск суми в размер на 4882.19 лв. лева – липси за периода
31.10.2017г.-04.07.2018г. и законна лихва в
размер на 615, 69 лева от 04.07.2018г. до 31.05.2019г. и претендираните от ищвеца по първоначалния
иск суми -951.14 лева, нетен размер на трудово възнаграждение за периода месец
февруари 2018г. до месец юли 2018г.;, 658.75 лв., нетен размер на обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ; 234.45 лв.-нетен размер на обезщетение по
чл. 224,ал.1 КТ; 1119.95 лв.- нетен размер обезщетение по чл. 222,ал,1 КТ вр. с
чл. 52,ал.3 КТД; 272.57 лв.-мораторна лихва върху всички дължими суми, считано
от 05.07.2018г. до датата на предявяване на иска -31.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “Транспортно
Строителство и възстановяване”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Кирил Благоев” №14,,
против Е.П.С. , ЕГН **********, адрес ***,
насрещни искове с правно основание чл.211
във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ в размер на 4882.19 лв. лева –нанесена на работодателя вреда, под
формата на липси за периода 31.10.2017г.-04.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от деня на предевяване на исковата молба до
окончателното изплащане и законна лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 615, 69
лева за периода от 04.07.2018г.до
31.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “Транспортно Строителство и
възстановяване”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Кирил Благоев” № 14, представлявано от Б. Д.-Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. К. ,съдебен адрес ***, офис 18 направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА са
457 лева, адвокатски хонорар,
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА “Транспортно Строителство и
възстановяване”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Кирил Благоев” № 14, представлявано от Б. Д.-Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС, ДТ в общ
размер на 250 лева.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ВТОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: