Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.09.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на девети септември
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 955 по описа за 2019г.
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД гр.Димитровград, твърди в депозираната искова молба, че в етажната собственост
с административен адрес: гр.Димитровград, ул.„Хр.Г.Данов“ бл.6 вх.А, на
03.10.2017г. било проведено Общо събрание на етажната собственост, на което
били взети решения, с които правомощията на управител на етажната собственост
били възложени на „Професионален домоуправител“ ЕООД. Според взетите решения, собствениците
на обитаемите апартаменти били длъжни да плащат на управителя на етажната
собственост месечна такса-възнаграждение в размер на 3 лева, както и всички направени
режийни и други необходими разходи. Взето било решение режийните разходи да се разделят
поравно между всички обитаеми апартаменти, а разходите за ремонт и обновление да
се разпределят според идеалните части.
Отв.Т.В.Ж. била собственик на ап.18 в етажната
собственост. За месеците юни и юли 2018г. същата отказала да плати дължимия дял
от режийните разходи, както и разходите за закупено и монтирано разговорно устройство
в асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него. Дължимите суми за ап.18 за м.юни
и м.юли 2018г. възлизали на общо 18.44 лева, от които 8 лева — сервизно обслужване
на асансьора, 3.90 лева — ел. енергия асансьор, 0.34 лева — ел. енергия стълбище,
6 лева — такса домоуправител.
За покупката и монтажа на разговорно
устройство за асансьора в ЕС били изразходвани 268.26 лв., като дължимият дял
за ап.18 възлизал на 11.14 лева.
Ищецът, в качеството си на управител на етажната
собственост, заплащал всички тези разходи със свои средства, като след това, въз
основа на издадените фактури от съответните доставчици, изготвял справка за задълженията
на собствениците в етажната собственост. Касиерът на етажната собственост със справката
събирал дължимите суми от етажните собственици, след което отчитал на домоуправителя
режийните разходи. Ако се събирали пари за Фонд „Ремонт и обновяване“, те се съхранявали
при касиера на етажната собственост. Тъй като „Професионален домоуправител“ ЕООД
прекратил договорните си отношения с етажната собственост и вече нямал качеството
на управител, но същевременно горепосочените вземания не били събрани, следвало
дължимите суми да бъдат заплатени на „Професионален домоуправител“ ЕООД.
Предвид факта, че монтажът на разговорно устройство
бил необходим ремонт, то задълженията на собствениците в етажната собственост
били според техните идеални части. Последните по отношение на ап.18 възлизали
на 4,155 %.
С оглед на така изложеното ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено задължението на ответника
към ищеца по Заповед № 363/08.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 621/2019г. по описа на PC -Димитровград, а именно: сумата в
размер на 29.58 лева, включваща: 18.44 лева — дължим дял от режийните разходи за
управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.,
11.14 лева - дължим дял от разходи за необходим
ремонт — покупка и монтаж на разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта
с ваучер за него, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението — 04.04.2019г.
до окончателното им изплащане. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в хода на заповедното производство
деловодни разноски и направените в хода на настоящото дело разноски.
В депозирана в хода на производството молба
ищецът уточнява, че се касае за хипотеза на неоснователно обогатяване по
смисъла на чл.59 от ЗЗД, като посочва, че със заплащане на задълженията на
ответницата от страна на ищеца, същата се обогатила без основание за негова
сметка.
ОТВЕТНИКЪТ – Т.В.Ж. *** законоустановения едномесечен
срок депозира писмен отговор, в който посочва, че исковата молба е подадена от ищец без
активна легитимация. Оспорва исковата претенция по основание и размер, както и
всички твърдения в исковата молба относно правно значимите факти, поради
неоснователност и недоказаност. В исковата молба не било посочено как и кога са
уведомени задължените лица за размера и основанието на дължимите суми,
предоставян ли е отчет пред ОС за извършените разходи по „управление на общите
части на ЕС“. Липсвали доказателства относно определения размер на такса -
възнаграждение, режийните разноски и необходимите разходи и методиката на
процентното им разпределение. Приложеното разпределение на процентно
начислените задължения на ответника било недопустимо и в разрез с императивната
разпоредба на чл.51 от ЗУЕС. Разпоредбата на чл.17 от ЗУЕС била относима към
вземане на решенията на ОС, а не относно управлението на общите части на
сградата и разпределението за разходите. При наличие на специална разпоредба,
не било допустимо прилагането на обща такава. Не било уточнено това
разпределение по проценти на начислените задължения на ответника, относно кое
качество било изготвено съгласно чл.6 от ЗУЕС. Не били представени правила за
вътрешния ред и срокове за отчитане на касиера на домоуправителя, както и доказателства
относно възникването на качеството на „домоуправителя“.
Ответникът оспорва и
доказателствената стойност на представените фактури от „Асансьорни сервизи –
София“ АД, тъй като били издадени на ЕГН и не били относими към твърденията на
ищцовото дружество. Към заявлението за регистрация на предплатена карта нямало
представен протокол, че точно тази карта била предоставена на ЕС на
горецитирания адрес, а не се ползвала от ищеца. Получените суми по
представените приходни касови ордери не било уточнено как са изразходвани от
получателя и дали били заведени в счетоводството на ищцовото дружество.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските
по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Не
се спори от страните по делото по отношение на факта, че ответницата Т.В.Ж. е
собственик на апартамент № 18, находящ се в гр.Димитровград ул.“Христо Г.Данов“
бл.10, вх.А.
Установен
бе и фактът, че на проведено на 03.10.2017г. общо събрание на
собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в същата сграда, е взето
решение за избор на управител на етажната собственост в лицето на ищцовото
дружество за срок от 12 месеца, считано от 03.10.2017г., като е одобрен и
предложеният договор за възлагане управлението на етажната собственост на
дружеството, съответно един от етажните собственици е упълномощен от общото
събрание да сключи този договор. Самият договор не е представен по делото и
липсват данни дали е действително сключен и какво е съдържанието му. В
протокола от проведеното общо събрание е отразено решение, според което на база
договора, който ще бъде сключен, на управителя на етажната собственост се
заплаща възнаграждение в размер на 3 лева месечно за всеки от самостоятелните
обекти в сградата. Решено е също, че разходите за обслужване на асансьора в
сградата следва да се разпределят по равно според броя на обитаемите
апартаменти.
По
делото са представени фактури и касови бонове с издател „Асансьорни сервизи -
София“ АД за заплатени абонаментни такси, консумативи и извършен периодичен
преглед, издадени в периода м.октомври 2017г. – м.юли 2018г., в които като
получател фигурира етажната собственост – „Христо Г. Данов“ 6-А,
гр.Димитровград, съответно подпис е положен от Д.Д., а също и Фактура №
**********/12.07.2018г., ведно с касов бон, на стойност 260.26 лева за
заплатено разговорно устройство и транспортни разходи с идентични отбелязвания
на получател и подпис. Представен е и касов бон за заплатени 8 лева на „БТК“
ЕАД за карта Viva Bonus на 12.07.2018г. Към
доказателствения материал по делото са приобщени документи за платена
електроенергия за стълбище и асансьор в адреса на етажната собственост за
периода от 23.05.2018г. до 30.06.2018г., а също и приходни касови ордери,
издадени в периода 04.10.2017г. – 31.07.2018г., с посочен издател - етажната
собственост, за заплатени суми на Р.А.Д.– отбелязан като домоуправител. В
ордерите са налице различни отбелязвания за основанията за плащане - месечни
разходи, режийни такси, такса домоуправител, такси издръжка, такси вход.
Въз основа на подадено на 04.04.2019г. заявление от „Професионален домоуправител” ЕООД в РС – Димитровград е
образувано ч.гр.дело № 621/2019г. по описа на съда. По същото на 08.04.2019г. е издадена Заповед № 363 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е
разпоредено длъжникът Т.В.Ж. да заплати на кредитора-заявител претендираните в заявлението
суми, а именно: сумата от 29.58 лв. – дялово задължение от режийни разходи за общите
части на Етажна собственост – гр.Димитровград ул.“Христо Г. Данов“ бл.6, вх.А
за периода м.юни – м.юли 2018г. и дялово задължение за закупено и монтирано
разговорно устройство в асансьора на ЕС и СИМ – карта с ваучер за него, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2019г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото: държавна такса – 25 лв. и 300 лв. –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414
ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника. Във връзка с дадените от съда указания и в
едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от ищеца.
В
показанията си пред съда свид.Р.Д.заяви, че на проведено събрание на етажната
собственост ответницата заявила, че не дължи направените разходи за месеците
юни и юли 2018г., тъй като вече ги била платила, и Г. - касиерът на етажната
собственост знаел най-добре - именно той водил документацията и бил наясно, че
е платила разходите за ток и асансьор за тези два месеца.
Свид.Б.Т.-И.заяви
при разпита си в съдебно заседание, че работи в „Асансьорни сервизи“ София АД
като отчетник в счетоводството. Етажната собственост на „Хр.Г.Данов“ 6-А била в
техния сервиз на поддръжка, като напуснали преди около година. Фактурите, които
издавал „Асансьорни сервизи“ София АД, били съставяни от свидетелката, като
фактурата се издавала на физическото лице, което в момента плаща - затова във
фактурите било изписано ЕГН-то на съответното лице.
За
тази етажна собственост било заплатено и поставено разговорно устройство –
поставянето се осъществявало около датата на издаване на съответната фактура.
Именно устройството, описано в представената по делото Фактура №
167844/12.07.2018г., било поставено в асансьора на етажната собственост, ведно
със сим-картата, представена по делото.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съдът намира иска,
предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим, но разгледан по същество за изцяло неоснователен,
доколкото от събраните по делото доказателства не
бе
установено съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 621/2019г. по описа на РС
- Димитровград. Касае се за вземане, което ищецът обосновава с
твърдението за дължими от страна на ответника разходи за заплатена електроенергия за асансьор и стълбище и
такса домоуправител
в Етажната собственост, находяща се в гр.Димитровград ул.“Христо Г.
Данов“ бл.6, вх.А, за периода м.юни – м.юли
2018г., както и разходи за закупено и монтирано
разговорно устройство и СИМ-карта в асансьора на
входа.
На първо място, и предвид обусловеността на
установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, следва
да бъде отбелязано, че предмет на установяване в настоящото производство може
да бъде единствено заявеното и обективирано в заповедното производство право.
Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова,
съдът следва да установи дали ищецът има вземане, идентично по основание и
размер със заявеното в заповедното производство. В случая в производството по
ч.гр.д.№ 621/2019г. по описа на РС – Димитровград заявителят и ищец в
настоящото производство мотивира вземането си с твърдението, че собствениците
на обитаеми апартаменти в етажната собственост следва да заплащат на управителя
месечна такса – възнаграждение, както и всички режийни и необходими разходи.
Това му твърдение обаче не бе установено в настоящото производство. На първо
място, по делото не бе представен договор за възлагане управлението на етажната
собственост и, на второ място, дори и да се приеме наличието на такъв, в
ангажираните по делото доказателства липсват каквито и да било данни, че
отделните собственици на апартаменти в етажната собственост дължат именно на
нейния управител, какъвто се твърди, че е било ищцовото дружество в процесния
период, заплащане на процесните суми.
Действителна дължимост на така претендираните суми
принципно би могла да бъде установена в две хипотези – на първо място, ако ищцовото
дружество, в качеството си на управител на етажната собственост, предяви пред
съда иск като представител на етажната собственост срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява своите задължения, съгласно правомощията,
дадени му от разпоредбата на чл.23 ал.4 от ЗУЕС. И, на второ място, ако
управителят на етажната собственост предяви иск срещу самата етажна
собственост, въз основа на сключения между същите договор, за неизпълнение на
задължение, произтичащо от този договор.
В тази връзка и конкретно по повод таксата за
домоуправител, следва да бъде отбелязано, че същата не би могла да бъде
претендирана от ищеца при условията на чл.59 от ЗЗД – неоснователно
обогатяване, доколкото тази разпоредба е приложима само в случаите, когато отсъства
друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия. В случая ищецът,
макар и към момента да не е управител на етажната собственост, би могъл да
претендира евентуално дължащите му се
такси, въз основа на твърдените договорни правоотношения между същия и етажната
собственост.
Що касае претенциите за заплащане на разходите за
сервизно обслужване на асансьора, електроенергия за асансьор и стълбище и за
покупка и монтаж на разговорно устройство и сим-карта, то същите, дори и
разгледани в светлината на изявлението на ищеца, инкорпорирано в допълнително
депозираната молба за уточнение на предявения иск, според което ответникът следва да заплати тези
суми въз основа на текста на чл.59 от ЗЗД, тоест на база неоснователно
обогатяване, отново се явяват неоснователни. При иск с такава
правна квалификация, спорното материално право се
обуславя от установяването
на следните предпоставки - обогатяване на едно лице за
сметка на друго, обедняване на последното, липса на основание за това и
отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия. Тоест в случая ищецът следваше
да установи, както заплащането от негова страна на претендираните разходи, така
и фактът, че ответникът се е обогатил чрез
спестяване на същите
тези имуществени разходи, както и липсата на съответно основание за това, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца следва да произтичат от един и същи
факт. Доказателства
за установяване на тези факти обаче по делото липсват. Дори да се приеме(с
оглед представените по делото платежни документи), че ищецът е заплатил
съответните разходи в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
„Асансьорни сервизи - София“ АД, то се касае за задължения на етажната
собственост като самостоятелен правен субект, а не на отделните
собственици/ползватели в нея.
За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск за сумата от 11.14 лева е и фактът,
че ищецът претендира заплащане на тези разходи, произтичащи от покупка и монтаж
на разговорно устройство за асансьора, съобразно квадратен метър притежавана
площ от отделните собственици, квалифицирайки същите като необходим ремонт. В
случая обаче не се касае за необходим ремонт, а за разходи, свързани с
обслужването на асансьора, по отношение на които общото събрание е приело
изрично решение да се разпределят по равно според броя на обитаемите
апартаменти, като в тази връзка следва да се има предвид и текста на чл.51 ал.1
от ЗУЕС, съгласно който разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите.
В случая не би могло да бъде обсъждано и наличието на хипотезата на чл.74
от ЗЗД, съгласно която, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора, доколкото,
от една страна, такива твърдения изобщо не са наведени от ищеца, и от друга,
както вече бе посочено, съдът следва да съобрази преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, а
в заповедното производство не е заявено наличието на елементите от този
фактически състав.
С оглед така изложеното, предявеният в настоящото
производство иск да се признае за установено по отношение на ответника дължимостта
на присъдените в ч.гр.д.№
621/2019г. по описа на РС – Димитровград суми в общ размер от 29.58 лева -
режийни разходи за общите части на Етажна собственост – гр.Димитровград
ул.“Христо Г. Данов“ бл.6, вх.А за периода м.юни – м.юли 2018г. и дялово задължение
за закупено и монтирано разговорно устройство в асансьора на ЕС и сим-карта с
ваучер за него, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ПРОФЕСИОНАЛЕН
ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Димитровград ул.“Простор“ бл.10, вх.А, ап.1, представляван от К. Д.К. -
управител, срещу Т.В.Ж. с ЕГН : **********
***, иск да се признае за установено съществуването на вземането, присъдено със
Заповед № 363/08.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 621/2019г. по описа на РС – Димитровград за сумата от 29.58 лв.(двадесет и девет лева и 58 ст.) – дялово задължение от режийни разходи
за общите части на Етажна собственост – гр.Димитровград ул.“Христо Г. Данов“
бл.6, вх.А за периода м.юни – м.юли 2018г. и дялово задължение за закупено и
монтирано разговорно устройство в асансьора на ЕС и СИМ – карта с ваучер за
него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2019г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и
адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Простор“ бл.10, вх.А, ап.1,
представляван от К. Д.К. - управител, да
заплати на Т.В.Ж. с ЕГН : ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 450 лв.(четиристотин и
петдесет лева).
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: