Решение по дело №360/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1229
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20194520100360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 05.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на пети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 360 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Етажната собственост в сграда с идентификатор № 53045.503.299.1 по КККР на гр.Обзор /комплекс „Аврора”/, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, представлявана от управителя Георги Жечев Жечев, твърди, че ответникът е собственик на апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, с площ от 32.17 кв.м., с прилежащи 0.62% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7.72 кв.м. или с обща площ на апартамента с прилежащи общи части от 39.89 кв.м., който апартамент се намира в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж. Ответното дружество не заплатило в предвидения срок и размер дължимата годишна такса за поддръжка и управление на общите части в сградата – етажна собственост за 2018г. в размер на 468.11 лева. Размерът на годишната такса е бил определен съгласно влязло в сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т.2 от Протокол на ОС на ЕС от 05.08.2016г., а крайният срок за плащане съгласно влязло в сила решение на ОС на ЕС по т.5 от Протокол на ОС на ЕС от 23.03.2012г. е 30.04. на съответната година. Годишната такса е формирана като резултат от умножението на сумата от 6.00 евро /определена като такса за поддръжка и управление за 1 кв.м. площ/ с общата площ на апартамента от 39.89 кв.м., която съгласно фиксинга на БНБ за евро – лев, възлиза на 468.11 лева. Ответникът не е заплатил тази годишна такса въпреки отправената до него покана. С влязло в сила решение на ОС на ЕС от 20.07.2018г. на управителя на ЕС е възложено да предприеме действия по събирането на просрочени задължения съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС. За дължимата сума от 636.22 лева ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 7528/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на сумите. След издаването на заповедта за изпълнение на парично задължението по чл.410 от ГПК, ответникът с платежно нареждане от 22.11.2018г. е заплатил сумата от 168.11 лева, представляваща незаплатен остатък на дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017г. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 468.11 лева - дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2018г., дължими за апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, намиращ се в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, които такси като размер са определени с решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7528/2018г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът „Ситиконсулт” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Хан Омуртаг” № 23, представлявана от управителя Марианна Николаева Христова,оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че решение на ОС на ЕС по т.5 от Протокол на ОС на ЕС от 23.03.2012г. до момента не й е било известно и не е уведомявана за него, поради което и не й е бил известен падеж за заплащане за задължението за дължимите се годишни такси за поддръжка и управление на общите части. С преводно нареждане от 22.11.2018г. е заплатила остатъка от дължимата сума за годишна вноска за 2017г. в размер на 168.11 лева. Твърди и че не дължи претендираната сума от 468.11 лева за поддръжка и управление на общите части за 2018г., на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй като не е пребивавала в апартамента си, не повече от 30 дни в рамките на календарната 2018г. През останалото време апартаментът е бил необитаем. Във връзка с това през 2018г. е уведомил писмено управителя на ЕС. Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и решение на ОС на ЕС, взето в противоречие с тази разпоредба е нищожно. Твърди и че в полученото писмо-покана от управителя на ЕС изрично е било посочено, че се претендира заплащане на годишна вноска за 2017г. и 2018г. за поддръжка и управление на общи части, включително за фонд „ремонт и обновяване”. До момента няма решение на ОС на ЕС за размера на вноската за фонд „ремонт и обновяване” и по тази причина не е предприела плащане. Изчаквал да се вземе такова решение на ОС на ЕС за размера на фонд „ремонт и обновяване”, както и да се обяви сметка, по която да направи превод, защото съгласно чл.50, ал.3 от ЗУЕС тези средства се внасят в сметка със специално предназначение на името на управителя на ЕС.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е собственик на апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, с площ от 32.17 кв.м., с прилежащи 0.62% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7.72 кв.м. или с обща площ на апартамента с прилежащи общи части от 39.89 кв.м., който апартамент се намира в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж. С влязло в сила решение на ОС на ЕС от 10.03.2017г., Георги Жечев Жечев е бил избран за управител на етажната собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж. Размерът на годишната такса за поддръжка и управление на общите части е бил определен съгласно влязло в сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т.2 от Протокол на ОС на ЕС от 05.08.2016г., като тя е формирана като резултат от умножението на сумата от 6.00 евро /определена като такса за поддръжка и управление за 1 кв.м. площ/, а за апартамента с обща площ от 39.89 кв.м., съгласно фиксинга на БНБ за евро – лев, възлиза на 468.11 лева. С покана по имейл поща ищецът поканил ответницата да му заплати сумата от 468.11 лева - дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2018г., както и годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017г. в размер на 168.11 лева.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 636.22 лева, представляваща годишни такси за поддръжка и управление на общите части в сградата – етажна собственост за 2017г. и 2018г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 7528/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение ответникът е подал възражение за недължимост на сумата.

Безспорен е и факта, който се признава от ищеца в исковата му молба, че с платежно нареждане от 22.11.2018г. ответникът е заплатил сумата от 168.11 лева, представляваща незаплатен остатък на дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017г.

            С платежно нареждане от 28.03.2019г. ответникът заплатил на ищеца по банков път сумата от 79.78 лева, а като основание за плащането в нареждането е посочено, че парите са за фонд „Аварийни ремонти“ – вх.А, ет.3, ап.8 по Протокол на ОС на ЕС от 05.09.2018г. С писмо управителят на Етажната собственост е потвърдил плащането на тази парична сума и че за 2018г. оставало да се дължи сумата от 388.33 лева.

            Представено е уведомление от управителя на ответното търговско дружество до управителя на Етажната собственост, с която първата уведомила втория, че апартаментът в жилищната сграда „Аврора“ – ет.3, ап.8 е обитаем за период от не повече от 30 дни в рамките на календарната година, и че апартаментът по принцип е необитаем, ползван е бил само за 17 дни, през периода 11-13.07.2018г.; 4-12.08.2018г. и 5-9.09.2018г. Към заявлението са представени фактури за месеците на 2018г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД“ за консумирана електрическа енергия и фактури от „ВиК“ ЕАД – гр.Бургас за консумирана вода в апартамента, от който е видно, че действително това жилище не е било обитавано през 2018г. за не повече от 30 дни в рамките на една календарна година – начислявани са минимални суми за ел.енергия и вода. Представени са доказателства и, че заявлението на ответника е било получено от ответника по електронната поща на 20.07.2018г. в 15.53 часа, като отново по електронна поща на 21.11.2018г. в 9.45 часа ответникът отново е заявил на управителя на етажната собственост, че апартаментът е ползван в рамките на годината по-малко от месец и не дължи претедираните от нея парични суми за поддръжка на общи части.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7528/2018г. по описа на РРС срещу ответното търговско дружество за заплащане на сумата от 636.22 лева, представляваща годишни такси за поддръжка и управление на общите части в сградата – етажна собственост за 2017г. и 2018г. Ответникът е възразил в законовоустановения срок срещу дължимостта на тези парични суми, като заявителят е предявил в указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенцията му е процесуално допустима.

В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В случая ищецът твърди и претендира, че ответникът му дължи сумата от 468.11 лева - дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2018г., дължими за апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, намиращ се в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, които такси като размер са определени с решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г.

Съдът намира, че тази парична сума не се дължи от ответното търговско дружество. По делото е доказано, че ответникът е собственик на апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, с площ от 32.17 кв.м., с прилежащи 0.62% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7.72 кв.м. или с обща площ на апартамента с прилежащи общи части от 39.89 кв.м., който апартамент се намира в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж. Доказано е и, че размерът на годишната такса за поддръжка и управление на общите части е бил определен съгласно влязло в сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т.2 от Протокол на ОС на ЕС от 05.08.2016г., като тя е формирана като резултат от умножението на сумата от 6.00 евро /определена като такса за поддръжка и управление за 1 кв.м. площ/, а за апартамента с обща площ от 39.89 кв.м., съгласно фиксинга на БНБ за евро – лев, възлиза на 468.11 лева. Съгласно нормата обаче на чл.51, ал.2, пр.2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на етажната собственост или на управителя на последната да бъде дерогирана тази на законодателя. В случая ответникът е противопоставил на ищеца именно възражение по чл.51, ал.2, пр.2 от ЗУЕС, като в негова тежест е възложено да докаже предпоставките за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и управление. В тази връзка ответното търговско дружество е представило уведомление от управителя на ответното търговско дружество до управителя на Етажната собственост /без това да е било необходимо по изложените по-долу съображения/, с която първата уведомила втория, че апартаментът в жилищната сграда „Аврора“ – ет.3, ап.8 е обитаем за период от не повече от 30 дни в рамките на календарната година, и че апартаментът по принцип е необитаем, ползван е бил само за 17 дни, през периода 11-13.07.2018г.; 4-12.08.2018г. и 5-9.09.2018г. Представени са и фактури за месеците на цялата 2018г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД“ за консумирана електрическа енергия и фактури от „ВиК“ ЕАД – гр.Бургас за консумирана вода в апартамента, от който е видно, че действително това жилище не е било обитавано през 2018г. за не повече от 30 дни в рамките на една календарна година – начислявани са минимални суми за потребена ел.енергия и вода. Нито в ЗУЕС, нито в ГПК е предвидена специална форма при доказване на обстоятелствата по чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Няма и изискване ответникът да уведоми писмено ЕС, че жилището е необитаемо или че се обитава в срок по-малко от 30 дни в календарната година, както и кога следва да бъде отправено такова уведомление. Задължение за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл.51, ал.3, изр.2 от ЗУЕС, но за собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни от жилището, т.е. касае друга хипотеза извън процесната. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.51, ал.2, пр.2 от ЗУЕС и с оглед липсата на ангажирани от ищеца доказателства в обратния смисъл, а именно, че ответникът е ползвал имота си повече от 30 дни през 2018г., съдът намира, че „Ситиконсулт” ЕООД не дължи заплащане на сумата от 468.11 лева, представляваща дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2018г., дължими за апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, намиращ се в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, които такси като размер са определени с решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7528/2018г. по описа на РРС, което прави предявения иск неоснователен и като такъв същия следва да се отхвърли.

Следва да се отбележи и че е неоснователно възражението на ищеца, че сградата, в която бил апартамента на ответника не била жилищна, а за сезонно ползване. Всички представени доказателства по делото сочат, че процесната сграда комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, е жилищна, представлява етажна собственост по смисъла на всички законови разпоредби, а и видно от всички решения на общите събрания, тя се управлява чрез органите и по правилата на етажната собственост, поради което за нея са приложими разпоредбите на ЗУЕС, още повече и че именно ищецът се позовава на тези законови разпоредби.

Ответникът не претендира разноски по делото, а и няма доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да му се присъждат поради отхвърлянето на иска.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната собственост в сграда с идентификатор № 53045.503.299.1 по КККР на гр.Обзор /комплекс „Аврора”/, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, представлявана от управителя Георги Жечев Жечев, против „Ситиконсулт” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Хан Омуртаг” № 23, ЕИК *********, представлявана от управителя Марианна Николаева Христова, положителен установителен иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 468.11 лева /четиристотин шестдесет и осем лева и единадесет стотинки/ - дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2018г., дължими за апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1.14, намиращ се в сграда с идентификатор № 53405.503.299.1, представляващ етажна собственост – комплекс Аврора, с адрес: гр.Обзор, Южен плаж, които такси като размер са определени с решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7528/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :