РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Силистра, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря . М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100950 по описа за 2021 година
Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите твърди, че чрез договор за
аренда от 12.08.2011 г. отдал за временно и възмездно ползване на ответника за срок от 10
стопански години конкретно описани в договора земеделски имоти с обща площ от 273,854
дка срещу годишно арендно плащане в размер на 66 лв. на декар (общо 18074,36 лв.),
подлежащо на индексация с коефицент на инфлация съгласно т. 4.1 от договора. Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на част от арендната вноска за
стопанската 2016/2017 г. (в размер на 9037,18 лв.), както и вноските за стопанските
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. ищецът моли съда да признае за установено, че той
му дължи на това основание сумата от 64688,13 лв., както и законна лихва върху нея от
02.11.2020 г. до окончателното им плащане, за които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1360 по описа на СРС за 2020 г. Претендира и разноските,
направени в заповедното и в исковото производство.
Ответникът П. Й. В. чрез назначения си по делото особен представител изразява
становище, че предявеният иск е недоказан, тъй като по делото не са представени
доказателства, че имотите, предмет на договора за аренда, са били предадени на арендатора.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 02.11.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1847 от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1360 по
1
описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК съдът е допуснал незабавно изпълнение на
задължението по заповедта за изпълнение, с оглед на което е снабдил кредитора с
изпълнителен лист. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното
връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
От приложен по делото договор за аренда, вписан в СВ – Т. на 08.02.2012 г. под №
93, т. І по описа на службата за 2012 г., се установява, че на 12.08.2011 г. страните встъпили
в договорни отношения, по силата на които ищецът се задължил да предостави за временно
и възмездно ползване на ответната страна подробно описани земеделски имоти от
държавния поземлен фонд с обща площ от 273,854 дка, находящи се в землището на с. . Ч.,
общ. Т., срещу задължението на арендатора да заплаща годишна арендна вноска в общ
размер от 18074,36 лв., формирана на база уговорената в чл. 5.1 от договора рента за 1 дка в
размер на 66 лв. Срокът на действие на договора бил фиксиран на 10 стопански години,
считано от стопанската 2011/2012 г., което сочи, че възникналата между страните договорна
обвързаност обхваща и стопанските години, за които се претендира арендно плащане. Чл.
4.1 от договора предвижда индексиране на арендното плащане с коефицента на инфлация,
определен от Националния статистически институт за съответния 12-месечен период.
Съгласно чл. 2.1 от договора арендуваният обект се предава с протокол – опис, подписан
между страните при сключване на договора, като същият представлява неразделна част от
него.
Въз основа на така представените писмени доказателства съдът достига до
заключението, че страните са встъпили в договорни отношения с предмет отдаването под
аренда на посочената в договора земеделска земя и при уговорените в него срокове и
арендно плащане. Ищецът не представи доказателства за предаването на фактическата
власт върху арендуваните обекти на арендатора, но въпреки това съдът приема, че
последното е сторено с оглед на обстоятелството, че ответникът е заплащал доброволно
арендните вноски за стопанските години преди стопанската 2016/2017 г., а частично и за
тази година, което не би сторил, при положение че аренодателят не бе изпълнил
собственото си задължение да му предостави ползването на арендуваните имоти. Чл. 8, ал. 1
ЗАЗ гласи, че арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и
срокове. В конкретния случай ответникът не наведе твърдения, нито представи
доказателства, че е изпълнил по доброволен път задължението си за заплащане на арендна
вноска за стопанските 2016/2017 г. (в пълен размер), 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020
г., поради което следва да се приеме, че той дължи изпълнение на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение № 1847 от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1360 по описа за 2020
г. При съобразяване на коефицентите за инфлация за периодите от м. септември 2016 г. до
м. август 2017 г. (1,9 %), м. септември 2017 г.до м. август 2018 г. (3,3 %) и от септември
2018 г. до август 2019 г. (2.7%) общата стойност на арендото плащане за трите стопански
2
години 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. плюс остатъкът от стопанската 2016/2017 г.
(9037,18 лв.), достига сумата от 64688,13 лв., поради което предявеният иск за установяване
на това вземане следва да се уважи в пълен размер. На основание чл. 31 от договора върху
дължимото от ответника арендно плащане следва да се начисли и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 02.11.2020 г., до окончателното му плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1240 лв.
за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 1240 лв. за назначаване на
особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 1239,76 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Й. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ №
., ет. ., ап. ..дължи на Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ ...........и
адрес: гр.С., бул. ”Х. Б.” № ..сумата от 64688,13 лв. (шестдесет и четири хиляди шестстотин
осемдесет и осем лв. и 13 ст.), представляваща неизплатена част от арендната вноска за
стопанската 2016/2017 г. (в размер на 9037,18 лв.), както и вноските за стопанските
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. за отдадени под аренда земеделски имоти,
находящи се в землището на с. Н. Ч., общ. Т., с обща площ от 273,854 дка по договор за
аренда, вписан в СВ – Т. на 08.02.2012 г. под № 93, т. І по описа на службата за 2012 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2020 г. до окончателното й плащане, за
които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 1847 от 04.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 1360 по описа на СРС за 2020 г.
ОСЪЖДА П. Й. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. .да заплати на
Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ ........и адрес: гр.С., бул. ”Х.Б.”
№ ..направените по делото разноски в размер на 1240 лв. (хиляда двеста и четиридесет лв.)
за държавна такса, 150 лв. (сто и петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение и 1240
лв. (хиляда двеста и четиридесет лв.) за назначаване на особен представител, както и
разноски по заповедното производство в размер на 1239,76 лв. (хиляда двеста и тридесет и
девет лв. и 76 ст.)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3