Решение по дело №582/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 273
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20213530200582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Търговище, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
в присъствието на прокурора Любен Владимиров Иванов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200582 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА СТ. М. Г. , българска гражданка, родена на ******* година
в гр. О., с постоянен адрес в гр. Т., средно образование, омъжена, работеща,
неосъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА за това, че на неустановен ден
в периода 26.05.2020 година до 29.05.2020 година в гр. Т. пред служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище, съзнателно се ползвала от
неистински частни документи – трудов договор № 3/01.10.2019 година и
ведомости за заплати за месеците октомври 2019 г., ноември 2019 г.,
декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г. на ЗП „Види Г. Емилова“,
на които е придаден вид, че са подписани от Л. АНГ. СТ., когато от дееца за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с което е
осъществила състава на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК НАЛАГА на СТ. М. Г. , със снета по-
горе самоличност, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер
на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.
ОСЪЖДА обвиняемата СТ. М. Г. със снета по-горе самоличност да
1
заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 378,21 /триста
седемдесет и осем лева и 21 стотинки/, включваща направени в досъдебната
фаза разноски за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
– Търговище в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение №273/12.10.2021г. по АНД №20213530200582 по описа на
РС - Т.:
Настоящото производство е образувано по внесено от Районна прокуратура - град Т.
постановление с предложение за освобождаване на обвиняемата СТ. М. Г. от гр.Т. от
наказателна отговорност за извършено от нея престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309,ал.1
от НК, изразяващо се в това, че в неустановен ден в периода 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г. в
гр.Т. пред служители от Дирекция „Инспекция по труда“ - Т. съзнателно е ползвала
неистински частни документи - трудов договор №3/01.10.2019 г. и ведомости за заплати за
месеците октомври 2019 г., ноември 2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари
2020 г. на ЗП „В. Г. Е.“, на които е придаден вид, че са подписани от Л. АНГ. СТ., когато от
дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Предлага се на
обвиняемата да бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК в размер,
съобразен с имущественото й състояние.
Представителят на Районна прокуратура - град Т. поддържа внесеното предложение.
В съдебно заседание обвиняемата СТ. М. Г. се признава за виновна по повдигнатото
против нея обвинение, като дава обяснения по същото.
Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката В. Е. била регистрирана като земеделски производител и отглеждала
овощни дръвчета в землищата на няколко населени места в община Антоново. Същата
работела в друго дружество на пълен работен ден и нямала възможност да извършва пряко
дейността си като земеделски производител, поради което на 23.04.2018 г. упълномощила
майка си – обвиняемата Г., да я представлява пред всички физически и юридически лица,
държавни и общински органи, като извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви
правни и фактически действия.
Действайки като пълномощник на Земеделски производител „В. Г. Е.“, на 01.10.2019
г. обв.Г. назначила на работа свид. Л.С. на длъжност „общ работник смесено растениевъдно
и животновъдно стопанство“ срещу основна месечна работна заплата в размер на 560 лв.
Свид.С. започнала да изпълнява трудовите си задължения, но не получавала уговореното
възнаграждение. Работодателят й заявявал, че ще й плати, когато му бъдат преведени
средства по европейската програма, по която били отглеждани овощните дръвчета. На
26.03.2020 г. била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между
Земеделски производител „В. Г. Е.“ и Л.С., но при опита за връчване последната отказала да
я получи.
На 05.05.2020 г. свид.С. подала сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ - Т. за това,
че от страна на Земеделски производител „В. Г. Е.“ не са й изплатени трудови
възнаграждения. Служители на дирекцията извършили проверка, при която изискали от
посочения земеделски производител документите, свързани с възникването, изменението и
прекратяването на трудовото правоотношение с Л.С., както и за заплащане на положения
труд. Обв. Г. набавила исканите документи, като в трудовия договор и ведомостите за
заплати от името на Л.С. били положени подписи от неустановено по делото лице. В
неустановен ден за времето от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г. обв.Г. представила на
служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ - Т. - свидетелите Е. и П., трудов договор
№3/01.10.2019 г. и ведомости за заплати за месеците октомври 2019 г., ноември 2019 г.,
декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г. на ЗП „Вади Г. Е.“. В трудовия договор
били положени подписи срещу работодател и служител, а във ведомостите за заплати имало
подписи срещу името на работника Л.С., които не били нейни. С представянето на
документите обвиняемата целяла да докаже, че между земеделския производител и Л.С. е
съществувало трудово правоотношение, както и че по това правоотношение са изплатени
дължимите от работодателя трудови възнаграждения.
1
Според заключенията на изготвените по делото две съдебни почеркови експертизи
подписите във ведомостите за заплати за месеците октомври 2019 г., ноември 2019 г.,
декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г. на работодател ЗП „В. Г. Е.“ не са
положени от Л.С., а се касае за грубо имитиране на същите, при което не може да се
установи лицето, което ги е изпълнило. Според експертизите подписите в графа „Служител“
на Трудов договор №3/01.10.2019 г. и подписите в графа „Подпис“ във ведомостите за
заплати са положени от едно и също лице. Наред с това вещото лице е установило
графическа несъпоставимост между подписа на Л. С./съпруг на свид. Л.С./в наличния
сравнителен материал и подписите в графа „Служител“ на Трудов договор №3/01.10.2019 г.
и подписите в графа „Подпис“ във ведомостите за заплати.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал. В рамките на проведеното съдебно следствие съдът проведе разпит на част от
разпитаните по досъдебното производство свидетели : Л.С., Г.Г. и Р.Р., както и
непосредствен разпит на вещото лице, извършило експертизите на ДП. Поради установени
противоречия в показанията е извършена очна ставка между свидетелите Л.С. и Г.Г..
Свидетелите Л.С. и Г.Г. има съвпадащи показания относно факта, че Л.С. не е подписала
трудовия договор, с който е назначена на работа при ЗП „В. Г. Е.“. По отношение на този
факт показанията им кореспондират с обясненията на обвиняемата, като чрез прочитане на
показанията на свид. Г., дадени на ДП, се изясни и противоречието в същите и свидетелят
потвърди, че трудовият договор не е бил подписан от Л.С.. Но за разлика от обвиняемата и
нейния съпруг – свид. Г., които заявяват, че Л.С. не е полагала реално труд по сключения
договор, свид. С. посочва, че от 01.10.2020г. почти ежедневно е била на работа като
понякога почиствала обор за овце, друг път почиствала и работела в овощни градини в
отдалечени от град Т. села, докъдето била превозвана лично от свид. Г.. Другият разпитан
свидетел Р., който е служебно подчинен на свид. Г., свидетелства, че е виждал свид. Л.С. да
полага реално труд в овощни градини на ЗП „В. Г. Е.“, намиращи се в землището на с.
Присойна, общ. Антоново, като била превозвана дотам с автомобил от свид. Г.. Според
същия свидетел съпругът на свид. С. – Л., също бил превозван до тези овощни градини да
полага труд в тях, като двамата със съпругата му работели винаги отделно, а не заедно в
съответния ден. Показанията на свидетелите Г. и Р. кореспондират помежду си и с
обясненията на обвиняемата относно обстоятелството, че заплатите по трудовия договор с
Л.С. били заплащани на ръка на нейния съпруг, който се подписвал във ведомостите,
стараейки се да наподоби нейния подпис. Свид. С. категорично отрича съпругът й да се е
подписвал и да е взимал заплатите вместо нея. При кредитирането на гласните
доказателства относно релевантните за делото факти съдът приема свидетелските показания
и обясненията на обвиняемата, които са еднопосочни относно факта, че трудовият договор и
ведомостите за заплати не са подписани от свид. Л.С.. Тези доказателства се подкрепят и от
експертните заключения. По делото не може да се приеме за изяснен автора на положените
от името на С. подписи, но и същият не е от значение за съставомерността на деянието, в
което е обвинена Г.. Обвиняемата и свидетелите Г. и Р. сочат като автор на тези подписи
съпруга на свид. С. – Л., който е починал междувременно и не е разпитан по делото.
Близката семейна връзка между Г. и обвиняемата и служебната подчиненост на Р. спрямо
свид. Г. подставят под съмнение показанията на двамата в тази им част като тези показания
биха могли да се възприемат като опит за смекчаване отговорността на обвиняемата.
Експертът, изготвил втората съдебно – почеркова експертиза на ДП, също не визира
сходство между почерка на Л. С. и изследваните подписи. А свид. С. е категорична, че пари
за заплати не са достигали до нея, поради което и е сезирала Д“ИТ“.
Предвид установените факти и обсъдени доказателства съдът прие, че от обективна
страна обвиняемата е извършила състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1
от НК. Трудовият договор и ведомостите за заплати не попадат в понятието „официален
документ“ по смисъла на чл. 93,т.5 от НК и представляват частни документи. Тези
2
документи са неистински поради установения факт, че положените в тях от името на
свидетелката С. подписи, не са положени от нея, т.е.налице е неавтентичност на автора на
изявлението в частния документ, а това съгласно т.6 от Постановление № 3 от 23.III.1982 г.
по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС прави съответния документ неистински.
От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.
Обвиняемата е била напълно наясно, че трудовият договор и ведомостите за заплати, които
е представила за проверка в Дирекция“Инспекция по труда“ – Т., не са подписани от
посоченото като положило тези подписи лице Л.С.. Представяйки тези документи пред
инспекторите на Д“ИТ“ тя е действала със съзнанието, че представя неистински документи.
След установяване реализирането от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 от НК от страна на обвиняемата Г., при
решаване на въпроса за реализиране на наказателната й отговорност за същото съдът
прецени, че в случая спрямо нея са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.
Извършеното от обвиняемата престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на
извършването му се санкционира с лишаване от свобода до две години и попада сред
визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. ”а” от НК. От приложената справка за
съдимост на обвиняемата е видно, че същата не е осъждана и няма наложено по реда на чл.
78а НК административно наказание. От събраните доказателства следва, че не са причинени
съставомерни имуществени щети от престъплението. Няма данни за наличие на
обстоятелствата по чл. 78а ал.7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от
НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемата, съдът приложи по отношение на
нея санкцията на чл. 78а от НК и й наложи административно наказание глоба в размер на
1000.00 лева. При определяне размера на глобата съдът отчете имущественото състояние на
обвиняемата, която е работеща, но видно от представеното актуално удостоверение за
доходите й, издадено на 11.10.2021г., през 2021г. същата е получавала брутно месечно
възнаграждение в размер на 669.50 лева, т.е. малко над фиксираната за страната минимална
работна заплата. Като отегчаващо обстоятелство в случая се определи броя на
представените от обвиняемата неистински документи – 6 броя. Като смекчаващи
обстоятелства се възприеха направените от обвиняемата самопризнания по релевантните за
делото факти. При индивидуализацията на наказанието съдът не съобрази събраните данни
и доказателства за ролята на починалия съпруг на свид. С. за възникването и реализирането
на трудовото правоотношение между нея и ЗП„В. Г. Е.“. Поради семейната и служебна
ангажираност на свидетелите Г. и Р., и отричането на техните показания от страна на свид.
С., както и липсата на категорично експертно заключение за участие на това лице/съпруга
на свид. С./ в подписването на инкриминираните документи, съдът не може да направи
извод за договорка между обвиняемата и починалия съпруг на свид. С., съгласно която той
да подписва всички необходими документи вместо съпругата си и да получава заплатите
вместо нея. Ето защо и тези данни не могат да бъдат взети предвид като смекчаващи или
отегчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства. При съвкупната преценка на
всички посочени обстоятелства съдът прецени като справедливо определянето на наказание
в размер на минималния предвидено в закона размер, а именно 1000 лева.
Предвид признаване на обвиняемата за виновна и съгласно общото правило на чл.
189 ал.3 НПК съдът осъди същата да заплати по сметка на ОД на МВР – Т. направените по
делото разноски за експертизи в размер на 378,21/триста седемдесет и осем лева и двадесет
и една стотинки/ лева.
Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите на
специалната и генерална превенции.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.


3
ПРЕДСЕДАТЕЛ:











4