Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 26.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 117 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от Н.Б.Д. *** против З. ”Б.И.” АД, ***, с която е
предявен иск за заплащане на сумата от 5 000лв., представляваща остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е
17990011582/17.08.2017г. за настъпило застрахователно събитие на 26.05.2018 г.
– опожаряване на застрахования л.а. ***, рег. № ***, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска
до окончателното заплащане. Ищецът твърди, че на 17.08.2017г. е сключил
с ответника застрахователен договор по застраховка „Каско“ на МПС при уговорено
покритие Пълно Каско, че при настъпване на събитието и уведомяване за щетата,
ответникът е признал основанието на претенцията, определил е тотална щета и в
крайна сметка изплатил обезщетение в размер на 18 900лв., което, според ищеца е
занижено и не отговаря на реалната вреда. В съдебно заседание на 26.06.2019г. е
допуснато изменение на размера на исковата претенция, като същият е увеличен и
се претендира застрахователно обезщетение в размер на 8 536лв.
Ответникът З. ”Б.И.”
АД, ***, счита, че искът е неоснователен. Не оспорва сключването на договор за
застраховка Каско, заплащането на 18 900лв. по нея за застрахователното
събитие. Счита, че действителната стойност на увреденото имущество към
26.05.2018г. е определена правилно, при отчитане овехтяването на автомобила, на
27 000лв., правилно е заплатил 70% от нея. Счита, че от остатъците от
автомобила, ищецът би могъл и да реализира доход над застрахователното
обезщетение. Оспорва изцяло иска за лихва. Моли съда да отхвърли претенцията, а
ако счете, че тя е основателна - да намали размера на претендираното
обезщетение, претендира разноски.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По
делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че между страните е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“ на
МПС на 17.08.2017 г. за една година за
лек автомобил „***“ с рег.№ ***; че на 26.05.2018г. е настъпило застрахователно
събитие - опожаряване на застрахования лек автомобил, което събитие е в срока
на действие на застрахователния договор; че е налице щета за автомобила, която
двете страни определят като „тотална щета“, и че към датата на исковата молба
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по сключения договор за застраховка
от 17.08.2017 г. в размер на 18 900.00 лв.
Видно
от представената полица за застраховка АВТОКАСКО № Е 17990011582/17.08.2017г.,
автомобилът, собственост на ищеца е застрахован на 17.08.2017г. с определена
застрахователна сума – 30 000.00лв., 100% застраховане, със
застрахователна премия от 1690.65лв., платима на 4 равни вноски, като между
страните липсва спор, че те са заплатени от ищеца към датата на
застрахователното събитие - 26.05.2018г. След настъпване на застрахователното
събитие – опожаряване на лекия автомобил, представляващо безспорно между
страните тотална щета, ответникът е направил оценка на овехтяването на
автомобила от датата на застраховането му до датата на застрахователното
събитие, като го е оценил на 27 000лв. и е посочил, че на застрахования
следва да се изплати обезщетение в размер на 70% от тази оценка – 18900лв.
/приложени изчисления на л. 29, калкулация на л. 55-56, доклад на л. 57, мнение
на експертен съвет на л. 62 от делото/. Към датата на подаване на исковата
молба именно тази сума е заплатена, след като са изпълнени всички изисквания за
представяне на документи от страна на застрахования. По делото са представени
Общите условия на ответника, от които се установява, че покрит риск при клауза
на застраховката АВТОКАСКО – пълно каско, е рискът умишлен палеж. При настъпило
застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя в срок
от 3 работни дни от узнаването и писмено да изложи обстоятелствата за
събитието, да съдейства на застрахователя, да представи поисканите документи. В
чл. 7 от Раздел VІІІ „Застрахователно обезщетение“ е посочена хипотезата на
тотална щета – когато разходите за възстановяване на ППС надхвърлят 70% от застрахователната
сума, а в чл. 8 е посочено, че в този случай застрахователят прекратява
действието на договора, като изплаща дължимото обезщетение, намалено със
стойността на запазените детайли от ППС по експертна оценка. Срокът за
заплащане на обезщетението, съгл. чл. 10.2. е 15-дневен, считано от
получаването на всички изискуеми документи, необходими за определяне на
обезщетението.
Ответникът
по делото не представя доказателства да е извършил експертна оценка на стойността
на запазените детайли от застрахования автомобил.
По
делото е допусната и изготвена съдебно-автотехническа експертиза по въпроси,
поставени както от ищеца, така и от ответника. Заключението ѝ сочи, че
реалната пазарна стойност на претърпелия ПТП автомобил към датата на
увреждането – 26.05.2018г. е 27 886 лв.; че е налице тотална щета; че след
застрахователното събитие стойността на автомобила като скрап е 450лв.; че
стойността на вредите по л.а. са в размер на 27 436лв. За да отговори на
поставените от ответника въпроси, вещото лице е изследвало, и е изчислило
стойността на автомобила към въвеждането му в експлоатация на 130 074лв., посочило
е, че при сключване на застраховката при застрахователна цена е отчетено
овехтяване от 77%, докато реалното му износване е било 75%, а към момента на
застрахователното събитие – 78%. Изводът, дори и да не беше посочен в
заключението на вещото лице, е еднозначен – налице е подзастраховане, дори и то
да е в минимален размер – 2%. Този извод сочи и че овехтяването на автомобила
от датата на застраховането му до датата на застрахователното събитие е 3%.
Съдът кредитира изцяло заключението на приетата експертиза, в съдебно заседание
вещото лице отговори на всички поставени въпроси относно начина си на работа,
заключението е мотивирано, и при определяне стойността на автомобила са
използвани и обосновани три различни метода на оценка. Възраженията на
ответника срещу изводите на заключението едва в писмената му защита, не
разколебават извода на съда за компетентност и обоснованост на експертизата,
т.к. ответникът сочи неправилност, изчислявайки различни стойности и прилага
към тях сочените от в.л. проценти.
При
така събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи: За да е
основателен предявения иск по чл. 405 от КЗ, ищецът следва да докаже следните
обстоятелства: 1. наличието на облигационно отношение по повод валидно сключена
застраховка “Каско”, 2. наличието на застрахователно събитие, 3. наличието на
твърдяна „тотална щета“, 4. изпълнение на всички задължения по процедурата за
обезщетяването си, 5. настъпилите вреди като вид и стойност, 6. размер на
обезщетението, което му се дължи. Първите четири обстоятелства са приети за
безспорни между страните, доказват се от приложената преписка по щета на
застрахователя, потвърждават се по отношение на тоталната щета и от
заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза.
Спорен по делото е въпросът – какъв е размерът на щетите, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя?
Съгласно
чл. 386 ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая
е налице хипотезата на подзастраховане, било то и минимално, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 389 ал.1 от КЗ - ако е уговорена по-малка
застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество и
то погине, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на
застрахователната сума. Т.е. при тотална щета обезщетението трябва да е равно
на действителната стойност на погиналото имущество към датата на погиване, но ако
са налице запазени части от това имущество, те трябва да бъдат приспаднати,
т.к. в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, и
същевременно това обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума от 30 000лв. Дължимото
обезщетение в случая е съответно на действителната пазарна стойност, а
застрахователната сума е само горна граница, която ограничава задължението на
застрахователя, то стойността на запазените части следва да се приспадне от
действителната стойност, а не от застрахователната сума. Както беше посочено
при обсъждането на заключението по съдебно-автотехническата експертиза, съдът
го кредитира изцяло и приема, че след прилагането на обезценката/амортизацията
на л.а. към датата на настъпване на застрахователното събитие, неговата стойност
е била в размер на 27 886 лв. Обезщетението, което дължи в този случай
застрахователя се изчислява, като от тази стойност се извади остатъчната
стойност от 450 лв., представляваща сумата, която би реализирана от
собственика, ако остатъците на изгорелия автомобил бъде продадена като скрап.
Това е така, т.к. и самият застраховател е преценил, че всяка част е за подмяна
и няма запазен детайл, който подлежи на ремонт и има някаква стойност. Неясно
остава за съда, на какво основание застрахователя твърди, изчислява, и реално
заплаща на ищеца само 70% от изчислените от самия застраховател вреди по
автомобила, а не 100 % от действителната му стойност, намалена със стойността
на металните му остатъци. Ответникът се позовава на чл. 390 ал. 2 от КЗ и на
чл. 7 от общите си условия, сочейки задължение за 70 процентно обезщетение, но
тези разпоредби касаят само и единствено по какъв ред се определя дали
имуществото е претърпяло тотална щета: „Тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност“. Нито в уговорките между
страните, нито в законодателната уредба обаче е посочено, че при наличие на
тотална щета следва да се изплати само 70% от действително претърпените вреди,
а не се дължи пълната им обезвреда. Дори и такава уговорка да съществуваше, то
тя би противоречала на цитирания чл. 386 ал. 2 от КЗ. В случая ответникът дори
не посочва защо е счел, че не трябва да заплати останалите 30 % до действителния
размер на вредите, дали е преценил, че в такъв размер са запазените части от
автомобила, не сочи дали е извършвал експертна оценка на стойността на
запазените детайли от застрахования автомобил, каквато би следвало да е
извършил съобразно чл. 8 от общите си условия. Поради горното съдът не приема
становището на ответника, че обезщетението следва да е 70% от действителния
размер на вредите.
При
така достигнатите правни изводи за дължимост на обезщетение в конкретния случай
в размер на: действителна стойност 27 886 лв., от която се изважда сумата от остатъчна
стойност 450 лв., равняващо се на 27 436лв., и при безспорно заплатена до този
момент сума от 18 900 лв., то разликата от 8 536 лв., се явява дължима от
ответника на ищеца, и предявеният иск за главница следва да бъде уважен в
пълния му размер. Доколкото към датата на подаване на исковата молба, 15
дневният срок по чл. 10.2. от ОУ, за заплащане на обезщетение е изтекъл, то
дължима се явява и законната лихва върху това обезщетение от подаване на и.м.
до окончателното заплащане на остатъка от обезщетението.
При
този изход на делото, съдът следва да разгледа претенциите на страните за
разноски, съобразно изводите си за основателност на иска. В случая, на осн. чл.
78 ал. 1 от ГПК, разноски се дължат само на ищеца, и те се състоят от д.т. –
341.44лв., разноски за изготвяне на експертиза – 130лв. и адвокатски хонорар от
800лв., посочени в приложен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е своевременно възражение
от ответника на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., което обаче се явява неоснователно,
доколкото, мин.размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7
ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004г. на ВАС на РБ, е 756.80лв. Този минимум,
съпоставен със заплатения хонорар от 800.00лв. в никакъв случай не сочи
прекомерност или недобросъвестност при уговорката между ищеца и неговия
представител, която да налага редукция от съда. При това положение, разноските
на ищеца за уважения иск са в общ размер от 1271.44лв. и следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ, ”З.Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Б.Д.
ЕГН **********,***, сумата от 8 536.00
лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор
за застраховка АВТОКАСКО със полица № Е 17990011582/17.08.2017г. за настъпило
застрахователно събитие на 26.05.2018г. - опожаряване на застрахования лек автомобил
„***“ с рег.№ ***, при наличие на тотална щета на МПС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.01.2019г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА
”З.Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Н.Б.Д. ЕГН **********,***, деловодни разноски по исковите претенции в размер
на 1271.44лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: