РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 11 февруари 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 10 декември 2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При
секретаря В.Младенова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д.556/19г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл.422 от ГПК
Производство
по реда на чл.238 ГПК
Ищеца
„***“ЕАД е предявил иск срещу Х.М.С., ЕГН ********** лично и като ЕТ Х.М. иск с правно
основание чл. 422 ГПК за признаване
за установени, че дължи сумите по издадена заповед по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д.2127/18г. по описа на ЛРС. Претендира се заплащане и на направените разноски
по заповедното и по исковото производството.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Ищецът
твърди, че депозирал в ЛРС заявление по чл.410 ГПК против длъжника - ответник
по настоящето дело. Въз основа на това било образувано ч.гр.д. 2127/18г. и била
издадена заповед по чл.410 ГПК № 1347 от 26.10.2018г., връчена при условията на
чл.47,ал.5 ГПК. Поради изложеното в законния 1-месечен срок ищцовото дружество
е депозирало иск против ответника по реда и условията на чл.422 ГПК.
В
с.з. ищеца е подал писмена молба, делото да се гледа в негово отсъствие, като
поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло, евентуално ако са налице
предпоставките на чл.238 ГПК – да се постави неприсъствено решение.
Ответника
редовно призован при отказ да получи призовката не се явява,не изразява
становище по иска, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – майката на ответника е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея, поела е ангажимент и задължение да предаде същата на
ответника. Същият в срока по чл.131 ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в отсъствието
на негов представител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването на негов представител в първото заседание
по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни
с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
върху процесните процесната искова сума, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ответника
дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този процес, и в заповедното производство, тъй като с
поведението си е дал основание за него.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Х.М.С. с ЕГН ********** лично и като ЕТ“Х.М.“ ЕИК *** дължи на „***“ЕАД с ЕИК *** сумата от 5933,87
лв.(пет
хиляди деветстотин тридесет и три лв., 87 ст.) – просрочена главница, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 26.10.2018 година до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.М.С. с ЕГН ********** лично и като ЕТ“Х.М.“
ЕИК *** да заплати
на „***“ЕАД с ЕИК ***сумата от 268,68 лв. разноски по заповедното
производство, представляващи платена държавна такса – 118,68 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 150.00 лв. , както и 268.68 лв. разноски по настоящето
производство, от които 150 лв. ю.к.възнаграждение и 118,68 лв. ДТ.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: